Прочетен: 1196 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2022 23:07
Панарабският медиен гигант Al Jazeera, преглеждайки последните ходове на САЩ в Близкия изток, включително обиколката на Пръдливия Забраванко Джо през юли в региона, естествено повдига въпроса "Затихва ли бавно влиянието на САЩ в Близкия изток?"
Проучване на резултатите от лятната разходка на американския президента Байдън в региона.
Докато беше в Саудитска Арабия миналия месец, президентът на САЩ Джо Байдън подчерта, че Съединените щати "няма да отиват никъде" и няма да "си тръгнат и да оставят вакуум, който да бъде запълнен от Китай, Русия или Иран". Но впечатлиха ли някого думите му?
На първо място в дневния му ред беше перспективата за ядрена сделка с Иран. Но той изрази нулев интерес към възраждането на палестинско–израелския мирен процес", коментира AJ.
Престолонаследникът Принц Мохамед бин Салман не може да диша Пръдливия Забраванко
Основното искане на us–американците към Саудитска Арабия – да увеличи значително производството и продажбата на петрол на световния пазар, за да изтласка Русия от него и да свали цените на тази суровина – беше категорично отхвърлено. Обещанието на саудитската страна да увеличи доставките със 100 000 барела на ден, при повече от 100 милиона глобален дневен оборот на пазара, дори не е оправдание, а подигравка! US–Американците например твърдят, че резервният капацитет на кралството е 3 милиона барела петрол на ден. Котировките на петрола на борсовите площадки в света дори не мръднаха във връзка с посещението на "хегемона" и държат стабилно на ниво над $100 за барел.
Шейхове и котировки
Повторението на сценария от 80–те години, подробно описан в известната книга на Петер Швейцер "Победа"
, когато Вашингтон, благодарение на "петролната сделка" със Саудитска Арабия и прекъсването на газовите проекти на Москва с Европа успя да срине икономиката на Съветския съюз, този път се провали. Светът се е променил. Нещо повече – "руснаците успяха да установят най–добрите отношения със саудитците в историята".
Фактът, че Москва винаги е искала да постигне стабилни взаимноизгодни споразумения с Рияд, включително и за да избегне ситуацията от миналото, е разбираем. Въпросът е какво доведе саудитците до сегашната им позиция. Нещо повече, те се придържат към нея доста твърдо, въпреки натиска върху тях и обещанията за всякакви благословии в случай на връщане към подчинение. Те не отказват "моркови", но не се страхуват и от "тоягата".
Международният информационен концерн Al Arabiya като ключов аспект от посещението на Байдън в Рияд отбелязва връщането на САЩ към военно сътрудничество със Саудитска Арабия. Всъщност Вашингтон, за да постигне целите си, направи значителни отстъпки, като отмени много от ограниченията и контрола, които преди това беше въвел в отношенията със саудитците. Принц Мохамед бин Салман и президент Байдън се споразумяха американските и други мироопазващи сили и наблюдатели да напуснат саудитския остров Тиран, разположен в устието на залива Акаба, до края на годината. Саудитска Арабия ще упражнява своя суверенитет в този стратегически регион, като контролира международните маршрути, които позволяват на кораби, включително израелски, както и израелски самолети, да преминават през въздушното пространство на Саудитска Арабия. Вашингтон също обеща да работи с кралството за изграждане на система за противодействие на дронове и балистични ракети. На срещата беше решено да се създаде съвместна оперативна група в Червено море и друга съвместна групировка, водена от Саудитска Арабия в Оманския залив и Северно Арабско море. Беше договорено също, че саудитските сили ще си сътрудничат с Петия флот на САЩ при използването на съвременни технологии като безпилотни кораби и изкуствен интелект за защита на морските пространства. Рияд прие всичко това с удоволствие. Но в замяна, като цяло, той не обеща нищо.
