10.02.2022г.

     През 2022-ра година се навършват 185 години от смъртта на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин. Наскоро един от депутатите от Санкт Петербург изпрати писмо до ръководителя на следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин с искане за повторно разследване на причините за дуела и смъртта на поета (той казва, че Пушкин може да е станал жертва на заговор). От своя страна проучихме материалите по делото за убийството на Пушкин заедно със служителя от Университета на Генералната прокуратура на Руската федерация, професор Анатолий Наумов, който ги познава добре.

Адриан Волков. Последният изстрел на А. С. Пушкин

Случаят с убийството на Александър Пушкин в дуел е разгледан преди почти два века от военен съд. Някои историци предполагат, че съдът не може да бъде справедлив, тъй като съдиите (гвардейските офицери), по силата на техния "кастов", казано по съвременному, "корпоративен" морал, са на страната на Дантес. Твърди се, че са видели в Пушкин човек, който започва дуел поради невероятната си ревност, и затова произнасят присъда, която всъщност е еднаква по тежест и за двамата дуелисти (за Пушкин – посмъртно).
Следствието и съдът на практика се водят само над починалия поет, защото наскоро след дуела Дантес, виконт д"Аркиак, служител на френското посолство, страхувайки от сериозни последици за себе си (дуелите са забранени от закона), напуска Русия за Франция.
Резолюцията на Николай I върху доклада на генерал-лейтенант Бистром, чрез министъра на войната А. Чернишов, за проведения дуел гласи : "да се съди от военен съд" както дуелистите Пушкин и Дантес, така и "всички замесени в случая", включително и секундантите".
Всичко отговаря и се прави в съответствие със съществуващата тогава съдебна практика при дуели. И единственото необичайно е, че един от дуелистите е най-великият руски поет.

О. А. Кипренски. Портрет на А. С. Пушкин

Съдиите се интересуват от основния въпрос – за причините и обстоятелствата на дуела.
Дантес

обвиняваше за всичко поета. Той, по-специално, твърди : "През ноември 1836 година получих устно и неразумно предизвикателство за дуел от камерхер Пушкин, което приех. След известно време камерхер Пушкин, без никакво обяснение с мен, устно помоли холандския посланик барон Д" Хекерен

(осиновителя на Дантес) да ми каже, че той унищожава своето предизвикателство и това в писмо до моя секундант Д"Аршак.
През 1836 година настойчивото и откровено ухажване от Дантес на съпругата на Пушкин привлича вниманието на петербургското "висше" общество и дава повод за всякакви слухове.
На 4-ти ноември 1836 година Пушкин получава по пощата подъл анонимен пасквил ("диплома от ордена на рогоносците")

с подигравателни намеци за него и съпругата му.

А. П. Брюлов. Портрет на Н. Н. Пушкина
От този момент започват непоносимо болезнени дни за Пушкин.
Освен него, същите анонимни съобщения получават и хора от най-близкото му обкръжение –Карамзини, Виелгорски, Сологуб, Хитрово, братя Росет.
За него съпружеската вярност на Наталия Николаевна беше очевидна, но честта изискваше дела и в същия ден той предизвика Дантес на дуел с писмо.
Има доказателства, че Дантес се е държал особено провокативно спрямо Наталия Николаевна на 23 януари 1837 година на бала при Воронцови. Фикелмонт прави следния запис в дневника си за тази вечер : "Той [Дантес] толкова компрометира госпожа Пушкина със своите възгледи и намеци, че всички бяха ужасени и оттогава решението на Пушкин беше окончателно".
Ревизор 13-ти клас Маслов, одитор по делото, е бил доста добър експерт по съдебни дела и съвсем правно професионално отбелязва редица пропуски в съдебното следствие :
1) обръща внимание на факта, че в досието няма анонимната диплома, която трябваше да стане (и скоро се превърна) в един от основните документи в този процес;
2) настойчиво привлича вниманието на съда към факта, че Пушкин по-късно получава и други обидни анонимни писма и прави опит да разбере нещо по този въпрос;
3) лично е стигнал до заключението за вината на Дантес, но е загрижен дали има достатъчно съдебни доказателства за неговата вина. В тази връзка одиторът посочва начините (методите) за събиране на нови допълнителни доказателства, които според него е следвало да засилят вината на подсъдимия. Затова Маслов настоява за разпит на вдовицата на поета.
Военносъдебната комисия обаче отхвърля последното искане на одитора, като посочва две причини : първата е достатъчна яснота по казуса и липса на допълнителни документи; и второто е нежеланието да се причиняват излишни морални страдания на вдовицата на поета.
Присъдите са : За Дантес – смъртно наказание чрез обесване (задочно). За Пушкин – "би било необходимо да се наложи същото наказание, но тъй като той вече е починал, заради смъртта му се отменя присъдата".
Смъртните присъди са произнесени поради недостатъчната професионална правна компетентност на Военносъдебната комисия и одитора – На 1 януари 1835 година влиза в сила Кодексът на законите на Руската империя от 1832 година и в съответствие с него съдът не може да осъди никого за дуел на смърт през 1837 година. Това също противоречи на установената съдебна практика.
След смъртта на Пушкин, много от онези, които преди това са заели страната на Хекерен, биват принудени да променят мнението си за тях. Истински всенародната любов, изразена към умиращия поет, и всенародната скръб във връзка с трагичната му смърт бяха толкова силни, че накараха онези представители на светското общество, които бяха способни на повече или по-малко обективна оценка на случилото се, най-накрая да разберат, че Пушкин беше национална гордост и не можеше да бъде съден само по стандартите на това общество.

