• На фона на новината за "пробив" в преговорите между Вашингтон и Техеран, [us]американските медии разкриха кого точно САЩ искат да поставят за лидер на Иран : бившия президент Махмуд Ахмадинеджад. Ахмадинеджад смяташе отричането на Холокоста за най–голямото си постижение, но [us]американците се нуждаят от него по друга причина, пише Дмитрий Бавирин в Деловая газета «Взгляд» …


Ранната цел на войната беше да се постави твърдолинейния бивш президент начело като лидер на Иран

"Израелският удар целящ да освободи Махмуд Ахмадинеджад от домашния арест в Техеран, заявиха [us]американски служители, е част от усилията за промяна на режима и за поставянето му на власт", съобщава The New York Times (NYT) …
"Дни след като израелските удари убиха върховния лидер на Иран и други висши духовни  служители в началните залпове на войната, президентът Тръмп публично размишляваше, че би било най–добре, ако "някой отвътре" в Иран поеме контрола над страната …
Но дръзкият план разработен от израелците и за който господин Ахмадинеджад е бил консултиран, бързо се е объркал според [us]американските служители, които са били информирани за него … Господин Ахмадинеджад е бил ранен в първия ден на войната от израелски удар по дома му в Техеран, целящ да го освободи от домашен арест, съобщиха [us]американските служители и сътрудник на господин Ахмадинеджад. Той е оцелял след удара, казаха те, но след почти пропуснатия случай се е разочаровал от плана за смяна на режима … Оттогава не е виждан публично и настоящото му местонахождение и състояние са неизвестни … Да се каже че господин Ахмадинеджад е бил необичаен избор, би било огромно подценяване. Въпреки че все по–често се е сблъсквал с лидерите на режима и е бил поставен под строг надзор от иранските власти, той е бил известен по време на мандата си като президент от 2005–та до 2013–та година с призивите си да се "заличи Израел от картата". Той е бил силен поддръжник на ядрената програма на Иран, яростен критик на Съединените щати и известен с жестоките си репресии срещу вътрешното несъгласие … Как господин Ахмадинеджад е бил вербуван да участва, остава неизвестно …
В ранните дни на войната [us]американски представители говореха за планове разработени с Израел за идентифициране на прагматик, който би могъл да поеме контрола над страната. Служителите настояваха че има разузнавателна информация, че някои в иранския режим биха били склонни да работят със Съединените щати, дори ако тези хора не могат да бъдат описани като "умерени" … Господин Тръмп се радваше на успеха на акцията на [us]американските сили за залавяне на президента на Венецуела Николас Мадуро и на готовността на временния му заместник да работи с Белия дом – модел, който господин Тръмп изглежда смяташе, че може да бъде възпроизведен и другаде …
През последните години господин Ахмадинеджад се сблъсква с лидерите на режима, обвинявайки ги в корупция, а слуховете за неговата лоялност се разпространяват като вихрушка. Той е дисквалифициран от множество президентски избори, помощниците му са арестувани, а движенията на господин Ахмадинеджад все повече се ограничават до дома му в квартал Нармак в източен Техеран", разказва нюйоркската газета …


