05..01.2023г.

     "Обречени, нещастни обречени", разсъждава Кандид, героят от "Охлюв по склона" на Братята Аркадий и Борис Стругацки, за някакви непознати хора, "те не знаят, че са обречени, че силните от техния свят … вече са насочили към тях рояци от контролирани вируси, колони от роботи, стени пред гората, че всичко вече им е предопределено и най–страшното е, че историческата истина … не е на тяхна страна, те са вече само реликви, осъдени на смърт по обективни закони и да им помогнеш означава да вървиш срещу прогреса, да забавиш напредъка на някакъв малък участък от фронта".

"Охлюв по склона" на Братята Аркадий и Борис Стругацки 

Кандид обаче плюе на такъв прогрес : "Това не е моят прогрес!", разсъждава той, фраза, която отразява субективизацията на прогреса, тоест опит да се отиде отвъд "историческата истина" като историческа необходимост. Закономерностите не са нито добри, нито лоши, те са извън морала, но аз не съм извън морала, продължава с разсъжденията си Кандид.
Една от трагедиите на епохите на залеза е липсата на избор; в най–добрия случай изборът между голямо зло и много голямо, със съзнание за неизбежността на избора и пълна отговорност за него, преди всичко – пред себе си (ако говорим за християнската зона, независимо дали субектът на избора е вярващ или атеист). Трагично е също, че човек е длъжен да избира (и да плаща за това) дори при липса на избор – в този смисъл избор винаги има, само трябва да имаш социален и интелектуален потенциал, за да го направи, пише Андрей Фурсов в статията си "Принципът на капитан Блъд" в «Изборский клуб».
Сега сме в епоха на залез, но избор има. В залез е само буржоазно–капиталистическата обществено–икономическа формация, само една част, макар и голяма, от разноликото човешко общество. Знаем за двузначността на китайския йероглиф за думата "криза".

На китайски език думата криза се изписва с два йероглифа – "опасност" и "възможност" 

Наистина изборът е предопределен от обективното развитие и историческата необходимост – и това е социалистическото общество.
И както по нататък пише в статията си Фурсов, "Знаем обаче, че хората няма да изчезнат, когато слънцето на капитализма залезе".
Но той развива свое по широко художествено виждане за изхода от епохите на залез :
"В търсене на истината е необходимо да се стремим да надхвърлим тези специфични социосистемни рамки, разширявайки полето на търсене в Пространството и особено във Времето. Просто не очаквайте награди или дори насърчение за интелектуални занимания – особено в епохите на здрача, когато все повече хора се интересуват все по–малко от истината. Този интерес по необходимост бива изместван от мнозина : от борбата за място под слънцето при едни и от нарастващия хедонизъм при други. И – за мнозина – все повече засилващи се социални фобии (в същото време социалният Деймос често идва след социалния Фобос).
Търсенето на въпроси и отговори само по себе си е награда и често има цена. Да си готов да платиш, да нямаш илюзии и самосъжаление, накратко – да бъдеш максимално щастлив за едно ограничено същество в практически безкраен свят – това е може би единствената стратегия за достоен живот в края на Третата Епоха, под звъна на Камбаните на историята, живот, в който не трябва да има място за пораженство. Системи и епохи идват и си отиват, но хората остават. Животът е социален, животът изобщо не спира със смъртта на системите. Може да е по–добро или по–лошо, но не изчезва – не изчезва като антиентропичен процес.

Фурсов Андрей Илич (роден 1951 година) е известен руски историк, социолог и публицист 

