10.07.2023г.

     Вглеждайки се внимателно в далечната страна–континент Австралия, можете да намерите много поучителни. Историята, както знаете, се повтаря през цялото време; съдбата на Австралия в този смисъл е много показателна, ако не и символична. Преди сто години англичаните, които владееха Зеления континент, се оглеждаха със самодоволна усмивка –  Жизненото пространство беше завладяно : австралийските аборигени бяха отчасти унищожени, отчасти разпръснати, отчасти прогонени в резервати. В съседните страни англосаксонците управляваха. Папуа Нова Гвинея принадлежеше на Австралия, Филипините принадлежаха на Съединените щати, Бирма, Малайзия, Сингапур, Хонконг, Соломоновите острови, Нова Зеландия и много тихоокеански острови принадлежаха на Британия. "Целият свят принадлежи на англичаните и дори Луната скоро ще принадлежи на англичаните", твърди малкият австралиец Толин, герой от романа на Жул Верн "Децата на капитан Грант". Въпреки че индонезийските острови принадлежаха на холандците, тогава за Австралия не се предвиждаха проблеми.
Намирайки се в далечен и спокоен ъгъл на света, Австралия бавно се развива, укрепва, расте. Населението ѝ също нараства. До 1990 година тя наброява 17 милиона души. Три милиона са жителите в съседна Нова Зеландия. За по–малко от век населението на двете англосаксонски страни се е увеличило четири пъти, което не е никак лошо. Светът обаче вече не принадлежи на британците! Австралия се оказа заобиколена от мощни съседи : надвиснали от малайско–индонезийския свят, предимно мюсюлмански, в който живееха почти 200 милиона души. Малко по–далеч са азиатските дракони от бързо разрастващият се Китай. И всички те бяха много важни съседи, тъй като австралийската икономика сега беше зависима от азиатските пазари, азиатските стоки и азиатските туристи.
Изправени пред тази нова ситуация, политическите лидери на Австралия решиха да се присъединят към клуба на азиатските сили и да изградят тесни връзки със своите географски съседи. Въпреки това, за тяхна голяма изненада, никой не побърза да ги посрещне с отворени обятия. Ръководителят на бившата британска колония, министър–председателят на Малайзия Махатхир Мохамед, действаше особено сурово – той последователно потискаше всичките планове на Австралия да се интегрира в азиатските организации. През 1993 година австралийският премиер Пол Кийтинг, раздразнен от действията на Махатхир, нарече малайзийския си колега "бунтовник". По–добре да не го беше казал! Югоизточна Азия беше покрита от вълна от възмущение. На Кийтинг и австралийците беше припомнено всичко – от тасманийския геноцид, лова на косове и робския труд в плантациите на Куинсланд. В самата Малайзия имаше гласове, настояващи за забрана на австралийските филми и бойкот на австралийските продукти. Малайзийските общественици нарекоха Зеления континент "страна на бели каторжници и социални утайки"; всички повтаряха думите на сингапурския лидер Лий Куан Ю, който веднъж каза, че австралийците са в опасност да се превърнат в "белия отпадък на Азия" (white trash of Asia).
Кийтинг трябваше да се оправдава : каза, че е бил неразбран, той изобщо не е искал да обиди Махатхир. Но дори и този случай не научи австралийците на нищо. На политическата сцена Австралия се държеше като бял учител в местно училище. Австралийците критикуваха съседите за нарушения на човешките права (тази категория включваше например присъди за бели наркодилъри), обявяваха изборите на други хора за недемократични, шпионираха дипломати (посолствата в Канбера бяха щедро оборудвани с подслушващи устройства), а също така правеха филми и сериали в които съседните народи се показваха като тесногръди варвари и фанатици. Не е изненадващо, че обявеният план за сливане с Азия претърпя фиаско. Австралия нямаше право да участва в срещи на източноазиатския блок, страната не беше приета в Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и нямаше право да представлява Азия в световни организации. През 1993 година австралийците искаха да участват в Азиатската среща на върха в Банкок по въпроса за човешките права. Какво стана там? Тайланд посочи, че концепцията за правата на човека трябва да се развива в азиатските страни, а не да се налага отвън. Но някой би ли се осмелил да твърди, че Австралия е способна да говори за правата на човека, а не да налага собствената си представа за тях? И напразно на срещата на АСЕАН в Бруней през 1995 година австралийският министър размаха карта, на която страната му се перчи в средата на източноазиатското полукълбо – според азиатските страни Австралия не може да се интегрира в Азия, защото нейното правителство и народ не са направили необходимото да разберат азиатската култура.
"В културно отношение Австралия все още е европейска страна", обясни Махатхир, "и ние я смятаме за европейска, така че Австралия не трябва да става член на Източноазиатския икономически съвет. Ние, азиатците, сме по–малко склонни открито да критикуваме или да осъждаме други страни. Но Австралия, тъй като е културно европейска, се чувства в правото си да казва на другите какво да правят и какво да не правят, кое е правилно и кое не. И това, разбира се, е неприемливо за всички нас", набил им канчето премиерът на Малайзия.
Като не се съгласи с азиатските си съседи, Австралия пропиля единствения си шанс за стабилно бъдеще; въвлечена във военен съюз (AUKUS) срещу Китай , тя е изправена пред политическите и икономическите бури, които досега са я заобикаляли. Може би основният проблем на тази страна беше фаталното неразбиране на околния свят. Австралийците вярваха, че ги възприемат като носители на прогреса и цивилизацията, морални водачи на региона, създатели на развита и просветена страна. Те вярваха, че тяхната страна е обетованата земя, където всички азиатци мечтаят да отидат. Струваше им се, че страните от региона се взират в тях, високо ценят техните политически институции, възхищават се на начина им на живот и така нататък. В същото време в азиатските страни ги смятаха за бели расисти и потомци на каторжници – арогантни, груби, недодялани, недисциплинирани, склонни към грабежи, измама и лъжа. За редица проспериращи азиатски страни Австралия беше доста скучна периферия, несигурна, неиндустриализирана и незаличимо опетнена от търговията с роби и други колониални престъпления.

