Прочетен: 2536 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2020 07:18
Отвратително цинично беше Европейският парламент внезапно да обвини след 80 години Съветския съюз за предизвикване на Втората световна война. Подло е политически да се изопачават аргументите около обстоятелствата за началото на войната. Историците бяха единни – историята е написана добре документирана и аргументирана и в нейните книги истината за войната вече е затвърдена от много десетилетия.
Нацистка Германия, имперска Япония, фашистка Италия на Мусолини и техните съюзници от пръстена на "полезните идиоти", наречени самосъжалително така от нацисткото правителство на Норвегия с министър-председател Видкун Куислинг, са виновници и това е общоприето без изключение от обективните историци.
Един от последните епизоди в изопачаване на историята идва от неотдавнашната политическа и силно антиисторическа инициатива да се направи равнение на комунизма с нацизма. Подтикнато от обсесивната представа на русофобите, това късогледство в краткосрочен план носи катастрофални дългосрочни последици – първо и най-вече за славянската Източна / Югоизточна Европа, както и за безразсъдната скандинавска Европа или цинично безмълвната Централна Европа.
"Този, който не иска да говори за капитализма, трябва да мълчи завинаги за нацизма" – известна максима на Франкфуртската школа по философия – един от най-влиятелните центрове на мисълта през XX век.
Единствената организирана и постоянна съпротива в Европа, окупирана от нацистите, преди и по време на Втората световна война е оказана от комунистите. Този неопровержим факт, който мнозина от Източна Европа днес възприемат като неудобна истина, която с мълчаливото съучастие на Европейският съюз трябва да бъде заметена под килима.
Тази антифашистка борба не включва само Съветския съюз и Югославия – две държави, поемащи най-тежкия товар от общоевропейската съпротива и освобождение – но и други патриотични движения : френски, гръцки, италиански, испански и български комунисти също. Разбира се, единствените две страни, които единствени се освободиха от нацизма без никаква външна помощ, бяха двете източноевропейски и в същото време две предимно славянски държави – Съветския съюз и Югославия. И така, приравняването на комунизма с нацизма дълбоко обижда всички жертви, но повече от това отрича много антифашистки основи на съвременна Европа, като същевременно е дълбоко антиславянско.
В зависимост от размера на държавната територия от 1939 година и тогавашното население в нея, най-много жертви са дали Полша 18%, Съветският съюз 15%, Югославия 12%, III Райх/ Германия+Австрия 10%. За сравнение – в Западна Европа, както следва : Франция 1,3%, Великобритания 0,9%, САЩ 0,3%. "При срещата с Чърчил през 1942 година Сталин му казва : Губим по 10 000 войници на ден (1 на 8 секунди !!) ... Кога ще отворите Втори фронт".
В аналите те са : 36 милиона на изток (предимно цивилни), срещу само 1,2 от Атлантическа Европа, включително американските войници. Руският и югославският фронт – като два фронта на постоянно организирана военна съпротива на континента – се сблъскват с близо 90% от общите германски сили, разположени в Европа.
По това време партизаните на Тито вече осъществяваха повечето от критичните си офанзиви, докато руснаците спечелиха в най-големите и най-кървави битки на Втората световна война. Всички те бяха извоювани на самата съветска земя – тази при Москва, при Сталинград, на Ленинград и на Курск – като последната представлява най-голямата битка, регистрирана някога в историята на човечеството. Всичко това със собствени сили и без чужда помощ.
И обратното, англо-американският десант в Италия в периода 3 септември – 16 септември 1943 година се превърна в провал. Германските сили бързо заменят капитулиращите фашисти и лесно отблъснаха съюзниците. Западната обединена армия ще стигне до Рим едва през юни 1944 година. А в крайна сметка, по времето на десанта в Нормандия на 6 юни 1944 година, съдбата на нацизма в Европа вече е решена от Източна и рускоговоряща Европа.
Опитвайки се да отговорят защо така наречената англо-американска антифашистка намеса в Гърция и Италия е била толкова бавна, анемична и закъсняла, много учени твърдят, че никога не е имала за цел да се бори с нацистите, а да пречи на силните леви антифашистки сили и да ги отклонява към желаната идеологическа ориентация и атлантистки геополитически курс.
Анис Байректаревич
https://moderndiplomacy.eu/2020/01/16/de-evolution-of-europe-the-equation-of-communism-with-nazism/
https://moderndiplomacy.eu/2020/02/27/the-name-of-the-rose-de-evolution-of-europe/
Тагове:
© "Морски бриз" или многонацио...
„Рамщайн-2”. Двадесет страни подготвиха ...
Румен Радев няма да бъде никакъв политич...
НА ПОЕТЕСАТА ПЕТЯ ДУБАРОВА
Не бива да се пренебрегват или отричат и заслугите на САЩ и Великобритания за победата над нацистка Германия и нейните съюзници...
Историята е наука и като всяка обшествена такава е партийна.
Историята е наука и като всяка обшествена такава е партийна.
Разбира се, че това са соросоидните организации, чието учение е Тората.
Историята е наука и като всяка обшествена такава е партийна.
Данайците преди нас? Я помисли пак?
Трябва да се откачим от него и НАТО, но няма нужната личност.
Честит празник и на теб!