Прочетен: 3302 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2023 15:05
На изборите за Европейския парламент проведени на 7 юни 2009–та година Мария Иванова Неделчева, български политик от партия ГЕРБ, е избрана за депутат.
Тя е депутат в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия (ЕНП) от 2009–та до 2017–та година.
От 7 юли 2017–та до 1 декември 2019–та година е еврокомисар за цифровата икономика и общество в Комисията "Юнкер".
След това е еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Комисията "Фон дер Лайен".
Междувременно през 2012–та година, когато се омъжва за Франсоа Габриел, Мария Иванова Неделчева съвсем естествено започва да се именува Мария Иванова Габриел.
На 10–ти май 2023–та година Бойко Борисов официално я обявява за кандидата на ПП ГЕРБ за министър–председател на Република България. Същия ден тя излиза в неплатен отпуск като еврокомисар.
Мария Иванова Неделчева е напуснала Република България преди Четиринадесет години и оттогава не е работила в България, в условията на българските обществено–икономически и политически отношения.
През 1997–ма година завършва Езикова гимназия "Д–р Петър Берон", Кюстендил, а през 2001–ва година придобива бакалавърска степен по "Българска и френска филология" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Продължава образованието си в Института по политически науки в Бордо, Франция, където изучава международни отношения, история на европейските институции, политическа социология, сравнителна политика. Завършва магистратура по "Сравнителна политика и международни отношения" в Докторската академия по политически науки, Бордо през 2003–та година.
Преди да я изберат за евродепутат от 2004–та до 2008–ма година е помощник научен изследовател в Института по политически науки в Бордо, Франция.
От написаното за Мария Габриел в Уикипедията излиза, че нашата хубава "мома" няма нито ден трудов стаж в Отечеството си, в условията на българските обществено–икономически и политически отношения. Тоест тя практически не познава българските житейски потайности.
Още на следващия ден след обявяването от Борисов на кандидатурата ѝ за министър–председател, на 11–ти май bird.bg донася : "Кандидат–премиерът на ГЕРБ Мария Неделчева – Габриел е излъгала публично най–малко три пъти в миналото : за доктората си и за евтиното общинско жилище, в което е "стокирала", но не го е декларирала.
В предизборен клип (приложено е видео) на ПП ГЕРБ за Европейските избори 2009 година Мария Неделчева заявява следното : "по образование съм доктор на политическите науки".
Официалната страница на Мария Неделчева като евродепутат, показана от bird.bg
Мария Неделчева обаче не е защитила доктората си и не е доктор на политическите науки. Това се вижда в сайта theses.fr
, където задължително се качва информацията за всички защитени докторски дисертации във Франция. Сайтът се поддържа от специализираната френска държавна агенция /Agence Bibliographique de l’Enseignement Supйrieur/
, чийто принципал е Министерството на висшето образование и научните изследвания.
Впрочем, в текущата официална биография на Габриел като еврокомисар не се споменава за никакъв докторат. Вероятно това е свързано с изискването да се представи копие от дипломата, която лицето претендира, че има (а в действителност може би няма?! Ха–ха–ха!)
Втората лъжа на Габриел е, че не е декларирала пред Европейския парламент общинско жилище, което ползва в София с преференциален наем от 400 лева / месечно в продължение на няколко години. Тя беше изпрана за този "пропуск" от КПКОНПИ с находката, че по това време евродепутатите не са били считани за "длъжностни лица".
И третата лъжа е нейното твърдение, че след 2013–та година не е ползвала жилището. Както разкри разследване на "Биволъ", Мария Габриел е продължила да плаща партидата за ток на същия апартамент от 128 м2, на булевард "Никола Вапцаров" № 25 до 2017–та година".
На 18–ти вестник "Капитал" я произведе за "Строител на капитализма" и написа : "В резултат [на така стеклите се обстоятелства : изявленията на главния прокурор, които развалиха "почти сглобената коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП, която Габриел трябваше да оглави] "верният войник на партията", както бе кръстена от Politico, се оказа едновременно без пост в Брюксел и без изгледи да осъществи правителство в София. Това няма да е фатално за нея, тъй като въпреки че Борисов на няколко пъти демонстративно я изостави сама пред камерите, той вероятно ще я номинира за евродепутат от ГЕРБ на следващите избори догодина".
Карикатура на Чавдар Николов от 2017–та година, когато Габриел е предложена от ГЕРБ и България за еврокомисар по цифровизацията
На 19–ти Narod.bg излезе със заглавието "Френски учени закопаха Мария Габриел : Открадна титлата "доктор"!, като прилагат писмо "от учени – представители на франкофонската общност за скандала с измислената от номинираната за премиер Мария Габриел нейна "докторска титла".
Всичко това няма особено значение за това как ще ни управлява като министър–председател македонката от Хаджидимово. Няма политик, който да не лъже. Друго има голямо значение.
Габриел е послушно и сговорно момиче. Иначе не би се вписала успешно в евроколхозните бюрократични управленски структури и направила кариера. Не познава от практиката общественото битие на българите, съзнанието ѝ е задръстено и поразено от евроколхозните ценности, които несъмнено ще налага на обществото ни. Като послушно и сговорно момиче ще прокарва интересите и на Съединените щати в региона, често във вреда на България, за което имаме примери от предишните ни управленци. Още по–малко е способна да завърти щурвала на кораба "България" в правилната за народа, обществото и държавата посока.
Спомняте ли си корабът "Родина" от филма "Господин Никой" и завръщането в Родината
Мария Габриел не е гледала този филм.
