22.03.2024г.
     Сега децата в Руската федерация прекарват около 300 часа от обучението си в училище в изучаване на социални науки (Обществознание). 300 урока учат на нещо си. 300 урока са много. През това време можете да научите много неща. Сега попитайте един завършил 11–ти клас, какво е научил от часовете си за социални науки. Дори и да отговаря ясно, целият му отговор може да бъде сместен в един–единствен урок.
Но този предмет често се избира за полагане на Единния държавен изпит (ЕДИ) – защото е най–лесният. Социалните науки са един от предметите, които обезценяват самата концепция за образование, тоест съответствие с образа. Какъв образ корелира това с 300 урока по социални науки?
Харесва ми, когато образованието се разбира предимно като предаване от учител на ученик на чувство на щастие от опознаването на света. Идеалният вариант е учител, който знае, разбира и обича своя предмет, да плени класа със своята любов и дълбочина и с помощта на литература, история, математика, физика и дори физическо възпитание и много други, да ги научи да разбират света. Ясно е, че винаги е далеч от идеалното, но в случая на много дисциплини това е поне теоретично възможно. В случая със социалните науки това е невъзможно по принцип.
Какво да се прави?
Предлагам да се обсъди публично въвеждането на корпус от философски дисциплини вместо социални науки. От логика с реторика в 6 – 7–ми клас, през история на мисълта в 8 – 9–ти клас – до философия в 10 – 11–ти клас.
Ето няколко мисли защо философията трябва да замени Обществознанието : В днешно време много се говори за необходимостта от формиране на целокупен човек. Човек, който е способен да разбере реалността и най–важното, разбира стойността и необходимостта от такова умение. Но без почтеност на мисленето и истинска дълбочина, без вътрешно желание за разбиране на света такъв човек е невъзможен. И да – това до голяма степен противоречи на идеологическото твърдение на сегашния либерализъм, че училищата и университетите трябва да подготвят хора–стоки за пазара на труда. Но всичко, което се случи в Русия след началото на СВО, е ярка и ясна илюстрация на това колко успешни и ефективни космополити, същите тези хора–стоки, се държат и как се държат тези, които са способни на по–интегрален мироглед, който включва не само кариерата и световните потребителски ценности, но и родината, личната отговорност и истинската свобода. И тук философията е необходима дори не толкова като история на философията, а именно като любовта към мъдростта (умения за дълбоко мислене), която да ни помогне в житейските избори.

Философски разговор на Платон с негов ученик

В световен контекст. Цивилизацията изисква разбиране в широк смисъл : това е създаването, изграждането и развитието на смисъла, което се превръща в ключовата компетентност, около която ще бъдат изградени други дисциплини и други професионални дейности. От творците на метавселена, дизайнери, медийни специалисти и търговци до икономисти, архитекти и градоустройствени специалисти. В новите условия всички тези области на човешката дейност изискват намесата на философите за да придобият знания по философия за собственото си устойчиво развитие. Дельоз и Гатари пишат : "Философията е изкуството да се формират, измислят, създават концепции … Да се ​​създават все повече и повече нови концепции – това е предметът на философията … Концепцията е стабилен съсирек от смислови значения".
В руски контекст. Дойде време, когато, изглежда, вече никой не трябва да бъде убеждаван в необходимостта от руски национален суверенитет. Политически, управленски, икономически, военни и други суверенитети – всичко това пред очите ни стана изключително актуално и постепенно се превръща в реалност. Но най–важната основа на истинския суверенитет е "суверенитетът на мисленето", хуманитарният суверенитет.
Затова лъжите на идеологическата диверсия, пропагандата, дезинформацията и манипулирането са насочени към знанието и мисленето – изтикване на обективната  истина, особено в обществените науки история, философия и социология, от паметта на човека, дори от книгите и историческите документи, и заменянето ѝ със субективната "истина" на глобалистите и либерастите, която обслужва техните интереси.
Живеем в ситуация, в която нашите насоки за социална и културна структура се очертават някъде на Запад. Може да не сме активни западняци и да разсъждаваме върху темата за любовта към гробовете на нашите бащи, но в реалния си живот, както и преди, се ръководим от "както е у тях", от западните модели в икономиката, културата и социалното строителство, екологията. Ние прекъснахме традицията на руската мисъл и измерваме всичко със същата ценностна школа като убедените западняци. Загубихме семиотичен суверенитет.
И българите направиха същото – то не е лигавене пред западни кралски особи, но не е "о`кей, уау и хепи бърдей" – това на повърхността. Съдържателно – насаждане за основен закон в българското общество на водещия закон на капиталистическия Запад за преследването на всяка цена на успеха, печалбата и материалното забогатяване на отделния индивид.
Основната задача за следващите години от развитието ни е да изоставим състоянието, в което нашият хуманитарен дискурс е зает от западната мисъл. Необходимо е – и възможно най–бързо – да се създаде пълноценна и всеобхватна национална суверенна хуманитарна програма. Да изработим своя собствена, независима, основана на ценности картина на света.
Това не може да стане без философията активно да влезе в центъра на обществения живот – в икономиката, в политиката, в историята, в социологията, в образованието и в журналистиката и публицистиката.
От първите три съображения естествено следва четвъртото. Пред очите ни професията на философа ще стане изключително актуална в съвсем близко бъдеще. Една от целите на новия курс в училището е да даде възможност на философията да придобие нова социална идентичност. Разберете и приемете новото значение на професията и пренесете тази ценност в публичното пространство. Не програмистите или дизайнерите (това е днешната професия), а философите ще станат професионалистите на бъдещето (Здравей, Герман Греф!).
И сега малко маркетинг, къде без него. И за чиновниците, и за родителите, и за децата самата сила на думата "философия" е много значима. Длъжностните лица разбират (или дават вид че разбират) какво е това. Философията все още е задължителен предмет в първите години на всички университети, включително техническите. Тоест, няма нужда специално да се доказва или обяснява каквото и да било по новия предмет.
За родителите, които са живели и учили в Съветския съюз, "философията" е много по–разбираема и убедителна от "социалните науки". Детето ми учи философия в училище – това звучи солидно. Детето ми учи социални науки в училище – и какво от това?
И за децата е по–лесно да обяснят важността и необходимостта от философията. В нейна защита се обявиха десетки известни имена от последните няколко хиляди години. Това са "мъдрите мъже и жени" от [съветското социалистическо] минало. Ако искате да сте като тях, ето един артикул за вас! На кого ще те направи да приличаш Обществознанието? Ем … и.
Нека върнем тези 300 часа от света на пустотата и безсмислието в света на дълбочината. Философията – в училищата!
Борис Акимов в Деловая газета «Взгляд»