Бившият президент на Иран Ахмадинежад е спряган за протеже на САЩ и Израел

"Бившият президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад е бил убит при нападение в района на Нармак, съобщава иранската информационна агенция ILNA", пише на 1–ви март «Взгляд».
Ахмадинеджад обаче оцеля. Три месеца по–късно водещото издание на глобалисткия елит The New York Times позовавайки се на източници твърди, че се оказва че сме сбъркали всичко. Това е бил опит бившият президент да бъде освободен от домашен арест, за да може да оглави страната, както видяхме от статията на нюйоркската газета …
На пръв поглед звучи като глупост : Ахмадинеджад е призовавал за "хвърляне на Израел в морето" и противопоставяне на [us]американския неоимпериализъм навсякъде, а те от своя страна да го възкачват на трона? Но е напълно възможно. Единствената фраза която поражда сериозни съмнения в наратива на NYT, е следната : "Дръзкият план замислен от израелците и координиран с Ахмадинеджад, бързо се разпадна", разсъждава Бавирин и констатира, че "като цяло тази схема много повече напомня на методите на ЦРУ и твърденията че този заговор е бил координиран със самия Ахмадинеджад, са необосновани : в края на краищата, те биха могли умишлено да подготвят човек за удар от контраразузнаването на КСИР (Ислямската революционна гвардия, гръбнакът на режима), но такъв който да се хване на въдицата и да играе по правилата на агресора, не се е намерил … Представлението че Вашингтон и Ленгли свалят нежелани режими в полза на лоялни, е идилична. В случай на особено нежелани режими изборът е малък, базиран на реална политика, а не на личен вкус. Иран (и например Куба) е отличен пример : там просто няма обещаващи лидери, които биха задоволили [us]американците [и израелците], а тези които биха се съгласили, са безнадеждно безперспективни …
Но както е казал бащата на китайските реформи Дън Сяопин по друг повод : "Няма значение какъв цвят е котката, стига да лови мишки". Агресорите се нуждаеха от таран, който да свали режима на аятоласите, а [us]американците са готови да си затворят очите за идеологическата предразположеност на ефективен таран, тъй като често са по–цинични във външната си политика от самите британци. Имаше моменти когато те се бореха срещу Пол Пот. Имаше моменти, когато тихомълком го снабдяваха с оръжия (когато Виетнам стана основен враг на Червените кхмери) … Теоретично по–предпочитан таран за САЩ са иранските реформисти или грубо казано либерали. Но те не са достатъчно реформистки или либерални, за да отговорят на предявяваните от USA–та към Техеран искания …
Но има и опозиция отдясно, най–видният представител на която е Ахмадинеджад. Той би могъл да поведе "ядосаните патриоти", които обвиняват правителството че е твърде меко към агресора и не успява да защити страната. Това би довело до разкол в управляващия консервативен елит, евентуално до бунт на част от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) и при редица съвпадения дори до преврат … След това ако кризата на властта се засили още повече и иранската държавна система загуби легитимността си, неизбежно би последвала контраатака отляво : същите тези реформисти и либерали, както и антисистемната "улица", чиито протести бяха брутално потушени по–рано тази година, мразят Ахмадинеджад. И тъй като позицията му ще е далеч по–несигурна от тази на аятоласите, нещата могат да ескалират до революция с победа на истински прозападните сили … (А шахът в изгнание толкова се надява да го поканят горкия) …
Макар и грубо ситуацията би могла да се сравни с тази през 1917–та година в Руската империя : възходът на Ахмадинеджад на власт и крахът на режима на аятоласите са февруари. Контраатаката на реформаторите и въстанието на широките маси са октомври. Организират в Иран февруари с надеждата, че той ще се превърне в октомври. Бившият президент можеше да бъде използуван тайно, но той е идеален вариант за ролята на иранския Керенски … Отстрани може да изглежда, че Ахмадинеджад е стълб на режима. Това някога беше вярно : през 2005–та година въпреки липсата на национално признание, той беше избран за президент благодарение на подкрепата на Рахбар (върховния духовен водач) Али Хаменей. За Иран това означаваше завой към по–твърда конфронтация със САЩ и Израел, ясен фокус върху ядрената програма и отмяна на някои реформи …
Президентът Ахмадинеджад предлага отделни асансьори за мъжете и жените, съчетано с популистки действия като раздаване на храна по улиците …
Историците ще търсят какво е причинило кавгата между него и рахбара, чиято ръка той целуна публично, но формално това бяха кадрови въпроси : упоритият и амбициозен Ахмадинеджад назначаваше и уволняваше грешните хора и Хаменей трябваше да се намесва лично, но желаният от него резултат не винаги се постигаше от първия път …
Най–шумният скандал беше едноседмичното вицепрезидентство на Есфандиар Рахим Машайи. Той е близък приятел и сват (тъст на сина му) на Ахмадинеджад, известен със склонността си към непотизъм, по–специално наемането на роднини в публичния сектор. Но проблемът не се криеше в това, а във възгледите на Машайи – имперски персийски националист, който вярва че Иран има специален ислям и че Иран е основен за исляма …
За аятоласите това е абсолютна ерес, особено след като подобен подход предполага намаляване на властта им […] Под огромен натиск президентът се съгласи с уволнението на свата си и го назначи за началник на кабинета си до края на мандата му …
Не е ясно дали самият Ахмадинеджад споделя възгледите на Машайи. Известно е обаче, че той се е опитвал да се върне на президентския пост три пъти, въпреки настоятелните съвети на Рахбар да не го прави. И трите пъти кандидатурата му е била отхвърляна, а опитът му да се утвърди в парламента се проваля – консерваторите лоялни на Рахбар напълно доминират над радикалните "ахмадинеджадити" … Стигна се дотам, че бившият президент обвини Моджтаба Хаменей в корупция, докато той все още беше син на Рахбар, а не самият Рахбар, както е сега. Във външната политика той недвусмислено подкрепяше Украйна и осъждаше Руската федерация. А последните месеци преди войната прекара в затвора, вече като пълноценен дисидент …
И The New York Times се губи в догадки защо Ахмадинеджад не е проявил интерес към завземането на властта по време на войната. Те предполагат, че това е било защото е бил ранен. Но има и друго по–очевидно обяснение : той не е искал да стане предател, защото знае какво означава това … Ахмадинеджад е невероятно амбициозен и със сигурност не иска да бъде забравен. Вероятно той смята, че е по–изгодно да изчака и ако Вашингтон и Техеран постигнат мирно споразумение, което прилича повече на капитулация на Иран, тогава да подбуди бунт на "ядосани патриоти" и да обяви капитулацията за нищожна … И тогава ракетата ще полети към къщата му не с мисия за освобождение, а с цел окончателно елиминиране. Нищо лично. Просто политика", завършва статията си Бавирин във «Взгляд».

https://vz.ru/world/2026/5/24/1421235.html
https://www.nytimes.com/2026/05/19/us/politics/iran-israel-us-leader-ahmadinejad.html
https://vz.ru/news/2026/3/1/1398550.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт