18.01.2024г.

     Това, което се случва сега в Еквадор, разбира се, не може да се сравни по мащаб със събитията в Близкия изток или украинските земи. Но трагичните събития в една далечна латиноамериканска страна отлично показват в какво се превръщат животите на тези, имали нещастието да бъдат в зоната на преките [us]американски интереси. Накратко това, което се случва е следното : малко след Нова година един от главатарите на многото престъпни групи в страната избяга от затвора. Непосредствено след това вълна от безредици и насилие заля поправителните заведения, по време на които бяха убити полицаи и цивилен персонал.
Някои от тях бяха взети за заложници от непокорни криминални елементи, както се случи преди няколко дни със служители на една от местните телевизии. Там прилично въоръжени гангстери с маски превзеха телевизионното студио и на живо представиха исканията си към властите. Общо повече от 130 души в момента са държани заложници от престъпници в цялата страна. И сега държавният глава Даниел Нобоа въвежда извънредно положение и полицейски час в страната, армията излиза по улиците на столицата и други градове, а гражданите се крият в домовете си.
Събития от този вид постоянно се случват в страните от Латинска Америка, където повечето големи градове са развъдници на най–неограничената улична престъпност, наркоклановете имат свои собствени малки армии, а държавният апарат е объркан или затънал в корупция. Причината латиноамериканските затвори да са най–пренаселени, а това изобщо не помага за възстановяване на реда, има изцяло социално–икономически корени. В продължение на десетилетия държавите от огромен регион от Мексико до Аржентина не успяват да излязат от порочния кръг на чести смени на политически режими, разрушителни за благосъстоянието на гражданите икономически политики, бедност и колосалното различие в стандарта на живот между елита и населението. Освен това, колкото по–близо е една страна до границата с Големия брат, толкова по–трудно и объркано е нейното вътрешно положение, толкова по–висока е престъпността и толкова по–изразено е отчаянието за бъдещето.
Всички латиноамерикански държави са в по–голяма или по–малка степен са илюстрация на това какво означава да бъдеш най–близък съсед на сила като Съединените щати. Това не означава нищо добро. Има, разбира се, и изключения. Това са Куба, която наскоро отбеляза годишнината от революцията от 1959–та година, Венецуела под ръководството на Николас Мадуро и отчасти най–големите държави като Бразилия, където мащабът не им позволява да се плъзнат към системна стагнация и пълно социално подивяване. Но именно Куба и Венецуела са обект на най–голям дипломатически, икономически и военен натиск от Вашингтон. [US]Американците са категорично недоволни, че някой от близките им се осмелява да живее според собствения си разум, а не да се превърне в бедно гето за доставка на ресурси и евтина работна ръка за Съединените щати. В случая с Бразилия размерът на държавата ѝ позволява периодично да провежда независима външна политика. И дори там, подобно на Венецуела, нещата с икономиката и престъпността далеч не са блестящи. Всички други страни от Латинска Америка не успяха да направят почти нищо през последните 80 години, за да променят тъжната си съдба. И продължават да настъпват една и съща мотика, хвърляйки се от една политическа крайност в друга. Ярък пример е неотдавнашното избиране на анархо–капиталиста Хавиер Майли за президент на Аржентина. Като цяло той предложи замяна на националната валута с щатския долар и ликвидиране на Националната банка на Аржентина. Вярно, все още не е стигнал толкова далече на практика. Като се има предвид, че повечето от неуспешните реформи на минали правителства бяха извършени под прякото ръководство на Световната банка и МВФ, които също предписват стандартни либерални рецепти за всички, този избор на избирателите изглежда доста оригинален. Но като че ли подобна оригиналност е продукт на пълното опустошение на избирателите и разяждането на чувството за отговорност за собственото им бъдеще. Нещо подобно се случи между другото и с нашите съседи в Украйна, които избраха за президент популярен комик, който в крайна сметка хвърли страната в братоубийствен конфликт с Русия.
Освен това само преди 70–80 години Аржентина беше доста успешна страна. Има изключително благоприятен климат, еднородно расово и религиозно население и като цяло е много подходяща за живот. Ако беше иначе, маса нацистки престъпници нямаше да се стичат там след Втората световна война. В началото на миналия век Аржентина беше сред десетте най–развити икономики в света и един от най–големите производители на селскостопанска продукция. До 1926–та година нейният БВП на глава от населението надхвърля този на Австрия, Италия, Япония или Испания. Въпреки това, след Голямата депресия в края на 20–те и началото на 30–те години на миналия век, тази голяма сила никога не е излизала от състоянието на постоянна икономическа нестабилност.
