22.01.2024г.

     "Време е да се освободим от илюзията за братство в България", пише Вадим Трухачов в Деловая газета «Взгляд» :
«С настъпването на 2024–та година имаше голям поток от новини от България. И всички те по един или друг начин имат антируска окраска. Русия отдавна е свикнала, че българските власти подкрепят Украйна и я снабдяват с оръжие. Но тук останахме с впечатлението, че в България решиха да пренапишат наведнъж цялата история на страната и да я представят като източник на почти всичките им беди. Освен това става въпрос за опорочаване на историческата роля не само на Съветския съюз, но и на царска Русия.
Още в края на миналата година Паметникът на войните от Червената армия беше свален от постамента в София и по–нататъшната му съдба остава неясна. А с настъпването на 2024–та година местните адепти на евроатлантическия курс предприеха атака срещу най–известния паметник на червеноармейците в страната – «Альоша» в Пловдив. И в двата случая последва едно и също обяснение – че СССР окупира България през 1944–та година и тези паметници са превърнати в символи на тоталитарното минало, на което трябва да се сложи край.
Очевидно е, че тук българските власти се опитаха да се изравнят с Полша и Чехия, където също (макар и в друг мащаб) се борят срещу паметниците. Разликата е, че българите, за разлика от поляците и чехите, не се съпротивляваха особено на социализма. И със сигурност сътрудничеството със СССР даде възможност на изостанала България да направи крачка напред. Въпреки факта, че самата България е била съюзник на Третия райх през Втората световна война и паметниците също ни напомнят за това, но явно не искаме да си спомняме.
Освен това. Във Варна вандали оскверниха паметника на граф Николай Игнатиев, човекът, чийто подпис стои под Санстефанския договор от 1878–ма година, възродил българската държавност. Това може да се отдаде на банално хулиганство, но някои политици веднага започнаха да говорят за факта, че паметниците на фигури от Руската империя също трябва да бъдат разрушени. Според тях дори мемориалът на Шипка, издигнат в памет на руските войници, дали живота си за освобождението на България през войната от 1877–1878 година, подлежи на демонтаж.
Русофобската вълна беше яхната от министъра на войната Тодор Тагарев, който предложи пренаписване на българските учебници, в които според него, твърде много се изтъква положителната роля на Русия. Накрая думата взе самият министър–председател Николай Денков, който заяви, че България няма за какво да благодари на Русия за Санстефанския мирен договор, който не донесъл нищо добро на страната. Всъщност това може да се възприеме като негласен сигнал за събаряне на паметници на дейци от дореволюционна Русия и прекъсване на всички руско–български връзки.
Ако борбата срещу «Альоша» все пак намира поне някакво (макар и много слабо) разумно обяснение, то борбата срещу граф Игнатиев и събарянето на паметника на Шипка няма да оправдаят дори участието на България в Първата световна война на страната против Русия. Без Санстефанския договор нямаше да има България. В този случай Денков трябва да отиде в Турция и да помоли нейния президент Ердоган да си върне България. Това вече е плюнка дори не към Русия, а към тях самите. Акт на национално самоотричане [и самоунижение].
Реакцията на Русия срещу действията на България беше изключително остра. Поведението на нейните власти беше наречено "мракобесие", "предателство" и "измяна". България и българите са наречени нищо повече от "продажни същества", готови да служат на всеки, който им се стори силен – било то Османската империя, Германската империя, Третия райх, СССР, САЩ или Европейския съюз. И веднага следват предложения да се забрави всякакво "братство" и да се скъсат почти всички съхранени още връзки с България.
Може да се разбере подобен емоционален изблик, но същността му е в това, че в Русия много дълго време надценяваха нивото на нашата близост с България и българите. Поради наличието на близки езици, общата вяра и писменост, ни се струваше, че "братята" трябва да изпитват специални чувства към нас и да ни благодарят за всичко добро, което Руската империя и Съветският съюз наистина са направили за тях. Освен това те до голяма степен дължат съществуването си като нация на нас.
Тоест България и българите трябва да се държат като Сърбия и сърбите. Ние обаче не взехме предвид няколко точки. Например фактът, че сърбите, както и руснаците, са воювали много както с турците, така и с представители на Западна Европа. Тоест, както нашето, така и тяхното самоопределение до голяма степен се гради върху противопоставянето им както на Изтока (или Юга), така и на Запада. България, от друга страна, нямаше дълга негативна история на взаимодействие със Западна Европа, което вече ограничаваше потенциала за специални отношения.
За разлика от сърбите, българите не устояха на факта, че след турците започнаха да бъдат управлявани от германски династии. Българската църква, опитвайки се да се сближи със Запада, започна да празнува Коледа на 25–ти декември, а не на 7–ми януари, както руската и сръбската. За България сближаването със Западна Европа изглеждаше като своеобразна компенсация за петвековната "историческа забрава". От самото начало Русия е за българите само средство за постигане на цели – но не и цел, към която трябва да вървят.
Въпреки това е невъзможно да се отрече плътността на руско–българските и съветско–българските връзки. Също като факта, че българите са много по–близки до руснаците от същите чехи. Затова българският елит трябва упорито да доказва, че България няма нищо общо с Русия. И затова в търсене на благодарност от Евроколхоза и СатаНАТО трябва да се стигне до русофобски абсурд и да се унищожи дори това, което е в основата дори не на руската, а на самата българска национална идентичност.
Русофобска държава ли е България, както изглежда след подобни новини? Това е явно преувеличение. Проучванията, проведени в Европа, показват, че дори в пика на шока от началото на руската СВО само 38% от българите са имали отрицателно отношение към Русия. И това (заедно с Кипър) е най–ниското число в Европейския съюз. И ако погледнете изборите, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков дойдоха на власт след избори, на които повече от половината избиратели не се явиха пред урните.
Но фактът, че все пак такива персонажи идват на власт, ни принуждава да свалим розовите очила. Да, България не е русофобска страна, но не е и русофилска. Разбира се, някои избиратели гласуват за тях не от неприязън към Русия, а от желание да направят живота си по–добър благодарение на парите от Евроколхоза. Но "европейският избор" все повече се съпровожда от просто пещерна русофобия. Което в български условия изглежда смешно и жалко, но на руските граждани причинява голяма болка.
Най–добрият начин да се отговори на подобни лудории би била дългосрочната работа с българското общество. Русия трябва да култивира политически сили, които да кажат нещо различно. Те вече съществуват в България, но се нуждаят от консолидация и подкрепа. В същото време трябва да сме наясно, че това няма да направи българите "братя" – те са различен народ със своя история. Просто стабилната позиция на такива сили ще предпази бъдещите отношения от откровени русофобски ексцесии и от умишлена грубост към нас. Това ще е напълно достатъчно.
И в сегашната ситуация е необходимо паметниците да бъдат спасени чрез закупуване на земята под тях. В краен случай ги поставете на територията на посолството ни в София, за да може в бъдеще с идването на по–здравомислещи управници да се върнат на първоначалното си място».

