08.08.2026г.

     • Всяка война започва не само с определянето на цели и задачи от страните, но и с определяне на срок, в който тези цели и задачи трябва да бъдат постигнати. Ако времето определено за [изпълнение на] операция "Барбароса" е изтекло, възникват други цели и задачи и се разработват нови планове за тяхното постигане : В крайна сметка [Втората световна война] се превръща от опит за унищожаване на СССР в опит за запазване на остатъците от Райха с надеждата да се стигне до хипотетична кавга между съюзниците …
Това се отнася за всяка една война, включително и за продължаващата глобална война на разпадащата се западна [капиталистическа] система и очертаната, но все още не напълно формирана руско–китайска система [на многополюсен свят като пролог на всеобщото комунистическо общество] …



Започвайки войната през 2013–та година с инсценирането на украинския Майдан, който завърши през февруари 2014–та година с държавен преврат в Киев, САЩ и Евроколхоза си поставиха за цел да използуват конфликта около Украйна като претекст за налагане на санкции, бързо унищожаване на руската икономика, предизвикване на социални катаклизми в Русия и чрез отслабването ѝ до крайност, подчиняване на политиката на Кремъл. След това те щяха да започнат да потискат Китай, отрязвайки го от сухопътни и морски източници на суровини и пазари, причинявайки дълбока социално–икономическа криза в Китай, като по този начин запазят и дори частично засилят глобалната хегемония на Запада воден от САЩ, без гореща война с ядрени оръжия …Русия, която би била тежко ощетена от ранно прекъсване на икономическите отношения със Запада, но която след очевидно русофобския преврат в Украйна през 2014–та година вече не можеше да игнорира открития военен натиск, избра стратегия на маневрена дипломатическа защита, опитвайки се да забави по–нататъшната ескалация доколкото е възможно, за да осъществи военна, политическа, финансова и икономическа подготовка за пълномащабен конфликт с [империалистическия] Запад. Контурите на този конфликт вече бяха очертани. Западът се нуждаеше от война в Украйна като претекст, за да разгърне пълномащабна финансова и икономическа кампания срещу Русия, което всъщност беше основният му фокус …
В интерес на [Колективния] Запад беше да запази неутрален Китай възможно най–дълго, предотвратявайки съюза му с Русия. Западът възнамеряваше да удуши всички останали проблемни страни (включително Беларус, Иран, Куба и Венецуела [и КНДР]), след като се справи с Русия и Китай. Те не представляваха особена заплаха за Запада и без руска и / или китайска подкрепа бяха беззащитни срещу комбинирания му натиск …
В интерес на Русия беше да стартира антизападния алианс възможно най–бързо, дори без правното му формализиране …
Украйна която неоправдано се смяташе за един от основните участници в тази криза, се надяваше че войната която беше започнала срещу Русия, ще ескалира в паневропейски "кръстоносен поход" срещу Руската федерация [А може от Запад и да са ѝ внушавали такива мисли]. Киев беше уверен, че нещата бързо ще прераснат в руски Майдан, след което Украйна ще бъде приета в Евроколхоза и НАТО и ще участва равноправно заедно със Запада в подялбата на руската плячка. И не ме питайте "Как може да има такива идиоти?". Защото опитът от последните десетилетия показва, че е възможно да има и много по–големи идиоти [пример за каквито са днешните висши чиновници в НАТО и Евроколхоза] :