https://vz.ru/opinions/2024/3/11/1256922.html

Всичко позитивно от Демокрит, Хераклит, Платон, Аристотел, Бейкън, Декарт и прочие европейски философи Хегел и Фойербах са извлекли и преработили.
Всичко позитивно от Хегел и Фойербах Карл Маркс и Фридрих Енгелс са извлекли и преработили. Засега думите им никой не е поместил.
– "Всички древни гръцки философи са били родени, стихийни диалектици и още Аристотел –най–универсалният ум между тях – вече изследвал най–съществените форми на диалектическото мислене. Напротив, новата философия – макар че и в нея диалектиката е имала блестящи представители (например Декарт и Спиноза) – все повече и повече затъвала, особено под влиянието на английската философия, в така наречения метафизически начин на мислене, който почти напълно завладял и французите от XVIII век, поне в техните специално философски трудове. Но извън философията в истинския смисъл на думата те са могли да ни оставят прекрасни образци на диалектиката; ще припомним само за "Племенникът на Рамо" от Дидро и "Разсъждение за произхода на неравенството между хората" от Русо …;
– Ако някой е посветил целия си живот в служба на "истината и правото" (в добрия смисъл на тия думи), това е именно Дидро …;
– В религията, както и в политиката, Лок беше син на класовия компромис от 1688–ма година …;
– Най–големият оратор на френската революция … Мирабо, получил своето образование в затворите. Трябва ли поради това затворите да се считат за висши школи по красноречие?;
– Прометей е най–благородният светец и мъченик във философския календар;
– В сравнение с Хегел Фойербах е крайно беден. Обаче след Хегел той направи епоха, защото издигна на пръв план неприятни за християнското съзнание и важни за критиката пунктове, които Хегел остави в мистически «clair obscur» (полумрак)…;
– истинското значение и революционният характер на Хегеловата философия (ние тук трябва да се ограничим само с нея като заключителен етап на цялото философско развитие след Кант) се състоят именно в това, че тя веднъж завинаги е турила край на представите за окончателността на всички резултати на човешкото мислене и дейност. Истината, която философията трябваше да познае, за Хегел вече не беше сбор от готови догматични положения, които – след като веднъж бъдат открити – трябва само да бъдат заучени наизуст; истината сега се съдържаше в самия процес на познанието, в дългия исторически развой на науката, която се изкачва от по–долните към все по–горните стъпала на познанието, без обаче някога с изнамирането на някаква тъй наречена абсолютна истина да достигне до такава точка, по–нататък от която да не може да отиде и при която не ѝ остава нищо друго, освен да скръсти ръце и с изумление да съзерцава постигнатата абсолютна истина. И както стоят работите в областта на философското познание, така е и в областта на всяко друго познание, и в областта на практическата дейност …;
– Великите мислители на XVIII век, както и всички техни предшественици, не можаха да прекрачат границите, които им беше поставила тяхната собствена епоха …;
– В основата си моят диалектически метод не само се различава от Хегеловия, но е негова права противоположност. За Хегел мисловният процес, който той под името идея превръща дори в самостоятелен субект, е демиург* (творец, създател) на действителното, което представлява само негова външна проява. За мен, напротив, мисловното не е нищо друго освен материалното, пренесено в човешката глава и преобразувано в нея".
Е, това казват класиците. Който иска да дъвче философията от Платон насам през вековете до днешните ненаучни буржоазни апологии като "краят на историята" на Фукуяма, да дъвче и преживя. Аз предпочетох да започна направо с диалектическия метод на Маркс. Това следва да се преподава като основното от философията в училищата и университетите. Марксистката Политическа икономия и Научния комунизъм са отделни неща. Аз съм изучавал и трите съставни части на марксизма. Най–трудно ми беше с Научния комунизъм, където се изучаваха материалите от конгресите на Българската комунистическа партия, които някак си не връзвах с действителността.
Останалото от философията извън Маркс, Енгелс и Ленин е за тесните специалисти.

