Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2012 18:30 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:
0



02.10.2012г.
Както от години са подкарали политиката нашите политици, скоро май няма да има държава, в която да политиканстват, а след това полека-лека неусетно ще изчезнат и избирателите, които ги вкарват във властта. Изчезването на държавата ни няма да е по обективни и естествени причини, т. е. държавата няма постепенно да отмре, поради отсъствието на антагонистични класови противоречия в нея и защото се е превърнала в действителен представител на цялото общество. Изчезването й ще е закономерен резултат и следствие от целокупната стихийна несъзнателна и все още неосъзната, а в определени случаи и глупава дейност на политици и избиратели. Всяко обективно съществуващо в света нещо – предмет, растение, същество, явление, процес – има своите етапи на развитие – начало (раждане), съществуване (израстване, развитие, разлагане) и край (смърт). Държавата, като продукт на човешкото общество, както и обществото като вторичен продукт на природата, също са подвластни на този всеобщ природен закон, който предопределя краят на обществото и на всяка държава в частност. Такъв край е достоен, както за отделният човек, така и за човешката цивилизация, защото е естествен. Но съвременната българска държава едва ли ще докрета до естествената си достойна кончина, по горепосочената причина – активната, постоянна и всеобхватна разрушителна дейност на гражданите й. Вярно е, че българинът е дошъл и завладял тези земи с огън и меч, и като че ли тази примитивна човешка стихия все още не е изтляла у него, макар от идването му и създадената от него на това място държава да са изтекли повече от 1300 години. За разрушените и продължаващи да се разрушават материални обекти – сгради, железопътни линии, напоителни канали, електропроводи, автобусни спирки, транспортни средства, контейнери за отпадъци, пейки, улични лампи и паметници само ще споменем, защото тези предмети не съставляват държавата като политическа организация на обществото, а и са най-лесно възстановими, макар естествено възстановяването им да струва, труд,  време и материални средства, и да има отношение с икономическата, социалната и културната функции на държавата. Не може държавата и населението й да се замогнат материално, ако не съхраняват и поддържат създаденото от предишните поколения материално богатство и да го използват докато е годно, както го правят цивилизованите държави. А и не само материалното, но и духовното наследство на предците ни. Трудно е да се замогнем, когато се налага през пет-шест месеца да се ремонтират или подменят разбитите от умствено невинни двукраки говеда автобусни спирки, контейнери за смет, пейки и улични лампи, или месец след полагането на уличната настилка тя да бъде разкопана, защото някой заплес е забравил да положи тръби и кабели. А много по-трудно и сложно, и в някои случаи даже невъзможно е възстановяването на изпуснатите пазари, на изсечените и изгорени гори, на застроените плажове и плодородни земи, на затрупаните с неразлагащи се стъклени, пластмасови, каучукови и всякакви други отпадъци речни корита и китни поляни.
Според формалното Общо учение за държавата, такова каквото се преподава днес в юридическите факултети, държавата се състои от следните три основни елемента – територия, население и публична власт. Засега българската държава все още притежава тези три конструиращи я елементи, но сами по себе си то не е достатъчно да гарантира съществуването й в бъдеще в сегашният й вид и съществуването й въобще. Изключително важно е качественото състояние на всеки един от тези три съставляващи държавата части и как това състояние се развива исторически, както и развитието и трайността на взаимовръзките помежду им.
Тенденцията в развитието на територията е противоречива, но повече неблагоприятна. Предвид развиващите се от десетилетия в света процеси на държавна дезинтеграция и сепаратизъм, включително и в съседни нам страни, както и религиозните, етническите и социалните различия и противоречия вътре в страната ни, съвсем реално са възможни промени в сегашната й територия. Вероятността за отнемане на територия от изток, североизток, югоизток и юг е по-реална, предвид недалновидните и глупави вътрешна и външна политики на нашите управници, недовиждащи външните и вътрешните заплахи за националната ни сигурност и икономическите, политическите и военните амбиции и възможности на съседът ни от югоизток Турция, както и на значителното на брой население с мюсюлманско вероизповедание, населяващо тези региони, при което религиозният и материалният му интерес се преплитат по особен непатриотичен начин. Минимална е вероятността за отнемане на територия в югозападните ни краища, въпреки наличието на сепаратисти там, напротив – много по-възможно е да увеличим територията си в този край, предвид разрастващите се противоречия между българите-християни и албанците-мюсюлмани в Република Македония (БЮРМ) и евентуалното разпадане на републиката и поделянето й между България, Гърция, Албания и Косово, и Сърбия, а още по добре, само между България и Албания. При евентуално бъдещо членство на Република Сърбия в Европейския съюз и разбира се продължаващо членство на България в него е несъмнено нарастването на влиянието на българската държава сред българското населението на така наречените Западни покрайнини, предвид понасяният от него десетилетен тормоз от страна на сръбската държавна и местна власт и непознаването от това население на идиотщините, тъпотиите и глупостите на българските власти, но все пак патриотизмът на живеещите там българи е пословичен. Това за хипотетичните количествени изменения на територията.