Западът отдели приблизително десет години, за да разреши всички свои проблеми, включително китайския, и след това да възстанови реда в "непокорния" Трети свят. Всичко трябваше да приключи до 2025–та година, тъй като дотогава според западни експерти, Китай би трябвало да е постигнал военна неуязвимост в конвенционален конфликт, като изгради флот по–мощен от [us]американския и достатъчно мощни (макар и по–слаби) военновъздушни сили. Съответно политическата част на руската криза трябваше да продължи приблизително до 2020–та година. Военната част трябваше да приключи не по–късно от 2018–та година (или по–рано). Поражението на Русия в Украйна трябваше да доведе до политическа криза и руска революция на Майдана на изборите през 2018–та година. През следващите осемнадесет месеца до две години, победоносната революция на Майдана трябваше да прочисти Русия от всякаква политическа алтернатива, да укрепи прозападния режим и да създаде необходимите и достатъчни условия за конфронтация с Китай … (Тепърва ще излизат данни колко милиарди е "инвестирал" Западът в руската либерастия за преобръщане и обуржоазяване съзнанието на руския народ) … Русия се измъкна доста успешно от капана който ѝ беше поставен през 2014–та година, печелейки време благодарение на Минските споразумения. Но след като ненормалният Зеленски дойде на власт през 2019–та година стана ясно, че горещата фаза на войната неизбежно ще настъпи в близко бъдеще. Москва се опита да я направи възможно най–кратка и мека през 2022–ра година, надявайки се на наличието на достатъчен брой влиятелни и компетентни политици в Украйна. Украинският политически елит обаче, отдавна избрал Запада, вече не можеше да си позволи да се откаже от войната. Дори украинските политици, които не искаха войната, не посмяха да заявят това, намирайки за по–изгодно да я подкрепят … Но както си спомняме, именно Украйна вярваше, че войната след като веднъж е започнала, ще приключи с окупацията на Москва от западните съюзници, които биха поверили на украинците управлението на тази нова западна колония (Тези надежди наскоро огласи Кирил Буданов в «Детектор медіа» : "Украйна е родината на всичко, дори на това срещу което се борим. Ние се разделихме с голяма част от нашата история – разделихме я доброволно, а те я приватизираха. Но те са никой. Ние сме Русия и ние трябва да управляваме всичко това. Така че ще дойдат времената", пророкувал той). Самите западни елити не желаеха пълното унищожаване на руския потенциал. Те просто искаха да го поставят под свой контрол и да го използуват срещу Китай. Според тях Русия трябваше да бъде достатъчно отслабена, за да не може да се конкурира със Запада, но и достатъчно силна, за да служи като мощен таран срещу Китай :



Следователно украинската военна криза трябваше да бъде сравнително кратка и Западът възнамеряваше да победи Русия не във военно–политическата сфера, а в социално-икономическата. Времето също беше важно за Запада, защото военната криза започна много по–късно от очакваното (през 2022–ра година вместо през 2014–та година) (През 2014–та година Руската федерация ги изигра с референдума в Крим и затова те злобно продължиха да тероризират руското население в Донбас). Настъпи време [Западът] да се изправи срещу Китай, а с Русия все още не се беше разправил. Съответно времето за украинската посредническа война стана изключително недостатъчно. Беше спешно да се компрометира руското държавно ръководство [и персонално Владимир Путин] в очите на населението и да се подкопае вътрешната стабилност на Русия [в което начинание доста сили да смрази и отчужди българите от руснаците хвърли и родната либерастия – медии, мисирки, кратункофци и tv бърборковци] … Следващият важен етап за руския Майдан след пропускането на 2018–та година, станаха изборите за президент на Руската федерация в средата на март 2024–та година … В тази връзка и Харковската "офанзива на Сирски" през есента на 2022–ра година, и натискът върху Херсонския плацдарм през същата година, който доведе до изтеглянето на руските въоръжени сили от десния бряг на Днепър в края на годината, и широко обявената, но безплодна "лятна офанзива" на въоръжените сили на Украйна през 2023–та година …Веднага щом стана ясно че трудностите на фронта са довели до консолидация, а не до разделение в руското общество, Байдън първо започна да намеква за необходимостта от "замразяване" на конфликта по линията на контакт между двете страни, а след това Тръмп предложи посредничество. За Съединените щати украинската кампания беше изчерпала заложеното в нея; в борбата за запазване на хегемонията беше необходимо да се търсят други варианти. Вашингтон се нуждаеше от прекратяване на огъня [и постигане на мирно споразумение] , което да му позволи да запази репутацията си …
Трябва да се каже че по това време Москва също не е очаквала продължителна кампания в Украйна. Русия не можеше да не се тревожи за засилената военна активност на някои страни от Евроколхоза и Обединеното кралство по североизточните му граници и би била доволна от прекратяване на украинския конфликт при приемливи за нея условия. Теоретично Москва и Вашингтон биха могли да постигнат временен компромис за Украйна. САЩ смятаха че част от украинската територия все пак ще трябва да бъде пожертвувана, докато Русия искаше да си върне всички региони, вече включени в нейната територия, включително тези които не са под контрола на руските въоръжени сили. Компромисът се състоеше в съгласие на САЩ за изтегляне на украинските въоръжени сили от конституционните територии на Руската федерация в Запорожка, Донецка и Херсонска области и реципрочно съгласие на Москва да не настоява за правно формализиране на незабавния отказ на Киев от тези територии. Форматът на споразумението който можеше да бъде договорен, изглеждаше следният :
1. Изтегляне на украинските въоръжени сили от конституционните територии на Руската федерация;
2. Прекратяване на огъня;
3. Преговорите за правното оформяне на прехвърлянето на територии, съкращаването на украинските въоръжени сили и други са безсмислени поради липсата на перспективи;
4. Още една ескалация на конфликта, която ще настъпи, когато една от страните реши, че това е изгодно за нея.
Руската федерация и Съединените щати бяха доволни от този формат на прекратяване на огъня, тъй като той им позволяваше да отклонят ресурсите от безизходицата и да ги използуват по–ефективно в други области на борбата. Украйна която не получи нищо от това, на което се надяваше когато започна войната, и Евроколхоза, който понесе огромни щети и разходи от подкрепата си за Украйна и не получи нищо в замяна, бяха напълно недоволни от този формат [на споразумение за примирие] …
Съединените щати се опитаха да посредничат за прекратяване на огъня като признат лидер на Колективния Запад, като оказаха натиск върху европейските си съюзници и Киев. Оказа се, че значително намалелият им авторитет вече не е достатъчен за да принуди Евроколхоза и Незалежната към мирно споразумение, което самите Съединени щати смятат неизгодно за себе си. Въпреки това Москва и Вашингтон запазиха общ интерес : бързо прекратяване на украинската военна криза, преди Евроколхоза и нацистки Киев да успеят да провокират пълномащабна руско–европейска война, с надеждата че това ще улесни смяната на властта в Съединените щати и новото [us]американско правителство ще има различни приоритети във външната политика, които са по–допълващи се с политиката на Евроколхоза …
Принципно Евроколхозът постепенно се превръща в основен антагонист на [US]Америка, отказвайки да подкрепи САЩ в антииранската му кампания, не споделяйки плановете на Тръмп да окаже натиск върху Китай не чрез победа над Русия, а просто като се откаже от руското направление и се престори, че САЩ не са замесени в никаква конфронтация там, остро критикувайки основния съюзник на САЩ в Близкия изток – Израел …
(А Съединените щати след като не успяха да притиснат Китай чрез Украйна и Руската федерация, както се описа по–горе, наистина си дадоха вид че войната на Украйна с Руската федерация не е тяхно дело и го заиграха миротворци, Тръмп дори си направи устата за Нобелова награда за мир : "Прекратих седем войни, разговарях с лидерите на всяка една от тези страни и дори не получих телефонно обаждане от ООН, с което да ми предложат помощ за финализирането на сделката … Всички казват че трябва да получа Нобелова награда за мир за всяко едно от тези постижения", каза той на 23–ти септември миналата година пред Общото събрание на ООН … И атакуваха Китай чрез Венецуела и Иран – също безрезултатно. А при личната им среща в Пекин, другарят Си скапа Дончо психически)