С връщането си в България и кандидатирането за министър–председател Мария Габриел си тури таралеж в гащите, но не бива народните представители да турят таралеж в гащите на българския с народ с назначаването за министър–председател на Мария Габриел, защото на България ѝ трябва неординарен и своенравен човек за министър–председател.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB
https://bird.bg/gabriel-lies/
https://theses.fr/
https://abes.fr/l-abes/presentation/
https://commissioners.ec.europa.eu/system/files/2022-12/mariya_gabriel_cv.pdf
https://bivol.bg/gabriel-zavodproekt-1.html
https://bivol.bg/gabriel-zavodproekt-3.html
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2023/05/18/4484739_stroitel_na_kapitalizma_mariia_gabriel/
https://narod.bg/2023/05/19/%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB/
Тагове:
© Как правилно да си чоплим носа
© Нов питомец в политическата ни менажер...
Липсиц: Китай започва да се разочарова о...
Как Ото Фон Бисмарк се излекува от запек...
В бележка към стихотворението Вазов пише: „На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Хълмът на лешоядите, тур.;съвременна трактовка Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на владичеството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.“ [1]
Стихотворение
Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта.
Бранители храбри паднaха
под турския мстителен нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.
На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви,
цалуна му рабски полата
и с вид горделив заяви:
– Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас:
аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твойта е власт.
Паша милостиви: награда!
– А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.
Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свят много йощ бих потрошил.
За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих;
сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших.
И викна на двама войника:
– Убийте туй куче сега! –
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.
II
Нощес из леса вълцитята
насам ще се спуснат накуп,
ще ръфат гладнишки главата,
ще късат вонещия труп.
Внезапно скокнa той, заходи –
безглавия жид нечестив, –
защуря се плахо, заброди
по ярове, урви кат жив,
та гроб да си дири – душа му
найде го веч в черния ад!
Остана самотна глава му
за гавра на псета и гад.
На смъртния ужас печата
замръзнал в изпулений взор,
изплезен язик из устата
заровил се в смрадния тор.
Внезапно и тя като жива
замига, затресе се в страх,
търкулна се, нейде отива,
издигайки облак от прах.
Тя трупа си дири. За него
фърли се при Янтра в дола
дълбоки, но там не найде го
и пак се щурнa кат стрела;
на гробе еврейско се спира –
там няма от Юда следа,
във трапове, локви надзира
с оцапана кална брада.
И пак се търкаля и мета,
нагоре, надолу търчи,
и гонят я гневните псета,
а тя като вихър фучи.
Минува през храсти, през паши
ил дига по друмища прах
и срещнати пътници плаши,
и враните гракат от страх.
И цял ден шетнята u луда
зброжда поля и хълми
и дири телото на Юда –
гост може би в вълчи корми.
Но нийде го тя не намери.
Най-после по някакъв дъх
смрадлив се сети, закатери
по склона на ближния връх.
III
Орловий връх. Той мълчаливо
в небето стърчи и пустей.
На негово теме плешиво
трап мръсен от векове зей.
От векове жилище смрадно
на гнусни влечуги и змий
отровни, свърталище гадно
на люти ехидни, скорпий.
Овчарят не смей там да иде
и звяра край него трепти,
орелът когато го види,
по-горе се дига, лети.
И в таз яма, зъминска бездна,
главата на Юда бухнa
и вече оттам не излезна:
при трупа безглави легна.
Намери си трупа тя вече
и той тук намерил приют,
от псета и вълци далече,
под верний на змиите скут.
И змийте любовно го пазят,
с милувки студени дарят,
лениво по Юда те лазят,
на припек по него лежат;
таз пий му очите, а друга
глава си в устата му крий,
а третя омразна влечуга
в брадата му гняздо си вий.
IV
Но скоро народа във злоба
спуснa се, когато узна
де Юда намери си гроба,
кат втори път бога разпнa,
и камъне град заваляха
с ругателства грозни в трапът,
пътеки безчет пропълзяха
по пустий през векове рът.
Избягаха гадове смрадни,
остана издайникът сам,
затрупан от камъне хладни,
със храчки, проклятья и срам.
Столетья течаха в окови,
столетья на сълзи и страх –
столетия камъне нови
валяха въз Юдиний прах.
Днес грее светата свобода,
свободен е прежния роб,
но камъне йоще народа
изпраща въз Жидовий гроб.
Постинг: Честит празник
Автор на постинга: oia26
Имах някакво знание, но не го бях чел.
И за самото падане на Търновград не съм особено осведомен.
Е, това се случи и с усмихнатата дежурно Грабиел, не, Габриел!
Що се отнася до жида, няма нищо необичайно със сполетялото го! Султанът, в случая Баязид, така е е награждавал предателите , гледал е наред, в бъдещето Разсъждавал е така: днес той предава господаря си, утре ще предаде и мен! За първото- благодарност, за второто, няма да получи възможност!
Сещам се сега за двукратен, наш предател! Тези момчета, от ПП, имаше такова преди, в БЗНС, ако знаеха историята ни, нямаше да допуснат такъв сеир- депутат- предател?
О
На страница 51–ва от Книгата ;–) съм написал : "Да предадеш навреме не е предателство, а предвидливост".
30.05.2023 19:10
Писмено потвърдиха от Бордо, като от текста се подразбира, че е пълен боклук.
Аборигенче без дипломи и стаж, нагло, курварливо, противно и безумно.
Мислех че след предателска Куневица съм обръгнал, ама явно съм се лъгал..
Отговор - родна сестра на невежеството и братовчедка на глупостта.
:)))