Прочетен: 2216 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 03.05 23:35
• Тогава, сещате се кога през XIX–ти век, когато освен в Османската империя никъде другаде в Европа не е имало бръснарници и фризьорски салони, «Историята за пръв път бе поставена на своята действителна основа; сега най–после бяха признати историческите права на такъв очевиден, обаче дотогава съвсем незабелязван факт, че хората първо трябва да ядат, да пият, да имат жилище, да се обличат и че следователно те трябва да се трудят, преди да могат да се борят за господство, да се занимават с политика, религия, философия, [тъпо да дращят "премъдрости", простотии и глупости в blog.bg; безотговорно и ненаказуемо да бърборят същите неща в Народното събрание, по телевизора] и така нататък» …
Тоест «ние трябва преди всичко да констатираме първата предпоставка на всяко човешко съществуване, а следователно и на всяка история, а именно предпоставката, че хората трябва да имат възможност да живеят, за да бъдат в състояние "да правят история" … Но за живота са нужни преди всичко храна и питие, жилище, облекло и още нещо. И така първият исторически акт е производството на средствата необходими за задоволяване на тези потребности, производството на самия материален живот, а именно това е такова историческо дело, такова основно условие на всяка история, което (както сега, така и преди хиляди години) трябва да се изпълнява всекидневно и всекичасно – дори само за това, за да могат хората да живеят» … «Всяко дете знае, че всяка нация би загинала от глад, ако преустанови работата не за година, а дори само за няколко седмици» …
«Като целесъобразна дейност за усвояване на природното в една или друга форма трудът е природно условие за човешкото съществуване, независимо от всички социални форми условие за обмяната на веществата между човека и природата» …
«Трудът е източникът на всяко богатство, казват политикоикономистите. Той действително е такъв наред с природата, доставяща му материала, който той превръща в богатство. Но той е безкрайно повече от това. Той е първото основно условие на целия човешки живот, и то в такава степен, че в известен смисъл трябва да кажем : трудът е създал самия човек» …
И «когато след хилядолетна борба ръката най–после се диференцирала от крака и се установил изправеният вървеж, тогава човекът се отделил от маймуната и била положена основата за развитие на членоразделната реч и за мощното развитие на мозъка, благодарение на което оттогава се е образувала непроходима пропаст между човека и маймуната. Специализирането на ръката – това означава появата на оръдието, а оръдието означава специфично човешка дейност, преобразуващо обратно въздействие на човека върху природата – производство» … «Само човекът е успял да сложи своя печат върху природата : той не само е преместил различните растителни и животински видове, но и така е изменил външния вид и климата на своето местожителство, дори и самите растения и животни, че резултатите от неговата дейност могат да изчезнат само с общото отмиране на земното кълбо. И това той е достигнал преди всичко и главно посредством ръката. Дори парната машина която досега е неговият най–могъщ инструмент за преобразуване на природата, се основава именно като инструмент, при последна сметка на дейността на ръката. Но паралелно с развитието на ръката се развивала стъпка по стъпка и главата, възниквало съзнанието – най–напред за условията на отделни практически полезни резултати, а по късно въз основа на това у по облагоприятствуваните народи възникнало разбирането на природните закони, обуславящи тези полезни резултати. А с бързо растящото познание на природните закони растели и средствата за обратно въздействие върху природата; само с ръката хората никога не биха създали парната машина, ако паралелно с нея и отчасти благодарение на нея не се е развивал съответно и мозъкът на човека» … «Така че ръката е не само орган на труда, тя е и негов продукт. Само чрез труда, чрез приспособяване към все по нови oneрации, чрез наследяване на придобитото по този начин особено развитие на мускулите, сухожилията, а през по–голям период от време и на костите и чрез все по–ново приложение на това наследено усъвършенствуване към нови, все по–сложни операции, човешката ръка е придобила онова високо съвършенство, при което са могли да бъдат създадени като по вълшебство картините на Рафаел, статуите на Торвалдсен, музиката на Паганини» [и на Бах, Хайдн и Моцарт, на оркестъра на лайнера "Титаник", които бае Коста Planinitenabulgaria обожава] … «Най–напред трудът, а след него и по–късно заедно с него езикът – това са двата най–съществени стимула, под влиянието на които мозъкът на маймуната постепенно се превърнал в човешки мозък, който въпреки всичкото си сходство с първия далеч го превъзхожда по големина и съвършенство. А успоредно с по–нататъшното развитие на мозъка се развиват по–нататък и неговите най–близки оръдия – сетивните органи. Както езикът при своето постепенно развитие неизбежно се съпровожда от съответно усъвършенствуване на слуховия орган, така и развитието на мозъка изобщо се съпровожда от усъвършенствуването на всички сетива. Орелът вижда много по–далеч от човека, но човешкото око забелязва в предметите много повече неща, отколкото окото на орела. Кучето има много по–тънко обоняние от човека, но то не различава и една стотна част от миризмите, които за човека са определени признаци на различни неща. И осезанието което маймуната притежава едва в най–груба начална форма, също се е развило пак заедно с развитието на самата човешка ръка, чрез труда» …
И сега сме в епохата на трансформация на ограничения умствено буржоазен човек в умствено неограничения комунистически човек, процес много по величествен, отколкото да кажем "пробуждането" на средновековния човек от религиозната летаргия …
(1)(3).png)
А това дело на ръката човешка язовир "Бели Искър", е строен в много труден военен период под ръководството на кмета на София инженер Иван Иванов. Сега ремонтът на язовирната стена се оказва непосилен за държавата, изнася вестник СЕГА
Така че «трудът е преди всичко процес между човека и природата, процес в който човекът чрез своята собствена дейност опосредствува, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата. Той сам като природна сила противостои на природното вещество. Той поставя в движение присъщите на своя организъм природни сили, своите ръце и крака, глава и пръсти, за да си присвои природното вещество във форма полезна за неговия собствен живот. Като действува по този начин върху външната природа и като я изменя, той същевременно изменя и своята собствена природа» … Следователно «трудът става източник на богатство и култура само като обществен труд", или – което е същото – "в обществото и чрез обществото» … До тогава индивидуалният труд е бил само източник на препитание …
«… трудът е създателят на всички стойности. Само той придава на намерените в природата продукти стойност в икономически смисъл на думата. Самата стойност не е нищо друго освен израз на овеществения в дадено нещо обществено необходим човешки труд. Следователно трудът не може да има никаква стойност. Да говорим за стойност на труда и да се опитваме да я определим – това е все едно да говорим за стойност на самата стойност или да се опитваме да определим тежестта не на някое физическо тяло, а тежестта на самата тежест» [и нашите "умни" синдикалисти ни говорят за пазар на труда, което замазва факта, че на пазара на работната сила индивидът продава работната си сила, способността си да се труди, често единствената му собственост, на собственика на условията за труд, придобити чрез грабеж и експлоатация на други преди него. За буржоазните икономисти и политици е разбираемо и приемливо, но за синдикалистите да заблуждават членската си маса е подлост спрямо тези от чиито членски внос се издържат?! То алчността обхванала цялото ни общество, нямаше как да подмине професионалните съюзи. Моят опит в работата със синдикатите съм обобщил така : • Да нахраним синдикатите, каквото и да означава това (16–та страница на Книгата); • Когато синдикален лидер се сдобие със скъпа нова кола или жилище, а работниците чийто интереси той защитава биват съкращавани, това означава че лидерът е много способен и умен, а работниците са некадърни и мързеливи (страница 35–та); • Влиятелен синдикален бос се изповяда пред четящата публика : "Уморен съм". Моят скромен житейски опит, който по години се равнява на този на синдикалния бос, също потвърждава, че борбата за утвърждаването на демокрацията е много по трудна и уморителна от борбата за събарянето на комунизма ()] …
И «Работоспособността още не означава труд, също както и способността за хранене още не означава храносмилане. За този последния процес е нужно както е известно, нещо повече от добър стомах. Който казва работоспособност, той не се абстрахира от средствата за живот необходими за нейната издръжка, нейната стойност изразява именно стойността на тези средства за живот. Ако работната сила не може да бъде продадена, тя е безполезна за работника, той дори чувствува като жестока природна необходимост факта, че неговата работоспособност се е нуждаела за своето произвеждане от определено количество средства за живот и постоянно се нуждае от такива за своето възпроизвеждане. Той открива тогава заедно със Сисмонди : "Работоспособността е нищо, ако не се продаде"» …
А «под работна сила или работоспособност ние разбираме сбора от физически и умствени способности, с които разполага организмът, живата личност на един човек и които той поставя в движение винаги, когато произвежда някакви потребителни стойности» …
Така че «стойността на работната сила се определя от стойността на средствата за живот, нужни за произвеждане, развитие, запазване и увековечаване на работната сила» … Затова «притежателят на пари [капиталистът винаги] намира на пазара такава специфична стока : работоспособността, или работната сила» … Освен това «притежателят на работната сила е смъртен. Затова ако трябва непрекъснато да се явява на пазара – а това е предпоставка за непрекъснатото превръщане на парите в капитал – продавачът на работната сила трябва да се увековечава "както се увековечава всеки жив индивид, тоест чрез размножаване". Работните сили които поради изхабяване или смърт изчезват от пазара, трябва постоянно да се заместват поне със същото количество нови работни сили. Така че сумата на средствата за живот, необходими за произвеждането на работната сила, включва и средствата за живот за заместниците, тоест за децата на работниците, и по такъв начин се увековечава на стоковия пазар расата на тези своеобразни стокопритежатели» и така нататък продължава с придобиване на образование, придобиване на трудови умения и прочие …
И «Тъй като трудът е източник на всяко богатство, нито един член на обществото не може също да си присвоява богатство иначе, освен като продукт на труда. Така че ако самият не работи, той живее от чужд труд и придобива и своята култура също за сметка на чужд труд» … И тъй като развитието на производителните сили е направило труда и производството дотолкова общи и обществени, то частното присвояване на произведения продукт се явява анахронизъм и влиза в остро противоречие с интересите на обществото, което наблюдаваме в капиталистическия Запад, особено в лидера Съединени щати, в Руската федерация и в Китай по незабележимо … И по законите по които живее капиталистическата обществено–икономическа формация, противоречията в буржоазния свят все го избиват на война и грабеж … Което както ни учи историята, в крайна сметка завършва с неизбежна смяна на формата на собственост върху съществуващите условия на труд …
«Работникът не само изменя формите на природното; той същевременно осъществява в природното и своята съзнателна цел, която като закон определя начина на неговото действие и на която той трябва да подчинява своята воля. И това подчинение не е единичен акт. Освен напрягането на органите които работят, необходима е през цялото времетраене на труда целесъобразна воля, която се проявява като внимание, и тя е необходима толкова повече, колкото по–малко трудът по своето съдържание и начин на изпълнение увлича работника, значи колкото по–малко работникът се наслаждава от него като игра на своите собствени физически и интелектуални сили …
Независимо от новата сила която се получава от сливането на много сили в една обща сила, при повечето производителни работи самият прост обществен контакт поражда едно съревнование и своеобразно повишаване на жизнената енергия (animal spirits), което повишава индивидуалната работоспособност на отделните работници … във всички тези случаи специфичната производителна сила на комбинирания работен ден е обществена производителна сила на труда, или производителна сила на обществен труд. Тя възниква от самата кооперация. В планомерно сътрудничество с други работници работникът смъква своите индивидуални граници и развива своята родова мощ» …
«Всеки непосредствено обществен, или съвместен труд от по голям мащаб изисква повече или по–малко такова ръководство, което установява хармония между индивидуалните дейности и изпълнява общите функции, произтичащи от движението на целокупния производствен организъм, за разлика от движението на неговите самостоятелни органи. Един отделен цигулар се управлява сам, но един оркестър има нужда от диригент. Тази функция на ръководство, надзор и съгласуване става функция на капитала, щом подчиненият му труд стане кооперативен. Като специфична функция на капитала, функцията на ръководството придобива специфични характерни белези [какъвто е глобализмът например] …
Както една армия има нужда от цяла йерархия от военни командири, така и една работническа маса, която работи съвместно под командата на един и същ капиталист, има нужда от промишлени офицери (управители, managers) и подофицери (надзиратели, foremen, over–lookers, contre–maоtres), които през време на трудовия процес командуват от името на капитала» [И се опитват не само отделна корпорация, страна или съюз, а цялата планета да командуват искат : да съкратят народонаселението до удобният им за командуване и манипулиране "златен милиард" като му наложат извратени нечовешки отношение, които спират естественото му възпроизводство чрез размножаване, като му надянат на врата разни електронни ограничения с личните документи, с електронните лични пари и прочие] …
Да–а–а, само че капиталът не може да се споразумее сам със себе си, тоест неговите части – отделните капиталисти – няма как да се разберат помежду си въпреки призивите на Чарли 3 "за единство на Запада в реч пред Конгреса на САЩ" … Защото пицата е една, а гладните капиталисти са много и много са гладни … А пък украинците ги обединява "сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена [...] с една смърт юнашка и с една победа" …