Времето отредено за украинската война изтече. Съединените щати сега изготвят нови планове за противодействие на Русия и Китай (Ще атакуват Куба). Вашингтон не само спря да предоставя дипломатическа, политическа, финансова и икономическа подкрепа на Украйна, но и значително намали военната помощ, дори с финансиране от Евроколхоза. Докато доскоро [us]американските самолети и дронове изпълняваха основната разузнавателна функция за Украйна близо до руската граница, сега те все повече се заменят с евроколхозни. Дори в Черно море летят шведски разузнавателни самолети …
[US]Американците вероятно биха искали да останат на украинския фронт както да оказват натиск и другаде, но им липсва силата, а и от гледна точка на вътрешнополитическите интереси на Тръмп и неговите поддръжници, иранският и китайският фронт в момента са по–важни от Русия. В крайна сметка нека Евроколхозът сам се справи с Русия … Хе–хе!
Но и за Русия времето на украинската война отдавна е отминало. Москва също не желае редовните провокации да прерастват в голяма европейска война. Затова все по–подробно, убедително и отблизо Русия демонстрира пред Евроколхоза ядреният си и балистичен потенциал. И не просто се демонстрира, а се разгръща по такъв начин, че в случай на сериозен конфликт, ядрен удар по Европа да стане неизбежен (в Беларус практически на фронтовата линия са разположени ракетната система със среден обсег "Орешник", предназначена за Франция, Германия и Британия, и ракетите "Искандер", предназначени за Полша и балтийските държави, които наскоро получиха специални бойни глави от Русия) … Нещо повече, последният отговор на Русия на украинската провокация, в резултат на който Киев беше ударен с повече ракети от всякога, добри и разнообразни (по същество всички видове носители, с изключение на междуконтиненталните), е доказателство че войната е навлязла в нова фаза : от убеждението, че мирът е по–доброто състояние, до унищожаването на онези, които не са разбрали нищо … Именно за унищожение, защото едва ли някой се надява, че Зеленски и бандата му ще се вслушат в разума и ще спрат провокациите си. Не, те ще ги засилят. И мечтаят за опустошителни руски удари по Киев с масивни жертви. Стерненко (който стана уважаван нацист когато Зеленски все още беше смятан за клоун със съмнителни политически убеждения в Украйна), буквално моли Русия за ядрен удар по украинската столица. Може би ще го получи. Но ядрен или не, като се има предвид че властите в Киев ще продължат по пътя на провокациите, ще последват нови удари … Когато през 2022–ра година започнаха военните действия, руските въоръжени сили се опитаха доколкото може да предотвратят разрушенията в цивилния сектор. Сега селата сринати до основи в резултат на военните нападения, вече не изненадват никого. Войната си има свои собствени закони и тя неумолимо ги налага …
Починът е положен. Киев е ударен с всичко, с което може да бъде ударен. Ще последват още и още удари. Защото този военен конфликт е отминал определеното му време. Само Евроколхозът и Украйна искат да го удължат, за да разширят обхвата на войната и като доведат човечеството до ръба на ядрената катастрофа, да си осигурят по–добри мирни условия … Както показват практиката и опитът от множество войни (включително световните войни на ХХ–ти век), с този подход провокаторите могат да постигнат само собственото си ликвидиране на всяка цена.
Ростислав Ищенко в Украина.ру

