14.10.2023г.

… Продължение от предния постинг …
     III
Много китайски националисти и техните поддръжници в Съединените щати пламенно твърдяха, че правителството на Чан Кайши във Формоза вече е обърнало нов лист и че по–ранните недостатъци бързо се коригират. Проучването на политическите и военните аспекти на Формоза днес обаче не изглежда да оправдават този оптимизъм.
Чан Кайши поддържа правителствен контрол [над страната] чрез два основни инструмента : Националистическата партия и тайната полиция. Националистическата партия се финансира не от собствените си членове, а от държавната хазна. Партията може и неизменно се намесва пряко в официалните задължения на членовете на партията в законодателните събрания и административните служби. Неговите цели и методи са посветени на увековечаването на собствената му сила. Партията, от своя страна, се контролира от Чан Кайши, който винаги е поставял личната лоялност, а не способностите или предаността към определена политическа програма като първо изискване за подкрепата на подчинен. Индивиди и групи с различни идеи за националната политика естествено гравитират в съперничещи си клики. Вместо да даде върховно лидерство на която и да е от тези фракции, Чан ги е използвал, за да се проверяват една друга, като по този начин запазва личното си надмощие. Партията и следователно правителството е личният инструмент на Чан и въпреки многото разговори за реформи след загубата от комунистите през 1949–та година, основният характер на партията не се е променил. Напротив, тенденцията е партията да бъде по–авторитарна от всякога.
Вторият и по–мощен апарат за контрол е сложната тайна полицейска мрежа под ръководството на Чан Ченг–куо, най–големия син на генералисимуса. Чан Ченг–куо е обучен в Русия. Неговият опит през дългите години в Съветския съюз обяснява защо методът, с който сега се бори с така наречените "комунисти", е толкова внимателно моделиран по собствения модел на комунистите. Според реномирани американски експерти националистическото правителство е назначило 25000 "политкомисари" само в армията. Тези политически служители са отговорни само пред Министерството на националната отбрана, на което са пряко подчинени. Те подкопават авторитета и ефективността във въоръжените сили и пораждат взаимно подозрение и интриги. В Министерството на националната отбрана идват не само докладите на политическите офицери, но и информация от общинската полиция, военната полиция и Корпуса за опазване на мира, организация на избрани членове на партията. Тайната полиция има свои собствени агенти (отговорни само пред своя началник), установени във всички полицейски сили, училища и обществени и частни бизнес организации. Има пълни правомощия да арестува, задържа и "разпитва" заподозрени.

