Легендарната ирландска националистическа партия "Шин Фейн" най–накрая спечели основния управленски пост в Северна Ирландия и потвърди политиката си на отделяне от Британия. Това няма да е лесна задача, но за Руската федерация няма значение изпълнителят. Основното е колко силно ще се изпортят взаимно и колко бързо ще стигнат до стрелба.
В Северна Ирландия приключи безпрецедентна политическа криза, поради която година и половина нямаше легитимно правителство и премиер. Краят на една криза обаче всъщност означава началото на друга, тъй като правителството за първи път в историята е оглавено от представителя (вицепрезидент) на партията "Шин Фейн" Мишел О"Нийл.
Тоест националист и сепаратист, който оправдава терористите и техните действия, ако погледнете ситуацията през очите на англичанин.
"Шин Фейн" ("Ние самите") е марка радикали със стогодишна история – не една организация, а няколко, но в съзнанието на мнозинството това име е неразривно слято с Ирландската републиканска армия (ИРА), която се бори с британците за обединена и суверенна Ирландия с оръжие в ръка : "Шин Фейн" е политическото крило на ИРА 

Сега ИРА вече не съществува, отдавна я разпуснаха, но първият министър О"Нийл симпатизира на нейните бойци и възнамерява да продължат работата си мирно – да отделят Ълстър от Британия и да обединят Ирландия.
След като встъпи в длъжност, още на следващия ден тя влезе в кореспондентски спор с британското правителство, "категорично оспорвайки" документираното му изявление, че "въпросът за ирландските граници е уреден от десетилетия". Госпожа О"Нийл каза, че изборът ѝ потвърждава, че на острова тече промяна, като Ирландия е встъпила в "десетилетие на възможности".
Така новите власти в Ълстър потвърдиха намерението си да кажат последно "сбогом" на Лондон, завършвайки дългогодишния процес на обединение на ирландската нация въпреки британската корона.
Ирландците имат основание да смятат британците за окупатори, потисници и организатори на геноцид, дори ако това са неща от миналото, докато тероризмът на ИРА се помни от тези, които живеят днес.
Може дълго да се спекулира дали амбициозната ирландка ще успее или не, но не всички ирландци се отнасят към англичаните така, както е посочено по–горе. Задачата на О"Нийл е едновременно по–опасна и по–трудна от например на Шотландската национална партия, която търси същото – отделяне от Обединеното кралство, и която е на власт отдавна и дори успя да проведе неуспешен референдум върху независимостта.
Мнозина възприемат ирландската история по аналогия с шотландската, тоест очакват подобен плебисцит от сепаратистките власти на Северна Ирландия, който, бог знае, може да завърши с победа на "Шин Фейн".
Шотландската схема обаче няма да работи в Ълстър, защото противоречи на споразуменията от Разпети петък. Именно това споразумение сложи край на въоръжения конфликт в Северна Ирландия, който продължи десетилетия и взе хиляди жертви. Повторното преразглеждане е игра с огъня, но това не е всичко. Всички страни трябва да се съгласят с ревизията, а тук те са поне три, като две от три са категорично против ревизията и още повече срещу реалното обединение на Ирландия.