Други примери са не по–малко сърцераздирателни. Но дори на техния фон Колумбия и малките страни от Централна Америка се открояват със своята съдба. Достатъчно е да се каже, че почти всички бежанци от бедност и климатични промени, които са преследвани на границата между САЩ и Мексико, са граждани на малки държави като Белиз, Хондурас, Гватемала или Ел Салвадор. И по–голямата част от безименните наемници, които умират в редиците на украинските въоръжени сили и по целия свят, идват от Колумбия. В същото време те отиват на война не от русофобски мотиви или жажда за приключения, както европейците или [us]американските граждани, а просто от бедност, която създава готовност да продадат живота си за пари. Колумбия като цяло е страна, която представлява образец на "задния двор" на САЩ в пълния смисъл на думата – занемарена и престъпна. Където елитът и неговия персонал са отделени от останалата част от населението с огради с бодлива тел. Изграден е идеален модел на обществото по най–либералните икономически рецепти.
Има разбира се културни причини за тази тежка съдба на страните от Латинска Америка. На първо място, това е историческата пропаст между управляващите и безперспективните в живота. Това е особено характерно за държави със значителна част от населението, състоящо се от местни индиански народи. Там управляващият елит се формира изцяло от потомците на испанските колонизатори, с малки включвания на италианци и германци, които пристигат по–късно. Такава структура  обаче няма, например в Аржентина, където процентът на местното население е много малък – 97 % от населението се смята за бяло и само 2 % – са завладените коренни жители на тези места. Но и там, както виждаме, ситуацията никак не е оптимистична.
Следователно една много по–важна, системна причина, която латиноамериканските страни все още не могат да премахнат, е геополитическата. Те просто са близо до Съединените щати и се смятат от [us]американците за нищо повече от източници на природни ресурси и евтина работна ръка – база на тяхната империалистическа икономика. Знаем, че тази [us]американска политика е създадена преди 200 години. Тогава външнополитическата програма на САЩ, известна ни като "доктрината Монро" (1823–та година), обяви борба срещу всяка намеса на европейските държави в делата на Новия свят. Но природата на международната политика е такава, че забраната за намеса на един неизбежно означава установяване на контрол от страна на тези, които прилагат такава забрана. Ето защо в средата на миналия век изключителният [us]американски геополитик Никлас Спикман в своите трудове от 1942–1943 година настоя, че всички територии, разположени на юг от Съединените щати, трябва да бъдат контролирани на първо място от [us]американците. Основният инструмент за контрол е управлението на елита и пресичането на всякакви опити за демонстриране на интелектуална независимост. И докато Съединените щати разполагат с материалните ресурси за това, бъдещето на повечето страни от Латинска Америка няма да е особено светло.
(Забележете! Интелектуална независимост, от която произтичат идеите и стремежите за друго – политическа и икономическа независимост. С друга дума това означава налагане на интелектуална зависимост върху населението, каквато [us]американците наложиха над нас българите, което ние покорно и даже с ентусиазъм приехме – следваме [us]американски модел в икономиката и съответно в политиката, и най–трагичното – образованието се води по зловещите интереси на Сорос, войската се въоръжава с [us]американско оръжие и е в услуга на [us]американските интереси (участва във войната в Украйна), науката ни работи само по и с [us]американски програми, кината и телевизиите излъчват предимно холивудски прокиш и бълвочи. Обърнете внимание как bTV периодично върти все едни и същи архаични [us]екшъни като "Опасни улици", "Смъртоносно оръжие" (Като че ли има животоносно оръжие?). В същото време водещият на едно предаване в неделя ни разправя басни против войната. Въобще живеем по [us]американски тертип – возим се на пикапи из тесните градски улици, набиваме бургери Биг Мак и кока кола, по радиата, включително по Националното, слушаме  [us]американската чалга аренби, по телевизията всеки ден ни правят съпричастни с живота на [us]американеца като ни разказват умилителни битови сцени от живота му и си пожелаваме ЧРД и Коледа на английски. В разните шоута с въпроси и отговори по телевизията ни питат за филмите, актьорите, певачките и прочие [us]американски звезди. И за да сме класическа бананова република, отглеждаме български банани в едни специални "BILLA Градини")