Чан Кайши в пълна военна униформа през 1940–та година

Страшната черта на тази ситуация е, разбира се, липсата на правна защита за обикновения гражданин. Той може да бъде арестуван през нощта от отряд тайна полиция, съден от военен съд и осъден, без много възможности за обжалване. Веднъж вкаран в ареста, редовият  гражданин на практика е оставен на милостта на щаба на гарнизона. Едно лице може да бъде арестувано, защото всъщност е подривно; може да бъде хванат и защото някой, който иска работата или имуществото му, го е заклеймил като комунист. Разчитането на терора породи несигурност и силно негодувание не само сред формозите, но и сред китайците. Зад маската на ритуализирана лоялност се крие кипящо скрито течение от сдържани разочарования и недоволство.
И все пак относителната неефективност на полицейския контрол на Чан, съчетана със социални и икономически промени извън властта на китайците да контролират, правят позицията на националистите все по–несигурна. От 10000000 души на острова по–малко от една пета идват от континента и това са предимно несемейни мъже и по–възрастни двойки. Предвид високата раждаемост сред формозите и забраната на националистите за миграция от бежанските центрове в Макао и Хонг Конг, на китайците гледат като намаляваща в бъдещето част от населението на острова. Формозите сега съставляват повече от 35 процента от 600000–ди военни сили и формират ядрото на бойните сили. Те постепенно се издигат в по–високи ешелони и с течение на годините въоръжените сили в крайна сметка ще станат предимно формозийски.
Постепенно подобряващата се властова позиция на формозите също се дължи много на нарастващия брой us–американци, разпръснати из политическите, икономическите и военните сектори на населението. Свободата на сдружаване, предоставена на 8000 или повече us–американци, които обикалят острова с буици или велосипеди, неизбежно отваря вратата за неконтролирана комуникация между формозите и външни лица. "Днес не е необичайно групи от формозийски студенти или професионалисти да посещават американски домове, да говорят свободно за полицейския контрол, да искат посредничество срещу полицейското потисничество и да критикуват националистическата теория и практика". Може би по–важна е програмата за помощ на Съединените щати, която подкопава пълното политическо и икономическо господство на китайците. Вече високограмотни, формозите получават управленско обучение, което им е отказано от японците, което ги прави способни да поемат практически всички основни операции. А формозианският капитал контролира повечето от местните предприятия.
Съществуват обаче впечатляващи пречки, които пречат на формозите да станат политически артикулирани. Няма независими формозански вестници, нито призната формозианска  политическа организация. Практически всички активни формозци са принудени да влязат в Националистическата партия. Във външните отношения представителите на острова са изключително китайци. Тези проверки засега не позволяват организирана опозиция да излезе наяве. И все пак под измамно спокойната повърхност на политическата сцена действат динамични сили. Толкова бавен и изтънчен е този процес, че лесно убягва от вниманието на V.I.P., които редовно кацат на летище "Pine Hill" за обиколка за "установяване на факти".
Друг важен фактор, разбира се, е моралът на националистическите въоръжени сили, който до голяма степен се поддържа от убеждението, че те се готвят за неизбежно завръщане на континента в своите домове и семейства. "Ако им се каже, че основната им функция е да защитават острова, на който живеят като чужденци, ефектът върху морала може да бъде такъв, че да направи дори тази относително ограничена задача невъзможна". Може да се зададе въпросът как дълго фалшивата надежда може да бъде поддържана жива, преди катастрофални конвулсии да разтърсят режима.
Докато надеждата за връщане на континента изглежда се отдалечава все по–далеч в бъдещето, Чан Кайши поддържа около 800 генерали и адмирали на пълна заплата, чакащи команди, скелет на чиновничеството за провинциите и централното правителство на [бъдещ чанкайшистки] Китай. Много от тези лидери и други китайци започват да осъзнават, че военните и политическите амбиции на Чан са несъстоятелни. В началото на 1950 година моралът на последователите на Чан пада почти до точката на изчезване. Генерал Ву Ший, заместник–началник на щаба, почти предизвика държавен преврат, подкрепен от значителен брой професионални армейски офицери и бюрократи. Националистическото правителство инициира масови екзекуции, за да обезсърчи по–нататъшни конспирации. Но главната причина, поради която правителството не се срина, беше подновяването на надеждата, вдъхновена от избухването на Корейската война, че генералисимусът и неговите поддръжници могат да се приберат у дома с us–американска помощ. Сега, когато надеждата за повторно завладяване на континента отново намалява, възможността за дезертьорство не може да бъде отхвърлена с лека ръка. Едва наскоро генерал Сун Ли–джен, бивш началник на щаба на Чан, беше уволнен и поставен под домашен арест, когато беше разкрито, че неговият помощник и голяма група млади офицери от армията са планирали държавен преврат.
Китайският комунистически режим възприе по–фини тактики след конференцията в Бандунг и сега призовава за "мирно освобождение на Тайван". Докато поддържа мощни бази и армии през канала Формоза, той подчинява враждебните военни жестове на подкопаването на пропагандните усилия. Роднини на видни националисти, извикани в Радио "Пекин", канят емигрантите у дома. В изявление, публикувано през юни 1956 година, министър–председателят Чжоу Ен–лай предлага "да преговаря с тайванските власти относно конкретни стъпки и условия за мирното освобождение на Тайван", обещава амнистия за минали престъпления, награди за "заслуги" и дори кани националистите да се върнат на континента за кратки посещения при свои роднини и приятели. Подобни тактики вероятно ще се окажат много по–ефективни от заплахите и хвалбите от по–ранен период.
При тези обстоятелства, с падането на китайския морал и нарастващата враждебност на формозите, какво крие бъдещето за този остров, поддържан от военните и икономическите сили на Съединените щати? Застаряващият Чан поддържа един несигурен режим, но колко още може да се поддържа статуквото?

https://www.foreignaffairs.com/articles/china/1958-04-01/china-impasse
https://en.wikipedia.org/wiki/Republic_of_Formosa
https://en.wikipedia.org/wiki/Penghu

© Красимир Говедаров, Главен експерт

… Продължава в следващия постинг …

Тайван с три пъти по-малка територия и четири пъти повече население от България, са в безизходица.
Ние в какво сме.
:)))

Ние понеже нямаме собствен път, вървим накъдето ни подбутнат.

защото бе проводник на глобалните политики на концерните, популист и милитарист.
Горе-долу от него време напълно се срива понятието "демокрация", което и до днес прикрива чрез демагогия лицето на всяко такова "управление"- мафиотизъм, достигащ до фашизъм.

Всяко нещо се разваля, та демокрацията и тя.

Тайван е остров в западната част на Тихия океан, в Източна Азия. От 1945 г. се администрира от Република Китай (Тайван). След края на китайската гражданска война през 1949 г. остров Тайван остава единствената по-значима територия под контрола на тази държава, поради което тя често (и неточно) е наричана с името Тайван.

След края на гражданската война в Китай през 1949 година, загубилият във войната Чан Кайши се оттегля с войските си на остров Тайван и установява там диктатура.