24.06.2023г.

     Участието на Сталин в последната за сега подялба на Полша дава основание на съвременна Варшава да го приравнява с Хитлер и да говори за "равната" отговорност на СССР и Райха за започването на войната. В същото време много важни подробности са умишлено забравени, тъй като те излагат Полша в изключително черна светлина и я превръщат в същата "хиена на Европа", за която Чърчил пише.
Малко преди 84 години съветските войски пресичат държавната граница на Полша, за да присъединят към СССР земите на Западна Украйна и Западна Беларус. Това предполагаше секретни протоколи към Пакта Молотов–Рибентроп, мотивите за подписването на които «Деловая газета «Взгляд» подробно анализира по–рано (Окончателното решение за сключване на споразумение с Германия беше взето от Сталин през нощта на 15 август след срамния провал на англо–френската делегация в преговорите с Ворошилов. До този момент Молотов отказваше да говори с Шуленбург за всичко друго, освен за времето. В същото време Москва нямаше никакви илюзии. Рибентроп написа претенциозен и сантиментален преамбюл към Пакта за ненападение относно "вечното и историческо приятелство" между Германия и Русия, но Сталин лично го задраска с молив, а Молотов го коментира устно така : Не можем да се присъединим към това, след като четири години Берлин ни клевети с най–долни думи … Като цяло разделението на сферите на влияние между Москва и Берлин напълно отговаря на дипломатическите норми от онова време. Чърчил в Ялта през 1944 година точно по същия начин – с молив върху картата – начертава на Сталин процента на влияние в страните от Източна Европа и вече никой не упреква Лондон за това, включително балтийските страни). В същото време СССР всъщност нямаше избор : германската армия нямаше да спира в "своята половина" на Полша и се придвижваше напред, така че алтернативата на присъединяването към СССР за тези региони беше да се превърнат в марионетни държавни образувания, напълно контролирани от Райха.
Просто казано, или СССР се разширява в полските земи, или приема нацистката военна машина директно на своите граници.
При тези обстоятелства е намесена политическа интрига – териториалният реванш в западна посока за загубената война от 1920 година очевидно е част от плановете на Сталин. Имаше подчертано отношение към връщането на СССР всъщност в границите на Руската империя, един вид износ на социализъм не в целия свят (както при Ленин), а поне в рамките на някогашните собствени територии.
И все пак неотменимият факт е, че Москва беше изправена пред точно същата дилема "или–или", описана по–горе. Просто нямаше трети вариант, така че решението изглежда очевидно.
От политическа гледна точка тя беше почти безупречно обзаведена. Червената армия пресича границата едва когато Полша вече не съществува като суверенна държава, когато столицата ѝ пада, властите бягат и войната с германците вече е напълно загубена. При такива условия Москва се ангажира да защити "братските народи" (беларуси и украинци) от Хитлер, тъй като самата Полша не можеше да направи това и, заслужава да се подчертае, тя се включи в наложената ѝ от Запада игра, тъй като СССР, въпреки анексирането на територии, не ѝ обявява воина. Съвременното полско правителство обаче описва случилото се единствено като "нож в гърба", като възлага еднаква отговорност на Берлин и Москва за "отприщването на Втората световна война".

Германският посланик в Полша Ханс–Адолф фон Молтке, държавният глава на Полша Юзеф Пилсудски, германският министър на пропагандата Йозеф Гьобелс и министърът на външните работи на Полша Йозеф Бек на среща във Варшава, 15 юни 1934 година, 5 месеца след подписването на договора за ненападение

Това е изключително лицемерна позиция, ако знаете, че Полша през 30–те години на миналия век не се мислеше и изявяваше по друг начин освен като опозиция на СССР. Просто войната от нейна гледна точка трябваше да започне в друга конфигурация : Варшава и Берлин срещу Москва. Така наречената Ягелонска идея, възприета от Юзеф Пилсудски, предполагаше изграждането на федерална империя в Източна Европа с Полша начело, за което териториите на СССР трябваше да бъдат нарязани на парчета. Полският елит беше фанатично подчинен на тази идея, която в крайна сметка съсипа както неговия колективен ум, така и самия него като политически феномен. Между другото, нещо подобно се случи с Хитлер и нацисткия елит и то в същата последователност.

