«Да унищожим фашисткия звяр в леговището му» по съвременен начин. След четиридневно настъпление.
Вече казах, че тези части, които са обучени по стандартите на НАТО в базите на НАТО, ще бъдат неефективни в реална битка със сериозен и мотивиран противник. Първите дни на украинската офанзива доказаха правотата на това мнение.
Това, с което толкова се гордееха западните инструктори, това, което в западната военна наука се нарича командване на мисията (управление на задачите), във версията на съвременната война изигра жестока шега с въоръжените сили на Украйна. Младшите офицери от взводни и ротни нива се оказаха напълно неподготвени за западната версия на войната.
Повтарям, американците много се гордеят с това конкретно "изобретение" на военни учени. Същността му е проста. Всеки командир има право да взема решения за изпълнение на възложената задача. Старшият лидер просто помага на единицата, ако е необходимо.
По принцип това е тактиката на работа на подразделенията на специалните сили, които действат автономно. Но такава тактика напълно пренебрегва решаването на проблемите от части и формирования. Решението на командира на взвод или рота може да не съответства на решението на командира на батальона, командира на бригадата и по–нагоре.
Какво видяхме по време на битките на 8 юни? Не е нужно да сте експерт по военните въпроси, за да разберете колко глупави са изглеждали опитите им да пробият нашата отбрана. Техниката подредена в колони в непосредствения тил е отлична цел за щурмовите самолети на Въздушно–космическите сили.
Пехота, която е хвърлена директно към място на базирана на местоположение услуга (Location-based service – LBS) с помощта на бронирани машини и която остава с малко или никакво прикритие, се превръща в пушечно месо. Усещането е, че за Въоръжените сили на Украйна всякаш личният състав е просто пречка и трябва да се освободи от него с помощта на нашите въоръжени сили.
Танкове, които се разгръщат в бойна формация точно върху минните полета, докато действат без никаква помощ от инженерни превозни средства и просто горят върху мините … И тогава, след като командирите разбират пагубността на такова настъпление, танковете са скрити в най–близките горски масиви, точно пред нашето разузнаване
Практическа истина е, че в офанзива загубите винаги са по–големи от тези на защитниците. Но действията на нападателите по този начин, необмислено, против всички закони на войната, против обичайната логика, това наистина внушава някои съмнения в адекватността на украинското командване.
Боевете ще бъдат кръвопролитни, но настъплението е вече обречено
Бих си позволил да изразя мнението, което формирах след четири дни настъпление. Въоръжените сили на Украйна не изпълниха поставените задачи и по този начин обрекоха десетки хиляди свои войници на глупава, безполезна смърт. Основната задача на първите два дни, според мен, беше да се пробие първата линия на отбраната в един от секторите и да се развие настъпление в тила на защитниците.
За стотен път пиша за това, което считам за основното – главното направление на настъплението беше планирано да бъде Южното направление. Основното нещо беше да се отиде до бреговата линия и да се получи възможност за бързо прехвърляне на войски и  оборудване по море. Най–напред от Мелитопол, а след това от Мариупол.
Фактът, че нашето командване е разбрало това, стана ясно, след като последният десантен кораб на ВМС на Украйна внезапно беше потопен в пристанището на Одеса. По този начин, дори ако пробивът беше успешен, въоръжените сили на Украйна загубиха възможността да прехвърлят тежка техника по море.
Но е твърде рано да празнуваме победата. Едва започва. Битките в следващите дни ще бъдат ожесточени. Въоръжените сили на Украйна, осъзнавайки, че дори спирането на настъплението няма да спаси армията, ще се бият отчаяно. Нашите момчета, както показаха предишните дни, също няма да бягат и "вършитбата" ще продължи 

Става ясна вчерашната визита на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в зоната на СВО. Бяха обявени две най–важни задачи за днес. Първият е бърз ремонт на техника и въоръжение с последващото им  предаване на войските. И второто е да се осигури доставката на необходимото количество боеприпаси до всички части и подразделения на фронта.
Нека ви напомня една цифра, за която малко хора знаят, освен специалистите. Според резултатите от Втората световна война средно всеки танк, участващ в битките, е бил ремонтиран три пъти! Не мисля, че днес числата ще са много по–различни. Целта е поразена и целта е унищожена – това са различни понятия. Ударените "отиват на лечение" към Рембат (Ремонтен батальон). Всичко е точно както и с персонала. Болница "Рембат" за бойна техника, оборудване и оръжие … .
С врага ситуацията е абсолютно същата по този въпрос. С изключение на много по–малките възможности за ремонт, свързани с разнообразието от "пациенти". Такова разнообразие значително намалява възможността за възстановяване на бронирани превозни средства и поражда "канибализъм". Ремонт на автомобили чрез "окончателно умъртвяване" на подобни чрез донорство на органи (части, агрегати, възли, детайли и прочие) (Видял съм го и у нас).
Вчера въоръжените сили на Украйна започнаха да използват резерви, предназначени за развитие на пробив и действия в тила на руската отбрана. Което предполага, че нападателите са изтощени и практически неспособни да продължат бойните действия. Разбитите бригади се изтеглят и в бой се въвеждат нови.
Към момента на писане на статията достоверно се знае за 15 бригади от Украинските въоръжени сили, които все още са в резерв. Би било съвсем логично да се предположи, че тези бригади ще бъдат използвани за укрепване на отбраната в случай на контранастъпление на руската армия. Но след вчерашната месомелачка възникнаха съмнения относно адекватността на командването на въоръжените сили на Украйна и властите в Киев като цяло.
Ако днес, 9 юни, въоръжените сили на Украйна продължат да "настъпват" в същия дух, може с увереност да се каже, че широко обявеното контранастъпление на въоръжените сили на Украйна се провали. И след пет до десет дни активността на хохлите ще започне да намалява. И тогава ще има варианти за руската армия. Но е рано да се говори за това.
Повтарям, битките ще бъдат ожесточени. Ще научим имената на още много герои. И за двете страни днес е моментът на истината. Самата повратна точка, която в много отношения ще определи хода на събитията в бъдеще.
Не мислете, че звярът е ранен
Някога нашите дядовци и прадядовци са измислили прекрасно определение за крайната си цел – леговището на звяра! Днес нашите бойци също отиват в същото леговище, но на друго животно. Просто вместо германски фашист целта им е украински фашист.
И животното го усеща. Звярът усеща колко са уплашени "шерханите и табаците" (леопардите и птиците), които доскоро го вдъхновяваха с идеята, че определено ще помогнат, ако … И как  се е променило отношението към украинците сред обикновените членове на "стадото" –  народите на Европа. Усеща, но не знае със сигурност.
Звярът дори не е ранен. Просто го е страх. Ловците добре знаят разликата. Уплашеният звяр ще направи фатални грешки, за разлика от ранения, който ще се опита да продаде кожата  си на по–висока цена.
От тук една проста и много трудна задача – да стоим на линията на защита. Да стоим така,  както стояхме пред Москва през 1941–ва година. След което да се ​​изправим и тръгнем напред  към Победата. И да доубием звяра. И да унищожим леговището … .
Александър Ставер

https://topwar.ru/218899-unichtozhim-fashistskogo-zverja-v-ego-logove-na-sovremennyj-lad-po-itogam-chetyreh-dnej-nastuplenija.html

© Красимир Говедаров, експерт