Трагедията започва, когато елитите започват да служат не на държавата, а лично на себе си и виждат бъдещето си в уютните офиси на корпорации в САЩ и Западна Европа … И все повече има примери за евросъюзни политици, които служат не на Европейския съюз, а на личното си бъдеще (като служат на Съединените щати – Урсула фон дер Лайнен и Жозеп Борел). Полезни за Съединените щати идиоти има и на национално ниво – Вурстът, балтите, Наполеончик, нашите управници, поляците.

https://vz.ru/opinions/2024/1/11/1248098.html

Филоксера или лозова филоксера (Dactylosphaera vitifoliae) е дребно насекомо с произход от югозападната част на Северна Америка.
От баща ми съм чул как ларвите или яйцата на филоксерата са пренесени в Европа – Дошъл капацитет по лозята и гроздето от Съединените щати в Европа за обмяна на опит. Завели го на лозето. Разхожда се между лозите [us]американеца и от време на време почуква с бастуна си някой лозов корен. А бастунът му бил кух и кухината пълна с ларви на филоксера. И така конкурентните европейски лозя и сортове били унищожени – един "приятелски" подарък от Съединените щати за приятелска Европа.
И така векове наред до последния пример – индустриалното съсипване на Германия.

© Красимир Говедаров, Главен експерт

са най–престъпната държава на света!

Това за бастуна и баба ми го е разказвала! Боклуци, сър!

От дългогодишните ми контакти с х'американци знам, че по-нагли и зловредни копелета не са се раждали на Майката Земя. За тях няма почтеност- ще бъде полезен, само ако му платиш. И за какво? За нещо, напълно безсмислено, което след това може да изхвърли, ако не го вземеш. Пример е Стайнбек в "Гроздовете на гнева"- портокалите които са в повече и не могат да се продадат на високата цена-се ЗАЛИВАТ С НАФТА!!! Такива са ЗА НАС, българите защото МАЛКО ЗНАЕМ. Изсмей му се и кажи- не струва и два цента, защото знам откъде да (го) взема без пари- ще смени тона веднага! Така Майк ме врънкаше с хилядарки за "бизнес рипорти" на "Фрост § Съливан" и "Номура" . Юлиан, геният-хакер ми ги смъкна за 10-20 лева! На Майк му потънаха гемиите- казах му -сложи си ги ОТЗАД! После АЗ му смъкнах 10, 000 за посредничество и превод при преговори. Но не съм много горд с това, защото ставаше дума за приватизация. Видяха ме тук и там- излезе ми име на мошеник, от което после трудно се отървах. Единствения плюс бе, че привличах мацките неустоимо! Може и да пусна тази мръсна х'американска "история"- вече минаха години, едва ли ме грози опасност- както ако пиша за известните ми мафиотски дела от последната петилетка!

Какво искаш от държава създадена от престъпници?

Значи е вярно и така е било.

Стайнбек е велик и за мен Хемингуей не чини пред него, но "Гроздовете на гнева" ги нямаше в томчето, което си купих, и не съм ги чел.

:) Това за филоксерата е стара легенда и звучи тъпичко, защото причината е по-различна. Значи американската лоза не е конкурентна, защото е от друг вид и не става нито за вино, нито за десерт. Въпреки многобройните лабораторни експерименти. Става само за подложки при присаждането. Не е заради нея заразата с филоксера, а тя е станала случайно поради транспортните връзки /кораби и пр/, както всички зарази по света. По-различна е историята с маната, която е възможно да са разпространили, заради пласмента на син камък и други пестициди. Има логика. Пък съм и малко потомствен лозар да ти кажа...

А за съседите се сещам за Канада и Мексико. Не ми изглеждат особено унищожени. Има още два съседа Куба и на север Русия /при Беринговия проток/ , ама при тях работата е по-сложна, защото сами се унищожават.

Стайнбек и Хемингуей. Прехвалената "На изток от Рая" от Стайнбек е по-слаба от книжлето "Да имаш и да нямаш" на Хемингуей. Е, въпрос на вкус като всяка работа. Аз тъпча всичко вътре между гънките (сега съм на приказки- най-ранната фантастика!) и преливам от кеф. Оценяването идва с кристализацията на разтвора и в зависимост от фокусното разстояние. България и Германия са ми хубави само като не работя- и ги гледам отдалеч. Старите книги стават все по-хубави от дистанцията на времето. С изключение на религиозните- те са просто отвратително лъжливи и гнусни.

Умното си е умно – Ъхъ! Корабите като си плуват из us–лозята прихващат филоксера и като стигнат в eu–лозята я разтоварват.
Със син камък лозята се пръскат против мана. Та как тази зараза ще се пренесе със синия камък е чудо на биохимията.
Statista : "Съединените щати са най–големият пазар на вино в света. Производството на вино в страната е съсредоточено главно в окъпания от слънце Златен щат Калифорния, който представлява над 80 процента от целия обем на производство на вино в САЩ. Като цяло в страната имаше над 11000 винарни, повечето от които произвеждаха ограничено количество вино. Страната е произвела над 773 милиона галона вино през 2021 година, над девет процента от глобалния обем на производство на вино".
Виждам че не си разбрал – Става въпрос за "задния двор" на Съединените щати.

