14.02.2022г.
     Финансов балон

или спекулативна мания е търговия с финансови активи на цена, или в ценови диапазон, който значително превишава истинската стойност (intrinsic value) на актива.
Това е ситуация, при която цените на финансовите активи изглежда се основават на неправдоподобни или непоследователни възгледи за бъдещето им. По правило появата на балон се характеризира с прекомерно търсене на актив, в резултат на което цената му се повишава значително, което от своя страна причинява допълнително увеличение на търсенето. Допълнителен фактор за "инфлация" на цената могат да бъдат надценени и ненадеждни статистики и отчети, както и слухове и фалшива информация. Пазарът на финансови инструменти силно се влияе от политически, демографски, здравни и всякакви други масови обществени събития, които променят спокойствието в икономиката.
Финансовите активи и пасиви или финансовите инструменти обикновено се свързват с инвестициите в ценни книжа, но последните далеч не изчерпват тяхното съдържание. Финансовите активи включват пари в брой; банкови депозити; вноски; застрахователни полици; инвестиции в ценни книжа; задължения на други предприятия и организации да плащат средства за доставените продукти (търговски заем); портфейлни инвестиции в акции на други предприятия; пакети от акции на други предприятия, даващи право на контрол; акции или дялове в други предприятия.
Финансовите дейности са дейности, които компаниите предприемат, за да подпомогнат постигането на своите икономически цели и изгоди. Те включват събития и транзакции, които засягат капитала и дългосрочните задължения на бизнеса. Всичко, свързано с движението на парите, тоест паричните потоци – постъпления и плащания – е финансова дейност.
Покупката и продажбата на активи или продукти, организирането на сметки и поддържането на сметки например са финансови дейности. Подреждането на заеми, продажба на облигации или акции също са финансови дейности.
Финансов балон имахме на пазара на us-американските държавни облигации при Доналд Тръмп, като под натиска и на други държавници световните централни банки се надпреварват да предотвратят дори малка опасна манипулация на този балон. В резултат на намесата имаме пазар на дълга, където облигациите на стойност около 13 трилиона долара се търгуват с отрицателна ставка. И в същото време десетгодишен експеримент с нулева / отрицателна ставка и безгранична печатница на пари за приблизително същите 13 трилиона долара не достигна декларираната цел – да върне инфлацията до 2%. И вместо да преосмислят тази нереалистична цел поради демографски и технологични промени, регулаторите предпочитат да добавят повече парични стимули. Какво ще направят инвеститорите, когато разберат, че вече няма да слизат в отрицателната зона на рентабилност и имат в ръцете си ценни книжа на стойност трилиони евро при отрицателна ставка? Те ще вдигнат бунт, особено ако успеят да намерят

поне някаква алтернатива, например, краткосрочни касови бонове в долари или дори само пари в сметката.
Дори ако балонът на пазара на държавните облигации не гръмне

, предстоящата рецесия и финансовата криза ще дойдат от другия край на кредитния пазар, от страната на все по-разширяващия се балон на пазара на кредитиране на силно обременени с дългове компании.
"Обезпечени облигации" (CLO) е прераждането на скандално известните "Обезпечени дългови облигации" (CDO – основата на ипотечния бум на ипотечните кредити), само с обезпечение не за ипотеки, а от набор от корпоративни заеми с най-ниско качество.
Заедно със заемите на компании с дългосрочно натоварване, CLO надхвърли 1,3 трилиона долара (45% от общия пазар на високодоходни ценни книжа) и тяхното кредитно качество се влоши значително.
Истинското "безплатно сирене" е в капана за продажбата на нестабилност. В САЩ най-популярният инструмент са фючърсни и търгувани фондове (ETFs) за индекс VIX, който също се нарича "индекс на страха".
Графиката по-долу

показва нарастването на държавния дълг на Обединеното кралство от 1691 година насам. Ръстът на дълга през 1720 година, който е резултат от войната за испанското наследство, е доста видим, както и четворката на държавния дълг по време на Наполеоновите войни, увеличението на дълга през Първата и Втората световна война, както и увеличението на дълг, възникнал във Великобритания от 1970 година. Дългът води до балони, а държавният дълг създава най-големите балони от всички тях.
Може ли подобен балон да се появи през 2020-те? Със сигурност има някои прилики. Държавният дълг се натрупва в Европа, Япония и САЩ с безпрецедентни темпове 

Държавните облигации плащат изключително ниски проценти, така че инвеститорите търсят алтернативи. Развиващите се пазари осигуряват по-високи темпове на растеж от развития свят и възможности, които не са налични в по-развитите икономики. И накрая, акциите са осигурили ниска или отрицателна доходност за последните 25 години в Япония и за последните 15 години в САЩ и в Европа. Държавният дълг се е увеличил в целия свят.
Правителствата могат да се опитат да намалят тежестта си върху дълга чрез инфлация или друга форма на дефолт. Парите могат да излязат от натрупаните трилиони долари държавен дълг и да влязат в акции, особено ако се появят нови технологични иновации или промени в развиващите се страни направят инвестициите там по-привлекателни. С нарастването на балона лихвените проценти остават ниски, но няма гаранция, че лихвените проценти в определен момент няма да се повишат. Ако това стане, разходите за обслужване на дълговете, които страните са натрупали, могат да станат прекомерни. В този момент инвеститорите може да се откажат от държавния дълг на развитите страни, както преди, и да инвестират парите си в чуждестранни запаси. Това могат да бъдат или "установени" нововъзникващи пазари като БРИКС, или погранични пазари в Африка.

https://www.forbes.ru/finansy-i-investicii/390327-god-bolshih-riskov-kakie-puzyri-shlopnutsya-v-novom-godu
http://www.globalfinancialdata.com/are-you-ready-for-the-bubble-of-the-2020s/
https://pogled.info/svetoven/iskate-li-da-znaete-kak-izglezhda-balonat-na-balonite-v-sasht-zapoznaite-se.115882