Научните и технологични разработки, без които нито една съвременна държава не може да бъде успешна, станаха една от основните жертви на политическите катаклизми в Русия в края на ХХ–ти век. Изчезнаха цели научни школи и направления, хиляди институти бяха закрити, милиони учени напуснаха страната. Но дори и при тези условия страната успя да съхрани и увеличи своите научни постижения, много от които със световно значение.
Научното пространство
Науката беше един от основните предмети на гордост за страната в съветската епоха. От 1950–та до 1990–та година броят на учените в РСФСР се увеличи от 170 хиляди до повече от един милион. По относителния брой на учените СССР заема водещо място в света. Въпреки политическата ангажираност на най–високите научни награди за изследвания, извършвани в СССР, Съветският съюз получи осем Нобелови награди, както и три Филдсови медала по математика. Още шест медала получиха родни математици, но много от тях вече имат чуждо гражданство.
Особено значими бяха постиженията на СССР в ядрената физика и енергетиката, космонавтиката и астрофизиката. 50–те и 60–те години на ХХ–ти век се наричат ​​златният век на руската наука. В същото време си струва да се признае, че грубото навлизане в научната сфера на идеологически клишета отхвърли съветската биология и генетика, които бяха на преден план през 30–те години, както и социалните науки.
Но през 70–те и 80–те години на миналия век в съветската наука започват да нарастват кризисните явления. Нарасналият брой учени, идеологическите догми и липсата на конкуренция доведоха до имитация на работа, до профанация на научната дейност. В резултат на това в късния СССР броят на регистрираните научни открития значително намалява в сравнение с 60–те години на миналия век. Общият морален упадък засегна научната сфера, където производството на фалшиви учени от високопоставени служители стана норма. Псевдоакадемици работеха в апарата на ЦК на КПСС и оглавяваха съюзните структури.
За ръководството на СССР през тези години стана очевидно, че управлението на научната индустрия трябва да бъде реформирано. През 1987–ма година е приета резолюцията на Централния комитет на КПСС и Съвета на министрите на СССР "За прехвърлянето на научните организации на стопанска сметка и пълно самофинансиране". По този начин приложните изследвания бяха признати за стока, беше направен опит да се премине към заплащане на научно–технически продукти на договорни цени. В резултат на това, с всички добри намерения, това решение предопредели колапса на научната сфера, която не може да бъде напълно прехвърлена към пазарна икономика нито в съветската, нито в постсъветската икономика. Световната практика също не познава подобни примери.
Упадъкът от 1990–те години
Всичко това обаче беше само предвестник на катастрофата, която избухна в руската наука през 90–те години. След разпадането на СССР финансирането на науката беше драстично ограничено. Бюджетните кредити за гражданска наука през 1991–1998 година намаляват шест пъти – от 13,44 до 2,31 милиарда рубли (в постоянни цени от 1991 година). Ако извадите разходите за инфраструктура и сметките за комунални услуги, тогава бюджетът за действителното изследване е намалял още повече.
През 1991–ва година Академията на науките на СССР е преобразувана в Руската академия на науките. Броят на членовете на Академията на науките нарасна значително, но науката не е област, в която важи бройката. Например по това време фигури, по–известни в политиката, отколкото в науката, като политика Руслан Хасбулатов, олигарха Борис Березовски и много други, стават академици и член–кореспонденти на Руската академия на науките.
(Явление известно като "Суетата на буржоата" – "Тщеславие буржуа", познато и у нас като "Университети и професори на конвейер". Ха–ха–ха!).
Ръководителите на руското правителство, които тогава провеждат икономически и политически реформи, изхождат от тезата, че "невидимата ръка на пазара" ще доведе до бързото създаване на мощен частен сектор, който ще модернизира научно–техническата сфера. Въпреки това, бизнесът в Русия през 90–те години на миналия век се съсредоточи основно върху суровинните отрасли като даващи най–бърза финансова възвръщаемост, а спирането на държавното финансиране доведе до деградация на науката. Това не притесни особено властите, тъй като по това време науката не се смяташе за едно от жизненоважните богатства на страната. Глобалният свят, глобалната наука и икономика, в които тогава се стремеше да се интегрира политическото ръководство на Руската федерация, сякаш завинаги отвориха свободния достъп на страната до всякакви обещаващи открития и технологии.
