04.11.2023г.

… Продължение от предния постинг …

     Не беше необходима голяма сложност. Цялото съдържание на бенгалската съкровищница просто беше натоварено в 100 лодки и спуснато по течението на Ганг от двореца на Наваб от Бенгал до "Форт Уилям", централата на компанията в Калкута. Част от приходите по–късно бяха похарчени за възстановяването на "Поуис".
Картината в "Поуис", която показва предоставянето на Дивани, е подходящо измамна : художникът Бенджамин Уест никога не е бил в Индия. Дори по това време рецензент отбелязва, че джамията на заден план има подозрително силна прилика "с нашия почтен купол на "Свети Павел". В действителност не е имало голяма публична церемония. Трансферът се осъществил частно, в палатката на Клайв, която току–що била издигната на парадната площадка на новопревзетата моголска крепост в Алахабад. Що се отнася до копринения трон на Шах Алам, това всъщност било креслото на Клайв, което за случая било вдигнато на масата в трапезарията му и покрито с покривка от чинц.
По–късно британците почитат документа, като го наричат Договорът от Алахабад, въпреки че Клайв е продиктувал условията и ужасеният Шах Алам II просто ги е приел. Както казва съвременният моголски историк Сайид Гулам Хюсейн Хан : "Бизнес с такъв мащаб, който не оставя нито преструвки, нито уловки, и който във всеки друг момент би изисквал пращането на мъдри посланици и способни преговарящи, както и много преговори и конференция с Източноиндийската компания и краля на Англия, както и много преговори и спорове с министрите, бяха извършени и завършени за по–малко време, отколкото обикновено би било необходимо за продажбата на магаре или друго товарно животно, или глава добитък".
По времето, когато оригиналната картина е била показана в Кралската академия през 1795 година обаче, никой англичанин, който е бил свидетел на сцената, не е жив, за да посочи това. Клайв, преследван от завистливи колеги в парламента и широко порицаван за корупция, се самоубива през 1774 година, като прерязва собственото си гърло с нож за хартия няколко месеца преди платното да бъде завършено. Погребан е тайно в една мразовита ноемврийска нощ в необозначен гроб в село Мортън Сей в Шропшир. Преди много години работници, които разбиваха паркета, се натъкнаха на костите на Клайв и след известно обсъждане беше решено тихо да ги оставят да почиват отново там, където лежаха. Тук те остават, отбелязани днес с малка, дискретна стенна плоча с надпис : "Пръв в Индия" (Primus in Indis).
Днес, както изтъкна най–яркият скорошен критик на компанията Ник Робинс, мястото на централата на компанията на "Leadenhall Street" се намира под сградата на "Lloyd" от стъкло и метал на Ричард Роджърс. За разлика от мястото на погребението на Клайв, няма синя плоча, която да маркира мястото на това, което Маколи нарече "най–великата корпорация в света" и със сигурност единствената, която може да се изравни с Моголите, като завзема политическа власт в обширни части от Южна Азия. Но всеки, който търси паметник на наследството на компанията, трябва само да се огледа. Никоя съвременна корпорация не би могла да повтори нейната бруталност, но мнозина са се опитали да съпоставят нейния успех в прегъването на държавната власт към собствените си цели.
Хората от Алахабад също са избрали да забравят този епизод от своята история. Моголската крепост от червен пясъчник, където договорът е извлечен от Шах Алам II – много по–голяма крепост от тези, посещавани от туристи в Лахор, Агра или Делхи – все още е затворена военна зона и когато я посетих в края на миналата година, нито пазачите на портата, нито техните офицери знаеха нещо за събитията, които се бяха случили там; никой от часовите дори не беше чувал за компанията, чиито оръдия все още стояха на парадната площадка, където е била издигната палатката на Клайв.
Вместо това целият им разговор беше съсредоточен твърдо върху бъдещето и приема, който министър–председателят на Индия Нарендра Моди току–що получи по време на пътуването си до Америка. Един от пазачите гордо ми показа заглавията в местното издание на "Таймс ъв Индия", съобщаващи, че Алахабад е бил сред темите, обсъждани в Белия дом от Моди и президента Обама. Часовите бяха оптимисти. Казаха, че Индия най–накрая се връща към себе си, "след 800 години робство". Моголите, EIC и Раджът се бяха оттеглили от паметта им и сега Алахабад щеше да бъде част от възкресението на Индия. "Скоро ще бъдем велика страна", каза един от часовите, "и нашият Алахабад също ще бъде велик град".
В разгара на Викторианския период имаше силно чувство на смущение от сенчестия меркантилен начин, по който британците бяха основали Раджа. Викторианците смятаха, че истинската част от историята е политиката на националната държава. Това, а не икономиката на корумпираните корпорации, те вярваха, че е основната единица за анализ и основният двигател на промяната в човешките дела. Нещо повече, те обичаха да мислят за империята като за мисия civilisatrice : доброкачествен национален трансфер на знания, железници и изкуства на цивилизацията от запад на изток, и имаше пресметната и умишлена амнезия относно корпоративния грабеж, който постави началото на британското управление в Индия.
Втора картина, тази, поръчана да виси в Камарата на общините, показва как официалната памет за този процес е била завъртяна и фино преработена. Сега тя виси в залата на "Свети Стефан", кънтящата приемна зона на парламента. Попаднах на нея случайно късно това лято, докато чаках там да се видя с депутат 

