05.05.2023г.

     Развиващите се страни днес напредват със скокове без граници. Те имат своя образована прослойка и добре информирана младеж. Тези хора, които не се различават от обикновения британец или us–американец, са отвратени преди всичко от западното перчене.
Един от междинните резултати от Специалната военна операция (СВО) беше очевидната загуба на глобалната власт на Вашингтон. Да, САЩ успяха да разтърсят и мобилизират западните си съюзници – но с цената на безкрайни кавги, спорове и разцепления, които ще имат отзвук, когато спрат да се вкопчват в Украйна, смята наблюдателят на РИА "Новости" Виктория Никифорова.
В същото време обаче САЩ отблъснаха десетки други незападни страни. Те излетяха от орбитата на американското влияние и се ускориха във всички посоки, напълно игнорирайки бившия хегемон. Хегемонът се огледа и видя, че е сам. Сам и здраво натъртен и нацепен 

Китай, привидно тясно свързан със Съединените щати чрез икономически връзки, предизвикателно изпраща държавния секретар Блинкен по дяволите. Индия, която Вашингтон ухажва в продължение на десетилетия, игнорира всичките му призиви да се "вмести" в Украйна. Африка, където американците се разполагаха като у дома си, развива икономическо и военно сътрудничество с Руската федерация и Китайската народна република.
Саудитска Арабия, с която Съединените щати изграждат отношения от половин век, отказва да намали производството на петрол и започва да дедоларизира търговията си с петрол. И дори страните от Латинска Америка, които американците са свикнали да смятат за свой протекторат, изнасят лекции на Белия дом за недопустимостта на разпалването на конфликти и се надпреварват да бъдат приятели с Китай и Русия.
И Турция внезапно намери своите интереси. И Нигерия. И Индонезия, и Бразилия. И никой от тях не подкрепя Вашингтон в страстта му да унищожи Украйна и Русия. Ситуацията наистина е безпрецедентна. Многополюсен свят в целия му блясък.
А САЩ все още е много богата страна. И първата армия в света не си е отишла, нека бъдем честни. И самолетоносачите са на място. И гусин Блинкен с неговите гей права. Но изведнъж всичко спря да работи. Защо се провали американската политика "потискай и управлявай"?
От една страна, лидерите на други страни погледнаха театъра на руско–украинските военни действия и видяха там преди всичко неприкритата атака на Вашингтон срещу Москва – Ами ако съм следващият в поредицата Корея, Виетнам … Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и сега  Украйна? помисли си всеки от тях.
От друга страна, успешното усвояване на западните военни ресурси от страна на Русия е окуражаващо. Страната се съпротивлява енергично както на военния, така и на икономическия натиск и продължава да се придържа към своята линия – Какво, значи беше възможно? смятат държавните глави. Значи Съединените щати в никакъв случай не са толкова всемогъщи, колкото изглеждаха? И всичките им заплахи може би са просто бърборене? И тук вече надига глава самочувствието и непокорството на бившите потиснати.
За по–малко от година американците започнаха да осъзнават в каква опърпана изолация се намират. "Пропастта между Запада и останалия свят е по–дълбока от различното разбиране на войната [в Украйна]. Причината за нея е сериозно негодувание (по–точно гняв) от грешките на Запада в ръководството на глобализацията, която са натрупани от края на Студената война", скърби бившият министър външните работи на Обединеното кралство Дейвид Милибанд в статията си за Foreign Affairs "Светът отвъд Украйна".
Казано на български, САЩ и няколко от техните васали бълнуват за глобалния Юг през последните тридесет години. Световната икономическа перестройка, която започнаха, означаваше нов кръг на този грабеж. Естествено, страните по света се разбунтуваха. Гусин Милибанд признава, че това глобално въстание заплашва да унищожи "основания на правила ред" на Америка, особено след като "повече от две трети от световното население живее в страни, които подкрепят Русия или са неутрални спрямо нея".

"Махни мръсните си ръце от страната" – нареди министърът на вътрешните работа на Република Турция Сюлейман Сойлу на посланика на Съединените щати

Какво да се прави при това положение? Как да се запази американската хегемония? Милибанд съветва Съединените щати – това всъщност е основната цел на неговата статия – да инжектират повече пари в южните региони и да реформират ООН (това е любим британски подход за преформатиране на Съвета за сигурност, за да се намали руското влияние).
Само че САЩ просто нямат достатъчно пари с обезпечение, за да се грижат за развиващите се страни, дори ако цялата благотворителност не се открадне по пътя и нещо остане от нея.  Вместо това те биха могли да се откажат от монополното си положение, но това вече е свещено. Никой няма да го предаде без бой. Така че всички приказки за "икономическа солидарност" са буквално приказки за разсейване на бедните.
Освен това "гневът и негодуванието" на глобалния Юг са само отчасти икономически. В края на краищата, англосаксонците не просто ограбват други държави, те не се гнусят от  окупацията и убиването на хора. Освен това с непоносимо лицемерие учат ограбените как да се държат правилно, какво да говорят и как да мислят, какви ценности да изповядат.
Развиващите се страни днес се развиват със скокове без граници. Те имат собствена средна класа, своя образована прослойка и умна, добре информирана младеж. Тези хора, които по нищо не се различават от обикновения британец или us–американец, са отвратени преди всичко от западното перчене. Грубостта, с която арбитрите на съдбата нахлуват в личния живот на човека, в неговата вяра, култура. Това само по себе си е отвратително, а когато, освен това, започва пропаганда на извращения, всички просто стават и си тръгват : "Театърът затваря, всички сме болни".
Милибанд обаче не може да обясни това. Малко вероятно е британският бивш министър да разбере как изглежда отстрани. Всички държави, които не се присъединяват към самоубийствения англо–саксонски дневен ред, той нарича пазачи. Буквално това са "седене на оградата", в преносен смисъл – "седене на два стола".
Но, извинете, това е всичко – милиарди хора, това са древни държави, които са възникнали, когато не само САЩ, дори Англия не са се виждали. Там, вероятно, те могат по някакъв начин да вземат независимо решения, които Западът трябва смирено да слуша.
Но не, само обиди се носят от западните лидери. Под този добре координиран хор айсбергът, наречен Запад, откъснал се от цялото човечество, плува все по-навътре във Великото нищо.

https://ru.sputnik.kg/20230424/zapad-nachal-dogadyvatsya-za-chto-ego-ne-lyubyat-1074687668.html

Хитрата сврака, с двата крака!

обаче мнооого бавно, и за това както казва народът - късно е либе за прошка!

Досещат се, даже и усещат. Народът е казал, когато змията (в случая анакондата) умира, най-много хапе. Ще си захапе, ама опашката.
:)))

Благодаря, ама именният ми ден е на 6–ти март.

Ще се разбързат, като им припари под задника.

Да, ще си хапят гъза.

Жена ми е със същото име!
Като гаджета се предаде,като и намерих именния ден, твърдеше, че няма! Който твърдиш, че е! Но после се амбицира и откри църковен, на днешна дата!
Ами сега?
Намерих просто решение! Черпи и на двата!

Ей, че си тарикат! Два пъти да черпя.
Преди двайсетина години получих стенен календар от фирма, с която имахме делови отношения.
От този календар научих, че имам имен ден и той бил на 6–ти март.
В Православен календар, издание на Българската патриаршия, на 5–ти май нищо не пише за Красимир.

те си го знаят...

Всъщност, днес празнуват всички, които имат в името си мир!
Жена ми е кръстена на баба си Ирина,
име звучащо на гръцки като Ирини- Мира!
Ти също го имаш, ЧИД!