Един гениално написан учебник по философия. Написан от академици на Академията на науките на СССР материалът е поднесен изключително достъпно и систематизирано

© Красимир Говедаров, Главен експерт

В България се учи философия, има два предмета, философия и гражданско образование.Марксистко-ленинската философия беше изхвърлена на боклука точно както СССР, който умря.От трите й части остана само диалектическият материализъм, особено ония мисли на ленин, че електронът е също така неизчерпаем като атома, материята е безкрайна.И сега науката доказва това - светът е безкраен във времето и пространството.Но другите две дивотии, политикономията и научния комунизъм , са мъртви.

Х бозонът бил "неделим", електронът (респ. позитронът) също.
Ето тук влиза в своята МОГЪЩА роля философията. Ти дори не го виждаш- но
това не му пречи да съществува. Къде е преходът между материята и енергията?
Има ли "нива на преход", или квантово-емисионно се преливат?
Кой ще раздели електрона и кога-по какъв начин? Ще разделят ли "бозона"?
Кои свойства на електрона са неизучени и в какви среди (полета).
Хайванче (1) си е босо и голо- изповядва "философията" на типично КРАВАРВАРЧЕ:
дрънка без да разсъждава, което е накълвало, на може да оцени, осмисли и подреди.

Това което преди повече от 150 години Енгелс казва за преподаването на философия в немските университети важи днес у нас : "През това време Марксовият мироглед намери привърженици далеч отвъд границите на Германия и Европа и на всички културни езици по света. От друга страна, класическата немска философия преживява в чужбина – особено в Англия и в Скандинавия – нещо като възраждане, а даже и в Германия като че ли вече са се втръснали еклектичните просяшки чорбалаци, които под името философия биват изсърбвани в тамошните университети".
И днес в нашите университети се сърба ли, сърба. И не само философията.
Марксическата Политическа икономия потвърди развитието и отмирането на капиталистическата обществено–икономическа формация.
А Научният Комунизъм тепърва ще се развива.

Похвално, запомнил е нещо от Ленин, макар и най–простото и елементарното.

Нали специално подчертах, че тия идеи за безкрайността на материята на ленин, и на тия преди него, в дълбочина, качествено, количествено, останаха валидни.Днес е ясно,
че Големият взрив не е начало на света, който е вечен, че наблюдаваната вселена не е целият свят.Всички теории, и струнната, и за холографската вселена, показват тая безкрайност.

Тия диалектически идеи са неоспорими и останаха.Но всичко друго се срина.Ти ми хвалиш учебник, издаден в СССР?Е къде е тоя СССР?

А бе .... разклати си шапката със звънчетата.
Сократ от кога го няма, а неговите мисли още се носят сред човечеството.

Топно на нивото на пръднята на стария пън Байгън.
В момента си запушвам носа от асосиацията му с чучелото на байгън_ю.

Оприличавам образно философията като филон покриващ знанието - кръгъл плащ с пробит на върха отвор, подобно на шатра през която наднича небесното око, а човекът в него е като в центъра на света, стъпил на световната ос. Дори началните букви съвпадат. Представяш ли си себе си така, няма как да не обикнеш мъдростта.

На страница 67–ма в Книгата съм написал : • Българинът не изпитва радост и наслада от родилата се в главата му мисъл, а изпитва страх. За съжаление.
Какво ти "чувство на щастие от опознаването на света"?