05.04.2023г.

     Не особено оригинална и фантасмагорична теза развива Далибор Рохач в статията си "Време е да върнем полско–литовския съюз" поместена на 26–ти март във Foreign Policy 

"Полско–литовския съюз" или  – Една политическа конструкция, създадена преди близо 700 години, предлага решения за Европа днес, смята авторът.
През 1386 година последният езически владетел на Литва, Йогайла, се жени за малката кралица на Полша Ядвига, която тогава е била в ранна юношеска възраст. Бракът създава политически съюз между Полша и Великото литовско херцогство, който обхваща големи части от днешна Беларус и Украйна. По този начин той решава двоен проблем. Първо, това помага за привличането на обширните източноевропейски територии, включително земите на бившата Киевска Рус, в лоното на западното християнство. Второ, съюзът практически обезпечава  непосредствената загриженост за сигурността, пред която са изправени както поляците, така и литовците : заплахата от тевтонските рицари.

Средновековна картина изобразяваща Йогайла от Литва и Ядвига от Полша от колекцията на музея на Ягелонския университет в Краков, Полша

Полско–литовската общност ще се превърне в една от най–големите държави в Европа и очарователна лаборатория за политическо управление, изучавана в някои подробности от бащите–основатели на Съединените щати, особено във Федералистките документи. След края на династията на Ягелоните тя се трансформира в избирателна монархия, подобна на градовете–държави в Италия, но действаща в много по–голям мащаб. Законодателният орган на Британската общност и местните органи следваха принципа на единодушието – не по–различно от Европейския съвет по много въпроси днес.
Какво би станало, ако имаше подобно политическо решение за проблемите, пред които са изправени Украйна и Полша днес?
Днес действителен проблем има Украйна, създаден си от самата нея. А "проблемът" на Полша днес е екзистенциален и произтича от алчността ѝ да придобива територии.
Аргументът за изричен политически съюз между двете страни не се основава на носталгия, а на споделени интереси. И двете страни са изправени пред заплаха от Русия. Днес Полша е член с добра репутация на ЕС и НАТО, докато Украйна желае да се присъедини и към двете организации – за разлика от Великото херцогство от миналото, нетърпеливо да стане част от основната, християнизирана Европа. Дори ако войната на Украйна срещу Русия завърши с решителна украинска победа, изгонвайки деградиралите руски сили от страната, Киев е изправен пред потенциално дълга десетилетия борба за присъединяване към ЕС, да не говорим за получаване на надеждни гаранции за сигурност от Съединените щати. Лошо управляваните, нестабилни страни от Западните Балкани, склонни към руска и китайска намеса, предоставят предупреждение за това докъде може да доведе продължителният "статут на кандидат" и европейската нерешителност. Една милитаризирана украинска нация, озлобена от ЕС поради неговото страхливо бездействие и може би ощетена от незадоволителното приключване на войната с Русия, лесно може да се превърне в пасив за Запада.
Тука авторът, бързайки "към близкото бъдеще", съвсем се е отплеснал във фантазии.
Дори хипотетично, "решителна украинска победа" си е смешна глупост. А Руската федерация по никакъв начин не заплашва Полша. Пшеките са тези, които лаят срещу нея.
Вместо това си представете, че в края на войната Полша и Украйна формират обща федерална или конфедеративна държава, обединявайки своята външна и отбранителна политика и вкарвайки Украйна в Европейския съюз и НАТО почти моментално. Полско–украинският съюз ще стане втората по големина страна в ЕС и вероятно най–голямата му военна сила, осигурявайки повече от адекватна противотежест на френско–германския тандем – нещо, което много липсва на Европейския съюз след Brexit–а.
За Съединените щати и Западна Европа съюзът би бил постоянен начин за осигуряване на източния фланг на Европа от руската агресия. Вместо една необичайна, донякъде хаотична страна от 43 милиона, стояща в ничия земя, Западна Европа ще бъде защитена от Русия от страхотна страна с много ясно разбиране на руската заплаха. "Без независима Украйна не може да има независима Полша", прочуто твърдение на междувоенния водач на Полша Йозеф Пилсудски, застъпвайки се за водена от Полша източноевропейска федерация, включваща Литва, Беларус и Украйна – в основата си пресъздаване на средновековната общност.
Яко развинтена му е фантазията на Далибор Рохач, защото в края на войната Украйна може и въобще да няма. Ако се запази някакъв остатък, той въобще няма да е самостоен, че да прави съюзи с други държави, особено пък с враждебната на Русия и Беларус Полша.
