Прочетен: 2476 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2020 11:33
Отминалият Девети май и изопачаването на историята около Втората световна война от западните политици все още представлява обществен интерес. То няма и как другояче – живи свидетели и участници в събитията все още има, документите са налице, паметниците са на мястото си, с изключение на Полша и Чехия – срам за славяните, спомените не са забравени.
През април 1945 година заместник-председателят на Шведския червен кръст, племенникът на шведския крал Густав граф Фолке Бернадот кани SS райхсфюрер Химлер на закуска в шведското посолство в Любек, а след това на тайна среща в офиса на Червения кръст. По време на разговора Бернадот се съгласява с искането на Химлер да предаде чрез шведското министерство на външните работи съобщение до западните сили за готовността на Германия да капитулира на Западния фронт, за да продължи войната на Изток срещу Съветския съюз. Същото предложение Химлер изпраща и до френските власти. Париж отказва на Химлер, тъй като смята, че е недопустимо да се общува с нацистки престъпник. В последствие генерал дьо Гол си припомня : отказано му е, защото той е твърде отвратителна фигура и не може да предложи на французите нищо в замяна. През пролетта на 1945 година Чърчил изпраща телеграма до командира на британските части фелдмаршал Монтгомъри : "... внимателно събирайте германските оръжия и ги съхранявайте, за да могат те отново да бъдат лесно раздадени на немските войници, с които ще трябва да си сътрудничим" (Г. Л. Розанов "Последният дните на Хитлер", Москва, 1961 година). Да си сътрудничат? Какво ли ще рече? Още през 1943 година на среща между пратеника на Химлер принц Хоенлое и директора на ЦРУ Алън Дълес, Съединените щати изразяват надежда, че Германия ще остане фактор в реда и ще играе съответна роля в Европа и в бъдеще.
През пролетта на 1945 година процесът на доброволно предаване на немски висши офицери в us-американски и британски плен вече е в ход. В плен на западните съюзниците се предават фелдмаршалът от Луфтвафе Кеселринг, началникът на Генералния щаб на Луфтвафе Колер, началници на Генералния щаб на Вермахта Халдер и Гудериан, началник на оперативния отдел на Генералния щаб Хезингер, генерал фелдмаршал Манщайн, райхминистърът на въоръженията и боеприпасите Шпеер, генералите от СС войските Штайнер и Юттнер, водачът на Хитлерюгенд Аксман, личният лекар на Хитлер Морел, личният шофьор Кемпка, главният адютант на фюрера Шоб и хиляди по незначителни фигури от режима на Хитлер. Изброените лица не изтърпяват сериозно наказание, а някои по-важни напълно го избягват. Подготвяйки се за евентуална трета световна война със Съветския съюз, Западът внимателно събира бивши нацистки военни ръководители след 1945 година, повишавайки ги на високи постове в армията и политиката. Така щатите покровителстват нацистки престъпници.
"Американските правителствени агенции са наели пряко или косвено много бивши нацистки немски полицаи и колаборационисти от Източна Европа, които несъмнено са виновни за военни престъпления", казва историкът от Университета във Флорида Норман Года.
Много нацистки престъпници намират приют и работа във Федерална република Германия.
Няколко дни преди капитулацията на Германия, в доклад пред главнокомандващия на германските войски, гросадмирал Дьониц, германският генерален щаб определя точно целите и контурите на следвоенната политика на Запада – "да подкрепи Германия да запази значението си като основен фактор на военната сила на европейския континент", което ще послужи като предпоставка за овладяване на "определена част от руското наследство".
Вашингтон все още е верен на тази линия. Разширяването на НАТО на изток, заедно с мощна информационна кампания за омаловажаване на ролята на съветския народ за побеждаването на нацизма и ревизия на резултатите от Втората световна война, е продължение на "Drang nach Osten" с други средства. Излиза, че САЩ са приели целите на нацистка Германия.
Владислав Гулевич (Със съкращения и вметки)
https://www.fondsk.ru/news/2020/05/14/fashistskie-bonzy-na-sluzhbe-zapada-50869.html
Неразкаялият се нацист генерал-полковник Халдер, един от разработчиците на нацисткия план за агресия срещу Холандия, Белгия, Югославия, Полша и СССР, който се намира в us-американската окупационна зона, е преместен на работа в американската армия и през 1961 година получава най-високата us-американска награда, давана на чуждестранни граждани.
Тагове:
Невъзможният халифат на Лорънс Арабски
РЕФЕРЕНДУМА НЕ Е РЕШЕНИЕ