13.07.2020г.

     На 09-ти юли пред събралите се негови привърженици президентът каза : "От нас, от всички нас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт. Да изхвърлим мафията от прокуратурата … Мутри – вън!".
На 11-ти юли в телевизионно обръщение продължи : "Изходът от създалата се ситуация е един : оставка на правителството и главния прокурор …".
По-късно на същия ден в телевизионно изявление правителството и ПП ГЕРБ в лицето на вицепремиерът Томислав Дончев показаха как са разбрали казаното от президента : "Ще си позволя само един кратък превод на казаното днес следобед. Първо, Кога правителството се превърна в мафия? Правителството се превърна в мафия, когато прокуратурата повдигна обвинение към съветниците на господин президента. Като резултат от това, странен, неочакван резултат – правителството се превръща в мафия. Първо, и второ : Какво поиска днес господин президента? Днес господин президента поиска цялата власт, защото конституционната процедура следва служебно правителство. Без парламент. Като директен превод искането днес означава – "Искам цялата власт в държавата, сега и безконтролно!". Правя само свободен превод". Дончев напомни "на всички, които са забравили, че това правителство е единствената възможна политическа конструкция, която може да се сглоби в това народно събрание". Затова президентът искал цялата власт – НС щяло да се разпусне.
И аз искам да напомня, че нищо в България не се казва и не се прави без инициативата и одобрението на обитателят на голямата бяла сграда на улица "Козяк" № 16 в столицата. Всички политически вълнения у нас са буря в чаша вода и завършват по един и същи начин – на власт отново е наше куче. Настоящите протести ще продължат до 16-ти юли. Това го съобщиха от Амбасадата – "В момента различни политически групировки протестират и противодействат на протеста около Министерския съвет. Очаква се повтарящите се протести и контрапротести в района да продължат най-малко до 16 юли 2020 година", се казва в предупреждение към us-американските граждани в България на сайта на us-американското посолство ( https://bg.usembassy.gov/security-alert-u-s-embassy-sofia-bulgaria-july-11-2020/ ). Очаквало се било? Напротив, знае се! Навярно тази дата е определена предварително, както и резултатите от протестите. Другото наше куче, Корнелия Нинова, е изгладняло и пред фалит.
Министър-председателят се притесни, "че ще счупят държавата". Мисля че желанието на протестиращите по скоро е да счупят главата Му. Самият Той се съмнява в здравината на това, което гради вече десет години. Щяло да се счупи. Не се чупи създаденото от Него.
Протестите помрачиха радостта на управляващите от това, че България вече е член на валутно-курсовия механизъм ERM II – така наречената чакалня на еврозоната.
Това за мен не е повод за радост, защото щял да се отмени валутния борд, а аз помня финансовите сътресения в Гърция, Италия, Испания и Португалия, все членове на еврозоната.
Експертите и наблюдателите говорят за разпадане на Европейския съюз вследствие егоистичното поведение на основни членове – Германия и Франция – при коронавирусната криза, а ние се радваме, че на 09.09.1944 година сме си купили фабрика. Полша и Чехия откраднаха изпратените от Китай на Италия медицински консумативи против заразата. Медицинската помощ на Руската федерация за Италия се оказа по-навременна и ефективна от изпросената помощ от Германия. И пак ще спомена за печалните резултати от присъствието на България в изкуствените образувания от различни племена, народи и страни векове наред.

Странично относно здравината!
Тледах снимки от катастрофата вчера с турския ТИР
Преминал през мантинелата ,все едно ,че е от камъш и се обърнал в насрещното платно? В този район имам едно кошмашно нощно пътуване с подскачане до тавана- непрекъснато!? Имах чувството ,че има легнали полицайив непрекъсната редица
Катастрофа по небългарските магистрали съм виждал само веднъж В Италия с подобен ТИР, преди години... Кабината се беше взривила Но двойната мантинела го беше удържала ,въпреки огъването с метъ рнавътре в другото платно Нямаше други пострадали мантинелата Беше двойна и по-висока Нормално, против обръщане!
Оттогава наблюдавам мантинелите Особено когато софийският автобус я премина като детска играчка и падна в пропастта?
В Турция мантинелите са двойни и по- високи!Също!
Възникват въпроси- по какъв стандарт се правят мантинелите у нас и от какъв материал, след като не изпълняват функциите си ? Късат се като конци? Един микробус ги смачква, все едно ,че са от алуминиево фолио!