Първият министър на Северна Ирландия Мишел О"Нийл ще рути Обединеното кралство

Едната страна е, разбира се, Лондон, столицата на една западнала империя с по–малко възможности, отколкото когато и да било през последните 500 години. Геополитическите амбиции на бившия министър–председател Борис Джонсън (било то напускане на Евроколхоза или конфронтация с Руската федерация) и животът извън възможностите им силно отслабиха британците, което изглежда дава на ирландците "прозорец на възможности" (10 години по размер, според О"Нийл).
На друга страна са и ирландците – юнионисти, които подкрепят запазването на Обединеното кралство. Техните позиции се влошиха значително, включително поради непопулярността на британското правителство като цяло. Но това са точно същите ирландци, които според националните стереотипи се характеризират с упоритост и решителност.
Всъщност, поради тяхната крепост – Демократическата юнионистка партия (ДЮП) (преди наричана протестантска) – в Северна Ирландия нямаше легитимно правителство почти две години. През последното десетилетие те и "Шин Фейн" се споразумяха за постовете във властта : победителят в парламентарните избори има мястото на първи министър, тези, които са втори, имат мястото на първи заместник–министър с почти същите правомощия. За да вземете каквото и да е важно решение, включително кадрово, е необходим консенсус на основните сили или поне несъпротива на една от тях. Гражданският мир се основава на това.
"Шин Фейн" спечели изборите през май 2022–ра година и оттогава има 27 места в 90–местното събрание срещу 25 на ДЮП. Но през цялото това време юнионистите отказват да номинират нов първи заместник–министър и по този начин официално да се оттеглят на второстепенни позиции в правителството.
Номинално това беше протест не срещу кандидатурата на О"Нийл и особено не срещу избора на народа (такива протести са разрушителни за гражданския мир), а срещу самия Лондон – по–точно срещу "войната с колбаси" и начина, по който тя беше завършена. Всъщност Северна Ирландия вече има специални права в областта на търговията с Европейския съюз, което според юнионистите разрушава британското единство.
Трябва да се разбере, че Ълстър не беше обиден : той има повече възможности от останалата част на Британия. Но лидерът на ДЮП Пол Гиван имаше достатъчно от запазената си ирландска упоритост, за да подаде предизвикателно оставка като първи министър през февруари 2022–ра година и да предотврати назначаването на нов доскоро.
Обръщайки се към историята и природата на вътрешноирландския конфликт, по–правилно е да се предположи, че юнионистите са не по–малко решителни от сепаратистите и ще се бият докрай. Дори ако Лондон продължи да се разлага и инициативата накрая премине към "Шин Фейн", юнионистите може да вдигнат оръжие, за да предотвратят краха на Британия.
ДЮП далеч не е единствената юнионистка партия, не е най–радикалната и дори не е най–консервативната. Особеността на националистите от "Шин Фейн" е, че те са до голяма степен лява сила със социалистически дневен ред и акцент върху правата на малцинствата. В това тя е почти идентична с Шотландската национална партия (ШНП). Вярно, тя дори има лидер мюсюлманин, настоящият ръководител на шотландското правителство Хамза Юсуф е от пакистански произход.
С други думи, образът на мрачен националист, който би взел пистолет, за да защити дома си и ненавижда съвременния мултикултурен дневен ред, подхожда повече на ирландски юнионист, отколкото на поддръжник на "Шин Фейн". Освен това "Шин Фейн", след като завърши процеса на напускане на Британия, възнамерява да върне Ълстър в Европейския съюз като част от обединена Ирландия.
Юнионистката съпротива, остатъчната вяра във величието на Британия, силата на "старите пари", присъствието само на относително, а не на абсолютно мнозинство на "Шин Фейн" – всичко това прави съмнително, че Обединеното кралство скоро ще рухне отляво; приоритетът в този въпрос все още е на север – Шотландия.
Въпреки това, "десетилетието на възможности" предполага поне надежда. За Русия практически няма значение на какво да се надяваме : разпадането на Британия или вътрешния граждански конфликт в нея.
По–нататъшното сгъване на дългосрочния враг е приятно по дефиниция, дори ако това означава, че друг враг, Европейският съюз, ще расте.
И съвременният Лондон се е позиционирал по отношение на Руската федерация по такъв начин, че да му обещаваме всичко най–лошо, както ни обещава той, е логична и естествена реакция. Затова желаем успех и на трите партии – юнионистите, сепаратистите и Лондон. Преди да тръгнат по пътя си, оставете ги да се потупат.
Дмитрий Бавирин в Деловая газета «Взгляд»

https://vz.ru/world/2024/2/6/1252151.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт