01.05.2023г.

     Откъде ви хрумна и на какво основание говорите и пишете, че еднополюсният (тоест us–американският) свят вече приключва съществуването си и пред очите ни се е възцарила многополярността? Нищо подобно няма и никога няма да има. Америка е хегемон завинаги.
Многополярността е мит, издръжливостта на американската сила е безкрайна, пишат Стивън Г. Брукс, професор по управление в Дартмутския колеж и гост–професор в Стокхолмския университет и Уилям К. Уолфорт, професор "Даниел Уебстър" в колежа Дартмут в щата Ню Хемпшир, Съединените щати

"През 1990–те и първите години на този век глобалното господство на Съединените щати едва ли можеше да бъде поставено под въпрос. Без значение кой показател за сила се погледне, той показва драматична американска преднина. Никога от раждането на модерната държавна система в средата на седемнадесети век никоя страна не е била толкова напред във военната, икономическата и технологичната сфера едновременно. Междувременно в съюз със Съединените щати бяха огромното мнозинство от най–богатите страни в света и те бяха свързани заедно от набор от международни институции, в изграждането на които Вашингтон беше изиграл водеща роля. Съединените щати биха могли да провеждат външната си политика при по–малко външни отношения от всяка водеща държава в съвременната история. И колкото и да бяха недоволни Китай, Русия и други амбициозни сили от статута си в системата, те осъзнаваха, че не могат да направят нищо, за да я преобърнат".

Превъзходството на us–американската сила над Руската федерация и Китай е смазващо

Сега вече Руската федерация и Китайската народна република са осъзнали, че "могат да направят" нещо и даже вече успешно го правят. Въпросът е дали в самите Съединени щати го осъзнават, и ако го осъзнават, дали го приемат, което за различни неща.
"Това мнение е погрешно [за многополярния свят]. Светът не е нито двуполюсен, нито многополюсен и не е на път да стане. Да, Съединените щати станаха по–малко доминиращи през последните 20 години, но те остават на върха на световната йерархия на властта – безопасно над Китай и далеч, далеч над всяка друга страна. Вече не може да се избере нито един показател, за да се види тази реалност, но става ясно, когато се използват правилните. И устойчивостта на еднополярността става още по–очевидна, когато се вземе предвид, че светът все още до голяма степен е лишен от сила, която оформя политиката на великите сили във времена на многополюсност и биполярност, от началото на съвременната държавна система през Студената война : балансиране. Други държави просто не могат да се мерят със силата на Съединените щати, като се присъединят към съюзи или изградят свои военни такива", твърдят учените от Дартмутския колеж.
Мнението им никак не е важно и не ме интересува, просто пиша за тях за забавление.
Важно е как се чувстват президентът и администрацията му – комфортно или не, се чувстват?
В случая баба Яга е против (против многополярността). И us–американска житейска мъдрост е : "Ако не можеш, но много искаш, значи можеш".
А те двамцата професори така искат светът да бъде завинаги us–американски.
Доказателственият материал на двуглавата Баба Яга на пръв поглед изглежда убедителен, защото тя е силна в аритметиката – къде всъщност са 12 шумни китайски атомни подводници срещу 68 американски тихи? Освен това казвате, че Китай има голям БВП, но според нашите изчисления числата са завишени – аритметичните правила го показват, казва US–баба Яга.
Въпросът е природата на развитие на еднополярността да се разглежда в перспектива.
Великата пропаст между силите изчислена аритметически :
– Годишен БВП на големите държави (в момента в трилиони щатски долари) 

– Годишни военни разходи на големите държави (в момента в милиарди щатски долари) 

