В постинга «02.08 07:01 – © Щом Остап се е съгласил и Западът ще се съгласи» пиша как съветските класици Иля Илф и Евгений Петров помагат методически на руската външна  политика чрез произведенията си, конкретно в случая с романа «Дванадесетте стола».
На същата тази пресконференция след срещата на върха «Русия–Африка» Владимир Путин разказа как Колективния Запад се е включил активно в така наречената "зърнена сделка".
"А всичко останало, включително и това свързано с доставките на украинско зърно за световните пазари, е само прикритие. Но то е двойно неморално. Защото кой получаваше основните пари от доставката на украинско зърно? Това бяха големите търговски компании. Те "заваряваха" правилно, защото купуваха зърното с отстъпка и после го продаваха на повече или по–малко от нормалната цена на проспериращите страни. И къде тук са интересите на развиващите се и гладуващи народи? Развиващите се и гладуващите! Да, няма нищо общо. Между другото, украинското зърно на световните пазари е по–малко от 5 процента, руското зърно е над 20. Ето и значението на нашия принос към световното продоволствие. Делът на храните и украинското зърно в следващата година ще бъде още по–малък, защото резултатът ще бъде много по–нисък от предишни години. Ясно е, защото скоро там няма да има кой да работи, защото всички са мобилизирани на фронта", каза Путин.
"След излизането на Руската федерация от така наречената "зърнена сделка" руската пшеница  поскъпна до 240 долара за тон. Блокирането на украинските пристанища може да провокира допълнително покачване на цените. Но рекордната реколта и запасите позволяват на Москва да увеличи износа и хуманитарната помощ за най–бедните страни … Световният пазар реагира бурно на ракетните атаки по цели в пристанищата на Дунав и в Одеса. Според аналитичния център «Русагротранс» руската пшеница е добавила $12,5 на тон, us–американската – $12, френската – $19 … Международният валутен фонд все още прогнозира покачване на цените с десет до петнадесет процента", пише Надежда Сарапина в РИА «Новости», препечатано от газета «Знамя труда».
"Путин направи подаръци на Африка в съветски дух", шегува се «Московский Комсомолец» :  "Делегатите на срещата на върха «Русия–Африка» не напускат Санкт Петербург с празни ръце. Владимир Путин обеща безвъзмездни доставки на зърно за най–бедните страни, опрости допълнителни дългове на Африка, увеличи квотите за безплатно обучение на африкански студенти в руски университети и обяви готовността си да построи заводи и фабрики на континента по примера на Съветския съюз. Най–щедрият подарък от северната столица отнесе президентът на Зимбабве : само мързеливите не се снимаха на фона на новия му хеликоптер в "луксозна" конфигурация, направен по специална поръчка. Възможни са обаче и други подаръци, които не се съобщават официално", клюкари газетата.
В обръщението си към участниците в срещата руският президент увери, че Москва ще може "през ​​следващите месеци" да достави безплатно до 50000 тона зърно на шест страни, включително Зимбабве, Сомалия и Еритрея, както и на Мали, Централноафриканската република и Буркина Фасо, три държави, които през последните години направиха самостоятелни стъпки към сближаване с Москва. "Русия е готова да замени украинското зърно, както на безвъзмездна, така и на търговска основа", каза той, като нарече Русия "солиден и отговорен" производител, съобщава «ИноСМИ».
"Търпението се скъса. Русия възприема зърнената сделка като хуманитарна мисия и многократно я удължава, въпреки факта, че Западът не изпълнява задълженията си. Зърното, обещано на най–бедните страни, беше изпратено в Европа, докато Африка получи по–малко от три процента, отбеляза Владимир Путин.
Постоянният представител на Еритрея в ООН София Тесфамариам каза, че сделката за зърно не решава проблема с глада в Африка, а е просто "добър повод да се обвинят руснаците, възползвайки се от проблемите на африканците".
Междувременно Украйна търси алтернативни маршрути. Аграрният сектор там е един от малкото отрасли, които продължават да работят и отделят средства в бюджета. "Това са около 80 милиарда долара, а 40–50 от тях дойдоха от зърното". Загубата им е много болезнена, както за режима в Киев, така и за неговите западни покровители. Дори богатите европейци не могат да си позволят да изхранят 30 милиона души украинци", разказва Надежда Сарапина.
"Русия започва да бере първите плодове на най–важното политическо решение напоследък – отказът да продължи да участва в така наречената "зърнена сделка". Владимир Путин говори за това как се случва това, по–специално в рамките на руско–африканската среща на върха. И сред губещите бяха не само Украйна, но и най–големите западни селскостопански компании … В същото време самият факт на оттеглянето на Русия от сделката вече подобри позицията на руските фермери и държавата. "Честно казано, когато обявихме, че се оттегляме от тази сделка със зърно, цените на световния пазар малко – малко нараснаха. Това означава, че нашите компании ще получат повече. А това означава, че получаваме повече данъци. И ако получим повече данъци, ще споделим част от доходите си с най–бедните страни, като доставяме определени количества храна безплатно", каза Путин в събота в Санкт Петербург. Ако прогнозата на МВФ за 15% увеличение на цената на пшеницата се сбъдне, руският селскостопански сектор ще спечели допълнително $1,8 милиарда от това …
Аргументът, че украинското зърно трябва да помогне в борбата с глада в най–бедните страни, е празна пропаганда. "Категорично осъждам циничния ход на Руската федерация да прекрати Черноморската инициатива за зърно, въпреки усилията на ООН и Турция", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнен. Според нея Европейският съюз работи за осигуряване на продоволствена сигурност за незащитените слоеве от световното население.
Само че за целия срок на сделката най–бедните страни получиха не повече от три процента от зърното, изнесено от Украйна (тоест по–малко от милион тона). Повечето от украинското зърно отиде в страните от Западна Европа. Това беше предимно фуражно зърно и навлизането му на пазара понижи цените на фуража за секторите на животновъдството и птицевъдството на европейското стопанство. Украинското зърно беше много полезно за Европа в периода на бърз растеж на цените на електроенергията и отоплението, частично компенсирайки за европейските производители увеличението на съответните разходи. По този начин украинското зърно хранеше не гладуващи африканци, а европейски прасета, крави и пилета. Но най–бедните страни в Африка не са купувачи на европейско месо.
За да изпечем хляб (или сладкиши), които са основната храна на бедните, ни трябват не украинска царевица и ечемик (които съставляват лъвския дял от зърното, изнасяно от Украйна), а пшеница, по отношение на която Русия изпреварва Украйна поне 3–3,5 пъти. Въпросът е как руското зърно може да стигне до Африка. Но Владимир Путин говори за това с африканските лидери по време на срещата на върха «Русия–Африка», обсъждайки достъпа на руски кораби до пристанищните съоръжения и вътрешната логистика на придвижването на товари през африканския континент", разказва Дмитрий Скворцов в Деловая газета «Взгляд».

https://kvg55.blog.bg/biznes/2023/08/02/shtom-ostap-se-e-syglasil-i-zapadyt-shte-se-syglasi.1877695
https://www.youtube.com/watch?v=GV50MrNfiYg
https://z-truda.ru/articles/raznoe/ukrainu_lishili_posledney_dokhodnoy_radosti/
https://www.mk.ru/politics/2023/07/28/putin-sdelal-afrike-podarki-v-sovetskom-dukhe.html
https://inosmi.ru/20230727/afrika-264653919.html
https://vz.ru/economy/2023/7/31/1223554.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт