• "Рубио : България беше много полезна във войната срещу Иран … Държавният секретар на САЩ Марко Рубио открои България сред държавите от НАТО, които са били много полезни на Вашингтон по време на войната с Иран", изнася вестник СЕГА …

"Да, проблемът с НАТО – и аз съм бил поддръжник на НАТО през цялата си кариера в Сената. И една от причините поради които подкрепях НАТО беше, че ни дава право на базиране. Позволяваше ни да имаме бази в Европа, които бихме могли да използуваме при евентуална ситуация, като например в Близкия изток, където може да има самолети летящи от някоя държава в Европа, и всъщност да защитават националните ни интереси в Близкия изток например или в Африка …
И така, когато партньорите от НАТО ви отказват да използувате тези бази – когато основната причина, поради която НАТО е добър за [US]Америка сега ни се отказва от Испания например – тогава каква е целта на Алианса? Той започва да се превръща в нещо от типа "те са съюзници, когато искат да бъдат".
И вижте, за да сме откровени, имаше държави–членки на НАТО, които много ни помогнаха (И вижте, честно казано има страни в НАТО, които ни бяха много полезни) (And look, to be fair, there are countries in NATO that were very helpful to us). Само ще посоча една – Португалия. Те казаха "да" още преди да ги попитаме – казахме им какъв е въпросът … Полша. Така че има страни – Румъния, България. Други като Испания са ужасяващи, просто ужасяващи. Така че мисля, че има някои много основателни въпроси, които трябва да се зададат относно НАТО, а именно : Каква е целта да сме в съюз, чиято полза за нас е това право на базиране, ако във време на конфликт като този който имахме с Иран, те могат да ни откажат използуването на тези бази? [като Испания] Тогава защо сме там? Само за да ги защитим, но не и за да защитим националния си интерес? Това е много основателен въпрос, на който трябва да отговорим", казал държавният секретар пред Шон Ханити от Fox News Channel "на борда на Air Force One, с който се отправяме към Китай" … Но не ни хвали така, както хвали Португалия …



Какво търсят Съединените щати от НАТО? "Право на базиране" търсят. И къде се базираха по време на войната им с Иран? Базираха се на гражданското ни летище "Васил Левски" в столицата София, защото вероятността Иран да удари гражданско летище е по–малка … А какви ни ги разправяха министър–председателят и министърът на войната Запрянов? А? …
От израза "много ни помогнаха" (ни бяха много полезни) излиза, че военните действия на Съединените щати срещу Иран вече са в минало време … За Израел не е ясно …
От казаното от държавния секретар могат да се направят и други изводи, например :
– Да, това (Китай) е както нашето най–голямо политическо предизвикателство в геополитически план, така и най–важните отношения, които трябва да управляваме. Искам да кажа, това е голяма, могъща страна. Тя ще продължи да расте. Но ще имаме наши интереси, които ще бъдат в конфликт с техните интереси, и за да избегнем войни и да поддържаме мира и стабилността в света, ще трябва да ги управляваме … (Значи САЩ се страхуват от война с Китай и гледат да избегнат такава);
– Когато има конфликт, това е – между това, което те искат, и това, което ние искаме, точно там работата на дипломацията и тези лични отношения между лидерите са толкова критични. И има моменти, когато някои от тези конфликтни въпроси са несъвместими. Мисля че Иран е пример за това : техният клерикален режим иска да има ядрено оръжие, а светът – воден от президента Тръмп – казва че това е напълно невъзможно, не може да се случи (Манията за величие и изключителност още не ги е напуснала);
– По отношение на търговията, вижте, Съединените щати са много ясни : Трябва да можем да произвеждаме собствени продукти. Не можем да зависим от Китай – или от която и да е друга държава – за 100 процента от всичко, от което се нуждаем … И – но президентът е много ангажиран с връщането на фабриките, с връщането на индустриалния капацитет на Съединените щати и с диверсификацията на източниците, от които получаваме нашите рядкоземни елементи, нашите критични минерали, нашите вериги за доставки (Опитайте, ама както вече съм писал, надали ще се получи. Изпуснеш ли питомното, иди гони после дивото. То затова и все ви избива на войни и грабеж);
– Когато зависиш от друга държава за 100 процента от това, от което се нуждаеш, си много уязвим. По същия начин Китай иска – те искат – Китай иска светът да бъде зависим от тях на 100 процента, защото това им дава сила и влияние (Груба грешка в преценката за Китай, основана на субективните им представи и собствени стремежи. Китай не иска светът да зависи от него по начина, по който това искат Съединените щати);
– Ние от друга страна, не го гледаме по този начин и не искаме да виждаме нищо – не се опитваме да ограничим Китай, но техният възход не може да дойде за наша сметка. Техният възход не може да дойде за сметка на нашето падение (Вашето падение идва и произлиза от вътрешните ви противоречия, които Китай използува естествено);



– Китайците имат кораби, заседнали в Персийския залив … Китайски кораб – не под китайски флаг, но с китайски товар – беше ударен … Така че е в техен интерес да разрешат този проблем [с Иран] и се надяваме да ги убедим да играят по–активна роля в това Иран да се откаже от това, което прави сега и се опитва да прави сега в Персийския залив (Явно не могат да се справят с Иран и ще молят другаря Си да помага);
– Е, по отношение на Венецуела минаха четири месеца, така че мисля, че постигнахме известен стабилен напредък в подобряването на положението във Венецуела. Вижте, опитваме се да нормализираме това място. Това е място, където … страна с невероятно богатство, но цялото богатство беше откраднато (От кого бе, Марко?). Това нямаше да е от полза за венецуелския народ. Затова създадохме механизми. Всички пари които печелят от петрол, сега отиват в банкова сметка в Ню Йорк, одитирана от KPMG, и се използуват за изплащане на заплатите на учители, пожарникари, полицаи и университетски преподаватели. Така че за първи път от повече от десетилетие богатството на страната всъщност е от полза за народа на Венецуела. Но има още работа за вършене. Венецуела е по–добро място днес, отколкото беше преди 4–ри месеца (Има си хас, като махнахте блокадата и ембаргото), но трябва да продължи по този път (И тук мания за месианство);
– А случаят с Куба е съвсем различен. В Куба няма икономика. Доколкото има някакво богатство в Куба, то не отива – не – забравете, не отива при хората [защото е откраднато]. Дори не отива при правителството. Богатството се контролира от частна компания – от компания собственост на военни генерали. Те вземат всичките пари. Те седят на милиарди долари, нали? Това е страна, където хората буквално сега ядат отпадъци от улиците, но те имат компания, която контролира всички пари които печелят там, които се намират на 15–16 милиарда долара … Така че, това е разбита, нефункционална икономика и е невъзможно да се промени. Иска ми се да беше различно. Но аз вярвам – това е мое лично мнение – че не можете да промените икономическата траектория на Куба, докато хората които я управляват сега, я управляват. Това е което ще трябва да се промени, защото тези хора се оказаха неспособни. Надявам се да греша. Ще им дадем шанс. Но не мисля, че това ще се случи. Не мисля, че ще можем да променим траекторията на Куба, докато тези хора са на власт в този режим (Абсолютно профанско непознаване и неразбиране на Куба и кубинския народ);
– Единственото нещо на което Куба би се радвала, е огромна общност от емигранти, кубински [us]американци, които биха се върнали и биха инвестирали. Но мисля, че би имало интерес в световен мащаб. Вижте, те имат значителни минерални находища в Куба. Някои от – и някои от рядкоземните минерали, едни от най–добрите в света. Те очевидно имат невероятна възможност с туризма, със селското стопанство – много богата земеделска земя. Така че Куба не трябва да бъде бедна страна. Нейният народ не трябва да гладува. Нейният народ трябва да е проспериращ. И най–интересното е, че виждате кубинци навсякъде по света – в Съединените щати, но ги виждате и в Европа, виждате ги в Панама. Кубинците напускат Куба, отиват в други страни и стават успешни (тоест богати, което не е основна характерна черта на кубинския народ, каквато е за [us]американците). Единственото място в света, където кубинците сякаш не могат да просперират (тоест да забогатяват) и да успеят [да богатеят], е Куба;
– ако погледнете руснаците, те губят пет пъти повече войници на месец, отколкото украинците … Щетите върху руската икономика са изключителни. Руснаците губят по 15–20000 войници на месец. Не ранени, а мъртви (Без коментар);
– Това е нашата основна задача – да пазим [us]американците в безопасност. И затова сме ангажирани с Иран. Ето защо сме ангажирани с всичко, което правим по света … [US]Америка ще бъде ангажирана със света. Не става въпрос за затваряне навътре. Но ще се ангажираме със света въз основа на това, което е добро за [US]Америка, което е в национален интерес на Съединените щати, казал още държавният секретар …











И затова ще надничаме в папките на нашите противници, както донася агент nedovolen

Що се отнася до безопасността на [us]американците, това им е стар проблем : • Тъй като от 11.09.2001–ва година насам [us]американците са болни на тема "заплаха от тероризъм" и "безопасност", ще е полезно да си припомнят какво е казал експрезидентът им Айзенхауер (1953–1961) навремето : "Ако всичко което искат [us]американците е безопасността, те спокойно могат да влязат в затвора", отбелязвам на страница 14–та в Книгата.

https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/rubio-bulgariya-beshe-mnogo-polezna-vuv-voynata-sreshtu-iran
https://www.state.gov/releases/office-of-the-spokesperson/2026/05/secretary-of-state-marco-rubio-with-sean-hannity-of-fox-news-channel
https://www.facebook.com/reel/2092781321675490

© Красимир Говедаров, Главен експерт