На въпроса "Кой уби Пушкин?", всеки ще отговори – Дантес. Историята на случилото се обаче е много по-сложна. Гостуващият щабен офицер Жорж Шарл Дантес, който направи фаталния изстрел, не беше сам. Зад него имаше други хора, които искаха да унижат великия поет. Днес, на рождения ден на Александър Сергеевич (статията е публикувана на 06-ти юни), е уместно да си припомним обстоятелствата на смъртта му

Всеки нормален човек, който е запознат с историята на последните месеци от живота на Пушкин, е обречен на остро чувство за загуба. Още тогава, през първата половина на 19 век, смъртта на 37-годишна възраст се счита за преждевременна. Александър Сергеевич си отиде в разцвета на годините – но колко още би ни дал, ако живееше още десет, двадесет, тридесет, четиридесет години? Ясно е, че всички ние, най-вече руският народ и човечеството като цяло, сме загубили невероятно съкровище.
Мнозина вярват, че трагична верига от инциденти е довела до смъртта на Пушкин. Падат, казват те, заровете на съдбата в едно от многото им хвърляния малко по-различно – и поетът би могъл да оцелее. Освен това при обстоятелствата на трагедията остават неясни неща.
Затова, без да отричаме ролята на трагичния инцидент, нека поемем риска да потвърдим : смъртта на Пушкин беше до голяма степен предопределена 

Клюките и интригите около съпругата му Наталия Николаевна (родена Гончарова)

и император Николай I оплитат Пушкин като паяжина. Пребиваването му в живота на аристокрацията го задушава.
Александър Сергеевич знае за клюките, които свързваха съпругата му с Николай I. Той вярва на съпругата си и въпреки това многократно я моли да внимава и да не храни клюките.
Ситуацията се превръща в бедствие на 4 ноември 1836 година. "Сутринта на 4 ноември получих три екземпляра от анонимно писмо, обидно за моята чест и за честта на съпругата ми. По външния вид на хартията, по сричката на писмото, по начина на представяне, аз в същия момент се уверих, че е от чужденец, човек от висшето общество, дипломат. Започнах да търся. Научих, че в същия ден седем или осем души са получили копие от същото писмо, в двойни пликове, запечатани и адресирани на моето име. Повечето от тези, които получиха тези писма, подозирайки някаква подлост, не ми ги изпратиха", споделя Пушкин две седмици и половина по-късно в писмо до граф Александър Бенкендорф.
Александър Сергеевич е пламенна и лесно ранима натура. Човек може да си представи как се тресе, когато чете това : "Кавалери от първа степен, командири и притежатели на Най-светлия орден на рогоносците, събрани в Големия Капитол под председателството на уважаемия Велик магистър на Ордена, Негово Превъзходителство Д. Л. Наришкин, единодушно избра господин Александър Пушкин за съавтор на Великия магистър на Ордена на рогоносците и историограф на ордена. Незаменим секретар граф И. Борх".
А споменаването в текста на възрастния егермайстер Дмитрий Львович Наришкин в никакъв случай не е случайно. За никого не е било тайна, че ослепително красивата съпруга на Наришкин (като Гончарова), Мария Антонова, е била любовница на цар Александър I в продължение на много години – поради което горкият егермайстер се е превърнал в ходещо олицетворение на рогатия съпруг. Неслучайно текстът е подписан с името на граф Йозеф Борх. Въпреки че самият гореспоменат Борх е привърженик на еднополовата любов (според някои съобщения министърът на образованието Сергей Уваров е негов партньор), той бил женен. Съпругата на Борх Любов, която не се радва на вниманието на законния си съпруг, има интимни отношения с Николай I – което не беше тайна за Пушкин, както и за другите.
И до днес остава загадка – какъв човек е съставил злополучния "Патент за титлата рогоносец" и с каква цел? Самият Пушкин вярва, че автор на клеветата е посланикът на Холандия в Русия, барон Луи-Якоб-Теодор ван Хекерен – осиновител на Дантес, който го използва, както шепнеха други, сексуално. За това той всъщност "осинови" 24-годишния младеж Дантес, за когото това "осиновяване" отваря пътя към висшето общество, затова се съгласява на такава сделка.
По причина на това, Хекерен покровителства своя "син", включително в любовните му афери.
Но има и други кандидати за автори на пасквила. Всъщност Пушкин – ярък, невероятно талантлив мъж с много остър език – предизвиква омраза у мнозина.
По-специално съвременниците подозират две любопитни лица в авторство на "дипломата". Един от тях е княз Иван Сергеевич Гагарин, представител на старо руско семейство, което се отклонява към католицизма и по-късно стана свещеник на йезуитски орден. Вторият – принц Петър Долгоруки, който по това време споделя апартамент с Гагарин, е историк, генеалог, свободомислещ и откровен хомосексуалист.
Друг кандидат за авторство е гореспоменатият министър на образованието Сергей Уваров. Със сигурност имаше основателни причини да не харесва много Пушкин. През 1835 година Александър Сергеевич написва стихотворението "За възстановяването на Лукул", в което се подиграва на Уваров, който се опитва да сложи лапа върху имота на болния си роднина, без да го чака да умре напълно. Ширещ се слух приписва на Уваров плътска връзка със служителя на Министерството на народното образование Михаил Дондуков-Корсаков.
През 1835 година Пушкин съставя зла епиграма – за "княз Дундук", който получава висок пост в Академията на науките поради притежаването на орган от три букви, който започва с буквата "г".
Александър Сергеевич наистина има причина да презира тази двойка. В юрисдикцията на Уваров е бил комитетът по цензура при Николай I. През 1834 година е публикувана "История на Пугачов" на Пушкин, която предизвиква възмущението на Уваров, а година по-късно цензурата открива грешки в "Приказката за златния петел". Пушкин пише в дневника си : "Уваров е голям негодник. Той определя книгата ми като скандална. Този клеветник Дундук (глупак и бардаш – жаргонният термин за хомосексуалист, приет по това време) ме преследва с неговата цензурна комисия. Той не е съгласен да публикувам своите произведения с единственото съгласие на суверена. Царят дава, но пъдарят не дава …".
Владимир Веретенников     –     със съкращения
За чест умря поетът! Падна
оклеветен от зла мълва
с куршум в гръдта, за правда жадна,
отпуснал гордата глава!
Не изтърпя докрай душата
позора, присмеха прикрит —
въстана той срещу тълпата
отново сам!… И бе убит!

https://vz.ru/society/2021/6/6/1102682.html