02.10.2023г.

     "За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига –
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига".
Така започва стихотворението му "Светла вяра", написано през 1910–та година.
След седем години е въоръженото въстание на петроградските работници и войници, с което се поставя началото на Великата октомврийска социалистическа революция, направила първия исторически пробив в обществената система на стария капиталистически свят.
Създадена е първата в света държава на работниците и селяните.
Капиталистическото, буржоазното общество има на практика, действително, своето исторически предопределено диалектическо отрицание – социалистическото общество.
Днес пък империализмът и неоколониализмът изживяват "сетни дни" – народите на Африка и Латинска Америка тръгват решително и уверено към своята национална и държавна независимост. Отърсват се от икономическата и политическа зависимост на метрополиите.
"Светла вяра" е едно от стихотворенията на Димчо Дебелянов, написано през 1910 година, в което прозират социалистически мотиви", пише Камен Михайлов във вестник "Дума".
Какви социалистически мотиви можем да открием в "Светла вяра"?
"И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете –
възцарете вечна обич, вечна правда над света",
така определя мисията на червените ескадрони пролетарският поет Христо Смирненски.
"… на правдата олтарът се въздига" – пише Димчо;
"… възцарете … вечна правда над света", пише Христо.
И по нататък –
"Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони",
е вторият стих на "Светла вяра", на който Смирненски отговаря със
"Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя :
"И ние сме деца на майката земя!".
Дебелянов описва социалната борба, която естествено е класова, така :
"В очите утренни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи".
Христо вече е по–конкретен, той е наясно, че пролетариатът е начело на борбата са социална справедливост :
"И ще гръмне навред по земята :
"Пролетарии от всички страни,
пролетта и за нас прозвъни
огнекрилия зов на борбата!"
В някои свои стихотворения Христо Смирненски е дори по символист от Димчо.
"А ще дойде таз огнена пролет
с ореол от рубин и звезди".
Или как поетично и образно си представя резултата от разяснителната работа на социалистите сред пролетарските маси :
"И в бурната пещ на борбата
грамадата черна хвърли
и спри се да видиш, когато,
сред мрак и оловни мъгли,
ще блеснат реки огнеструйни,
когато червени вълни,
понесени в пристъпи буйни,
ще бликнат по всички страни,
когато сред блясъци нови
земята ще ври, ще гори
в огньове, огньове, огньове
и дъжд от искри!".
Разбира се Смирненски е съвременник на "Бунта на Везувий" – Великата октомврийска социалистическа революция, която разпалва въображението на поета :
"Настръхнал в своята велика злоба,
Везувий – в пурпур озарен,
разкъсал свойта пламнала утроба,
разлива огнената си прокоба
и тътне в своя гняв свещен :
"На своите плещи търпях с години
позорен гнет и скверен смях,
вий, синове на прашните долини,
в разврат посред уханните градини
празнувахте вседневния си грях … 

А знаехте, че всичко тук живее
чрез моята смирена гръд :
житото, розите край светлите алеи,
виното, в пиршествата ваши що се лее,
и вашата престъпна плът …

Но в своя гняв на пепел ще обърна
кумирите на жалкия ви храм;
от мъртвите ви зали ще извърна
аз поглед и тълпите ще обгърна
с победния си смъртен плам!".
А Димчо Дебелянов е по–кратък и по–конкретен :
"Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата …
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!".
Димчо не е само социален пророк – той е пророк и на собствената си съдба :
Едно от последните, а може би и последното, намереното след смъртта му стихотворение е "Сиротна песен", в което съвсем делнично, без фалшив драматизъм по човешки споделя :
"Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен".

Но в едно Димчо не е познал, което произтича от присъщата му скромност и липса у него на каквото и да е фалшиво самомнение. Не си отиде от света, а завинаги остана в него!
И споменът за поета Дебелянов става неутешимо нужен, слез като си прочел стиховете му.
И периодичното ни предизвикано от обществените и лични събития многократно връщане към творчеството и нелепата смърт на поета е обективно неизбежно през целия ни живот.

Пред фронтовата землянка, пролетта на 1916 година. Димчо е правият горе, вляво

https://litclub.bg/library/bg/debelianov/sviara.htm
https://duma.bg/pravo-na-svetla-vyara-n29565?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3489
https://litclub.bg/library/bg/debelianov/sirpesen.htm

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Блестящ литературен разбор на двамата велики поети.
Един палец /както казва планинарЮ/, щото не може шест.
:)))

Моята учителка рецитираше и сълзите й се стичаха..
Нека се погледнат сега вондер-мисан-розиелка и др.
Заринахме Словото със скверно, вонящо безсмислие..

Чикиджийчо,време е да отидеш на едно по- високо ниво на развитие.Как може да стане това?От Андромеда те съветват:
1.Спри да мастурбираш.
2.Спри с ежедневните безмислени коментарчета в блога.
3.Започни работа.
Ом-м сестро иии гушш татко.

Благодаря за оценката!

Морски,
не закачай блоговите пуитеси!

О-о–о, Запъртък!
Я не учи баща си, как се правят дяца.
Срамота е!

Димчо е преди всичко символист... Яворов също има стихове на социална тематика...

Не бих причислил Димчо Дебелянов напълно към символистите.