25.05.2026г.

     • В статията "Провинциализмът" от Христо Трендафилов в Литературен вестник има следното изречение : "Печалното е, че и до ден–днешен ние останахме с един–единствен център на духовен живот – София" … Което просто не е вярно …
Да си духовен център не означава да имаш сгради предназначени за духовни изяви – за опера, театри, концертни зали, библиотеки, министерство на културата и прочие, както и да провеждаш редовно "духовни мероприятия" … Духовен център те правят гражданите на населеното място и региона …
Моите наблюдения на провинциалист–селянин, живеещ по принуда от 37+ години в столицата са, че жителите на София, включително родени и израснали в София от родители родени и израснали в София, не са кой–знае колко духовни и още по–малко духовити …
В блога имаме една колежка блогърка – rosiela – която се хвали, че е коренячка софиянка от незапомнени времена, но си е леко духовно и мисловно буржоазно ограничена в сравнение с блогъри от други провинциални градове, с които общувам. И усетът ѝ за хумор не е съвсем на тяхното ниво – изискан, свеж и актуален …
Тъкмо заформях постинга, бях започнал да го пиша и във вестник СЕГА излезе заглавието "София, Бургас и Пловдив искат домакинството на "Евровизия" …

Точно тези два града – Пловдив и Бургас, както и Русе – възнамерявах да присъединя към София като духовни центрове в страната и в някои отношения по–силни от нея …
А колкото и "Евровизия"–та да е "културно мероприятие" със съмнително качество, все пак си е духовна музикална проява, при това международна … Така че и в провинцията на света България, разбират от модерното … Разбират, но в събота се появи новината "Гръцка компания държи правата върху "Bangaranga" … Песента "Bangaranga" с която Дара спечели Евровизия, е собственост на гръцкия продуцент Илиас Кокотос, управителят на K2ID Productions, която е продуцирала участието на България в конкурса … Кокотос не омаловажава ролята на Virginia Records, която има принос в изграждането на Дара като певица. Но разграничава двете неща : едното е артистът, другото е евровизионният проект. И според продуцента успехът се дължи основно на неговия екип", разказва вестник СЕГА

А Дарина Николаева Йотова, по–известна като Дара (DARA), която тази година спечели наградата на "Евровизия", е родена и израсла във Варна … И макар че злите антибългарски езици говорят за конспирация – наградата била дадена на Дара за да се рестартира влиянието на евроатлантическите ценности у нас след победата на парламентарните избори на евроскептичната може да се каже коалиция "Прогресивна България", момичето си е талантливо, заслужи си наградата и следващото издание на песенния конкурс "Евровизия" е редно да се проведе в морската ни столица Варна, каквито и да са условията там …
"Дара заяви амбиции за голяма международна кариера", известява вестник СЕГА … Обаче момичето трябва да побърза, докато обществото което възприема, гледа и се радва на това зрелище, още съществува, защото е в период на разпад и изчезване …

Българите отново показахме своя провинциализъм : Bangaranga стана хит в чужбина, но не и у нас … Песента със странно заглавие Bangaranga, с която Дара ще представи България на "Евровизия 2026", се радва на силен международен отзвук още в първите часове след официалното ѝ представяне, съобщава вестник СЕГА

