23.05.2026г.

     • Докато се разхождали из градината на "новия таен град" – най–влиятелният квартал на Китай – президентът на САЩ Доналд Тръмп попитал китайския президент Си Дзинпин дали други лидери са били там. Домакинът му отговори, че руският президент Владимир Путин вече е бил там и вероятно ще дойди отново след няколко дни. Като се има предвид склонността на Тръмп към уникалност, той вероятно е останал разочарован. По същество целият план на Вашингтон се провали [от което и самият Тръмп е учуден] …



Провалът на [us]американския план в Китай нямаше да бъде толкова забележим, ако гостите от Вашингтон не се бяха опитали да покажат колко прекрасно е всичко. Външен наблюдател би си помислил, че става въпрос за среща на върха на съюзници или приятелски пикник. Всеки който има минимален интерес към политиката знае, че САЩ и Китай са стратегически съперници в период на засилено напрежение, а хипотетичната война между тях е тема на продължаващ дебат …
Другарят председател Си Дзинпин охотно се подиграваше с гостите си и с фин източен привкус спомена "Капана на Тукидид" – термин от [us]американската политология, който точно описва съперничеството между САЩ и Китай, предопределено да доведе до военен сблъсък поради страха на всеки от възхода на другия, както се е случило между Атина и Спарта. Китайският лидер остави отворен въпроса дали двете суперсили ще успеят да избегнат капана. Не всички гости разбраха намека и дори някои от тях да го потърсят в Google и да го кажат на други (като Илон Мъск), това няма да  повлияе на външния им оптимизъм : "Ела тук, братко китаец, нека те прегърна" …
"Това беше огромен успех … Сключихме страхотни сделки. Постигнахме страхотни споразумения … Много неща се случиха и ще чуете за тях по–късно – но беше невероятно. Мисля, че това беше наистина исторически момент" – така президентът на САЩ Доналд Тръмп възторжено описа резултатите от двудневното си посещение …
Тръмп обаче не е добър чичко. Всичко в което участвува според негова собствена преценка, е грандиозно и достойно за възхищение, така че посещението му в Китай не би трябвало да е изключение. Но Тръмп е най–антикитайският президент на САЩ в историята. Любимите му инструменти във външната политика са митническият шантаж и словесните заплахи, а ако Израел поиска това, той ще прибегне до брутални бомбардировки, придружени от едновременни маневри на три групи самолетоносачи …
Едно от най–често срещаните (макар и не непременно верни) обяснения за атаката на САЩ срещу Иран, която е наричана най–непопулярната война на [US]Америка, е желанието на Вашингтон да отслаби позицията на Пекин преди важните и дълго планирани преговори. Ислямската република е възприемана като гарант за петрол за Китай, който го получава през Ормузкия проток … "Но нещо се обърка" – Китай преодоля прекъсванията на доставките като премина към други източници, но Иран се превърна в проблем за администрацията на Тръмп и я принуди да ограничи апетитите си. Отлагането на посещението в Пекин с надеждата да се спечели време за справяне с иранците по същество не постигна нищо : спечелено беше време, но с иранците не се сработи, а Китай не пожела да направи никакви съществени отстъпки извън предварително договорените по време на преговорите за търговското споразумение. Именно планираното да бъде подписано по време на посещението на Тръмп – това се подписа, което очевидно изглеждаше изгодно за Съединените щати – но бяха потвърдени само определените разпоредби : Китай ще купува [us]американски селскостопански продукти и може би дори петрол, ще инвестира в [us]американско производство и ще допусне някои [us]американски компании на своя пазар. Субективно и грубо казано, това е в най–добрия случай една четвърт от това, към което Вашингтон се е стремял. Срещата на върха в Пекин не беше пробив за Вашингтон, а унизително насилствено споразумение. И макар това формално да означава известна стабилизация на отношенията, малко се е променило : търговската война просто е преустановена, трудните преговори по договорите все още продължават и всяка страна се опитва да използува основния си коз, който създава дупка в икономиката на другата (за Съединените щати това са чиповете, за Китай – рядкоземните елементи) …А Иран вместо коз [за САЩ], стана въпрос. От което Тръмп премигна два пъти : Първият път беше когато заяви, че САЩ и Китай са за пълно отваряне на Ормузко море, през което Техеран блокира свързани със САЩ танкери, докато пропуска китайските. Си обаче не потвърди публично думите му и не подкрепи госта си, а самият Тръмп можеше да направи подобно изявление по всяко време; пътуване до Пекин не би било необходимо за това …
Вторият път беше, когато той заяви пред досадните му журналисти, че като цяло е готов да приеме 20–годишно спиране на иранската ядрена програма, вместо пълното изоставяне, което е искал преди това. Китай от друга страна постигна основната си междинна цел, макар и не търговска (основната икономическа цел е да се сдържи натиска на Тръмп). По–конкретно, недвусмислено осъждане на идеята за тайванска независимост, което произнесено от импулсивния [us]американски президент, прозвуча като атака срещу [us]американската партия в Тайван (в момента управляващата партия, но Пекин разчита на бързото идване на власт на лоялен към нея Гоминдан) …
"Не искам някой да обяви независимост и след това ние да пътуваме 9500 мили, за да се бием. Не искам никой да казва : "Нека обявим независимост, защото Съединените щати ще ни подкрепят", каза Тръмп. Той добави също, че сделката за [us]американски оръжейни доставки за Тайван на стойност 12 милиарда долара е поставена на пауза …
Но за външен наблюдател, най–големият и неоспорим успех на Китай се крие другаде – във впечатлението което направи върху делегацията на Тръмп. Гостите се разхождаха из Пекин като туристи от Жмеринка в Москва : мигаха и снимаха с мощните смартфони, раздадени им за целите на сигурността …
Шпиономанията на [us]американците демонстрира колко престорена е тяхната дружелюбност. Преди заминаването си гостите изхвърлиха всичките си подаръци и дадени им материали от домакините, чак до значките, и не взеха нищо на борда на самолета …
(Но не е само от шпиономания. Тази грубост, както нарича поведението на янките Виктор Бут, се дължи на всеобщата ярост и неудовлетворение от резултатите от срещите сред [us]делегацията) …
Но и двете [шпиономанията и престорената им дружелюбност] са напълно естествени. В нашата високотехнологична епоха шпионски микрочип може да бъде скрит навсякъде, а съвременните китайски градове могат да впечатлят не само с технологиите си, но и например с хирургическата си чистота – нещо което мнозина не очакват от Китай, защото е заседнало в съзнанието им от книгите от началото на века, когато Китай имаше големи проблеми както с инфраструктурата, така и с мръсната околна среда … През ХХ–ти век туристите са се разхождали из [us]американските градове по същия начин, мигайки с очи. Сега, въпреки че са запазили част от икономическото си величие, те са далеч по–малко чисти, безопасни и комфортни от показателните мегаполиси на Китай (все още страна на контрастите) … Казано по–просто, Китай впечатли [us]американския елит както с устойчивостта си на провокации, така и със себе си, карайки го да започне да се прави на добра овца, когато се очакваше да бъде вълкът …
(Постепенно експертите започнаха да сравняват двете посещения : на Тръмп и на Путин … И установили че Доналд "Тръмп е посрещнат от вицепрезидента Хан Джън – фигура с ограничено политическо влияние и предимно церемониални функции", а Владимир Путин "е посрещнат от Ван И – човек от вътрешния кръг на китайската власт, член на Политбюро, реален център за външнополитически решения" … "В Пекин никой не поставя случайно човек до стълбата на самолета. Никой не определя спонтанно кой ще придружи госта, кой ще стои на масата, кой ще влиза първи, колко дълго ще продължи разговорът без преводачи, кой ще присъства на вечерята. Това е система изграждана десетилетия") ...


