02.11.2021г.

     Втори ноември е Световен ден за мобилизация в подкрепа на Рожава – първата Кюрдска автономна република :

Историческата съдба на кюрдите, една от най-големите нации в света (30-40 милиона души), лишени от своя държавност, е трагична. Два пъти през миналия век след края на световните войни – през първата, след това през втората – те бяха близо до получаване на държавен суверенитет, но и двата пъти, в резултат на намесата на външни сили, тези надежди рухваха.
Отначало британците използваха кюрдските племена в борбата срещу съюзника на Германия, Османската империя, за да могат по-късно, осигурявайки колониалните си интереси, да потушат желанието им за независимост със силата на оръжието. За втори път същите британци, заедно с американците, тласнаха кюрдите да се борят срещу проникването на Хитлер в Иран и Ирак и след поражението на Третия райх помогнаха на правителствата на тези държави да потиснат кюрдската протодържавна формации (например Република Мехабад). И сега историята се повтаря. За пореден път англосаксонците (този път предимно us-американците) използват кюрдите като инструмент за напредък в геополитическите си интереси в Близкия изток. И няма гаранция, че кюрдите, въпреки тъжния си исторически опит, няма да бъдат отново излъгани. В Сирия живеят около 2 милиона кюрди, които благодарение на своята солидарност са се преместили в челните редици на гражданската война. След като освободиха обширни области в северната част на страната и по поречието на река Ефрат от Ислямска държава (ИД), те провъзгласиха своята автономия в Рожава :
Знаме и герб на Рожава

Кюрдите, разбира се, си спомнят как англосаксонците са се отнасяли към тях в миналото, но по някаква причина им се струва, че този път ще е различно. Може би примерът със създаването на независима албанска държава Косово върху руините на Югославия, със съдействието на Запада, е привлекателен. US-Американските съветници на СДС вероятно ще използват "косовския прецедент", за да убедят кюрдите, че на US-Америка може да се разчита и да ги подготвят да се борят за us-американските интереси. Аналогията тук обаче далеч не е пълна, има много повече разлики. Ако в Косово във военно отношение на us-американците се противопоставяше само Сърбия, отслабена от санкциите, сега те трябва да се съобразяват със съпротивата на поне четири държави – Ирак, Иран, Сирия и Турция :
Председателят на Партията на Демократичния съюз (ПДС) Салих Мюслим все още се колебае между Вашингтон, Москва и Дамаск

Разбира се, злощастната съдба на кюрдите предизвиква съчувствие, но не може да стъпвате на една и съща мотика три пъти подред. Нито Вашингтон, нито Лондон са дали и няма да дадат никакви гаранции за създаването на независимо кюрдско образувание в Сирия и независима държава в Ирак. Дори помпозните десетгодишни споразумения за сътрудничество между Пентагона и Пешмерга не съдържат такива задължения. Всичко останало са само думи. Историята от последните десетилетия е пълна с примери за това как САЩ потъпкват споразумения, които ги обвързват законово и особено устни обещания, дадени "някъде от някого" :

За съжаление us-американският "съюзник" тласна кюрдите към ирационален избор. Това стана особено забележимо след неуспеха на опитите на Пентагона да осигури господство в целия юг на Сирия чрез подчинените му части на Сирийската свободна армия (ССА). Разочаровани от бойната неспособност на ССА и стремящи се на всяка цена да "свалят Асад", us-американските "съветници" насочиха вниманието си към североизтока и преобладаващо кюрдските сирийски демократични сили (КСДС) :
Говорителят на КСДС Талал Сило е един от най-проus-американските кюрдски политици, който заплашва Дамаск с "насилствени мерки"

Сега лидерите на сирийските кюрди носят висока отговорност за вземането на съдбоносно решение за своя народ. Те могат да получат значително по-големи права от тези, които са имали в бивша Сирия, и да не пречат на Дамаск, да му помагат в изграждането на обновена държава или, напротив, да следват ръководството на "неморалните", по думите на Р. Форд, чуждестранни политици и се впускат в приключения, резултатът от които ще бъде загубата на всичко постигнато.

https://www.fondsk.ru/news/2017/06/24/tajny-sirijskoj-vojny-kurdskij-faktor-44210.html

Горките сирийци !
Горките угнетени народи !
Панацея

Горките!

на фона на това би трябвало все пак да сме благодарни, че сме запазили държавата
си – въпреки загубените войни и националните катастрофи...

И да не забравяме кой създаде Третата българска държава, защото ако бяхме си останали в пределите на Османската империя до Първата световна война, можехме и ние да си останем без държава, защото империята е била съюзник на Централните сили, а Гърция, Сърбия и Румъния са били към Антантата.