Хубав ден!

захапе ли кокала.....
Да, печални са резултатите, правилно си забелязал. Най-вече заради присъствието на България в едно племе, което си кръсти страната "Държавата".
Оттам нататък всичко е ясно.

Колкото и да се напъвате, оставете си няколко хиляди души. Тоест, слаба ракия.

Краде се бе, краде! От материалите.

Не пускат, викаш?

Ооо, Постолье! Добре дошъл!
Не съм писал, че нещо зависи от нас.

аутсайдерите, нещо зависело. Виси му на фатмака дедовия.

Ние сме демократи и се радваме ,че никой и нищо не зависи от нас! Не си ли наясно с това!
Да не сме колонизатори, че да искаме някой или нещо, да зависи от нас!?
Ти, с мантаритет на колонизатор, си щастлив да има зависимост от тебе!
Радвай се!

Прегледах коментиралите. Кой е "фатмакът"? Да не би да е leonleonovpom2?

Ако ти си "фатмакът", признай си! А и какво разбираш от бокови мантинели?

Вероятно е РР!?
Разжалван е от генерал, не знам защо Все пак ,не е ефрейтор, като Хитлер!
Паулус, на другия ден ,след производството му за фелдмаршал ,получава заповед от Хитлер - да се самоубие!
Но той отказва с думите:
-Маршал не изпълнява заповеди на ефрейтор!
Та може би затова А. А. разжалва Р. Р. в старшина!? Той, АА., като колониален офицер- живял десетки години в чужбина, няма да изпълни заповед на един фелдфебел!

И са прави. Тогава лошият материал, който не знае буквите и за нищо на света не може да ги свърже една с друга ще бъде отсвирен. Чудя се как ли гласуват нетрите в Алабама?

Вярно, беее, как не се сетих! РР е! Постоль го е разжалвал. Сега остана само един генерал във властта.

А ти ще се справиш ли с машината за гласуване?

В останалата част на ЕС се справят, нали?

Знам, че герберастките депутати гласуваха против машинното гласуване.

сиганите и умрелите. Искам да видя как ще гласуват последните от оня свят.

ГЕРБ го избират осемдесетте процента.

влезне една и съща мисъл.

За мен е чест и гордост да мисля като Ленин.

Т. Дончев помни ли, че Плевнелиев беше назначил служебно правителство?...

Защото мислите на Ленин по адрес на собственото му дупе и хомоизневери са определили съдбите на милиони хора. Особено на тия, дето никак, ама никак не са ги харесвали.......
Ленин е имал и брат. Живият, не убитият по-рано, приличат си като близнаци. Има една снимка в нета на брата. Облечен като ходжа и с корана под мишница. Човекът доразвил братовата си идея и стигнал до извода, че ислямът е естественият завършек на комунизма ли, на социализма ли, не че има значение.
Припомни си Труман Капоти. "Много повече сълзи на тоя свят са проляти заради сбъднати, а не заради несбъднати молитви".
Имайки впредвид горното, нали си правиш просто безвкусна шега?

Защо да се шегувам?

Плевнелиев беше наш президент.

Не е шега. Прочети нещо от Ленин, за да разбереш как мисли, и тогава се произнасяй.
Прочети в съветската енциклопедия за Дмитрий Ильич Ульянов.
Та кога е бил ходжа? При Сталин ли? При съвременния фотошоп могат и коса да му посадят. Излагаш се.

Да, проверих. Ринат дава интервю и казва, че са фалшиви. Хм.....да беше признал по-рано тая история, да не се излагам :(. Е, аз също греша. Подведен съм от стара информация. За останалото - нямам време да се занимавам с таварища Улянов, резултатът от мисленето му го видя цял свят. Знаеш ли как завършва животът на тоя "гений на човечеството" ? Утре ще ти покажа. Това дали е вярно, как смяташ? В. И. Ленин: "Дори и 90% от руския народ да загине, достатъчно ще бъде само 10% да доживеят Световната революция". Или това? http://www.budnaera/2009-02/2009-07-26_07.html

Доста абсурдни снимки. Например : В. И. Улянов точит топор - 1905 - 1906 годы.
По това време Ленин е бил емигрант в Западна Европа - Швейцария. В началото на 1906 година пребивава за няколко месеца нелегално в Русия. Едва ли е точил топори на село. Или снимката С. И. Улянов и Ф. Кастро, Мехико, 1955 год. Кастро с военна шапка.
Прочети внимателно адреса : izbrannoe/news/yumor - избрано/news/хумор.