Ние не знаем какво ще се случи, когато Слънцето угасне и ултравиолетовото лъчение стане доминиращо във Вселената – ще бъде, но няма да е скоро. Но знаем, че хората няма да изчезнат, когато слънцето на капитализма залезе. Слънцето на новата система може да е по–тъмно, но то не отменя хората, техния живот и техните отговорности. Докато има живот, има и надежда. Отчаянието, както и суеверието, е най–големият грях. Прави са християните.
И тук е редно да си припомним принципа на "Капитан Блъд" – "Който е предупреден е въоръжен". Това е принципът да се стремиш към най–доброто, като си подготвен за най–лошото, да дадеш отпор на най–лошото, да го "понесеш на челото", да не поглеждаш настрани, да не мигаш. Това е надежда без илюзии, желанието да се взирате в очите на реалността, дори тази реалност да е Нищото. Нещо, което напомня принципа на капитан Блъд, е призивът на френския историк Пиер Шоню : "Да – на страха, не – на паниката!". Този призив на свой ред припомня една от мислите на Блез Паскал : "Трябва да се страхуваме от опасността, когато я няма, и да не се страхуваме, когато дойде".
Накратко, принципът на капитан Блъд е в добра компания и в съответствие с определена традиция на европейската мисъл, която може да се характеризира по различни начини, включително като традиция на трагична смелост, трагично безстрашие, необходими за ситуация, в която поражението означава провал и край, а победата обещава само продължаване на борбата, изправени пред нова, още по–трудна задача : «Ако се провалим, падаме. Ако успеем, ще се изправим пред следващата задача».
Принципът на капитан Блъд е да предупреждава за най–лошото, без да се страхува от него; това е концентрацията на вниманието върху опасностите, призивът към тях. И съответно – волята за преодоляването им. Принципът на капитан Блъд ви позволява да останете от тази страна на по–доброто и по–лошото (но не доброто и злото), без да се поддавате на неизбежните изкушения и поставя под сдържан оптимизъм основата на три стълба : личен избор, лична дейност, лична отговорност. Принципът на кръвта, бидейки conditio sine qua non (състояние не) на победата, не е нейно достатъчно условие. Избор, активност, отговорност – всичко това предполага свобода. И личностност.
Всъщност това, което човек може да противопостави на социалния упадък, разложението, социалната ентропия, той вече има само своята свобода и своята личност, е самият той като личност. Вярата в идеологията, Надеждата за прогрес и Християнската Любов си отиват, ако вече не са си отишли ​​от сегашния свят. В един поантилистки (оптически смесен) свят в най–добрия случай те ще се окажат точки извън него – като Бога на Николай Кузански.
Обществените (и природни) системи са обект на социална ентропия. Субектът – като носител на универсалната социалност – смърт и унищожение – е субект. Но ентропията не е. Това не е просто антиентропия, това е извън ентропия. Системите идват и си отиват. Темата остава. И именно той [човекът] поема върху себе си цялото бреме на социалността в епохата на разпадането на социалната система, той се оказва единственият Атлас, който поддържа "небесния свод" на човешкото общество като човек.
С други думи, от една страна, принципът на Кръвта е субективен принцип, негов носител може да бъде само субект – свободен човек, активно свързан с живота; от друга страна, това е принципът на границата, граничен живот, живот на постоянен избор под бремето на личната отговорност за избора и неговите последствия. Субективността винаги е свързана със свободния избор и в този смисъл социално винаги е гранична. А сега при разпад особено.
Един полски пастор на границата на 70–те и 80–те години, точно когато изглежда, че нищо не зависи от човека, каза, че всичко зависи от него, от свободния избор и силата на това слабо същество. Свободата е най–тежкото бреме. Крайностите се срещат в една точка – една единствена социална точка, която е човекът. Срещата на крайностите означава нов Голям взрив, ново развитие на нова система. Какво ще бъде то, зависи от усилията на човека на границата на XX–XXI–ви век, от неговите [на човека] възможности".
И все пак трябва да имаме предвид, че материалните условия за бъдещето са създадени в миналото и продължават да се досъздават и оформят в настоящето. Човекът е ограничен от материалните условия на своя живот. Тоест неговите възможности са обективно ограничени от природните и обществените закони.
"Многократно съм говорил за цяла поредица от логико–исторически тенденции, които носят малко добро на човека, поне на европееца. Не забравяйте обаче, че това са тенденции. Тяхната реализация – като цяло или в най–негативната форма – не е автоматично гарантирана (въпреки че именно негативното се среща най–често в Историята). Бъдещето обаче не е дадено в настоящето, то само се очертава в него, поради което има вероятностен характер. Субектът е основната мярка за тази вероятност – и в по–голяма степен толкова по–слаба е системата (генезиса, упадъка).
Да се ​​научим да живеем без оптимизъм с неговите илюзии и без песимизъм с неговите страхове, да живеем без да се страхуваме от звъна на Камбаните на историята и без да изпадаме нито в отчаяние, нито в исторически мазохизъм – това е може би задачата, която стои остро пред края на Третата епоха. В XXI–ви век "идеологията" ще победи, тя също е "религия"; в кавички – защото няма да е нито идеология, нито религия, нито наука, а някаква друга форма на организация на знанието, за която нямам термин, който може да реши този проблем, обезсърчава ни на края авторът.
Ясно е кое ще победи – марксистко–ленинската наука.

https://izborsk-club.ru/23706
https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B1/2021/0517/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0.html

Зная ги отлично. Платени руски мекерета, които пишат глупости. Послушковци на
Путин. Лошото е друго, Краси. А то е, че Русия няма нищо общо нито със социализма, нито с комунизма. На практика това е една мафиоска държава. Запада също яко го е закършил. Докато не се намерят нови източници на енергия, за неограничено получаване на същата, светът се намира в голяма опасност.

Какво значи послушковци. Човекът пише обективно и вярно. Аз го преценявам.
А Руската федерация има много общо със социализма и все повече ще има.