08.05.2023г.

     Теодор Василев Траянов (1882–1945, на 63 години) е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.
Роден е в град Пазарджик.
Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913 година. Включва се в четата на Христо Чернопеев в македонското народноосвободително движение.

Снимка на Теодор Траянов от 1906–та година, на 24 години

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 година временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 година правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926 – 1933 година е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член–учредител е на Македонския научен институт.
В биографиите му в Уикипедията и в Словото няма нито дума за негови фашистки прояви.
Затова ни в "клин, ни в ръкав", в Уикипедията се цитира книгата "Убийствено червено" на някой си Христо Троански : "На 20 декември 1944 година започват първите два процеса на "народния съд". В София се засилват мерките за "удържане на положението срещу надигащите се реакционни сили". Но що за "реакционна сила" е внезапно арестуваният и отведен в Дирекцията на милицията поет Теодор Траянов? По–това време авторът на знаменитата балада "Тайните на Струма" е болен от рак. Знаели ли са инквизиторите му? Няма значение. Неговото име отдавна фигурира в "писателския" списък на Главинчев, а той още живее! Нечий пропуск, който трябва да бъде отстранен.
Поетът многократно е пребиван от бой дотолкова жестоко, че очните му ябълки се пръснали. И за да не умре в подземията на Дирекцията, откарват го в Александровската болница. Негови близки, получили разрешение да го посетят, намират Траянов захвърлен в някакъв склад сред купища въжета. През повечето време е в полусъзнание, ръцете му треперят и едвам повдига с пръсти клепачите си, за да гледа – те са парализирани.
Няма документ, който да потвърждава, че поетът е "пребивавал" в сградата при Лъвов мост и изобщо, че е бил привикан от органи на милицията. Още през септември Трайчо Костов е предупредил : никакви документи! В противен случай ще се търси лична отговорност. Има фалшифициран акт за смъртта на Траянов. От 15 януари 1945 година. Безсмислено е да се цитират неистини.
Така си отива от този свят "най–храбрият български писател", както го нарича Николай Райнов, понеже включваният в номинациите за Нобелова премия автор на "Пантеон" е и един от малцината българи, носители на златния кръст за храброст – от участието му във войните".
За да добия представа що за персона е Троански, за мен е достатъчно да знам, че е сътрудничил на вестник "Анти", че е носител на наградата "Паница", връчена му от Димитър Паница, председател на фондация "Свободна и демократична България", както и да прочета в Словото нещо написано от него. Разгледах и негова снимка. Приличат си с Марин Георгиев, който разстреля Вапцаров за трети път.
Димитрий–Иван (Дими) Евстатиев Паница е американски журналист от български произход. В България е известен като общественик и филантроп, който работи активно за развитие на гражданското общество в България след 1989 година.
Паница е от същото идеологическо котило като Алекс Алексиев.
Чета следното от творчеството на Христо Троански :

Днес е хубав ден за Другаря от третия етаж.
Взел си е полковнишката пенсия, 
купил си е на далавера яйца, салам и картофи, 
а му предстои и участие в протестен митинг.
Но понеже никак не се знае 
колко дълго ще вика там "не" на войната, 
добре ще е отсега да приготви вечерята си.
Докато чупи яйцата и бели картофите, 
тръпнещ ще изслуша радионовините – 
дано да чуе отново снощната радостна вест 
за разбил се над Косово натовски хеликоптер.
– Хубав ден, наистина – мърмори си Другаря
и доволен установява, че вкъщи всичко е наред : 
Йосиф Висарионович се усмихва от стената, 
черупките и обелките са в найлонова торбичка, 
радиоапаратът е изключен.
Ах, как до насита ще се навика той 
срещу американските агресори 
и заедно с такива като него другари 
ще поиска цялата власт за народа.
Чак по тъмно, без да го видят съседите, 
ще изхвърли торбичката от балкона.
И тихичко ще запее своята песен против войната 
"Партизан за бой се стяга"
Хубав ден за Другаря, наистина.