А сега въпрос - ще прочетеш ли интервюто от последния линк, или да си пусна един отделен постинг? Даже ако ти стига съвест, можеш да го копираш и публикуваш ти? Ленинците нали сте кристално съвестни?

10. kvg55 - До 8. leonleonovpom2
13.07 13:56
Ако ти си "фатмакът", признай си! А и какво разбираш от бокови мантинели?

Извинявай, пропуснал съм въпроса за мантинелата
Още повече, че и новините се занимаваха с тях
Според мен, не отговарят на стандарта Не знам от какви материали са в този участък, но са некачествени Как може да ги счупи превозно средство като пръчки Те трябва да са еластични, да поемат удар и да го омекотят! И още нещо От прима виста са по- ниски от тези които съм гледал А това е важно срещу обръщане Увеличава се разстоянието, при по - ниските от центъра на тежесттана ТИР- а в случая до мястото на удара И обръщането е по- лесно , даже се стимулира!
Затова смятам ,че има стандарт във височината
Тези мантинели там са явно някакъв нов сорт, как ги нарече?За мен- обръщателни!

Хубав ден!

Hmm. We’re having trouble finding that site.

Боковите мантинели улесняват катастрофите.

след будната ера и си шест.

Сложих, не става.
А ти какво си се заел да ми доказваш, че Ленин е "негодник"?

Що е то "егрегор"?
Налапала си се с учени думи като гъсе с черници.

Ами не знам, при мен става :). А сега, с огромна благодарност за дадената ми от теб възможност, ще сложа текста на италианеца. Добре ще направиш, ако не го триеш.

Ленин:“Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”

Джовани Папини

“Селяните са най - големият враг на революцията”, твърдеше вождът

Едно интервю на Джовани Папини

Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари...

Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен - и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.

На какие деньги "шиковал" Ленин и другие революционеры

В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.

Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.

Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене - на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби - лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума...

Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.

И все пак, избрах нещо - в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:

- Всичко беше направено - възкликна Ленин - да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

- Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?

Ленин ме погледна доста учуден:

- Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм...

Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!

Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

- А селяните, господин Улянов ?

- Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне...

Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност...

Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника... А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство...

Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух...

След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.

Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших...

Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

из сб. «Разговорите на Гог»,

Милано, 1936

От къде ги копаш тези жълти буржоазни измишльотини?
"Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума... " - да си мърда ушите можеше само Димитър Цонев.
Как е изглеждал Ленин приживе, можеш да го видиш в мавзолея.
Едно интервю предполага въпроси и отговори, а представеното от теб е свободно съчинение. Ето му източника : "Публикуваме откъс от сатиричния роман на италианския журналист Джовани Папини „Гог”, 1931 г. В него главният герой прави фиктивно интервю с Владимир Илич Ленин. Поводът да го публикуваме е 150-тата годишнина от рождението на руския политик. То беше преведено и любезно предоставено на редакцията ни от г-н Огнян Стамболиев – известен преводач и рицар на изкуството. Смятаме, че „фиктивното” интервю с Ленин хвърля ярка светлина на начина, по който се е гледало на него през 30-години в Западна Европа. Въпреки че става дума за фикция, авторитаризмът на персонажа е пресъздаден реалистично".
Разгледай сайта, чийто адрес съм ти написал в заглавието.
Прочети интервюто на Хърбърт Уелс с Ленин.

И как става това?

