01.06.2026г.

     • "Наши ученици завоюваха първо място и на Международната олимпиада по философия във Варшава", съобщава вестник СЕГА … "Единадесетокласникът Симеон Кърджиев от Националната гимназия за древни езици и култури "Константин–Кирил Философ" заслужи златно отличие, а десетокласникът Иван Стоилов от 164–та ГПИЕ "Мигел де Сервантес" спечели сребърен медал" … Този успех станал повод Българската национална телевизия да обърне внимание на философията и покани в "Порнорама" ученикът Симеон Кърджиев …
Момчето си е родено за философ, защото "още от не знам каква определена възраст, но в начина по който виждам света виждах някакви противоречия, несъответни места където [не] може нещата да се изразят и отговорят чисто и ясно и поради тази причина развих това влечение, този интерес към философията", сподели то …
А с откриването на противоречията в нещата започва мисленето и началото на процеса на познаването им и "колкото по–дълбоко човешкото мислене отразява вътрешните противоречия на явленията и процесите, толкова по–добре и по–пълно то ги познава" … "Само чрез разкриването на вътрешните противоречия могат да се познаят предметите, тяхната същност, законите на тяхното развитие" … Но "не винаги противоречието е отведнъж ясно изразено. Обикновено на първо време то има характер само на различие, което е началната форма на противоречието. В процеса на развитието различието се превръща в противоположност, тоест в по–развито противоречие, когато и двете страни на противоречието рязко се отричат една друга" … "Това двойно съществуване [на нещата] «трябва да се развие в различие, различието – в противоположност и в противоречие» … «Условие за познаването на всички процеси в света в тяхното «самодвижение», в тяхното спонтанно развитие, в техния жив живот е тяхното познаване като единство на противоположности. Развитието е «борба» на противоположности» …
Младежът сега започва своето развитие и опознаване на света с натрупване на количество знания, въобще и в областта на философията в частност, в живота си ще срещне много и различни противоречия, едни неща ще отрече, а други ще затвърди. И от това какви знания ще натрупа, полезно е да са повече от живота и по–малко от книгите, но е важно двата източника на знание да се съчетават и допълват в диалектическо единство, от това кое ще отрече и кое ще приеме зависи докъде и какъв ще израсне и стигне в своето развитие …
"Мисля че е много грешно това възприятие което има за философът като някаква трагична фигура на човек който е обречен на самота, единствените негови другари са книгите и той е затворен нали в своята стаичка и там мисли и в същност достига до откровения за света и битието. Аз мисля че трябва да се стремим далече от тази представа за философа. Според мен философът трябва да е човек, който е доста активен и принадлежи към обществото и към социума. Мисля че ролята на философа е точно да, тези теми които са около нас и въпроси и проблеми, той да може да ги разглежда, да ги разнищва и да вижда противоречията в тях, те от какво се състоят, и не само да вижда "защо" нали нещо е важно, но и как то е важно, не само какъв е смисъла, но и защо трябва да има смисъл нещо за нас", каза самият той, което означава че е достигнал до смисъла на 11–ия от "Тезиси–те за Фойербах" на Карл Маркс «Философите само по различни начини са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен») …
И водещият нали си е елементарен, защото ако беше сложен, когато ученикът сподели "имам един спомен как в VIII–ми клас, когато се готвех за националния кръг по философия, бях отишъл в Народната библиотека и бях взел всъщност "Феноменология на духа" на Хегел и бях започнал да чета предисловието и четох нали примерно страница и няколко страници, но не разбирах абсолютно нищо и това ме потисна, сякаш в този момент осъзнах, че макар че отивам нали на този кръг, аз не знам нищо", нямаше да каже "Е, чак нищо", а щеше да свърже "аз не знам нищо" на ученика с "Аз знам, че нищо не знам …" на Сократ … И поради семплия си манталитет не пропусна да каже за Дома на културата във Варшава, където явно се е провела Международната олимпиада по философия – "Дома на културата във Варшава […] има малко мрачна история, защото е подарък от Сталин за Варшава" … Знае се че за буржоазната новоинтелигенция Сталин е "мрачен" човек и следователно такъв човек може да прави само "мрачни" подаръци. И за новобуржоата е непонятно защо поляците не са разрушили този подарък с "малко мрачна история" …
"Аз имам само един въпрос за финал към всичките : Има ли шанс България на духа?", попита водещият и ученикът с присъщите на възрастта му наивност и идеализъм каза : "Според мен, да. Според мен и в противоречие много рязко с Маркс, според мен Духът е това което движи каквото и да е понятие което имаме за прогрес и за развитие, отколкото Материята. Според мен именно чрез силно залягване върху духовното може да се постигне промяна" … Това изказване на ученика философ е хегелианство от най–чист вид …
Куба която е общество на духа, е пример за изостанала и провалена страна. Съединените щати са пример за материален просперитет. Обаче духът на Куба не възприема идеите на [US]Америка как да се развива и нейния lifestyle. И затова президентът Доналд Тръмп ще налага прогреса в Куба с материална сила. Куба несъмнено ще залегне върху духовното – заветите на Революцията – но дали само с това ще успее да противодействува успешно на материалната сила на [US]Америка разположена около острова, предстои да видим …
Същото е и с Иран, който се управлява от върховен духовен водач – най–висшата държавна и религиозна длъжност в Ислямска република Иран …
От друга страна Куба, а и целият бивш социалистически лагер в Европа начело със СССР, здраво наблягаха на духа на марксизма–ленинизма и идеите на Комунизма за все по–пълно задоволяване на материалните и духовните потребности на трудещия се народ. В ЦК на БКП имаше специален отдел "Агитация и пропаганда", под чието ръководство ставаше това наблягане; отделно имаше и Дружество за разпространение на научни знания "Георги Кирков", чийто лектори разпространяваха духа на прогреса сред масите … Спомням си лекцията на известен лектор, чието име съм забравил и не мога да си спомня, за вредата от тютюнопушенето … И резултатът е, че към тютюнопушенето добавихме и наркотиците …
И така, в крайна сметка докъде я докараха Куба и социалистическия лагер с прогреса? …