В средата на 90–те години за цялата наука на Русия се отделяха 200–250 милиона долара годишно, което се равняваше на бюджета на средностатистически американски университет.
Не е изненадващо, че през този период значителна част от научноизследователския потенциал на страната се губи в масовото изтичане на мозъци на Запад.
През 90–те години бяха закрити 800 конструкторски бюра и отраслови институти. Това беше колосален удар за науката и икономиката като цяло, тъй като браншовите институти се занимаваха с въвеждането на научни открития в индустрията. Броят на индустриалните институти и конструкторски бюра е намалял няколко пъти. Дизайнерските институти са почти напълно изчезнали, броят им е намалял 15 пъти и без този елемент е невъзможно развитието на нови технологии. Беше взет курс за замяна на местните институции с чуждестранни инженерни фирми, които доставяха вносно оборудване в Русия.
Николай Паничев, министър на машиностроенето и инструменталната промишленост на СССР (1986–1991), описва типичното отношение на тогавашното държавно ръководство към подкрепа на технологичните (и следователно научните) вътрешни разработки. "Когато започна колапсът на индустрията, в началото на 1992 година, отидох на среща с действащия  министър–председател [на Руската федерация Егор] Гайдар. Отидох при него с подробен план за запазване на машиностроителната индустрия. Визитата продължи не повече от минута. Той дори не погледна нищо : "Кому са нужни вашите машини?! Ако имате нужда, ние ще купим всичко в чужбина! В една от неговите фрази е фокусирана програмата за унищожаване на местната индустрия, прехвърлянето на Русия от страна производител на оборудване в страна на купувач на оборудване", спомня си години по–късно бившият министър.
(Който говори, че българите и руснаците не са близки по манталитет, е глупак! Филип Димитров и ликвидационните съвети в селското стопанство; Иван Костов, Симеон Борисов,  Бойко Борисов и индустриалната приватизация на всяка цена, на безценица и без ответна отговорност за бъдещото състояние на приватизирания обект. Ха–ха–ха! Пълно сходство).
Апотеозът на пренебрегването на вътрешната наука през 90–те години беше консервацията на конструкцията на колайдера – ускорително–акумулиращия комплекс (УАК) в Протвино, близо до Москва, което би направило изграждането на големия адронен колайдер CERN безпредметно след 20 години. И също така – потопяването на орбиталната станция «Мир», която можеше да се експлоатира още няколко години, и прехвърлянето на уникални руски технологии на Международната космическа станция, където САЩ се разпореждаха.

«Комсомольская правда», 24 марта 2001–го года 

Масовото закриване на научни институти доведе до безработица сред учените, които в съветско време се смятаха за привилегирована прослойка на обществото. Много от учените, загубили работата си и смисъла на живота си през 90–те години на миналия век, съставляват значителна част от армията на така наречените "совалки", които пътуват до съседните страни и купуват потребителски стоки за продажба на пазарите за дрехи. "В научните институти цареше бъркотия : има разработки, но няма пари. Нямаше къде да приложат знанията си. Предоставяха се субсидии от чужбина при изнудващи условия, напредналите държави преследваха мозъците ни. В Русия на никой не му пукаше за нищо. За учените имаше два пътя – на Запад или към "совалките", така описва случилото се тогава един от очевидците.
Закриването на институтите беше съпроводено и с отлив на млади кадри. В края на 80–те години делът на учените на възраст 50–70 години в СССР е 27%, а 20 години по–късно надхвърля 50%. За сравнение : днес в САЩ тази цифра е под 20%. Ако във всички развити страни през последните десетилетия се наблюдава увеличение на броя на учените, то в Русия, в резултат на краха на 90–те години, те рязко намаляват. Според проучвания от 1990 година до 1994 година броят на персонала, ангажиран в научноизследователска и развойна дейност в Русия, е намалял с общо 1 милион 109,3 хиляди души. Там се казва още, че "в началото на 90–те години имаше свръхактивен отлив на работници от сферата на науката, след което в средата на 90–те темповете на намаляване на числеността на персонала рязко намаляха" и едва в началото на следващото десетилетие спадът спря и имаше признаци на растеж. В резултат на това в края на 20–ти век Русия се оказа с такова активно намаляване на научния персонал, чийто мащаб нямаше исторически аналози.