Карикатура на Юзеф Пилсудски в съветски вестник по това време 

От алтернативен сценарий (война с Германия) Полша, както ѝ се струваше, беше надеждно застрахована с гаранции от Великобритания и Франция. Варшава категорично отказа да влезе в каквито и да било съюзнически съюзи с Москва по идеологически причини.
Фактът, че в крайна сметка не се върви по планът ѝ (Съветският съюз отказа да бъде жертва и обърна ситуацията в своя полза), разбира се, е голяма скръб, но скръбта е изключително полска. Разобличавайки тази Полша като невинна жертва на Хитлер и Сталин, съвременна Полша се опитва да замаже очевидната идея, че държавата на Пилсудски и Ко трябва да бъде съжалена в предпоследния ход, тъй като никой не оспорва последното място на Хитлер.
Това беше авторитарен, клерикален, репресивен режим с мечти за колонии, концентрационни лагери за опозицията и специални бюра за евреите. Че Полша, както политически, така и най–вече идеологически, се смяташе за естествен съюзник на нацисткия проект.
Пилсудски е първият в Европа, който подписва пакт за ненападение с нацистите. Гьоринг присъства на погребението му, което последва малко след това, а Хитлер присъства на литургия в Берлин за случая.
Режимът, наречен "режим на стагнация" (тоест прочистване от "петата колона", комунисти, атеисти, грешници, евреи и така нататък), живееше от грабежи, провокирайки другите и редовно воювайки със съседите за техните земи – с Чехословакия , Литва, СССР и всякакви национални образувания, възникнали в края на Първата световна война като гъби след дъжд.
Земите, окупирани от Червената армия през 1939 година, са приблизително същите земи, които Пилсудски е отвоювал от Съветите, възползвайки се от революционния смут. Отговорът на болшевиките завършва за тях с военно поражение, десетки хиляди пленени червеноармейци и десетки хиляди умрели в полските "лагери на смъртта" – вестителите на германските концентрационни лагери.
Съветското правителство отмъсти на Полша за това, разбира се, но в същото време върна своето. И в същото време (в светлината на анексията) тя върна Вилнюс на Литва, който тя загуби като част от друга полска интрига. Когато Обществото на народите приписва града на литовците, Пилсудски симулира бунт във войските, окупира литовската столица с тях, организира там марионетната държава Централна Литва и след това я анексира към Полша.
Ултиматумът на наследниците на Пилсудски, подкрепени от същия естествен съюзник, Хитлер, кара литовците да се примирят с този трик. За Варшава и Берлин това беше един вид дипломатически обмен : Литва се отказва от претенциите си за Вилнюс под натиска на Германия, а Полша признава нацисткия аншлус на Австрия.
Но основният символ на полско–нацисткото братство беше, разбира се, разделянето на демократична Чехословакия, според което Полша пое тази част от района на Тешин, която не успя да завладее през 1919 година. Алчността беше толкова силна, че дори заплахата на Москва да наруши пакта за ненападение не уплаши поляците. Те обаче постигнаха точно това, а някои дори не го отричат.
"Бихме могли да намерим място на страната на Райха почти същото като Италия и със сигурност по–добро от Унгария или Румъния. В резултат на това щяхме да бъдем в Москва, където Адолф Хитлер, заедно с Ридз–Смигли (полски военен деец и политик от периода на Втората република, ръководител на отпора срещу Нацистка Германия през септември 1939–та година), щяха да приемат парада на победоносните полско–германски войски". Това е мнението на полския професор Павел Вечоркевич, изразено от него в интервю за официоза Rzeczpospolita. Но този вестник вече не изненадва с подобни възгледи за света.
Уинстън Чърчил сравнява ролята на Полша в унищожаването на Чехословакия с поведението на хиена. И, подчертавайки смелостта на поляците в различни периоди от историята, той пише : "Най–смелите от смелите твърде често са били водени от най–подлите от подлите! И все пак винаги е имало две Полши : едната се е борила за истината, а другата е пълзяла в подлост". Важно е, че това е цитат от книгата му "Втората световна война", написана още през годините на Студената война, когато британецът даде пълен контрол на своя антикомунизъм, а полското правителство в изгнание, състоящо се от същите тези "негодници", изглеждаше очевиден съюзник на Лондон.
Но колкото е очевидно, също толкова е и безсмислено.
В дните на описваните събития, като силно се противопоставя на линията на "умиротворяване на Хитлер", Чърчил коментира действията на СССР срещу Полша по следния начин : "Ясно е, че руските армии трябва да стоят на тази линия, за да гарантират сигурността на Русия от нацистката заплаха. Създаден е Източен фронт, на който нацистка Германия няма да посмее да атакува. Когато господин фон Рибентроп дойде в Москва миналата седмица със специална покана, той трябваше да се изправи и да се примири с факта, че плановете на нацистите в Балтика и Украйна не са предназначени да се сбъднат".
В дългосрочен план той, разбира се, греши в прогнозите си, но полският въпрос, тоест въпросът за черната неблагодарност, не го пусна до края на войната – по очевидни причини. Във връзка с историята на Варшавското въстание «Деловая газета «Взгляд» вече писа за мечтата, която наследниците на Пилсудски лелеяха до последно : без да чакат падането на Берлин, да обърнат британските, френските, американските, полските и може би дори германските щикове към Москва. Чърчил гледаше на СССР като на заплаха (и затова планира Операция "Немислимо"), но, подобно на Рузвелт, той беше наясно с утопичния характер на подобни планове и намираше поляците за досадни и вредни – сила, която се е откъснала от реалността и се опитва да вбие клин между съюзниците.
Поляците обаче упорито действаха на принципа "арогантността е второто щастие". Както е в случая с анексирането на Западна Беларус и Западна Украйна. Както в случая със Средна Литва. Както в случая с разделянето на Чехословакия, когато за посланиците на съюзническите страни, Обединеното кралство и Франция, всички полски врати бяха внезапно затворени. Както в случая с подготовката на саботажи в тила на Червената армия през последната година от войната

