Прочетен: 770 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2021 17:03
"Washington Post" публикува статия на Байдън, в която той застъпва стратегия за ограничаване на Китай с участието на традиционни американски съюзници. Признавайки големите промени в баланса на силите ("глобални предизвикателства"), Байдън твърди, че "пазарните демокрации", а не Китай или някой друг, трябва да определят правилата на международната търговия и технологичния режим, което май САЩ изпускат :
По същото време президентът подписа изпълнителна заповед за разширяване на списъка на китайските компании, в които на us-американските компании е забранено да инвестират (купуват или продават публично търгувани ценни книжа на тези компании). Забраната влезе в сила на 2 август и инвеститорите имат една година, за да се отърват от китайските книжа.
И в същото време Вашингтон изпраща положителни сигнали до Пекин относно евентуалното вдигане на митата върху китайските стоки, внасяни в Съединените щати. Имайте предвид, че обещаващите сигнали от Вашингтон се отнасят само до евентуално смекчаване на твърдите протекционни търговски практики, но не засягат китайско-us-американското съперничество в областта на високите технологии, където санкциите на САЩ продължават да се затягат.
Новите санкции за КНР се отнасят главно до технологичната сфера. Тук напрежението расте. Администрацията на Байдън опипва всеобхватна стратегия за противодействие на Китай, за разлика от примитивното парично изнудване на китайския внос, което Тръмп правеше.
Според разбирането на us-американските власти, технологичната изостаналост на КНР в крайна сметка трябва да доведе до изтласкване на китайските стоки от световните пазари на високотехнологични продукти и спад в приходите от износ. С надеждата за това Вашингтон разчита на решаване на проблема с икономическото отслабване на Китай и възстановяване на технологичната му зависимост от Запада и премахване на дефицита на САЩ в търговията между тях и Китай. Само че технологичното сътрудничество на китайските компании с US-Америка, макар и важно за КНР, вече не е определящо и решаващо за нея :
От гледна точка на китайската бизнес общност, последиците от новите санкции на САЩ няма да бъдат сериозни. Хей Вейвен, бивш икономически и търговски съветник на китайското генерално консулство в Сан Франциско и Ню Йорк, заяви, че "преките инвестиции на САЩ в Китай представляват само 2% от чуждестранните инвестиции на Китай, тоест около 2,6 милиарда долара, така че въздействието на us-американските ограничения е незначително".
Умните хора неведнъж са казвали, че една велика държава се нуждае от голям враг. Без Картаген – враг, който предизвиква лидерството и застрашава съществуването – всеки Рим, след кратък период на триумф, започва да гние и да се изражда. Точно такава е съдбата, сполетяла САЩ след края на Студената война и разпада на Съветския съюз. Деиндустриализация, разделение на обществото, преразход на ресурси, обедняване и лумпенизиране на средната класа и дори загуба на технологично лидерство в редица области – всичко това съществува и се развива в Съединените щати от години.
И в края на 2010-те години на 21-ви век us-американците изведнъж се сблъскаха с факта, че вече не са сила № 1. Поне що се отнася до науката и технологиите. Още през 2019 година Китай надмина Съединените щати в общите разходи за научни изследвания – и в някои области ги надмина и в технологиите :
И сега "САЩ имат възможност да нанесат удари и да отговорят на нелоялната конкуренция от комунистически Китай", казва сенаторът Роджър Уикър. Под тази възможност той имаше предвид така наречения Закон за иновациите и конкуренцията (ние просто ще го наречем Закона), който беше приет на 8 юни от Сената с 68 гласа "За" и който представлява пакет от 2400 страници законопроекти, насочени към ограничаване на КНР и противодействие на Китай. Новият Рим отвръща на удара :
КНР вече нарече закона "параноична заблуда" и опит да се "лиши Китай от законното му право да се развива чрез технологични ограничения и скъсване на икономическите връзки".
Врагът обединява. Този закон има не само външнополитически и икономически, но и вътрешнополитически ползи за Съединените щати. Приемането му обедини демократите и част от републиканците. Така че американският Рим може да бъде поздравен – китайският Картаген започна да го мобилизира. Спомнете си Маркс обаче : "Хегел бележи някъде, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави : първия път като трагедия, втория път като фарс", и е изказана от Карл Маркс в книгата му "Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт".
https://www.fondsk.ru/news/2021/06/11/glavnaja-dilemma-us-kak-uderzhat-gegemoniju-esli-est-kitaj-53764.html
https://vz.ru/world/2021/6/11/1103518.html
Тагове:
Коментари - Фарсът няма да се играе
© Укротяване на опърничавия
:)))
3. iw69 - Kитай е
18:11
определено е новата световна сила във всички направления, която кара янките да истерясват. Флотът им е вече по-голям от американския. След най-късно 5 години ще са надминали краварите във всички области. Тази мисъл ги влудява.
Поздрави!