До началото на XXI–ви век персоналът на научната сфера е намален до 840 хиляди души. Броят на учените възлиза на 490 хиляди, тоест намалява три пъти в сравнение със съветския период. По отношение на относителния брой учени Русия падна през тези години до седмо място в света.
В допълнение, политическите реформи отвориха свободен изход от СССР. В тази ситуация "изтичането на мозъци" към водещи чуждестранни научни центрове стана неизбежно. Броят на специалистите с висше образование, напускащи страната, все още варира, според различни оценки от 20000 до 50000 годишно. Трудно е да се даде точно число, тъй като не всички са били отстранени от регистрацията по местоживеене. Често най–талантливите отиваха в чужбина. Значителна част от завършилите руски природни науки и технически университети, продължили обучението си в чужбина, не се върнаха в Русия. Това се дължи на факта, че в чужбина условията за научни разработки и ежедневието на учените могат да бъдат по–привлекателни, отколкото в Русия. В същото време изтичането на учени беше частично компенсирано от миграцията в Русия на научен персонал от бившите съветски републики, която в някои години по обем надвишаваше външната миграция.
Време е за промяна
Възраждането на руската наука след събитията от 90–те години беше трудно и продължително, въпреки че основите ѝ бяха положени отдавна. Например, създаването на Руския фонд за фундаментални изследвания (РФФИ) през 1992–ра година, което беше инициирано от академик Владимир Фортов, който беше вицепремиер, трябва да се причисли към организационните постижения на научната индустрия. През годините бюджетът на РФФИ е нараснал от 18 милиона рубли до над 21 милиарда рубли (данни за 2021 година, след сливането на РФФИ с Руския научен фонд (РНФ)). Годишно Руският фонд за фундаментални изследвания подкрепяше 10000 проекта, като общо подпомогна 200000 учени. Доскоро 30% от научните публикации в Русия се финансираха от субсидии на РФФИ.
През август 1999–та година Владимир Путин става министър–председател на Русия. Още на 1–ви октомври младият премиер посети Центъра "Курчатов" за откриването на източници на синхротронно лъчение. Това беше първият ускорител на елементарни частици, пуснат в Русия за дълго време. "Сега ситуацията в руската наука не е толкова празнична", каза тогава премиерът и потвърди, че "през последните години средствата, отделяни за наука, едва ли стигат само за заплати". В същото време той веднага очерта фундаментално нова политика на държавата по този въпрос, разграничавайки се от наследството на своите предшественици : "Само разчитането на вътрешната наука ще позволи на страната днес да възстанови загубените си позиции и да осигури на Русия достойно място в световната общност".
Финансирането на научните проекти и заплатите на учените започнаха да растат. В този момент заплатата на старши изследовател в Руската академия на науките беше скромните 6–7 хиляди рубли. През 2005–та година беше поставена задача за повишаване на заплатите на учените до 1000 долара на месец до 2008–ма година, което беше постигнато предсрочно.
Ръководството на Руската федерация започна да подчертава необходимостта от преход от икономика, основана на ресурсите, към икономика на знанието, основана на високи технологии и дълбока преработка на суровини. "Някои експерти смятат, че икономиката на знанието е нов етап в социалното развитие. Така или иначе знанието е сериозно нещо, то преобръща икономическата картина на света с главата надолу. Ето и един пример. Всеки знае електронната игра "Тетрис". Тя е изобретена от инженер Алексей Пажитнов, програмист в Изчислителния център на Академията на науките (и той не отдели много време за това) 

Играта му донесе лично 15 хиляди долара. Изчислителният център, след като продаде правата за разпространение на Nintendo, получи 4 милиона долара, докато компанията Nintendo получи повече от 1 милиард долара от разпространението и производството на играта", казва Валерий Макаров, академик на Руската академия на науките, директор на Централния икономическо–математически институт.

https://history.vz.ru/_krah_i_vozrozhdenie_rossijskoj_nauki/10.html?utm_source=grf-eng&utm_medium=partner&utm_campaign=giraff.io
… продължава в следващия постинг …