Относно качественото й състояние и изменение, както вече казах по-горе, немалка част от територията ни е занемарена – изсечена, опожарена, замърсена, необработвана. Налице е грамадно разминаване в условията на живот между областните центрове, столицата и малките населени места, особено селата, особено тези, в които липсва какъвто и да обществено организиран поминък. Второкласната и третокласната пътна мрежа е в окаяно състояние. Строящите се нови магистрали няма да създадат поминък в малките населени места и да ги населят с жители. Вече има абсолютно безлюдни села – без нито един жив човек в тях. Това са предпоставки за напълно запустяване на тези части от територията и за привеждането им отново в годен за обитаване вид ще са необходими извънредни усилия и средства. И не е ясно и сигурно дали хората, които евентуално ще го направят ще са граждани на българската държава. Магистралите само ще улеснят пътуването на софиянци до моретата, до Капалъ чаршъ и обратно – нищо повече.
Намиращите се на територията природни богатства не се използват рационално в полза на националната икономика. Добиването на желязни руди и черни метали от тях е окончателно преустановено. Добиваните цветни, редки и скъпоценни метали не се преработват в страната в скъпи завършени продукти за потребление, а се изнасят в суров вид към развитите европейски страни. Същото се отнася и за другите по-редки и ценни минерални изкопаеми употребявани основно в химическата промишленост. Единствено добиваните въглища, поради не дотам доброто им качество, се употребяват в производсвото на енергия. Понятието ”суровинен придатък”, за което съм учил преди много години и което се отнасяше за неоколониално зависимите африкански и южноамерикански държави, днес е абсолютно приложимо и за нашата страна.
Населението – населението е обектът, върху който се осъществява публичната власт на държавата и субектът, който експлоатира и развива територията. Населението на страната ни е твърде разнообразно, особено религиозно и етнически. Даже при последното му преброяване през 2011 година се появиха и никога необитавали досега страната ни етноси като ескимосите и марсианците. Този факт най-малкото иска да ни каже, че има българи, на които им е срамно или обидно да са българи. Не така комично и безобидно за сигурността на държавата изглеждат опитите за създаване на помашки и македонски етноси. Много негативни тенденции свързани с количественото и качественото състояние на населението са в посока задълбочаване и увеличаване – абсолютният брой на населението намалява по естествени (липса на прираст) и изкуствени (емиграция) причини и свързаната с това последица – застаряването му; увеличава се броят на неграмотните и се понижава културното равнище на индивидите, което от своя страна влияе също така отрицателно върху качеството на експлоатация на територията. Българският народ днес е разделен на три големи основни групи, които повече си противостоят една на друга, отколкото да си сътрудничат плодотворно в посока всеобщото материално замогване и съответно укрепване силата и авторитета на българската държава. Това разделение е предизвикано от политическото късогледство и некадърност на държавните ни мъже в годините на съществуване на третата българска държава, но и от външната намеса на съседни нам, както и по-далечни заинтересовани страни в периода на демократичното ни политическо битие от 1989 година насам. Най-голямата от тези социални групи е на българите атеисти и християни в различните им разновидности. Групата се отличава със слаби вътрешни връзки между различните й части обособени на социален, етнически, културен, политически и религиозен признак. Най-здравите и трайни връзки създавани в групата винаги са основани на временен материален интерес, който е и най-честата причина за възникващите в нея конфликти. Втората по маса на населението група е групата на българите мюсюлмани в различните разновидности на тази религия. По-голямата част от членовете на тази група според данните от преброяването през 2011 година живеят в селата, като съотношението между живущите в селата и градовете е 2,16 : 1 в полза на живущите в селата. Това ги прави твърде изолирани от останалите две групи, чието население е повече в градовете и още повече, че има села с преобладаващо или изцяло с такова население. Отличават се със здрава духовна спойка помежду си, основана на религията им, която е на първо място в ценностната им система пред материалните интереси. Третата по големина е групата на мургавите българи. Характерно за тази група е постояното й раздиране от вътрешни противоречия и конфликти, предизвикани от битови причини по всякакви поводи и бързото загърбване на вътрешните противоречия и още по-бързо сплотяване на групата при възникнала необходимост от противопоставяне на някоя от другите две групи, главно срещу българите християни и атеисти или срещу органите на властта и на реда в частност. Тази група е най-разрушителната по отношение материалното богатство на страната.