В Руската федерация капиталистите (олигарси) ги обединява засега Путин и СВО–то, което ще е до време и ако той не ги ликвидира, то те ще го ликвидират; в Китай капиталистите ги обединява силната държавна власт на Комунистическата партия … Българите ги обединява глупостта и простотията, а Колективния Запад никой не го обединява. И офертата на Вълка : Вълкът казал на овцете : "Хайде овце, да се споразумеем с вас на икономическа основа : Аз няма да паса тревата ви, а вие ще ми давате месото си" (Карел Чапек) среща твърд и упорит отказ сред "овцете" от Третия свят, който гони и овчари и кучета и вълци …
И тъй като както виждаме трудът е в основата на човешкото общество, «Обществото не може да дойде в равновесие, докато не почне да се върти около слънцето на труда» …
«Цялото развитие на човешкото общество след стадия на животинското дивачество започва от деня, когато трудът на семейството е започнал да създава повече продукти, отколкото са били необходими за неговата издръжка, от деня когато част от труда е могла да се употреби не вече за произвеждане на средства за живот, а на средства за производство. Излишъкът от продукта на труда над разноските за издръжка на труда и създаването и натрупването на един обществен производствен и резервен фонд от този излишък е било и си остава основа на всеки обществен, политически и интелектуален прогрес. В цялата досегашна история този фонд е бил притежание на отделна привилегирована класа, която заедно с това притежание е придобивала и политическото господство, и духовното ръководство. Предстоящият социален преврат за пръв път ще направи този обществен производствен и резервен фонд, тоест цялата маса от сурови материали, оръдия за производство и средства за живот действително обществен, като го изземе от ръцете на привилегированата класа и го предаде на цялото общество като всеобщо достояние» …
А «неработоспособността [принудителна или доброволна] – това е по същество смъртна присъда за всеки човек, който не иска да бъде добитък» …
(2)(3).png)
Ето и стихотворението на един съвременен Пеньо Пенев – блогърът andrei (Андрей Денчев) :
Невидимите хора
При невидимите хора се родих,
При тях израснах, живях и работих –
при невидимите хора от крайните квартали,
при хората работещи в полето,
при миньорите в забоите
не виждащи небето,
при невидимите хора в заводите –
при шофьорите по безкрайните шосета,
при невидимите хора с животните в оборите,
при невидимите хора по улиците с метлите,
за които никога не стигаха парите –
при зидарите с протърканите антерии,
с ръце напукани от цимента изгорели,
при тях нямаше дебели.
С невидимите хора живях – невидим бях и аз –
работници бяха те – работник бях и аз,
с техните тревоги и неволи,
но никога не чух и не видях, невидимите хора
за нещо да се молят – за тях това бе и срам и грях.
1.1.2026–та година, Андрей Денчев
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T19/BKP50-19.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T3/BKP50-3.pdf
https://www.marxists.org/russkij/marx/cw1/marks_i_engels_sochineniya_1_izd._t._25_1936.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T13/BKP50-13.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T20/BKP50-20.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf
https://www.marxists.org/russkij/marx/cw1/marks_i_engels_sochineniya_1_izd._t._26_1935.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T16/BKP50-16.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T18/BKP50-18.pdf
https://www.segabg.com/hot/category-economy/i-sled-500-mln-lv-200-yazovira-ostanaha-neremontirani
https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/charlz-iii-prizova-za-edinstvo-na-zapada-rech-pred-kongresa-na-sasht
https://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gusla/opylchencite.htm
https://www.segabg.com/hot/category-economy/polovinata-mladi-bulgariya-ne-rabotyat
https://andrei.blog.bg/politika/2026/01/01/nevidimite-hora.1973792
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
Мъдрост и веселие – градски легенди от д...
© Свободата не ще екзарх, иска Караджата
Литературен конкурс за фантастични разка...
На 8 септември 1941 година започва блока...
Честито на трудовите хора!
:-)))
Най-важното, ЧОВЕКЪТ не се прави с ръка. Да се отбележи в протокола.
Според науката, трудът е създал човека!
Писано е много по този въпрос, нищо полезно не мога да добавя!
Но ще дам няколко майтапчийски коментари, свързани с труда!
На студентска бригада сме Валя проливен дъжд, кал до колене
Ръководството на бригадата решава, че можем да работим Правят и демонстрация Пълен провал Един колега- зевзек се обажда- Днес да работят маймуните, за да станат хора!
Сред всеобщия смях, отложиха работата за следващия ден
Калеко ми, който относно работата даваше съвети и в двете посоки- да работиш и да не работиш( ако нямаш полза), казваше- Ако от работата имаше полза, владиката и той щеше да ходи на работа!
Една възрастна жена, от заможно семейство през живота си имаше само един работен ден На втория родителите и я прибрали! Беше вэзпитана жена Не се е налагало да работи като учител например, нещо обичайно за жените тогава Но на мен натякваше , като порасна, да си намеря работа Да не оставам без работа
Беше развила комплекс явно на тема работа Но винаги си спомнях заръката й, без работа да не оставам!
С поздрав:
Да живей трудът!