Свеждането на всичко до разногласия между престолонаследника Мохамед бин Салман и настоящата администрация на САЩ относно злощастната съдба на журналиста Хашоги би било прекалено опростяване. Малко вероятно е съществена роля в промяната на стратегията на саудитците да е изиграл и фактът, че по онова време Роналд Рейгън се оказа по–мощна политическа фигура от Джоузеф Байдън. Известно влияние върху намаляването на степента на доверие на саудитците в Америка оказа предателското ѝ поведение в Афганистан. Но на първо място, поради съветската политика в тази страна, Рияд някога се съгласи на "петролна експанзия".
Кралят и престолонаследникът с бащата на Хашоги
Ключовият проблем, който принуждава Саудитска Арабия да гледа на Съединените щати с нарастваща предпазливост и да се въздържа от сляпа подкрепа на техния курс, е загрижеността за съдбата на своите материални ресурси. Напоследък в най–сериозните аналитични и политически кръгове на US–Америка беше предложен много прост начин за решаване на фундаменталните ѝ икономически проблеми, преди всичко огромния външен дълг от 30 трилиона долара : "… на всеки, който дължи, му прощавам!". Тоест, под различни предлози – от нарушаване на правата на човека до "агресивно поведение" – задълженията към основните притежатели на американския дълг могат да бъдат анулирани (без официално обявяване на неизпълнение), а техните активи – отчуждени. Тази тенденция беше особено ясно потвърдена от примера на блокиране с възможна последваща конфискация на руските резерви на Запад. "Големият Изток" видя това като обещаващ сценарий по отношение на себе си. Нещо повече, необузданият растеж на западната военна машина до голяма степен се обяснява с подготовката за този "хак" : в края на краищата, за да се осъществи, е необходима такава сила, която да направи невъзможно противопоставянето на открития грабеж. Оттук и фанатичното желание да се обуздае по всякакъв начин Русия, която може да стане защитник на страните, произвеждащи суровини, тъй като самата тя принадлежи към тази категория и има стратегическа военна мощ, сравнима със Запада. Перифразирайки известната поговорка за "евреи и арменци", можем да кажем : "Араби, пазете се от янките! Справете се с тях, те ще дойдат за вас!". И Саудитска Арабия също не се интересува от наложеното намаление на цените на петрола. Преди 40 години имаше 9 милиона жители, а сега вече има 36 милиона души. А поддържането на значително увеличено население изисква гигантски разходи.
Збигнев Бжежински гостува на Осама бин Ладен
Дори Al Arabiya, който е пропагандатор на укрепването на арабско–западното сътрудничество, пише с нескрито раздразнение за последните идеи за налагане на сериозен "международен данък" върху свръхпечалбите на "някои страни" от продажбата на енергийни суровини. Къде ще отидат постъпленията от тези данъци е много ясно – за САЩ и техните най–близки партньори.
Основният принцип на САЩ в международните отношения : «Беше ваше, стана наше!»
Такъв план за "спасяване на световната икономика" е съставен, в частност, от един от най–послушните на Вашингтон в историята на генералните секретари на ООН Антониу Гутериш. И не трябва да се учудваме защо целият арабски свят, почти единодушно, заедно с огромното мнозинство от страните членки, не подкрепиха последната резолюция на тази организация за Украйна. Не тя ще защитава интересите им срещу нарастващия натиск на САЩ и техните съюзници, а Руската федерация!
Полезният идиот на Съединените щати в ООН генералният секретар Антониу Гутериш
https://www.aljazeera.com/program/the-bottom-line/2022/8/25/is-us-involvement-in-the-middle-east-slowly-fading-away
https://www.fondsk.ru/news/2022/08/29/strategicheskij-proval-ssha-v-saudovskoj-aravii-57056.html
Тагове:
© "Плача на чужд гроб" означав...
© Защо, бе, защо го проспахте?
Но ще го наденат на Пръдливия Забраванко.
така и арабите Кимането с глава за някои е " Да", но за други е " Не"
Не съм наясно как се тълкуват киманията с глава при арабите, при нас са обратно на западните, но го кроят на янките.