Белият дом, Държавният департамент, Централното разузнавателно управление, Пентагона и други us-американски международни миротворчески организации насрочиха на 15-ти ноември началото на поредната цветна "революция" в Република Куба. За цвят на "революцията" беше избран белият  За дрес код – белите дрехи.
Помощник-държавният секретар по въпросите на Западното полукълбо Хуан Гонсалес обяви, че правителството на САЩ ще санкционира Куба, ако се опита да попречи на протестите. "Ние сме напълно ангажирани да подкрепяме, поддържаме и укрепваме гласа на кубинския народ, който иска промяна", добави той. Най-напред началото е било планирано за 20-ти, но поради отказът на кубинското правителство да им даде законно разрешение, се избързва.
Революцията започна според наръчника за този вид "революции" – "ненасилствено сваляне от власт" – с пропагандна подготовка.
Онлайн антиправителствените пространства, като частната Facefook група, която предизвика юлските демонстрации, които привлякоха вниманието на глобалните медии, с нетърпение очакват този ход като още една възможност за натиск или дори сваляне на правителството на Мигел Диас Канел.
Наръчникът обаче се оказа толкова вехт, че дори старият Раул успя да си го припомни, да не говорим за настоящият президент на Куба, който го чете наскоро – през месец юли – и организира достоен прием за чуждоземните "революционери".
1.             Няколко дни преди насрочената дата контролираните от САЩ медии и социални мрежи активно напомпаха темата за протестите на 15 ноември, които трябваше да "инициират процеса на освобождение на Куба". Facefook и Twitter просто бяха залети от вълна от антикубинска пропаганда, клишета и истории за ужасите на живота в Куба.
2.             По пътя към процеса се включиха различни НПО-та и десни организации в Южна Америка, които също започнаха да призовават кубинците "към свобода и демокрация", както и да говорят за ужасите на комунизма в Куба.
3.             Тази медийна кампания беше допълнена от митинги и пикети във Вашингтон, Маями, както и в Чили, Колумбия, Уругвай, Бразилия и други в подкрепа на "бъдещи протести".
4.             Протестите трябваше да предизвикат преминаването през града на актьора Джуниор Гарсия Агилера, който, като част от соло шествие с бяла роза, трябваше да предизвика обществени реакции и да поднови протестите, при което значителни информационни и пропагандни ресурси бяха въведени в целия регион.
5.             Кубинските власти ясно взеха предвид опита от предишни протести и този път не бяха твърде меки. Актьорът на практика беше поставен под домашен арест, а прозорците му бяха закрити с голямо кубинско знаме.
Също така на острова бяха задържани лица, замесени в опитите за организиране на протест. В резултат на това протестите като такива не се състояха, освен жалкото хленчене в мрежата, допълнено от воя на корпоративните медии за "престъпленията на комунистите в Куба".
Всичко изглеждаше като хазарт, който се провали. САЩ очевидно са решили да опитат ва пореден път дали може да се постигне нещо в Куба чрез замах. Провериха. Не се получи. Ще трябва да се върнат към стратегията за обсада до следващия път. Съединените щати отново настъпиха кубинската мотика  , която ги дрънна по челото и напомни : Куба не се предава!

http://www.cubadebate.cu/especiales/2021/11/05/mintpressnews-estados-unidos-organiza-una-revolucion-de-colores-en-cuba-para-el-15-de-noviembre/