Китайското ръководство докато беше домакин на испанския министър–председател Педро Санчес в Пекин, ясно заяви че има големи планове за испанците

А испанският вестник El Mundo, очевидно наслаждавайки се на тактическото поражение на [us]американците (Мадрид е в лоши отношения с Вашингтон, но в добри отношения с Пекин), написа че посещението на руския президент Владимир Путин в Китай само няколко дни след това на Тръмп (на 19–ти и 20–ти май), разкрива истинските приоритети на Китай … "Въпреки очевидното тактическо сближаване с Вашингтон, дългосрочният стратегически съюз с Москва остава един от очевидните и централни стълбове на китайската външна политика", подчертават авторите на статията, отбелязвайки че Пекин увеличава покупките си на руски енергийни ресурси, активно разширява двустранната търговия и предлага на Руската федерация нови възможности …
Тръмп с неговите тарифи и интервенции, е помолен казано направо, да се държи прилично и да преследва взаимноизгоден бизнес, тъй като времето е на страната на Китай. Той би предпочел да изпревари САЩ в мирна надпревара, а не в голяма война, в случай че "капанът на Тукидид" някак си се провали


Дмитрий Бавирин в Деловая газета «Взгляд»

А в Европарламента наричат Кая Калас "европейски ядрен сценарий" … "В парламента ние тайно наричаме Кая Калас "европейския ядрен сценарий" : тя е нашата малка атомна бомба, която ще взриви всичко, до което се докосне, за миг", споделил евродепутатът, германецът Мартин Зонеборн. Според него подобни подигравки произтичат от пълната незначителност на служителката на дипломатическата арена … Така че класикът Тукидит излиза да е прав.

https://vz.ru/world/2026/5/16/1419366.html
https://vz.ru/news/2026/5/17/1419642.html
https://www.kp.ru/daily/277783.5/5249952/
https://vz.ru/world/2026/4/16/1411485.html
https://pogled.info/svetoven/pekin-unizhi-tramp-s-edin-chovek-na-letishteto-svetat-razbra-kakvo-oznachava-tova.192291
https://vz.ru/news/2026/5/22/1421290.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Срещата бе по-скоро акт на снижение на фащ.
Смирението е друга, непозната за тях бира.
:-)))

Случващото се около Иран нека да не си мислим, че е така случайно и причината била да правят ядрено оръжие. То както и патакламата в Усрайна са ... планирани от доста по-рано.
Китай имат интерес да скъсят пътя на доставките към Европа и те да не минават по морета и океани. Затова те правят пътища и ж.п. трасета. Точно те бяха здраво удряни от Израел и САЩ на иранска територия много пъти. Преди това обаче Китай и Русия помогнаха и все още помагат на Иран във военно отношение и то МНОГО! И Иран имат оръжия, които попиляха железния купол на Израел, спукаха от бой американските бази и ги направиха негодни, унищожиха два радара за засичане на ракети на стойност над 1,5 милиарда долара, гърмяха здраво по самолетоносачите и ги принудиха да се дръпнат назад доста. Оръжието, което има в Иран е скрито дълбоко под земята казват на около 300 метра. Пак там под земята се виждат клипове със стотици чакащи дронове. С др. думи Иран не си поплюва и хич не го е страх от САЩ. Последните не могат да направят сухопътна инвазия, защото ще понесат огромни загуби и ... хоп морска блокада от двете страни.
Ама петрола, газта, торове, алумин и т.н. намаляха и цените нагоре. Другите араби без Иран строят петролопровод през пустинята, който да излезе на Червено море, но Иран какво? Удари го.
Времето минава, цените на петрола не падат много и без да си се бият печелят от повишението, което е малко странно. И тъй като петрола е в основата на изработката и доставките на стоките(все още!!) всичко по цял свят е нагоре като цена. Не милиарди, а трилиони долари ще е печалбата. Това е също лост за управление на света. Чуват се и приказки, че САЩ не ще да помогнат на Тайван, ако Китай ги награби. То Тайван са "голяма територия", ама не може там да се пръкнат амерички бази, нали така!? и ракетите за по-малко от две минути да са в ... Пекин!? То и по тази причина Куба е набедена още от времето на Хрушчов. Не е забравено, не е!
Случайностими товарищи НЕТ!!

Хе–хе, много си прав, че у янките смирение няма.

"не си мислим, че е така случайно". Напротив – знаем че е закономерно. Това е същността на империализма.

Според някои капанът на Тукидид не се случва винаги при смяна на световния хегемон. Например Великобритания мирно отстъпва лидерството на САЩ...

То е защото са роднини.