https://ukraina.ru/20260524/voyna-vremya-vyshlo-1079359640.html
https://pogled.info/svetoven/evropa/es-razshiryava-sanktsiite-sreshtu-rusiya-no-vse-po-chesto-voyuva-s-pazarite-a-ne-s-moskva.193006
https://pogled.info/svetoven/ted-galen-karpentar-amerikanskata-strategiya-proizvede-nay-neudobniya-sayuz-za-samiya-vashington-mezhdu-rusiya-i-kitay.193088
https://pogled.info/svetoven/dzhenifar-kavana-voynata-s-iran-pokaza-che-sasht-veche-ne-mogat-da-poddarzhat-globalnata-si-imperiya.193087
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2026/05/28/proroci-kogato-diavolite-sa-izvrateni.1988064

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Змията като умира, най-много хапе! Това се безумци и водят безумна политика.

Фъшагите очакваха пълен разгром на СССР и ликвидация на руския "поднарод". Ето че 80 г. по-късно още очакват. Мрат в огън и мраз- но кълнат и пълнят с пръст морди: "Ке падне! Слава Украине!" и дотам- наемникът мощно опъва петалите. Плащат си за "шестте седмици" изтезания на мирните жители. Доплащат с лихвите. Барбароски.

От войнолюбците и провеждачите няма един с акъла си. В прочетените психологически портрети няма посочен за нормален.
Когато хвърлиш камък, Вселените отекват. А те хвърлят бомби.
Мога да го обясня и по тежък начин, но много не са подготвени за това.
:-)))

сгрешените Ви припяват "Осанна!" Вие сте под нивото на втората генерация двойно рафинирани червени бабички. Не тези, дето дрънкаха с тенждерите след 1989 г. а техните щерки, сегашните червени бабички, които скандираха в поддержка на ПП-тата.
Такъв простащки постинг просто друг в блога не ложе да напище. Това е много лошо, защото полагате много труд, без да осъснавате, че с такива писания се явявате продължение на трифоноворадевата простащина, на която Ви сте челяд. Затова и преповтаряне "мислата" на Радев, прокситона Путин в България за тридневната СВО на Путин, която той губи, слиза от сцената и следва разпадането на неоимперията на злото, ОНД.
Време е да се замисите. Когато някой по-умен от Вас Ви направи забалежка, ова е обезательно. Отговорете си сам:
Кого ще псалмословите в блога си, когато Путин падне от сцената?

Да, всеобщо известно е и при змиите и при хората.

Да настъпваш мотиката няколко пъти си е признак на тъпотия.

Що пари се трошат във войните.

Гражданино Kosta Ivanov, ще си говорим когато паднат на коча мъдете.

Комунизъм няма да има... Войните са на геополитическа, а не на идеологическа основа. Целта е световно геополитическо надмощие...

Хе–хе, а какво ще има. Зад всяка идеология стоят материални интереси, самите Маркс, Енгелс и Ленин го казват.

Хлапета между 8 и десет тодини, следвани от подсмихваща се, вероятно учителка вървяха и скандираха:
- Война е! Българи, не спете!?
Докато се чудех, как да постъпя, те отминаха...
Че спим, истина е!

Хубаво би било да им вдигнеш палец.