Прочетен: 1481 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2023 01:27
"Светът е засада. Светът: безутешния, пустия.
Светът е грамадна, светът е безумна индустрия.
Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища,
залегнали в дупки и плюшени, меки леговища,
ний всичките хора сме мънички живи бутончета,
а наште сърца — пирометри, и наште душици — балончета.
Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!"
но Разцветников не достига до адекватната форма за изразяване на този дух, а без такава форма той няма нужното поетично въздействие. Дух има и при Вапцаров. Той, обаче, има нещастието да пише след Маяковски и по тази причина можем да го разглеждаме само като копие засенчило оригинала. Но все пак - копие! Има доста български поети, които съумяват в отделни свои стихотворения да се извисят надминавайки себе си. Но и толкоз - епизодичното не е белег за значимост на дадено творчество. Сред тях особено място заема поетът и преводачът Атанас Далчев. На фона на тази своеобразна калейдоскопичност, за мен беше огромна изненада да попадна на творчеството на г-жа Росица Копукова. Сблъсквайки се с него изпитах същото онова чувство познато ми от сблъсъка с изопериметричната теорема на Якоб Щайнер. А то е свързано с изразяването на духа в една оптимална форма, създаваща усещане за поезия. При Росица е видно, че дух и форма вървят ръка за ръка, допълвайки се естетически. Точно това я откроява ярко от останалите български поетеси, които търсят само екстравагантното, манифестирайки го с евтини любовни пируети. И точно това привлече вниманието ми към нейното високостойностно поетично творчество. Нека го онагледя с няколко изящни примера:
СЪСТОЯНИЕ
Усещам се, че цял живот пътувам -
към себе си, към другите,към теб,
и в този път разбирам колко струвам,
запазвам ли се стойностен човек?!
Пътуваш ли, то има бариери.
И как ще ги прескочиш - е талант.
А аз - дошла от слънчевите сфери,
не мога да съм тъмен интригант.
И изпитанията гравитират,
но все пътува моят светъл дух,
където хубавите хора спират
и се откриват със очи и слух.
Не ми е монотонно битието,
но монотонността не е за мен.
И в пътя от Земята до Небето,
аз търся смисъла на всеки ден.
Животът е динамика, но имам
късмет и вяра в смелите дела.
Домът е отдих, там куража взимам.
Оставям диря. Правя я сама.
И искам със доброто да ме помнят,
обаче справедливото добро.
Пътувам. Със една душа огромна,
побрала даже дяволското зло.
И днес на тази огледална дата,
аз пуснах всичките огледала,
добре да се огледам на Земята,
един ден ясно да се отчета.
22.02.2022 /Видения от мисли/
ВЪЗВЕЛИЧАВАНЕТО НА ГРЕХА
Възвеличаването на греха,
дори и в поетично съвършенство,
не го намирам радост и стреха,
не му отреждам във живота членство.
Защото щастие не се гради,
когато някой свестен пренебрегнеш,
та тази поговорка отпреди
съветва те навреме да прогледнеш.
И счупеното как ще залепиш?
То няма никога да бъде цяло.
Лъжата е лъжа. Грехът върви
към края, няма никога начало.
Аз мисля: " Да живее любовта!",
която е за нас определена.
Тя да е вечна изворна вода,
енергия от цялата Вселена.
Да бъде плам, и вярност, и покров,
когато нещо лошо ни споходи.
Където има истинска любов
и вяра в Бога, злото ще си ходи.
Не се намесвайте във любовта,
това жестоко после се наказва.
Грехът не е спасение, а тя,
защото е дарена да ни пази.
10.04.2021 /Венец на мъдростта/
НЕЖНО
Дъждът вали. Възпитано вали
и тихо разговаря със листата,
а по перваза нещо ромоли,
и някакви послания намята.
Не му разбирам странния език,
но може би ми казва на ушенце:
"Уют създавам, ноемврийски шик,
останалото - давам го на тебе!"
Така го схващам този диалог
помежду мен и него се подема.
За нежност време, дал ни го е Бог,
и хубаво е в шепи да се вземе.
Че утре ще е друга красота,
друг смисъл на деня ще има, зная.
С целувката сърдечна на дъжда
целувам теб оттука до безкрая!
02.11.2021 /Очакване в безкрайността/
ПРЕДПОЧИТАНИЯ
Харесвам хората, каквито са,
по връзки и по ранг не ги премервам,
защото всеки прави чудеса,
щом е дошъл в пространство триизмерно.
Добър да е. От всекиго урок
аз също мога някой ден да взема.
Животът на Земята ни е в срок-
да го превърнем в хубава поема.
Дали обичам, питам се, врага?
Тъй както тук Христос е проповядвал.
Това не знам, признавам си сама.
Навярно не, ала не го и мразя.
Стоя над дребноликите неща,
приключа ли обаче – се не връщам.
Открия ли си сродната душа,
не я забравям и не се обръщам.
Дори събития да ни делят,
аз си я помня и си я обичам.
Във този интересен Божи свят
с фенера Диогенов търся личности.
19.07.2019 /Затворени в мига/
Бъди жива и здрава и пиши все такава мащабна и докосваща най-фините струни на душата поезия, Роси. Отредено ти е дълголетие - творческо и физическо, за да пребъдваш!
НЯКОИ ЩЕ ПАДНАТ В ПРЪСТТА КАТО РАДА АЛЕКСАНДРОВА,МРЪСНИЦАТА.
НА, ЕДНА СЕ Е ЗАДАЛА.
НЯКОИ ЩЕ ПАДНАТ В ПРЪСТТА КАТО РАДА АЛЕКСАНДРОВА,МРЪСНИЦАТА.
НА, ЕДНА СЕ Е ЗАДАЛА.
Написах това, което искрено мисля и чувствам. Ти си голяма поетеса. Затова и завистта към твоето творчество е голяма. Реакцията на нищожествата не ме плаши. Ще бъдат изтривани от коментарното ми поле. Те бълват само поетична плява, която никой не чете, но са обсебени от мания за величие без всякакво покритие.
НЯКОИ ЩЕ ПАДНАТ В ПРЪСТТА КАТО РАДА АЛЕКСАНДРОВА,МРЪСНИЦАТА.
НА, ЕДНА СЕ Е ЗАДАЛА.
Написах това, което искрено мисля и чувствам. Ти си голяма поетеса. Затова и завистта към твоето творчество е голяма. Реакцията на нищожествата не ме плаши. Ще бъдат изтривани от коментарното ми поле. Те бълват само поетична плява, която никой не чете, но са обсебени от мания за величие без всякакво покритие.
Велика поетеса, получила световно признание.
Голям е и Мисана, който оценява творчеството й по достойнство.
Живот, вдъхновение и нови постижения ти пожелавам, Роси!
Велика поетеса, получила световно признание.
Голям е и Мисана, който оценява творчеството й по достойнство.
Живот, вдъхновение и нови постижения ти пожелавам, Роси!
Ти също си изключителна българска поетеса. Винаги съм го твърдял. Имаш не една заслужени награди. Проблемът е, че в съвременна България, в областта на литературата и не само там, властва бившата комунистическа номенклатура и децата й. Те не позволяват на истинските таланти да получат подобаващо признание. Това решително трябва да се промени. Тези плевели трябва да бъдат изкоренени и захвърлени на бунището на историята, където им е мястото, а после да се направи тотална преоценка на всичко в областта на литературата създадено по времето на соца. Да остане само това, което има някаква стойност. А другарите с групово име Левчовци да бъдат сложени окончателно в музеите на тоталитаризма заедно с паметника на съветската армия!