Най-същественият, най-активният и действен, определящият качественото състояние на държавата елемент от трите конструиращи я части е властта – политическа и административна. Властта определя правилата (конституция, кодекси, закони, решения правилници, наредби), от които се ръководи и по които се развива обществото, тя следи за тяхното спазване и наказва нарушителите им. У нас е на лице разделение на властите в пълно съответствие с политическата теория на класика Шарл дьо Монтескьо. При някои досегашни еднопартийни управления това разделение на властите е в определена степен формално, защото силата и влиянието на изпълнителната власт по линия на партийната йерархия и личните качества на министър-преседателите явно потискаше и понякога диктуваше делата на другите власти – при управленията на СДС и ГЕРБ например. От това размътване ясният образ на властите държавата ни определено не е станала по силна и освен това означава отсъствието на обективно мислене в смисъл абстрахиране от личните и партийните пристрастия и обективно възприемане на действителността. А неправилното възприемане и преценяване на действителността е основната причина за провала на всяко едно човешко начинание. Зависимостта ”грешка – неуспех” е в основата на така наречения ”горчив житейски опит” и е функция от качественото състояние на мозъка. От желаещите да упражняват властта този опит се придобива на гърба и за сметка на избирателите. И опитът е толкова по-горчив, колкото по-малка е теоретическата им подготовка. Недостигът на теоретически знания и липсата на практически опит политиците прикриват със ”солта на доклада”. ”Солта на доклада” създава впечатлението, че бъдещето, в което политиците пренасят дейността си свързана с удовлетворяване интересите на избирателите, им е ясно и под техен контрол и тяхните интереси тогава несъмнено ще бъдат удовлетворени. За интересите на другите хора нашите политици определят бъдещето, защото в настоящето те са заети изключително със собствените си интереси, което е показател за пълната политическа профанщина и липсата на всякакъв професионализъм у тях. Тук трябва да поясня на публиката понятието ”солта на доклада”.
В тоталитарните времена, в окръжния печатен орган вестник ”Септемврийско знаме”, в хумористично-сатиричната му страница ”Бодлив пазар” беше поместена следната карикатура : На трибуната докладчик изнася доклад. В дясната си ръка държи соленица, която тръска над доклада. От соленицата като прашинки сол върху доклада се ръсят множество частици ”ще” – ще, ще, ще ... . Текстът под карикатурата е ”Солта на доклада”.
Тоталитарната власт, която вече изпадаше в задънена улица по отношение на цялостното развитие на страната масово и без мяра употребяваше ”солта на доклада”, в отчаяно търсене на спасение за себе си. Видя се, че това не й помогна.
Прекалено нездравословно консумира ”солта на доклада” и премиерът Борисов, когато се отнася за политически решения, в административните е по-решителен, макар преди време да беше забранил на подопечните си министри използването й. Броени дни след словесното му изригване по повод иска за 1 милиард евро от руската компания  "Атомстройекспорт", премиерът пренесе проблема в бъдещето с думите ”Ще платим това оборудване за АЕЦ ”Белене”, което сме поръчали, не цялото”. Дали това е казано съзнателно или несъзнателно, няма никакво значение, защото казаното от премиера е невярно – няма да платим, каквото е решил Борисов, а каквото реши Арбитражният съд. Финансовият проблем ”1 милиард евро” несъмнено ще се реши, вероятно в бъдещето и без значение по какъв начин – чрез съда, чрез преговори или другояче, но проблемът ”вероломство и трънски сметки”, който за страната ни е политически проблем, и който засяга авторитета на нацията и държавата пред света, изисква да се реши в настоящето и то незабавно.
Упражняваната от държавата власт е много тясно свързана със суверенитета на самата държава. Наличието на национален суверенитет е основната предпоставка за създаване на национална държава. Свободният суверен (народа) създава независима (суверенна) държава, която чрез делегиране на избраните от него държавни органи права упражнява държавната власт и по-конкретно осъществява държавната вътрешна и външна политика. Придобиването на суверенитет може да бъде еднократен акт или поредица ат актове, по-къси или по-продължителни във времето, но самото му придобиване не прави суверенитетът вечен и неприкосновен. Както е придобит, така може да бъде и загубен. Веднъж придобит суверенитетът трябва да се защитава постоянно, както от народа (суверена), така и от избраните от него органи за управление на държавата, чрез политиката и дипломацията. Особено в днешния силно взаимосвързан свят, при наличието на международно право, чиито законодателни постановки обикновено са приоритетни спрямо националните законодателства; създаването на международни политически общности като ЕС, в които страните членки предоставят правомощия на общоизбраните политически институции; наличието на други икономическо-политически сдружения като МВФ, СБ, СТО, чрез които имащите в тях по-голямо влияние страни се опитват да налагат волята и интересите си на останалите държави. Натиск върху суверенитета на една държава може да има и при двустранни отношения при привидна равнопоставеност между тях. Един суверенитет може да бъде загубен насилствено или доброволно. Когато народът не е убеден, че избраните от него политици правилно защитават интересите му или самият народ не е единен и последователен в неговата защита, такъв суверенитет е под въпрос и съмнение. В крайна сметка при нормална международна обстановка, при мирни отношения националния и държавен суверенитет зависи от политическото съзнание на суверена и това на избраните от него политически лица. Във връзка с нашенската политическа действителност трябва да се каже, че суверенитет и независима политика означава да не допускаш други държави, та били те и ”велики” сили, да си мерят интересите на твоята територия, което мерене създава напрежение, несигурност и разделение сред населението и държавата. Ние сме склонни да се отдаваме на всеки, който се натиска да стане наш ”по-голям брат” и настойник, която слабост не се прощава, както на жените, така и на народите, а още по-малко на политиците. Съзнателното отстъпление от суверенитет или обслужването на чужди, а понякога и враждебни интереси от страна на политиците се определя като предателство към националните и държавните интереси.
Състоянието на държавата ни днес е такова, че нейното основополагащо и ръководно начало (девиз) изписано на фасадата на Народното събрание е в противоречие с действителността. Този принцип е напълно пренебрегнат и нарушен от политиците ни през демократичния период, за които задоволяването на личният материален интерес е основополагащото и ръководно начало във всяко тяхно дело. Между другото, има държави и народи, които нямат девиз, но това не им пречи да са много по-силни и авторитетни от нас в света, благодарение на вътрешната си организираност. Народът ни е синтезирал тези обективни зависимости в кратката формула ”Прост народ – слаба държава”. И понеже държавата ни е парламентарна република с най-либерален политически режим, интелектуалното, културното и политическото ниво и съзнание на избирателите се възпроизвеждат право пропорционално и сред избраните от тях ръководители на държавата. Но непонятно за здравия разум остава упорството на властта, когато народът е осъзнал своя интерес, когато избирателите смятат определени мерки на властта за несправедливи или пренебрегващи интересите на мнозинството за сметка удовлетворяване интересите на малцина, както е с рекета на столичната община за паркирането в централната зона и промените в Закона за горите например, да не зачита волята на своите избиратели и насилствено или с хитрост да налага решенията си. Тогава връзката ”избиращи избрани” се прекъсва, въпреки че когато е била във фазата ”избиращи избирани” връзката е била здрава, топла и ползотворна. Логичният извод е, че само личният материален интерес на разположилите се във властта може да ги накара да пренебрегнат и тръгнат срещу интересите на избирателите. Другото е загубата на разсъдък. Проблемът явно е много дълбок и опира до трайно разстройване психиката на българина при озоваването му във властта и това явление се наблюдава от създаването на последната българска държава та досега. Такова поведение на властта е нелогично и в противоречие с принципите на демократичното управление, дадените предизборни обещания и въобще с инстинкта за самосъхранение на избраните да ни ръководят и естественото им желание отново и отново да бъдат избирани, защото никой, който досега е бил на власт не се е отказал от повторно кандидатиране, смятайки че достатъчно е бил на власт или че няма да е вече полезен на народът си. С това си поведение властта генерира напрежение в обществото, не улеснява и не разведрява и без това нелекият живот на хората, не им дава сили за борба с обективно възникващите трудности, напротив – прахосва енергията им в безплодни политически ежби и празно дърдорене. Състоянието на обществото не зависи пряко от дължината на магистралите и ценноста на археологиите, то пряко зависи от междучовешките отношения, които отношения се създават от политиците чрез практикуваните от тях правила за поведение. Когато политиците практикуват противозаконно, просташко, глупаво и неморално поведение, не може да се очаква от избирателите за дълго да бъдат примерни, защото трудно е да поддържаш чувството си за дълг и отговорност, когато у тези които те управляват това чувство отсъства.
На страната ни предстои разрешаването на сложни икономически, социални, етнически, религиозни и умствени мисловно-логически противоречия, от чието разрешаване зависи дали страната ни ще стане богата и силна и дали ще съществува в бъдеще или умственото и политическо късогледство на народ и управници ще я погуби.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649330
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930