Димитър (Димо) Хаджидимов Хаджииванов (1875–1924, на 49 години), с псевдоними Авиценус, Илинденец, Хаджията, е български революционер и политически деец; журналист, активист на ВМОРО, НФП (Народна федеративна партия (българска секция) e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на Вътрешната македоно–одринска революционна организация. Съществува една година от август 1909 година до август 1910 година, когато е забранена) и Българската  комунистическа партия.

Димитър (Димо) Хаджидимов Хаджииванов (1875 – 1924) 

От 1891 до юни 1894 година учи в педагогическата гимназия в Кюстендил, където си създава социалистически възгледи. След това е учител в Дупница, като с другите учители създава младежкото дружество "Знание". Димо Хаджидимов, дейно занимаващ се със социалните проблеми на учителите в Дупница и свободата на българите в Македония, е уволнен от учителския си пост през декември 1899 година, след това следва право в Софийския университет, от който по–късно същата година е изключен заради социалистическите си идеи.
През януари 1903 година заминава за Македония с четата на Борис Сарафов, която по–късно се съединява с тази на Кръстьо Асенов. След няколко месеца, на 3 май пристига в село Баница за среща с Гоце Делчев … След предателство, по думите на Димо Хаджидимов, на следващия ден четниците са обградени в селото, а Гоце Делчев и неколцина четница са убити. Хаджидимов заедно с Ангел Дончев от Кула, Михаил Чаков, Коце Мутафчиев и още двама други четници продължава сражението до падането на вечерта, когато се измъкват от обкръжението.
В Балканската война Димо Хаджидимов е подофицер в 14–и пехотен македонски полк на Седма пехотна рилска дивизия. По време на Междусъюзническата война е пленен в Солун и гръцките власти го заточват на остров Трикери, където заболява от жълтеница. По–късно е освободен и се завръща в България. По време на Първата световна война поради влошеното си здраве служи като тиловак, като междувременно разпространява антивоенни идеи.

Книги от Димо Хаджидимов

Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896–1990, на 94 години) е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение. Използва псевдоними като Балканикус, Радко, Брегалнишки, Брезов, Деянов, Дорко, Македоникус, Малкия, Отински, Скромния, Petar Deljan, Кайн, Димов.
През Първата световна война (1915 – 1918 година) Иван Михайлов е български чиновник в Щипската община, като през 1918 година за кратко постъпва в българската войска. След Солунското примирие напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София.
Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924, негов приятел и учител. След убийството, Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. След разгрома на левицата през септември 1924 година, другата силна фигура в ЦК на ВМРО, Александър Протогеров, постепенно губи влиянието си в организацията. В следващите години Ванче Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик е на тактиката на индивидуалния терор. Постепенно Протогеров влиза в конфликт с Иван Михайлов и е убит заедно с телохранителя си Атанас Гоцев на 7 юли 1928 година. Убийците са терористи на ВМРО – Димитър Стефанов, Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, които са изпратени от Михайлов. Той осъществява тясно сътрудничество с водача на усташите Анте Павелич. На 14 април 1933 година Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и Косовския комитет за съвместна дейност срещу Югославия.
От друга страна Михайлов е тясно свързан с немското и особено италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. След създаването на Независимата хърватска държава през 1941 година, Иван Михайлов се установява в столицата ѝ Загреб. По–късно Михайлов осъществява контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и получава съгласие за създаването на батальони от бивши активисти на ВМРО под немско командване в зоната на Егейска Македония извън български контрол … чиято цел е трябвало да бъде борба с комунистическите партизани.

Иван Михайлов 

Уикипедията определя и двамата като революционери.
Димо Хаджидимов е с едно поколение по–възрастен от Иван Михайлов.
За Тодор Александров в Уикипедията пише : През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по–късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.
Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.
След убийството, Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по–голямата част от дейците на така наречената левица.
Не били ясни подбудителите на убийството на Тодор Александров?! Ама че идиотска работа. Смехория! Та кому е изгодно физическото елиминиране на вожда на ВМРО? Не е на БКП, както и "на така наречената левица" във ВМРО, а на фашисткото правителство на Александър Цанков. И също така на Иван Михайлов, предвид фашистките му възгледи, проявили се ясно в последващата му дейност. Знаем, че този, който иска да те ликвидира "ще устрои среща чрез някой, на който имаш абсолютно доверие, като ще ти гарантира сигурност. И на тази среща ще бъдеш убит". Знаем и за Марк Юний Брут, получил от Цезар титлата претор.
Щефан Трьобст (Германският историк Щефан Трьобст е професор по културна история на Източна Европа към Лайпцигския университет, учил е в социалистическа България) изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.
В статията на Уикипедията за Горноджумайските събития пише друга смехория : Горноджумайските събития са наказателна акция на дейци на десницата във Вътрешната македонска революционна организация срещу представителите на левицата, участници в заговора и убийството на Тодор Александров през 1924 година.
На 13 септември 1924 година в София от Владо Черноземски е убит и Димо Хаджидимов.
Съпоставянето на просветителската и революционна дейност на Димо Хаджидимов с терористичната дейност и фашистките възгледи на Иван Михайлов, ясно изявява разложението и израждането на Вътрешната македонска революционна организация – откъсванетото ѝ от народа и масовата борба.
За днешната пародия на Шкембе войвода да не отварям дума.
А идиотите с българско самосъзнание в Република Македония именували културния си клуб в  Битоля на името на "Иван Михайлов". Какво общо с културата има главорезът Иван Михайлов? Ама то иска да се мисли, а не да се водиш от първични инстинкти.

Българският клуб "Ванчо Михайлов – ВМРО" в Битоля 

И отгоре пък и недоволстват, че е заличен от Централния регистър на сдруженията на Северна Македония с искане да се смени името му. Колкото Иван Михайлов има допир до културата, толкова има и цар Борис III–ти, чието име носи културният клуб в Охрид.
Глупост и простотия български.  

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BE_%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F
https://namegdana.com/na-13-septemvri-e-ubit-balgarskiqt-revolucioner-i-politik-dimo-hadjidimov/