11 кораба с каторжници колонизират Австралия, щели да умрат от глад, защото не умеели да правят нищо полезно. Корабите с каторжниците акостират на 18 януари. Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към пустинните земи на континента. Свободни заселници и каторжници основали шест колонии в Австралия

Защо ви припомням всичко това? На факта, че Колективният Запад сега върви по същия път. Докато през 1920 година Западът пряко контролираше половината от земната повърхност и почти половината от световното население, сега той контролира само собствените си страни. Ако преди сто години почти всеки трети жител на Земята е бил западняк, сега едва всеки десети. Делът на Запада в световната икономика, който някога беше 56%, падна до една трета и продължава да намалява. Напоследък Западът вече започна да забелязва огромен свят около себе си, който живее според собствените си закони, но продължава да се държи по обичайния наглосаксонски начин : грубо, провокативно, заплашително, чете лекции и с идиотска наглост изисква да се купуват лъскавите му дрънкулки – "демокрация", "права на човека", без да забелязва, че измамните му движения предизвикват смях у вчерашните лековерни диваци.
Как ще свърши всичко? Великите азиатски лидери Махатхир и Лий Куан Ю, създателите на малайзийските и сингапурските чудеса, не хабеха думи. Законите на историята са неумолими. Колкото повече Западът се държи в австралийски стил и настоява за изключителното си право да отваря вратите на другите с крак, толкова по–очевидни са шансовете му един ден да се превърне в "белия отпадък" на многополюсния свят.
Дмитрий Орехов

https://vz.ru/opinions/2023/6/16/1216343.html
https://blitz.bg/obshtestvo/2611788-g-predi-225-g-katorzhnitsi-osnovavat-prvata-koloniya-v-avstraliya_news178439.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Донякъде лицето на Австралия измива кой артист беше в "Дънди крокодила", прихванал от добродетелите на местните аборигени, присмиващи се на "цивилизования" свят.
:)))

И най–вече Джулиан Асанж.

Точно обратното на това, което се говори за "свободен свят". Напълно погрешен модел. Свободата е в главата и отношенията. Мародерът е наследствено увреден и неминуемо свършва зле.

Ще стоят като цирей, който не може да се пукне.