https://www.mk.ru/social/2022/01/02/unikalnye-dokumenty-o-dueli-pushkina-raskryl-sotrudnik-genprokuratury.html?from=article_mi_b

Едно от любимите ми стихотворения е на Пушкин...

Я помню чудное мгновенье…
Александр Пушкин

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

Ще ти го открадна за ФБ.

Михаил Лермонтов
Смерть поэта
Отмщенье, государь, отмщенье!
Паду к ногам твоим:
Будь справедлив и накажи убийцу,
Чтоб казнь его в позднейшие века
Твой правый суд потомству возвестила,
Чтоб видели злодеи в ней пример.

Погиб поэт! — невольник чести —
Пал, оклеветанный молвой,
С свинцом в груди и жаждой мести,
Поникнув гордой головой!..
Не вынесла душа поэта
Позора мелочных обид,
Восстал он против мнений света
Один, как прежде… и убит!
Убит!.. К чему теперь рыданья,
Пустых похвал ненужный хор
И жалкий лепет оправданья?
Судьбы свершился приговор!
Не вы ль сперва так злобно гнали
Его свободный, смелый дар
И для потехи раздували
Чуть затаившийся пожар?
Что ж? веселитесь… Он мучений
Последних вынести не мог:
Угас, как светоч, дивный гений,
Увял торжественный венок.

Его убийца хладнокровно
Навел удар… спасенья нет:
Пустое сердце бьется ровно,
В руке не дрогнул пистолет.
И что за диво?.. издалека,
Подобный сотням беглецов,
На ловлю счастья и чинов
Заброшен к нам по воле рока;
Смеясь, он дерзко презирал
Земли чужой язык и нравы;
Не мог щадить он нашей славы;
Не мог понять в сей миг кровавый,
На что он руку поднимал!..

И он убит — и взят могилой,
Как тот певец, неведомый, но милый,
Добыча ревности глухой,
Воспетый им с такою чудной силой,
Сраженный, как и он, безжалостной рукой.

Зачем от мирных нег и дружбы простодушной
Вступил он в этот свет завистливый и душный
Для сердца вольного и пламенных страстей?
Зачем он руку дал клеветникам ничтожным,
Зачем поверил он словам и ласкам ложным,
Он, с юных лет постигнувший людей?..

И прежний сняв венок — они венец терновый,
Увитый лаврами, надели на него:
Но иглы тайные сурово
Язвили славное чело;
Отравлены его последние мгновенья
Коварным шепотом насмешливых невежд,
И умер он — с напрасной жаждой мщенья,
С досадой тайною обманутых надежд.
Замолкли звуки чудных песен,
Не раздаваться им опять:
Приют певца угрюм и тесен,
И на устах его печать.
А вы, надменные потомки
Известной подлостью прославленных отцов,
Пятою рабскою поправшие обломки
Игрою счастия обиженных родов!
Вы, жадною толпой стоящие у трона,
Свободы, Гения и Славы палачи!
Таитесь вы под сению закона,
Пред вами суд и правда — всё молчи!..
Но есть и божий суд, наперсники разврата!
Есть грозный суд: он ждет;
Он не доступен звону злата,
И мысли, и дела он знает наперед.
Тогда напрасно вы прибегнете к злословью:
Оно вам не поможет вновь,
И вы не смоете всей вашей черной кровью
Поэта праведную кровь!

1837 г.

Пушкин е гений... Приживе доста поети са с нещастни съдби... Обществото на глупостта не понася талантливите, разумните...

Завладяващо стихотворение.

Текстът не е оригинално мой. Ползвай го.

Друг велик поет.

Да!