Талантливо. Обаче това за торбичката от балкона не е култивирано по времето на социализма, а и полковникът като военен, е човек дисциплиниран, та ми звучи като творческа измислица.
Във връзка със 140 годишнината от рождението на поета Теодор Траянов Митко Културата е поканил в Култура.БГ литературния историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик професор Михаил Неделчев.

Поетът–шахматист Теодор Траянов

Още в началото разговорът започва разочароващо за водещия, защото професор Неделчев не потвърждава версията за "насилствената, чудовищна смърт на поета", натрапена от Митко още със започването на предаването. Такава смърт могат да причинят само органите на народната власт разбира се, изхождайки от идеологическото кредо на Митко Културата.
В последните седмици преди смъртта си на 30 януари 1945 година поетът е бил тежко болен от рак. "Малко преди смъртта си, той говори само на немски", казва професор Неделчев, при което Митко саркастично вмята : "Това много радва новата власт". Просташко бих казал.
Като символист, Теодор Траянов не се вписва в критериите на социалистическия реализъм и не се изучаваше в училище. Но аз знам за поета от Пазарджик Теодор Траянов още като ученик от списанието "Родна реч", за което баща ми ме беше абонирал. Важното е, че поетът–символист не е бил изхвърлен от българската поезия при социализма.

Вера Балабанова, "Теодор Траянов. Литературни анкети", издателство "Наука и изкуство"

Потвърждение за това е и издадената през 1980–та година от най–престижното социалистическо издателство "Наука и изкуство" книга "Теодор Траянов. Литературни анкети". И тази книга не е единствената книга за и от Теодор Траянов издадена при социализма :
– Теодор Траянов. Избрани стихотворения, Издателство "Български писател", 1966 

– Теодор Траянов. Избрани произведения, Издателство "Български писател", 1966 

Предговорът към това издание е на Людмил Стоянов 

– Избрани творби. Теодор Траянов, Издателство "Български писател", 1981 


– Теодор Траянов. Нови изследвания, Издателство на БАН, 1987 

Отношението към творческото наследство на поета Теодор Траянов поставя под съмнение истинността на писаното от Троански. Това изглежда  е единственият "документ" за последните дни на Траянов. Вярно, времената са били мътни и един буржоазен интелигент едва ли би получил добро отношение. За преки наследници на поета не се споменава. За нечии записани спомени – също. Наскоро по БНТ–то Кирил Маричков, който на Девети септември не е бил роден, говори за "ужасен терор в цялата държава" след тази дата, говори за "мрачни и мракобеснически години", когато проверявали в родилните домове "някой народен враг да не се е предрешил като родилка … жени, слава богу". И това го правели руснаци.
И въобще буржоазните "спомени" от онова време са белязани от страха, а защо някои са се страхували , те си знаят.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2
https://www.slovo.bg/old/litforum/108/htroanski.htm
https://bnt.bg/news/140-godini-ot-rozhdenieto-na-teodor-trayanov-302665news.html?v=312922
https://chitanka.info/book/383-izbrani-proizvedenija
https://biblioman.chitanka.info/books?q=sequence:%20%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8%20%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8
https://www.elixiria.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8
https://knizhen-pazar.net/products/books/366500-izbrani-stihotvoreniya
https://bnt.bg/news/shturecat-kiril-marichkov-otkroveno-za-zhivota-si-v343905-317591news.html

Рано или късно трябва да се плаща

В университета сме изучавали творчеството на Т. Траянов – един от знаковите ни символисти... Не е сред любимите ми поети...
Аз съм против грубото политизиране на литературата...

Да!

Траянов има едно стихотворение "Анахорет". Аз по едно време се наричах анахорет.
А "Бърза бързоструйна Струма,
тайна в хладна гръд тай,
бърза, дума не продума,
само в позлатена шума
влачат бързите струи".
е превъзходно.

Т.Траянов се учеше в гимназията, по литература, не беше низвергнат! Ако не се лъжа, в десети клас!
Е, не е бил отделна тема, изучаване се заедно с други поети, но не беше и зачеркнат!

За Траянов нямам спомен, но наистина някои поети се изучаваха групово, между които и Елисавета Поетеса, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Валери Петров и други.

Благодаря на всички коментирали!