Ленин съм го виждал :). И аз се редих на опашка в мавзолея, какво си мислиш ти?
Под строй, в тишина и мълчание.... Имаме една стара поговорка: не е важно какво ти говорят, а виж кой ти го казва?!
Още малко "буржоазия", да е жив Рафис :).
"Помните ли, че имаше и един "кремълски мечтател"?
С тези думи английският писател-фантаст Хърбърт Уелс през 20-те години на миналия век нарече или по-скоро избъзика В.И.Ленин."
Това измислица ли е?
" Трябва да обвиним църквата в нежелание да предаде своите богатства в помощ на гладуващите, което принуждава съветското правителство да конфискува всичките й ценности. Политбюро изпадна във възторг. Още повече, че Ленин бе изтъкнал и целта на предстоящото мероприятие: да попълнят партийния фонд с огромната сума от няколко стотици милиона златни рубли (а може би и няколко милиарда). Никой не знаеше точната сума. И това довнесе още дързост, толкова необходима за всяко решително действие.
Докато патриарх Тихон очакваше отговор от съветското правителство, Ленин подписа на 23 февруари 1922 година декрета „За изземване на църковните ценности в полза на гладуващите“. Тази негова смела крачка възхити всички, дори и вече разочарованите от Илич, включително и Сталин. Предстоеше им „пъклена“ работа, а в страната имаше около 80 хиляди християнски храмове, предимно православни.
Отрядите на ГПУ (сега така се наричаше ВЧК) се втурнаха към вратите на черкви и манастири. Вярващите се опитваха да защитят скъпоценните светини с телата си. Без никакво колебание нападащите откриваха огън по тях. От иконите сваляха скъпоценните обкови, грабеха златни и сребърни утвари, включително дарохранителниците и полилеите от XV-XVII век, лятите златни кръстове от времето на Йоан Грозни и първите Романовци се изнасяха със сандъци и чували. Изчопляха скъпоценните камъни, откъсваха златните подвързии на библиите, конфискуваха всички намерени златни и сребърни монети. И горяха кладите от древни икони, ръкописи и книги, между които и библии от XIII век, разрушаваха олтарите. Но това беше само началото.
Опомнил се от шока, предизвикан от ленинския декрет, патриарх Тихон се обърна с възвание към всички „вярващи чада на Руската Православна църква“ (28 февруари): „От гледна точка на църквата този акт представлява акт на светотатство. Ние не можем да одобрим изземването от храмовете, дори и чрез доброволни пожертвувания, на осветените предмети. Употребата им за небогослужебни цели е забранена от каноните на Вселенската църква и се наказва като светотатство“. Възванието на светейшия патриарх се четеше от амвоните на черквите, препредаваше се от уста на уста, разлепваха го по стените на къщите, призовавайки народа към съпротива. И пред храмовете по цялата страна ставаха истински битки. Но невъоръжените вярващи не можеха да окажат никаква съпротива на въоръжените до зъби „спецотрядници“. На много места разпръсваха тълпите с картечници, а арестуваните разстрелваха още в същия ден.
Съзнавайки обаче колко е голям авторитетът на църквата сред обикновените руски хора и боейки се от всенародно въстание, властите, както винаги, прибягнаха към лицемерни и лъжливи призиви, отправени към „народа“ и „трудещите се маси“. На 28 март 1922 година беше публикувано правителствено съобщение:
„На правителството е чужда мисълта за каквито и да било преследвания на вярващите и църквата… Но ценностите, създадени с труда на народа, принадлежат на народа. Извършването на религиозните обреди с нищо няма да се наруши от подмяната на скъпоценните предмети с други, по-обикновени. Със скъпоценностите пък ще можем да закупим достатъчно количество зърно, семена за посев, впрегатен добитък и земеделски сечива, за да спасим не само живота, но и стопанството на селяните от Поволжието и всички други гладуващи райони на Съветската Федерация… Само че кликата на църковните князе, привикнала на разкош, злато, коприни и скъпоценни камъни, не желае да предаде тези съкровища за спасението на милиони загиващи. В алчния си стремеж да задържи тези ценности на всяка цена църковната привилегирована клика не се спира пред престъпните заговори и подстрекателства към открити бунтове. Ненакърнило с нищо досегашната си подчертана добронамереност и търпимост към вярващите, Съветското правителство обаче няма да търпи нито час повече привилегированите управници на църквата, натруфени с коприни и брилянти, да създават в държавата на работниците и селяните специална държава на църковните князе.“
Публикуваното обръщение, което имаше за цел да разедини църквата и вярващите маси и съдържаше недвусмислени заплахи по адрес на ръководството на православната църква, бе само отглас от вече приетите в Кремъл секретни решения.
Ленин беше в стихията си. Възвърнала се бе неговата енергия и войнственият му плам. Очите му блестяха, както бе по времето на издигнатия от него гениален лозунг „Граби награбеното!“
На 19 март 1922 година той изпраща секретно директивно писмо до членовете на Политбюро, ръководството на ГПУ, Народния комисариат на правосъдието и Ревтрибунала, подготвящи се за съвещанието във връзка с оптимизацията и координацията на действията на различните служби в изпълнение на Декрета за изземване на църковните ценности:
„На това съвещание“ — посочва Ленин, „ще обсъдим секретното решение на конгреса за изземването на ценностите от най-богатите манастири и черкви, което трябва да се осъществи с безпощадна решителност, без абсолютно никакви колебания и да разстреляме, толкова по-добре. Именно сега трябва да се накажат тези простаци така, че за няколко десетки години да не помислят изобщо за някаква съпротива.
19.11.22 г. Пред. на Совнаркома В. Улянов (Ленин)“