Картината е част от поредица от стенописи, озаглавени "Изграждането на Британия". Тя  включва това, което висящият комитет по това време счита за акценти и повратни точки в британската история : крал Алфред, побеждаващ датчаните през 877 година, парламентарното обединение на Англия и Шотландия през 1707 година и така нататък. Изображението в тази поредица, което се занимава с Индия, обаче не показва предаването на Дивани, а една по–ранна сцена, където отново Моголски принц седи на повдигнат подиум под балдахин. Отново сме в съдебна обстановка, с кланящи се служители от всички страни и свирещи тръби, и отново англичанин стои пред Могол–а. Но този път балансът на силите е много различен

Сър Томас Роу, посланикът изпратен от Джеймс I в двора на Моголите, е показан да се явява пред император Джахангир през 1614–та година – по времето, когато империята на Моголите все още е най–богатата и могъща. Джахангир наследи от баща си Акбар една от двете най–богати държави в света, съперничаща си само с Китай на Мин. Неговите земи се простираха през по–голямата част от Индия, целия днешен Пакистан и Бангладеш и по–голямата част от Афганистан. Той управлявал над пет пъти повече население, командвано от османците – приблизително 100 милиона души. Неговите столици бяха мегаполисите на своето време.
В "Изгубеният рай" на Милтън големите моголски градове в Индия на Джахангир са показани на Адам като бъдещи чудеса на божествен замисъл. Това не беше подценяване : Агра, с население близо 700000 души, превъзхождаше всички градове в Европа, докато Лахор беше по–голям от Лондон, Париж, Лисабон, Мадрид и Рим взети заедно. Това беше време, когато Индия представляваше около една четвърт от цялото световно производство. За разлика от това, тогава Британия допринасяше с по–малко от 2% към световния БВП, а Източно–индийската компания беше толкова малка, че все още работеше от дома на своя управител сър Томас Смайт с постоянен персонал от само шест души. Той обаче вече притежаваше 30 високи кораба и притежаваше собствена корабостроителница в Дептфорд на Темза.

Директор от Източноиндийската компания

Бащата на Джахангир, Акбар, флиртува с проект за цивилизоване (Ха–ха–ха) на европейските имигранти в Индия, които той описва като "съвкупност от диваци", но по–късно се отказа от плана като неосъществим. Джахангир, който имаше вкус към екзотиката и дивите зверове, посрещна сър Томас Роу със същия ентусиазъм, който беше показал при пристигането на първата пуйка в Индия, и разпита Роу отблизо за далечния, мъглив остров, от който идваше, и за странните неща, които се случват там.
Уилям Далримпъл в The Guardian

https://www.theguardian.com/world/2015/mar/04/east-india-company-original-corporate-raiders

© Красимир Говедаров, Главен експерт

… Продължава в следващия постинг …

отидеш в Лондон в Бритиш мюзиъм се оказва, че вътре няма почти нищо наистина британско, на 90% експонатите са крадени от британските колонизатори исторически артефакти от завладяните отвъдморски територии на Короната.

Дори се е гледало в миналото с лошо око на завърналите се от експедиции, които не са довлачили нищо от далечните земи.

Навярно западняците са най-големите завоеватели и грабители в историята...

Британия тепърва има да плаща своите сатанински грехове !

Ако не отмъкне и донесе плячка, значи е глупак.

Не само навярно, но и наистина.

Ще плащат – да плащат!