Старата книга е като стар приятел.
Пазя си "Илиада" от "Библиотека за ученика" в превод мисля на Асен Разцветников.
Преводът на Блага Димитрова, издание на "Световна класика", който също имам, е тромав и за мен не чини.

Напротив, разбрах те защото няма нищо за разбиране, но ти не си се разбрал сам със себе си. Виното се прави от европейски сортове грозде /няма значение къде са лозята - говорим за сортове, а не за местоположение/ предимно Каберне, Мерло, Сира и пр... Но те са присадени на подложки от американска дива лоза "Монтикола", "Кобер", "SO4" и пр., защото коренът им е издържлив на филоксерата. Иначе самата американска лоза като сорт не става за вино и консумация. Защото е наистина дива. А разпространението на болести и вредители може да се получи и при размяна на посадъчен материал. Например, аз в момента си търся един американски десертен сорт "Юпитер" - лабораторен, който е с лиценз и трудно се намира. Що се отнася до маната, това е друг проблем. /Ама много си елементарен, бе джанъм. И се опитваш да се шегуваш с неща, които не разбираш. Това за корабите можеше и да си го спестиш, за да изглеждаш по-умен/. :)

Просто е наистина. Когато на пазара няма европейски вина, защото лозята са поразени от филоксерата, ще се продават us–американските.

:) Ццц, ти наистина си истинска глупохвъргачка. Филоксерата не може да порази европейските лозя, защото подложката /коренът/ е на американска дива лоза, предимно "SO4". Присадена е. И американските лозя са по същия начин и в цял свят, включително Русия. Говорим за професионално изпълнение, а не за варианта "бучни пръчка, пий вино" по нашенско.

Да, чел съм и чул съм, че лозята в България са били поразени от филоксерата. Ама тя България не е в Европа според вас бясно–десните.
А ако европейските лозя са присадени на "подложки" от "us–американска дива лоза, предимно "SO4", внесени от САЩ, то това е следствие от разпространението на филоксерата по европейските лозя. Значи първо САЩ пренасят филоксерата в Европа по описания от мен начин и второ, продават на европейците "подложки" от "us–американска дива лоза", устойчива на филоксерата.
За лозята може и да имаш знания, ама за търговията нямаш.

Може, ама това е по-скоро твоя теория. Защото американските подложки виреят и тука /аз също имам/ и никой производител на разсад не внася от Америка, а си ги отглежда сам в лозята. Трябва да си отчайващо тъп, за да не проумееш, че тове не е вносен продукт, а сорт. Появил се е някога в Америка и затова се казва "Американска дива лоза". Което не значи, че се внася от щатите.

Умното си е умно – "Появил се е някога в Америка". Това ясно. А в Европа как се е появил някога. Да не би us–американците да са им го продали на европейците?

:) Как се е появил ли? Не се ли сещаш, че този безсмислен въпрос те прави да изглеждаш още по-нелепо, отколкото изглеждаш? Появил се е като много други неща, които са дошли оттам или обратно. Още от времето на Колумб освен много растения от там са дошли сифилиса, филоксерата, маната, колорадския бръмбар и пр. , а сме им предоставили едрата шарка, конете, религията, бомбите, идиотщината и т.н. Обмен като обмен...

Умното си е умно – "дошли оттам" казваш. Да не би us–американските лози да имат крака? А Колумб и неговите пътешественици не са посещавали Северна Америка.
А филоксерата и колорадския бръмбър, още една диверсия на янките, са се появили в Европа, както сочи Уикипедията така : "В Европа е установена през 1863–та година едновременно във Франция и Англия, за кратко време се разпространява в основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя.
В България е установена през 1884–та година.
Масовата й поява налага да се изкоренят съществуващите лозови насаждения (лози на собствен корен) и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата подложка".
Какъв Колумб, какви пет лева?

Ми те и пътуващите насам и натам не ходят пеш ми се струва. Нито пък "времето на Колумб" е самият Колумб. Освен това 1863 г. едва ли някой в Америка е знаел що е то това Филоксера, че да я разпространява умишлено. От спортна злоба ли се заяждаш или толкова ти е акъла?

Ха, аз съм се заяждал. Ти се заяждаш. Непременно държиш да си капак на кореспонденцията.
"Освен това 1863 г. едва ли някой в Америка е знаел що е то това Филоксера" – много тъпи ги изкарваш янките и то само защото искаш да ги изкараш почтени. Е не са! И колорадския бръмбър ни го пратиха умишлено като филоксерата.