Това не са фантазии. В началото на войната Полша прие законодателство, позволяващо на украинските бежанци да получат полски лични номера, като по този начин им даде достъп до множество социални и здравни обезщетения, обикновено запазени за полски граждани. Украинското правителство обеща да отвърне със същото, като предостави на поляците в Украйна специален правен статут, недостъпен за други чужденци. С над 3 милиона украинци, живеещи в Полша – включително значително население отпреди войната – културните, социалните и личните връзки между двете нации се засилват всеки ден …
Баш са си фантазии и сметки без кръчмаря – Владимир Владимирович Путин.
… германският пример (обединението на ГДР с ФРГ през 1990 година) показва, че подобно упражнение е възможно, когато има достатъчно политическа воля, твърди авторът.
Субсидиарността трябва да бъде водещият принцип на подобни усилия, особено защото целта на съюза не би била да заличи украинската идентичност или държавност – точно обратното. Областите, в които полското законодателство трябва да влезе в украинската правна система при първа възможност, са тези, които са необходими за ефективното функциониране на Украйна в рамките на ЕС и неговия единен пазар. Има обаче други области, в които подобна хармонизация не е необходима – или защото са напълно извън компетенциите на ЕС, или защото украинците биха могли да намерят начини да се съобразят със законодателството на ЕС според собствените си условия в рамките на предварително определени срокове. Новото в идеята за полско–украински съюз е, че появата му би създала политическа и правна среда, в която изразходваните средства няма да бъдат насочени към държава, която се бави в чакалнята на ЕС, а към страна–членка, с всичките строгост и контрол, който идва с него.
И като стане въпрос за пари очите на алчните буржоа заблестяват и веднага се вторачват в руските активи – по-специално 300–те милиарда долара, държани от централната банка на Руската федерация, които в момента са замразени в западни финансови столици.
Европейския съюз и неговите богати западноевропейски държави–членки ще трябва да се активизират, пише Рохач, явно имайки предвид намиране на правно основание за кражбата на руските финансови активи в западноевропейски и щатски банки.
Само че Украйна е по–голяма от Полша. И по територия – 603629 km2 срещу 312683 km2 и по население – 41167336 срещу 38179800. Та двете може и да се сбият кой кого да погълне.
Има много потенциални възражения. Централният е реализмът на идеята. Защо поляците ще предприемат радикално начинание с такива размери? И защо западноевропейските нации биха се съгласили (и до голяма степен ще платят за) възхода на нова европейска сила, която безвъзвратно измества центъра на тежестта в Европейския съюз на Изток?
Отговорът на първия въпрос е прост : агресията на Русия и нейният провал отварят нови възможности за държавно управление. Един полско–украински съюз може да бъде най–лесният начин, чрез който следвоенна Украйна да бъде превърната в стабилна, просперираща и силна държава, която ще може да държи Русия на разстояние – нещо, което е в силен интерес на Варшава.
Що се отнася до втория въпрос, имайте предвид, че Брюксел, Берлин и Париж вече са поели ангажимент за разширяване на Евроколхоза чрез предоставяне на статут на кандидатка на Украйна с всичко, което произтича от това.
И тука е мястото и момента, където лидерството на САЩ влиза в инициативата. Като се има предвид инвестицията, която вече е направена в успеха на Украйна на бойното поле, която далеч надхвърля приноса на Западна Европа, американците имат голям интерес да превърнат Украйна в история на успеха, особено когато самата война се премества в огледалото за обратно виждане. Като се има предвид хроничната безпомощност на стара Европа, илюстрирана от злополуките на Евроколхоза на Балканите, бъдещето на Украйна е твърде важно, за да бъде оставено в ръцете на Брюксел, Париж и Берлин, си мисли Вашингтон.
Ха–ха–ха! Такива статии показват еклектиката и метафизиката, които властват в главите на западните буржоазни идеолози. Това съм отразил на страница 55–та от Книгата като съм писал : Глупостта е метафизика и еклектика в мисленето.
Авторът Далибор Рохач основава разсъжденията си само върху абсолютно несъстоятелната хипотеза за "решителна украинска победа", която никой мислещ и умен човек не допуска. Ама явно Далибор Рохач не е от умните идеолози.

https://foreignpolicy.com/2023/03/26/its-time-to-bring-back-the-polish-lithuanian-union/

Твъде много сте продуктивен. От четене станах много начетен. Не ми остава време за стъклените книжки.
Четох, че Незалежната и шляхтича заформят федерация на 31-ви април.
Щото първи мина.
:)))

Ти нищо не каза!
Преди година–две публикувах по 4 (четири) постинга дневно.
Сега по два, все пак събитията се ускоряват и класовата борба се изостря.
За мен съчетаването на писането с пиенето е удоволствие.
А ти, ако "четеш" с компания, ще блеснеш пред нея с начетеност.

Никой не звае какво ще стане... Възможно е Украйна да бъде разцепена на 2 части...

Знае се. Руската федерация няма да допусне нова враждебна държава до западната си граница.