„Треската на световните борси, предизвикана от рязкото падане на цената на златото, специалистите свързват с постъпленията на световния пазар на големи партиди от този метал от Русия. Партията на болшевиките, управляваща сега тази нещастна страна, с право може да бъде наречена «партия на жълтия дявол»“ — писа през март 1923 година английският вестник „Гардиън“. А вестник „Таим“ допълни: „Закупените от левите социалисти на търг две шестетажни сгради в деловата част на Лондон — по 6 милиона фунта стерлинги за всяка, и издигането за 4 милиона фунта стерлинги на помпозния надгробен паметник на Карл Маркс свидетелстват, че болшевиките в Москва има къде да си харчат парите, конфискувани от църквата, уж в помощ на гладуващите. Ние едва сега започваме да разбираме каква богата страна е била унищожената Русия“.
Средна Азия след нашествието на монголите, Европа след Тридесетгодишната война, Франция след продължилата 10 години чумна епидемия не могат да се сравняват, дори и взети заедно, с това, което представляваше Русия след почти седемгодишната власт на Ленин. Огромната част от руското образовано общество или загина, или избяга ужасена от страната. Многомилионни маси хора, които терорът, военните действия и гладът принудиха да напуснат местоживеенето си, се разпръснаха из цялата страна. Дореволюционният немногоброен пролетариат беше изцяло унищожен. Най-напредничавите аграрници, извели стопанствата си на висотата на европейските стандарти, бяха или избити, или избягаха незнайно къде. Икономиката бе в разруха. Най-могъщият някога в света речен флот бе погубен. Гордостта на Русия — нейните железни пътища, бяха разрушени, а влаковете — изцяло разнебитени. И като паметници на загинала цивилизация сред пепелищата стърчаха останките на църкви.
Русия се бе превърнала в поле, осеяно само с мъртви кости; нямаше ни протест, — ни възмущение.

Нали четеш Ленина? Ето, чети.
Каква мекушавост! Къде е революционният плам!
„Др. Курски — пише в раздразнението си Ленин на своя нарком на правосъдието, — според мен трябва да се разшири прилагането на разстрела… за всички видове дейност на меншевиките, на есерите и т. н.; да се намери формулировка, поставяща тези деяния във връзка с международната буржоазия и нейната борба срещу нас (продажност сред печата и агентствата, подготовка за война и т. н.). Моля срочно да ми се върне с Вашия отговор. Ленин, 15 май 1922 година“.
Не! Курски няма да разбере. Ще помисли, че става дума само за меншевиките и есерите. Трябва да му се разясни по-подробно.
И след още един ден, на 17 май 1922 година, Ленин адресира до Курски ново писмо:

„Др. Курски!… изпращам Ви проект за допълнителния параграф на Наказателния кодекс. Проектът е в чернова, която, естествено, се нуждае от цялостна обработка и преработка. Въпреки всички недостатъци в тази чернова, надявам се, че основната мисъл е ясна: открито да се изложи принципното и политически правдивото (а не само тясно-юридическото) положение, мотивиращо смисъла и оправдаването на терора, неговата необходимост, неговите граници.
Съдът не трябва да се бори срещу терора; да се обещава подобно нещо би било самозаблуда или лъжа, тъй като от него се иска да го обоснове и узакони принципно, ясно, без фалш и без преувеличения. Трябва да се формулира колкото може по-широко, понеже само революционното правосъзнание и революционната съвест диктуват условията за повече или по-малко широкото му прилагане в действие.
С комунистически поздрав Ленин“.