«В отношенията между отделните капиталисти, както и между цели отрасли на производството и между цели страни, въпросът за съществуване се решава от това, дали те обладават изгодни, естествени или изкуствено създадени производствени условия [които са материални – природни богатства, по–производителни машини и прочие, а не идеални – планове, програми и лозунги] … Победените биват безмилостно отстранявани» …
Безспорно е, «че хората първо трябва да ядат, да пият, да имат жилище, да се обличат и следователно те трябва да се трудят (все материални неща), преди да могат да се борят за господство, да се занимават с политика, религия, философия и така нататък» …
"И двамата български участници писаха по мисълта на ирландско–британската философка и романистка Айрис Мърдок : "Живеем във фантастичен свят, свят на илюзии. Великата задача в живота е да открием реалността" (We live in a fantasy world, a world of illusion. The great task in life is to find reality)", съобщава за темата на есето вестник СЕГА … Която тема е нагледен пример за безизходицата в която е изпаднало буржоазното общество …
Човек се ражда и живее в реален и действителен свят. А бягството от действителността е характерно за буржоазното общество в период на криза, в каквато е било например преди Първата световна война, когато в духовния живот са били разпространени декадентството, символизма и други не съвсем разбираеми направления в литературата и изкуството …
И в каквато материална и духовна криза, но много по всеобхватна и дълбока е сега …
В измислен свят и сред илюзии се намира буржоазното общество, което е най–видно от филмите на Холивуд и особено от действията на буржоазния елит и политиците му …
Така измислено представя себе си президентът на Съединените американски щати Доналд Джон Тръмп в собствената си социална мрежа Truth Social :
