А може би показваме нещо друго – по висши естетически критерии от европейците : "Но понеже никой не е пророк в собствената си страна, Дара се сблъсква със съвсем различно отношение в българските социални мрежи – "чалгаджийско звучене", "малоумно парче", "тъповато", "за третия свят", "Дара си показа гащите", "трагедия", "пълна катастрофа" са само част от коментарите, след като Bangaranga бе избрана да представи България на "Евровизия 2026", разказва газетата … Обаче mt46 ѝ е написал хубав текст на български …
А в софийския вестник СЕГА излезе една изключително неуместна карикатура по повод конкурента на "Евровизия" "Интервизия" и евентуално българско участие в него …
И тука ми идва наум, че програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио въобще и в културата и духовността в частност, се редят в София от жители на София и най–вероятно и много често образовали се в София, като същото се отнася и за водещите на съответните телевизионни и радио предавания …Направих справка и установих, че от последните 5–ма министри на културата 3–ма (Велислав Минеков, Мариан Бачев и Евтим Милошев) са родени в София. Останалите 2–ма са родени в провинцията : Найден Тодоров в Пловдив, а Кръстю Кръстев в Пазарджик …
В Интернет има достатъчно сведения за проявите им като министри на културата и въобще … И отново да напомня, че "министърът на културата" няма нищо общо с "културния министър", както си мислят мисирките … Като погледнем назад в демократичното ни минало ще видими какви ли не "скици" сред министрите на културата, особено в правителството на НДСВ …
Оркестър "Средец" много точно пресъздава живота в София в песента София мамо, София :
София мамо, София, тамо се яде и пие,
тамо се яде и пие, тамо се живот живее. (x2)
София мамо, София, там имам чичо кръчмарин
 там имам чичо кръчмарин, ще ни налива до зори. (x2)
София мамо, София, там имам вуйчо владика,
там имам вуйчо владика, ще ни венчава без пари. (x2)
София мамо, София, тамо се яде и пие,
тамо се яде и пие, тамо се живот живее. (x2) …
А помнят ли софиянци кметуването на Александър Янчулев и "Нема мамо, вода у София!"?
С отмяната на жителството и по късно със забогатяването на провинциалните "феодали", София се напълни с недуховни люде … А за миналото Захари Стоянов пише : "От един гол връх на това място се виждаше цялото Софийско поле, Витоша, Ихтиман и прочие. Виждаха се тия, защото атмосферата към тая страна беше чиста и прозрачна – знак че шопите мируваха. Не беше така обаче и към южната страна на високия Доспат. Тук се извиваха тъмни облаци от дим, които пъплеха тържествено и се целуваха в небесното пространство със своите по прилика братя – сиви облаци. Какво ли ставаше там? Само Марица знаеше това! … Но благодарение на високата Баба, която може да има 1700 метра над морето, ние можехме да виждаме така надалеч, щото гледахме не само димящата се Тракия, но и шопската София. Тя се мъдреше позорно в своето легло, няма дим, няма пламък, няма байряк и бунтовник! Шоп и тракиец или панагюрец? Подир петстотин години не може да бъде сравнение … За село Вакарел, което така също щяхме да горим, пак раковци ни уведомиха, че ние нищо не можем свърши в това полутурско и развратно село, в което няма ни един свесен човек с чисто народен дух. Впрочем аз знаех Вакарел и без обясненията на раковци … На въпрос какво има в Петрич, тия отговориха че жителите ни чакат с нетърпение. Не закъсняха да пристигнат и нашите пратеници в селото, препущец. С тях заедно дойдоха и няколко млади петричени, въоръжени разбира се, за да ни посрещнат. Тия ни известиха, че петричени са на крак от два деня и чакат войводата с нетърпение. Па другояче не можеше и да бъде. Село Петрич, с жители около 1600, беше един от главните въстанически пунктове. Тук живееха и работеха хора решителни и умни като : Нено Гугов, Лулчо Гугов, Иван Домусчиев, поп Христоско, Делчо Гугов, Филип Домусчиев и други. Те са селяни, но селяни от Средня гора са парижани при софийските шопи!" …
Надали в България има друг град като Бургас, който да е дал толкова много духовни хора на народа и страната – поети, писатели, художници, композитори, актьори, певци и учени.
А съвременна София никак не може да се нарече духовен град, защото тук се е събрала цялата, глупост, простотия и провинциализъм на съвременните българи …
"Столичността е процес на изработване и установяване на норми и еталони на поведение, а провинциализмът е процесът на съблюдаване и нарушаване на тези норми", се казва още в споменатата статия … И какви "норми и еталони на поведение" изработва и установява нашата столица? – презастрояване, грубо неспазване правилата за движение и паркиране, тотално замърсяване на екосистемата, грозни надписи по стените на сградите …
Да вземем бае Коста Planinitenabulgaria, който видно от постингите му живее в София и който често ни крещи с главни букви за класическата музика, за композиторите и тяхните произведения като например "Нестандартен поглед върху Реквиема на Моцарт", приканва ни "да послушаме хубава музика", говори ни за облагородяващото въздействие на Природата върху човека ("Местата с най–красиви цветя по планините около София"), а постингите му някак си не излъчват духовност, в коментарите си при мен и не само при мен, е прост като задник и хуморът му е недодялан … Има и основателни съмнения че практикува така нареченото "помпане" на прочитанията за придобиване на популярност, което постоянно го държи в първите места на годишната класация на blog.bg "Най–четени".
А дори и да се прави на такъв, какъвто всъщност да не е, прави го непохватно … И си е написал името в профила си с латински букви, което не е задължително, но е показателно :

При търсене на "Провинциализмът" в Google–то излизат много добри статии по темата : "Провинциализмът – какво значи това" (Николай Гочев), "Провинциалистът не живее в малък град. Той живее в главата си" (Mila.bg), "Провинциализмът е проклятието на българската политика" (Клуб Z), "Политическият провинциализъм" (OFFNews.bg) и други.

https://litvestnik.com/2024/10/30/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82/
https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/sofiya-burgas-i-plovdiv-iskat-domakinstvoto-na-evroviziya
https://www.segabg.com/hot/category-culture/grucka-kompaniya-durzhi-pravata-vurhu-bangaranga
https://www.segabg.com/hot/category-culture/dara-zayavi-ambicii-za-golyama-mezhdunarodna-kariera
https://www.segabg.com/category-culture/bangaranga-stana-hit-chuzhbina-no-ne-i-u-nas
https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/0

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Случая Дара, не е повод за гордост, а диагноза.
Щом не е станала масова, значи не целия народ, а ръкопляскащите.
Което ме радва.
:-)))

Ти поставяш социална диагноза, която като човек със собствено мислене и неподдаващ се на масова психоза, би трябвало да е обективна и достоверна. А това е тъжно.

Песента "Бангаранга" прослави България и стана световен хит. Оценена е високо от музикалния свят, с изключение на доста български хейтъри с ограничено и провинциално мислене, специалисти по оплюване...
Разбира се, тази песен не е на нивото на Моцарт, Бетовен и Бах и не може да задоволи хората с по-изтънчен вкус...
Много столичани се славят със своето високомерие и самочувствие /без покритие/. Там е пълно с писатели, които се смятат за велики...

Песента е продукт на времето, неговите нрави!
Наравно е с тази на АББА, като победител в конкурса
Но ако търсим красотата, несравнима е с АББА- песента и! Тя е връх в естрадата
Но тя е продукт на времето- търсеше се изява на красотата, съвършенството!

Какво да се прови , въпрос на шанс е
Футболистите ни на 70- те години бяха поети във футбола Но нямаха късмет, какъвто имаха тези на 90- те!
Бяха по- добри, но съдбата беше на страната на тези от деветдесетте
Така и с песента на Дара Тя беше оплюта в момента на определянето и да представлява България Дара беше на път да се откаже
Но съдбата реши друго
Остава да приемем резултата и да се радваме, че съдбата е благосклонна този път към нас
Победата, каквато и да е, винаги е за предпочитане пред красивата загуба!

Хе–хе, приключенията на провинциалисти в София.

Много хубаво сравнение си направил с футболистите. Така е, всяко нещо с времето си и всичко е до време.