По-нататък Ленин, който е юрист по образование, изпраща и собственоръчно написаните три варианта на новия параграф от наказателния кодекс на РСФСР:
„Вариант 1:
Пропаганда или агитация, или участие в организация, или съдействие на организации, действащи (пропаганда и агитация) в помощ на онази част от международната буржоазия, която не признава същите права върху собствеността на идващата да смени капитализма комунистическа система и се стреми към насилственото й събаряне чрез интервенция или блокада, или шпионаж, или финансиране на печата и др. подсредства се наказват с най-висшата мярка, а в случай че има смекчаващи вината обстоятелства, тя се заменя с лишаване от свобода или изгонване зад граница.
Вариант 2:
а) Пропаганда или агитация, обективно съдействащи на онази част от международната буржоазия, която и т. н. до края.
б) На същото наказание подлежат виновните за участие в организации или за съдействие на организации или лица, провеждащи дейност, която има горепосочения характер (или дейността на които има горепосочения характер).“ Както винаги, Лениновото перо изпреварва мисълта на вожда, като се стреми колкото може по-широко да обхване в кръга на разстрелите населението на заробената страна, което поради извечната си наивност бе възприело Новата икономическа политика на болшевиките за нещо сериозно и дълготрайно. А всъщност НЕП бе поредният капан, заложен от окупационните власти.
Със съмнението, че Курски може и да не схване правилно всичко дотук, Ленин добавя:
„Вариант 26:
съдействащи или способни да съдействат — и дебело очертава този вариант с мастило. Сега вече всичко е точно. Целият народ на бъдещата държава може да бъде подведен под разстрелния параграф, ако властта прецени.“
На другия ден, 18 май 1922 година, на специално заседание на Политбюро на ЦК на РКБ (б) е взето решение да се увеличи около три пъти заплатата на работниците от ГПУ и те да бъдат зачислени на спецдажба към специалната закрита мрежа за продоволствено снабдяване. Едновременно с разясняването на новите „разстрелващи“ параграфи от наказателния кодекс, в ГПУ се спускат подписани от Ленин секретни директиви със следното съдържание:
„Поради провеждането на Новата икономическа политика и от правителствени съображения от най-висш характер, ОГПУ днес е принудено да проявява известна пасивност. Но всеки сътрудник трябва да е наясно, че това положение може да бъде само временно. Затова сега ОГПУ трябва да положи максимум усилия за набелязването и регистрацията на нашите врагове, за да може, когато му дойде времето, да им нанесе съкрушителен удар“. Изглежда вече не бе необходимо да се разяснява на когото и да било какво означава съкрушителен удар по врага от страна на ОГПУ. На 17 декември 1922 година „легендарният“ чекист Петерс публикува в „Известия“ статия, в която, като призовава към висока бдителност, отбелязва:
„Не трябва да забравяме, че и в условията на НЕП сме заобиколени от всички страни от най-зли врагове“.
Но кои са тези най-зли врагове, които трябва да бъдат регистрирани и посочени поименно, за да се ликвидират поголовно, „когато му дойде времето“, като преди това отново ги ограбят до конец? Секретното циркулярно писмо от февруари 1923 година подробно изрежда обречените на поголовно физическо изтребление в най-близко бъдеще:

„Политически партии и организации
1. Бившите членове на дореволюционните политически партии.
2. Бившите членове на монархическите съюзи и организации.
3. Бившите членове на Съюза на независимите земеделци, а също и на Съюза на независимите селяни от периода на Централната рада в Украйна.
4. Бившите представители на старата аристокрация и дворянството.
5. Бившите членове на младежките организации (бойскаути и други).
6. Националистите от всякакви цветове.

Сътрудници на царските учреждения
1. Сътрудниците на бившето Министерство на вътрешните работи; сътрудниците на «охранката»# (Тайния полицейски отдел — бел. прев.), полицията, чиновете от граничната стража и т. н.
2. Сътрудниците на бившето Министерство на правосъдието: членовете на окръжните съдилища, съдиите и прокурорите от всички рангове, мировите съдии, съдебните следователи, съдебните изпълнители, председателите на селските съдилища и т. н.
3. Без изключение офицерите и подофицерите от царската армия и флота.

Тайни врагове на съветския режим
1. Офицерите, подофицерите и войниците от Бялата армия, доброволните белогвардейски формирования, петлюровските съединения, различните въстанически подразделения и банди, активно борещи се срещу съветската власт. Не представляват изключение лицата, амнистирани от съветските власти.
2. Цивилните сътрудници на централните и местните органи и ведомства на белогвардейските правителства, на армията на Централната рада, на хетманската администрация и т. н.
3. Религиозните дейци: епископите, православните и католическите свещеници, равините, дяконите, монасите, църковните диригенти, църковните старейшини и т.н.
4. Бившите търговци, собственици на магазини и дюкяни, а също и «непманите».
5. Бившите земевладелци, крупните арендатори, богатите селяни, използващи в миналото наемна сила. Бившите собственици на промишлени предприятия и работилници.
6. Лицата, чиито близки роднини са в нелегалност или продължават въоръжената съпротива срещу съветския режим в редовете на антисъветски банди.
7. Чужденците, независимо от тяхната националност.
8. Лицата, които имат роднини и близки в чужбина.
9. Членовете на религиозни секти и общини (особено баптистите).
10. Учените и специалистите от старата школа — особено тези, чиято политическа ориентация и до ден-днешен е неясна.
11. Лицата, подозирани по-рано или осъждани за контрабанда, шпионаж и т.н.“.

Точно тези документи, а не жалката бележка, препоръчваща да не избират Сталин за „генерален секретар“, трябва да се смятат за истинско политическо завещание на Ленин. Щом сте решили да се задържите тук и да изграждате Съюз на социалистическите държави, ето ви тогава единствената методика, по която ще можете да построите този Съюз. Хилядолетната Руска империя, която страдаше от лекомислената войнственост, толкова типична за всички престарели империи, не можа да издържи на доброволно поетия товар и непредвиденото пренатоварване — тя рухна и се разпадна. Невъзможно е да бъде реанимирана. Но може окончателно да се доубие и да се превърне в управляем нейният труп. Може, като му сложат стоманените обръчи на непрекъснатия терор и го галванизират с помощта на простия подбор от псевдомарксистки заклинания, произнасяни денонощно от раждането до смъртта на всеки индивид, който е успял да се спаси по някакви причини. Енергията на управляемия труп може да се използва за всичко: за връщането на реките обратно, за завоюването на света, за електрификацията на страната. При това пари няма да са нужни, тъй като всички ще работят за „дажбата“ си, която ще може съответно да се регулира в зависимост от обема и качеството на положения труд и изпълнението на задачите. Така се открива възможност за създаването на огромни трудови армии и безбройни пълчища от „пролетарски батальони“, които просто ще залеят Европа и целия свят, осигурявайки победата на социализма в планетарен мащаб.
Всичко това е просто и разбираемо. Но за осъществяването на този план ще има нужда от огромна армия на „управляващите“. А практиката вече показа, че тази „армия“, потъне ли в разкош, много бързо престава да се занимава с каквото и да е. И без всякаква съпротива, като оставя задълженията си на самотек, затъва все по-дълбоко в сладкото блато на корупцията. Следователно трябва да се създаде нова армия на „управляващите“. И това да бъде един вид щаб „на окупационната администрация“, където ще се работи зад непроницаемата завеса на секретността и непреодолимата стена на личните привилегии, но за своите действия, думи и даже мисли всеки ще отговаря с главата си пред вожда. За тази цел обаче също са нужни пари — и то много. А къде са те?
Още през 1922 година Сталин прави опити да разкрие пътищата, по които се изнасят на запад огромните суми, представляващи някога националното богатство на Русия. Но апаратът на ЧК все още не е в неговите ръце. Следствието се води тайно и свръхпредпазливо, но фактически не носи никакви резултати. Напипаните крайчета на златни нишки бързо се късат във фантастичните лабиринти на международните банки. Ако се намери каналът, по който някога е изсмукано руското злато, става пък невъзможно да се открие другият канал — по който то се е озовало на световния пазар. А няма такива хора, които биха могли да се ориентират във всички движения на хилядите банкови пипала, плъзнали по целия свят. Защото, докато в Москва биеха барабана на световната пролетарска, тихо и незабележимо бе извършена световната финансова революция, подготвяща хегемонията на онази страна или група страни, които по-разумно ще използват предоставените им от нея политически и икономически възможности.
Знаеха ли за това тези, които завзеха властта в Русия през октомври 1917 година? Сталин беше един от тях, но нищо не е знаел, макар че с нюха си на опитен престъпник бе подушил нещо обезпокояващо. Липсата на най-елементарно политическо и икономическо образование не му бе дала възможност да направи поне някакъв повърхностен анализ на случилото се. Пък и времето не му стигаше. А другите? Знаеха ли или не? Какво е знаел самият Ленин? Най-вероятно — не повече от останалите, сам той станал жертва на онези, които ловко се възползваха от болезнените му фантазии. Ленин, пък и никой от неговото най-близко обкръжение, никога не е бил откровен със Сталин. Презрителни погледи и снизходителни усмивки — това е всичко, което получаваше от тях. Но добре поне, че с неимоверни усилия и с риск той успя да пребазира и укрие част от ценностите на Държавното хранилище, като се възползва от острите противоречия сред върхушката на ГПУ. Но това е организация, на която не бива да се доверява. Ще намери ли ГПУ укритото? Въпросът е още висящ.

Не четеш правилните книги, братко.

Това е прекалено дълго.

Иначе ще забравиш началото.

dobrodan удари Гетко в земята.

Иди под една черница и лапай, лапай.

Няма да ти чета глупавия чаршаф.

Не ми обиждай коментаторите!

ще чета и това дълго нещо. Трябва да си взема отпуск, а и не вярвам да е нещо стойностно.

На теб го препоръчам. Аз знам как става.

Жълти буржоазни измишльотини, каквито и ти четеш.

Сега има сливи.

Като си аполитична, защо ми говориш глупости за Маркс, Енгелс и Ленин?

Може и със сливи, но плюй костилките.

Ако човек чете само една книга....това не е хубаво. Дали "Винету", библията или Декамерон - пак не е хубаво.
Има и други книги освен тия на тримата брадати апостоли на комунистическата ти секта. Пробвай :).
Коментаторката ти не се обижда как бъде, не бери грижа :).

Те се подчиняват на Тората, иначе ги ликвидират.

Има много енергия. Тия сливи тук са диви, и им се плюе и кората.

Това е нечленоразделно и ми напомня ругатните на Функа. Тя ме наруга доста дълго, но не помня какво беше точно.

По прочетени книги не се мери с мен.

Що не говориш така за Айнщайн?

Кората е фибри.

Несвързано е.

Неуката жена бие Айнщайн както си иска.

Измишльотина! Какви допирни точки за сравнение може да има между двамата?

Нямам и желание.

Не ги хваля.

Тората уби само Сталин и Задорнов, но не и Маркс и Ленин.

Есерката Фани Ефимовна Каплан, родена Фейга Хаимовна Ройтблат, еврейка, стреля три пъти по Ленин и го ранява тежко. Ленин оздравява, но това по-късно повлиява на здравето му.
Чети бе, момиче, чети правилните книги.

действат по друг начин. Това си е женска ярост , може би заради педофилията или педерастията на Ленин. Кажи ми, като четеш толкова много, как са убили Задорнов.
За Сталин не се знае точно как е отровен.

също тен. Петров, Левашов. Левашов сам разказва как са убили жена му и как не е могъл да и помогне.

Не женска, а политическа ярост.

Внимавай да не убият теб с тези твои знания.

Разбирай, както искаш.

Ако знаеше, можеше да се предпазиш.

С финес.

По каква причина ХЕ се опитва за ми пише? Няма кого да ругае ли?

Нищо не знам за вашите интимни отношения.

20. kvg55 - До 18. born
16.07 00:35
radostinalassa трябва да обясни, от какъв сой са "чотеците".

Какво неясно има? Нали всяко племе е от някакъв сой.

На мен и Борн.

Аз ще кажа на Борн.

Мисли се за много умен, а всъщвост е меко казано неадекватен или нещо по - лошо.

Борн е готин пич. И действително е умен. Защо имаш неприязън към умните мъже?

Този ругае като сиганка, а те са с умствено развитие на 7 - год. бяло дете. Факт.

Ругатните нямат общо с интелекта. Имам честта да го познавам лично.

Ще имам честта да прочета как те ругае тебе. С кеф.

Мен не ме ругае, защото не го ядосвам.

ентропията да си мълчи. Ние правим така.

Защо да мълчи? Всеки има право да говори.

Като си мълчи ще изглежда по - умен.

Съмнителна е тази твоя грижа Борн да изглежда добре.

Избягвай такива хора.

Ти май се чудиш какво да правиш и одумваш колегите богъри.

Градски ти е. Не го познаваш, а го заточи в Ташакмакан.

И аз съм от компанията.

А аз тебе 3 пъти. Но не си изпробвай късмета. Ти не триеш коментари, така , че засега ще ме търпиш.

Броиш колко пъти съм те обидил. Злопаметна си.

Сам си написала, че ме обиждаш.

Отде да знам.

Тези неща в книгите не ги пише.