https://vz.ru/opinions/2024/1/18/1248987.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/12/10/da-se-vidim-otstrani.1891200
https://vz.ru/news/2023/12/19/1245176.html
https://vz.ru/news/2024/1/16/1248790.html
https://vz.ru/news/2024/1/14/1248539.html
https://vz.ru/news/2024/1/15/1248599.html
https://vz.ru/opinions/2022/6/17/1162974.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

ние сме подло, неблагодарно племе, което за трети път им забива нож в гърба (ПСВ, ВСВ и днес).
Всъщност не сме заслужавали да проливат кръв за нашето освобождение.

Паметници лесно се строят. Допускането на чужда войска, чужди банки и икономика управляване от чужденци, трудно се надвиват.

На същото мнение е и посланичката на Русия- Елеонора Митрофанова.

Строг си, но справедлив.

Ехе, така ще е – другите ще се развиват свободни, ние ще креем под сянката на Големия брат.

Всичко ще отмине, лъжичката ще се намери, но лошото чувство ще остане, нали.

Често го цитирам, но се налага
Между сан Стефано и Берлин път са направили гръцки и сръбски делегации до Петербург
Да уверяват царя, че много греши с нас!
Че ние сме неблагодарно племе и утре ще се обърнем срещу благодетеля си!
За съжаление, през годините сме положили много труд, да наливаме вода в тази гръко- сръбска мелница!

Срещу нашите подли, злобни и завистливи съседи ние можем да бъдем силни само с Русия.