Ние сме в реалността и няма нужда да я откриваме – тя самата постоянно ни напомня за себе си, когато будилникът ни събужда сутрин да ставаме и тръгваме за работа и когато ни настъпят или блъснат в тролейбуса на път за работното място и когато застанем пред касата да плащаме сметките и покупките … Още по малко откриването ѝ да ни е великата задача в живота … С такива измислени и отвлечени от живота теми, а не извлечени от него, чрез образованието се погубиха съзнанието и мисленето на поколенията на "демокрацията" …
• Смисълът на живота е в познанието и действието. Когато не можеш да действуваш – учи; Когато се налага да действуваш – прилагай наученото (страница 22–ра в Книгата) …
В края на предаването във филмчето "За извънземните и хората", астробиологът Дейвид Гринспуун, който може би е чел Енгелс и философските произведения на Ленин, за което съдя по следното : «Хората са поставени пред противоречието : от една страна да познаят изчерпателно световната система в нейната обща връзка, а от друга страна тяхната собствена природа, както и природата на световната система, никога не им позволява да разрешат напълно тая задача [да достигнат до крайната окончателна истина]. Но това противоречие не само лежи в природата на двата фактора – света и хората; то е и главният лост на целокупния умствен прогрес и се разрешава всекидневно и постоянно в безкрайното прогресивно развитие на човечеството», казва Енгелс … «… човешкото мислене по своята природа е способно да дава и ни дава абсолютната истина, която се образува от сбора на относителните истини. Всяка степен от развитието на науката прибавя нови зърна в този сбор на абсолютната истина, но границите на истината за всяко научно положение са относителни – те ту се разширяват, ту се стесняват от по–нататъшния растеж на знанието … За да познаваме действително предмета, трябва да обхванем, да изучим всички негови страни, всички връзки и «опосредствувания». Ние никога не ще постигнем това напълно, но настояването за всестранно изучаване ще ни предпази от грешки и застой», казва Ленин …
А астробиологът Дейвид Гринспуун казва : "Целта на науката е да се приближаваме към истината без никога да я достигнем напълно … Знам че вероятно няма да доживея отговорите на повечето големи въпроси, затова човек трябва да приеме че помага за напредъка, дори той самия да не бъде негов свидетел" … Дори и да не е чел класиците на философията, Гринспуун разсъждава като тях, което означава че разсъждава правилно.
«Каквато и поза да заемат природоизследователите, философията господствува над тях».

https://www.segabg.com/hot/category-education/bulgarski-uchenik-specheli-nay-golemiya-konkurs-za-gimnazisti-naukata
https://bnt.bg/news/panorama-22052026-349101news.html
https://www.marxists.org/bulgarsky/books/marx_filosofia.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T2/Lenin2.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T3/BKP50-3.pdfhttps://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T19/BKP50-19.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T20/BKP50-20.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T3/Lenin3.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T5/Lenin5.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T20/BKP50-20.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Във блясъка на екрани и лъжи,
където илюзията днес ни управлява,
един въпрос над Варшава пак тежи,
а дух и материя се сблъскват в надпревара.

Младежът вижда скритото противоречие,
което в книгите Хегелиански спи,
но в студиото, сред хладно безчовечие,
водещият пак за миналото тъжно спи.

„Светът е фантазия“, ни казва Айрис Мърдок,
удобно бягство от суровия ни ден.
Но истината идва с утринния хълбок,
когато в тролея си блъснат и смутен.

Не ни е нуждо илюзорно откривателство
на истини, далечни от труда,
докато буржоазното ни настоятелство
продава ни назаем свобода.

Маркс каза го: светът се обяснява,
но висшата задача е промяна!
Духът без хляб бързо отслабва,
а в мислите остава само рана.

Към истината вечно ще се движим,
със зрънце , натрупвано по малко.
И в реалността, където сметки грижем,
да вярваме в илюзии е жалко.

Превъзходно! Казал си го по–убедително от мен.

Фалш, лъжи, илюзии, заблуди... има от древността до днес. Те не са характерни само за капитализма, а за всички общества...

В случая става въпрос за съвременното общество в което тези явления са масови и умишлено се насаждат.

брадата на Феликс, по ми харесва от на Кирков

Феликс Едмундович е материалната сила, а Георги Кирков е духовната сила.