21.12.2021г.

     В ерата на политическата коректност целият свят е болен от тази мисловна инфекция, защото политическата коректност е евфемизъм на буржоазната идеология, чиято задача е да затъмнява и изопачава значения и да крие истини, които са неблагоприятни за управляващата буржоазна прослойка. Замяната на небуржоазния (марксистки, полумарксистки и националноосвободителен) мироглед и политически език с буржоазен (либерастки) език е централната задача на времето на уж "победилият" капитализъм.
Именно изпълнението на тази задача следва да се счита ерозията на учебните програми по история с премахване от тях на всички опасни за буржоазната класа субекти на национално-освободителната и класова борба от съветския период. Изобилието от антисъветизъм във филмите за войната и компютърните игри е от същата поредица. Буржоазията се страхува като огън от всякакви патриотични заговори, като правилно вижда в тях основата за антибуржоазна консолидация (съкращаването на проекта Новоросия е от тази поредица) 

, защото тя е космополитна по същност и компрадорска по природа.
Един от евфемизмите на буржоазията е срамният термин "глобализъм, глобализация". Има опити да се отдели този термин от понятията "сътрудничество и интеграция", което са опити в правилната посока, но те трябва да бъдат доведени до логичния си завършек, като наричат ​​нещата с правилните им имена. Глобализацията в днешния свят е неговата американизация, глобалният свят е панамерикански, а не многополюсен, както се опитват да ни убедят някои буржоазни пропагандисти, прикрити като независими експерти.  Многополярността не е глобализация. А сътрудничеството не е глобализация. Глобализацията е световната сила на us-американския финансов капитал. Всичко се прави точно в интерес на us-американския капитал, колкото и транснационален да е той. И всичко отвъд това е от лукаваго.
Тази глобална сила на управляващата us-американска буржоазия се улеснява от цифровите технологии, чието овладяване, за да осигури трансфер на капитал и манипулиране на масите, изисква духовната us-американизация на експертно-политическата общност – програмисти и политици, учители и преподаватели, журналисти, редактори и телевизионери.
Постоянните опити за нокаутиране на нарастващата популярност на Сталин, Дзержински  и Александър Невски  е не само признак на паника сред буржоазните елити в Русия, но и признак на неефективността на инструментите за идеологическо господство.
Сталинизмът е марксизъм по форма, но антиамерикански по съдържание. Всяка борба срещу пиндосизма решава проблемите, които Сталин е бил принуден да реши (и успешно решава).
На първо място, това е проблемът за укрепване на суверенитета на страната и борба с петата колона в тежък конфликт с обединения Запад. В състояние на война е смъртно опасно да оставиш тази колона в тила. Необходимо е формирането на управляваща група въз основа на разчитането на подкрепата на масите и елиминирането на най-малкото външно влияние.
Политическият антикризисен режим на Сталин в условията на изостряща се класова борба се отличава със своята простота и ефективност, подобно на пушката "Мосин". Работил е там, където не са работили други системи. Да, елитите скърцаха, но бяха толерантни, тъй като Сталин обективно ги спаси. Сегашните елити симпатизират на Сталин, но все още не са взели решение за реабилитацията му, тъй като темата за репресиите остава опасна за тях – управляващият елит има твърде много грехове.
Придвижването по пътя към Сталин неизбежно води до онези проблеми, които Сталин не е успял да реши и на които е попаднал преди смъртта си. Това е реформа на обществото и икономиката в посока отдалечаване от мобилизационния модел и търсене на вътрешни източници на технологично развитие на суверенна основа. Всъщност това не е просто актуално сега, това е същността на търсенето на настоящите национални руски елити.
Докато елитите се колебаят, масите изразяват симпатиите и преклонението си към Сталин по всякакъв възможен начин :

Борбата на Сталин с us-американския глобализъм го превръща в знамето на тази борба : 

И колкото повече елитът се съпротивлява на това, толкова по-безпомощен изглежда в очите на масите. Сталинският опит е търсен, уникален и му настъпва времето. Няма да се копират подробностите, а принципите! За това дори не е необходимо да се споменава задължително името на Сталин, по-важно е да се прилага практиката му при съвременните условия.
Александър Халдей

https://zavtra.ru/blogs/stalin_kak_znamya_antiamerikanizma_sovremennoj_epohi

И ние българите сме се поus-американчили до мозъка на костите, което убива националния ни дух, парализира съпротивителните сили на нацията, защото живеем в нездравословна среда.

Колкото съм чел Сталин, толкова Ленин и сие. С другарките по полит все се карах. Даже ме гониха от час. Не можеха да ми обяснят за светлото бъдеще.
Само по политикономия професорът ми писа 6. Не за друго, ами помогнах му да пренесе един багаж. Ха-ха, спомени.
:)))

Ето научил си нещо от политикономията – всеки труд трябва да се заплаща.

В момента в Русия има мощно пета колона, която всъщносхт унищожи СССР, направи десетки милиони руснаци жители на чужди държави, унищожи икономическата и военната мощ.

Вече не е толкова мощна.

Мощна е петата колона в Русия, особено е видна в ТВ. Има собствен канал, но е силна и в другите. Боя се как може да й се устои без Сталински мерки. Тоя семинарист не от добро е извадил шашката...

Путин още прави вятър на Запада.