За каква многополярност може да става дума тук : Китай не успява. И ако заедно с Русия? Все още не става. Е, да има още няколко полюса – някаква Индия, да не говорим за другите …  Направо е смешно. Числата го показват. Но нали има и неизмерими с числа показатели?
"Многополюсният свят беше грозен свят", плашат Стивън Г. Брукс и Уилям К. Уолфорт : "Войните на великите сили избухваха непрекъснато – повече от веднъж на десетилетие от 1500 година до 1945 година. С плашеща редовност всички или повечето от най–силните държави ще се бият помежду си в ужасяващи, всепоглъщащи конфликти : Тридесетгодишната война, Войните на Луи XIV, Седемгодишната война, Наполеоновите войни, Първата световна война и Втората световна война". А сега под лидерството на Съединените щати това го няма.
Е, днес властта на Съединените щати не е чак толкова абсолютна, колкото преди, тоест природата на еднополярността все пак се промени. Но не кой знае колко.
"С разпадането на Съветския съюз и преминаването от биполярност към еднополюсност, системата се трансформира от една исторически безпрецедентна ситуация в друга. Сега има една доминираща сила и една доминираща съюзна система, а не две. За разлика от Съветския съюз, Китай все още не е завладял ключова територия от решаващо значение за глобалния баланс", посочват авторите на материала "Митът за многополярността".
"В резултат на това разпределението на властта днес остава по–близо до еднополярността, отколкото до биполярността или многополярността", уверени са двамата писачи.
За лековерния читател е лесно да не забележи основния мръсен трик, който Баба Яга му създаде буквално в първите редове на нейното произведение : това са аргументи за това какво е сила. Мнозина, оказва се, смятат, че властта е влияние, тоест "способността да накараш другите да правят това, което искаш". Но в действителност всичко не е съвсем така : силата и мощта са просто в ресурсите, особено военните и икономическите.
"Какво ще кажете за процъфтяващото партньорство между Китай и Русия? Определено има значение; това създава проблеми за Вашингтон и неговите съюзници. Но това не обещава системна промяна на властта. Когато целта е да се балансира срещу суперсила, чието лидерство и обширни съюзи са дълбоко вкоренени в статуквото, противосъюзът трябва да бъде също толкова важен. В този смисъл китайско–руските отношения се провалят на теста. Има причина двете страни да не го наричат ​​официален съюз. Освен закупуването на петрол, Китай не направи много, за да помогне на Русия в Украйна през първата година от конфликта. Едно наистина последователно партньорство би включвало устойчиво сътрудничество в голямо разнообразие от области, а не плитко сътрудничество, до голяма степен породено от удобство. И дори ако Китай и Русия подобриха отношенията си, всеки от тях все още е просто регионална военна сила. Обединяването на две сили, способни на регионално балансиране, не е равно на глобално балансиране. Постигането на това ще изисква военни способности, които Русия и Китай поотделно и колективно нямат – и не могат да имат в скоро време".
Какво да кажем, освен че в политиката и дипломацията 2 + 2 не е = на 4, а значително повече.
Много интересно. А какво ще кажете за способността на страната да живее както иска, без да пита никого за разрешение за нищо – това не е ли сила? Не, нашите двама автори, любители на простата аритметика, възприемат всичко само като физическа способност на някой да спечели война. И ако няма способност, тогава няма сила, няма да принудите никого да направи нищо и не сте полюс на влияние в света.
Така че в края на краищата тази магия на простите числа вече е замъглила мозъците на всички – и то не толкова отдавна. Средата на 30–те години на миналия век : Британската империя, според всички аритметични изчисления, беше толкова по–силна от всички други ключови държави, че никой наистина не оспорваше, че е суперсила в продължение на векове. Никакви сценарии дори не предполагат, че някой дори може да разклати тази военна мощ с нейните ресурси от Индия, Африка, Близкия изток. Но къде беше тази суперсила още в средата на 40–те? А 50–те? Невероятно стечение на обстоятелствата, нали знаете. Но авторите не го броят.
"Ако Америка се прибере от Европа или Азия, ще се появи един по-опасен, нестабилен свят", казват двамата професори. Само че "ако". Само че САЩ нямат намерение да се прибират. И тази алчност за икономическа, политическа и военна власт над планетата им изяжда главата.
И това не е всичко. Лесно се вижда, че двамата професори мислят дори не за миналото, а за предишния век : има нации, големи и малки, всяка нация има държава, държавата има военна мощ и ние я сравняваме.
Днешният свят е много по–сложен, с различни лобита, действащи през границите – информационни, финансови, медицински, петролни и газови, зелени и много други. И все още не сме започнали дълъг и сложен разговор за силата на идеите или такъв фактор като умората на един народ или народи от безкрайната обработка на мозъците им. За да се изведат общи формули от това, дори висшата математика няма да е достатъчна.
А да правиш такъв геостратегически "анализ" и да не споменеш нито веднъж Г–7, Г–20, БРИКС, ШОС и дори Европейския съюз, а НАТО да го споменеш само един път, си е върхът на тъпотата.

https://www.foreignaffairs.com/united-states/china-multipolarity-myth
https://sputnik-ossetia.ru/20230427/v-amerike-otkazyvayutsya-verit-v-konets-odnopolyarnogo-mira-22865765.html

Когато мечтата се възприема като реалност, какво беше.
:)))

как какво?
Хората мечтаеха, а комунистите (е, не всичките :):):) направо си живееха в него :).

сега, разбра ,ли защо, ти , казвам- краваров.../без усмивки..

красимире, излелз 1 месец ,в Информационен...вакуум..
ти се въртиш, в кръг, като, онова гладното магаре..
и от ден на ден...ставаш, все, по жалък и смешен

имай, впредвид, че ,аз НЕ съм, америкофилка, нито...Руссоффилка..

започни да мислиш..самостоятелно, по полезно, би било..
спри ги, тези СМИ, ТВ , и 25ч Интернети..
и блокови.. безкрайни драсканици..

вода газиш, жаден одиш, баба ти Ванга,не съм , аз ))

лекаа нощ,и , утре..на Наречен с бабката, 1 месец..
после, ще ми благодариш..)

Който иска еднополярност, значи предпочита диктатурата...

Тато авраме недей да ми остроумничиш .
Сподели откровенията си относно манията ти да блъскаш ежедневно злобарки

Психично заболяване беше, на което не се сещам името.

Мечтаеха си, защото имаше за какво.
Сега не мечтаят, защото направо отиват и си купуват, каквото им трябва в мола.
Само че в мола се продават само вещи, което напълно удовлетворява потребностите на буржоазията. За останалите мечтите си съществуват.

Фуне, въобще не те имам (в)предвид.

На световната диктатура й викат US–хегемония.

Блей, блей, Гергьовден е само след 3 дни.

Благодаря на всички коментирали!

Благодаря на всички коментирали!