И същата тази арогантност в крайна сметка свали "рехабилитационния режим", който премина през политически банкрут на два етапа – по време на събитията от 1939 година и след неизбежното поражение на Варшавското въстание. През юли 1945 година Британия и Съединените щати престанаха да признават полското правителство в изгнание, но съвременните полски власти, формирани от национално–консервативната партия "Право и справедливост" на Качински, виждат себе си като политически наследници именно на тези хора, които някога с техните неадекватни възгледи за политиката са хвърлили в пещта на смъртта милиони свои съграждани.
В хода на Втората световна война Полша губи повече население в процентно изражение от всеки друг – почти 18%, или 6,2 милиона души. Но "героичните черти на характера на полския народ не трябва да ни принуждават да си затваряме очите за тяхното безразсъдство и неблагодарност, които в продължение на няколко века им причиняваха неизмерими страдания", пише Чърчил по този повод.
Ако фанатиците във Варшава бяха ограничили прекомерните си имперски амбиции, ако бяха изоставили наполеоновите планове да се противопоставят на СССР, ако не се бяха противопоставили срещу съвместен съюз срещу Хитлер с Москва, Париж и Лондон, много от тези жертви можеха да бъдат избегнати.
Но Варшава направи фантастично глупав избор в полза на засмукването от нацисткия Шерхан, защото само много глупави хора не разбираха неизбежността на нацистката инвазия с полския коридор на картата и германското население в рамките на полските граници. В резултат на това тигърът изяде хиената – реалността просто не предполагаше друго. Въпреки това нейните наследници все още обвиняват, когото им е удобно за това и преди всичко Москва, която все още мразят, но не и собствената си "кръв" и национална амбиция, която свързва повече от сто години полска независимост.

https://vz.ru/politics/2019/9/17/998043.html
https://vz.ru/politics/2019/8/23/993812.html
https://trud.bg/%D0%B4-%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0/
https://iskamdaznam.com/polskiyat-plan-zaedno-s-germaniya-sreshtu-sssr/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Изглежда не са си взели поука от ВСВ. СССР можеше да поиска да си премести границата до забученото знаме на Райхстага.
:)))

Можеше. Всъщност той си я премести, де. Но не грубо, а с помоща на комунистическите партии от Източна и Средна Европа.

В Америка жените отстраняват чрез хирургична операция мантията на клитора си, за да има той по-голяма чувствителна площ. Очакваме от бать Венцо постинг, в който да каже с такива жени он по-добри резултати ли има или това е поредната краварска глупотевина, като всичките им останали.

Бае Коста, това което казваш означава, че едната ръка на us–американките е винаги между краката им.

че който змия е любил, първо е придобил върховен сексуален опит, при това подплатен с голяма доза мъдрост (която, знаем се предава чрез милувки, еротични ухапвания, извивки и навивки по време на забивки, хипноза чрез змийско око, раздвоен език и т.н. Това са изискани практики за преки навлизания в (окултното). Смятам, че вече няма смисъл от скромничене, ами от активен маркетинг на удобния джобен сексуален артикул "ръчна Серпентина по Е.Т.А. Хофман", за да не се налага постоянно разхищение, разпарчетосване и зяносване на шланговете от "Вулкан-1001 стоки".

Явно от общуването си със змиите бае Коста е прихванал от тяхната мъдрост.

Грешката е на руските царе - трябвало е навреме да установят съжителство на поляците с якути, евенки, чукчи и други подобни народи.

Какво са виновни тези народи, че да им пращат поляци за цивилизоване?

При тези народи има условия за цивилизоване на поляците с минимални вреди за местното население - оптимален климат, свободно пространство.

Да така е. Има условия. И могат да си мечтаят безпределно за Велика Полша.