Преди една година на датата на 60-годишнината от военния триумф на Куба над САЩ в Залива на прасетата, на Осмия конгрес на Кубинската комунистическа партия

Раул Кастро 

подаде оставка като първи секретар, най влиятелната политическа позиция в страната.
Западните средства за масово информиране веднага ревнаха : Управлението на клана Кастро в Куба свърши; 60-годишното управление на братята Кастро в Куба приключва; Кубинската династия Кастро официално приключи и подобни.
Фамилията Кастро може и да не е на власт, важно е духът на кубинската революция да властва. Във встъпителното си слово на четиридневния конгрес, 89-годишният Раул Кастро

определи новото ръководство като хора лоялни на партията, които притежават десетилетен опит, натрупан от тях, докато са се изкачвали с работа нагоре по йерархията, и които са "изпълнени със страст и антиимпериалистически дух". За първи секретар е избран настоящият президент на републиката Мигел Диас Канел 

Президентът Байдън заяви, че отношенията с Куба "не са основен приоритет", но все пак us-американците очакват нещо от смяната на лидерите. Но засега ембаргото срещу Куба остава.
Новият лидер нямало вероятност да рискува политическото си бъдеще със смела дипломация. Но по-младите кубинци продължават да се отделят от политиките и приоритетите на своето правителство, създавайки основа за различна връзка със САЩ, твърди Джоузеф Гонзалес в статия в The Conversation. Това се видя от провалените опити за Цветна революция.
През последните шест десетилетия отношенията между САЩ и Куба се редуват между враждебни и ледени, с кратко размразяване при президента Барак Обама, който посети Куба.
Днес Куба все още е комунистическа и остава в списъка на Държавния департамент на страните, които подкрепят тероризма, заедно с Иран и Северна Корея. Но лишен от покровители като Съветския съюз, Островът на свободата не представлявал вече опасност за континенталната част на САЩ или нейните съюзници, пише авторът.
Хубава работа, щом Република Куба се смята за заплаха на Съединените щати.
Засега Куба продължава да дразни us-американските президенти, като подкрепя латиноамериканските лидери, които се противопоставят на us-американската власт, като Николас Мадуро във Венецуела и сваления от власт бивш лидер на Боливия Ево Моралес.
Но кубинският опозиционен и младежки шум имал капиталистически наклон.
Възрастните кубинци остават верни на визията на Кастро за Куба като антиимпериалистическа и антиамериканска застава. Но революционните лозунги като "socialismo o muerte" – "социализъм или смърт" – не резонирали с младите кубинци.
И все пак в Куба има опозиционни вестници и социални мрежи.
Само че ембаргото на САЩ и затегнатите ограничения на бившия президент Доналд Тръмп за пътуване до острова, а не кубинското правителство, пречат на американците да харчат доларите си на острова. Така че вредата от ембаргото е взаимна. Кубинците знаели това и се възмущават от ембаргото, защото им ограничава живота. Но по-младите кубинци признавали и господстващата централно планирана икономика като проблем за жизнения стандарт.
Промените в кубинското общество не можело да бъдат спрени. Промени има и ще има, но контролирани. Желаната и мечтаната от емигрантите контрареволюция няма да се състои.

https://theconversation.com/whats-next-for-cuba-and-the-united-states-after-raul-castros-retirement-159002