• Тоя последният който се нарича одаджия, не ходи да пасе овце. Останалите от овчарите ходят с овцете, а някои си отиват в село при семействата си, гдето живеят по един, най–много два месяца. Това отсъствие си има определеното време през годината, което строго се съблюдава. То бива обикновено по Великден, Гергьовден, Димитровден, Заговезни, Рождество, Велики заговезни и понякога за Голяма света Богородица. Това време се избира именно затова, защото тогава овчарите са най–свободни …
На Великден, когато всичкият християнски свят се весели, овчарите говеят на първия ден, не за себе си, но за доброто на "имането", защото който ядял благо тоя ден, много червеи щяло да има по овцете! …
По първи петли стигнахме на село Черногорово, на хана на дядо Королея. И тоя стар белобрадат човек, съзаклятник, член на тайното общество, който подскачаше от радост че е доживял деня на отмъщението! И тук предметът на разговора ни беше въстанието. Цялата нощ другарите ми играха с ножове, а най–послему търтиха едно хоро, което водеше дядо Королея. Всички радостни, всички весели, пеят и играят като малките деца срещу Великден. Ех, епоха, славна епоха!! …По това време, когато ходеха обезпокоителни слухове, че днес–утре ще да нападнат турците, че Великден или Гергьовден ще да бъде определеният ден за развиването на байряка, окото на българина не мигаше вече, малко щеше да му мисли дали да дръпне или не, когато насочи един път изтритото шишине …
Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище, с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт, какъвто Панагюрище не беше виждал още, па няма и да види занапред. Докато шествието излезе от селото навън, минаха се около два часа. На няколко места трябваше да се спираме, докато се разтъпче народът по улицата, който задръстяше свободния ход. Мъжете се надпреварваха и трупаха кой да върви по–близо до знаменосеца или до щаба на Бенковски, към които бяха обърнати всички любопитни очи; младите моми и булки стояха наредени покрай пътя от двете страни с китки в ръцете, с които кичеха конете на юнаците и своите роднини и познайници, а някои ги хвърляха върху войводата и младата байрактарка; малките деца радостно и засмяно тичаха пред шествието като авангарди и късаха с ръцете си яростно който фес им се попадне, така щото улицата почервеня от османлийската емблема; най–после старите баби които бяха излезли по портите, мнозина със запалени великденски свещи, щом се приближаваше процесията захващаха да се кръстят и струваха поклони пред войводата …
Турците не искаха и да знаят даже за нашите приготовления. Малко се тия бояха. Като се явихме на Лисец, увеличиха само караулите си откъм наша страна и подпалиха черковицата "Света Петка", позната вече на читателите, при която тържествуваха панагюрци преди 10–20 деня по великденските празници. Всичките по–възвишени голи баири около селото бяха почернели от неприятелска войска …Народното въображение по селата в IV–ти [революционен] окръг беше си измислило вече по кой начин ще да бъде известен денят на общото въстание … "На първия ден срещу Великден или Гергьовден, през нощта – говореха по селата и старо и младо – ще да хвръкне от пловдивското тепе огнено кълбо, което като се изкачи до в облаците, ще да стане на човек, който ще държи в ръката си кръст и гола сабля, а това ще бъде знакът да се дигнеме против турците" … Едни уверяваха че това кълбо щяло да се спусне от небето, а други – [да се издигне] от земята. Разбира се че мнозина не вярваха в това свръхестествено чудо, при всичко че го говореха;
• Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото
безропотно, хладно живейше в теглото.
Яремът му беше и родствен и мил,
понеже се беше със него родил;
от люлката с него в живота бе тръгнал
и на труда беше като вол обръгнал.
Народът бе мирен и почти засмян,
сред робството тежко ходеше пиян,
защото теглото – и то е пиянство
и прави по–мило злото окаянство,
и разумът мъти на простий народ,
и държи го в дрямка, и прави го скот.
Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,
срещаше Великден, чакаше Гергьовден,
по Коледа весел колеше прасето …
На ниските миндери седяха членовете, около десетина на брой. Между тях и неколцина наши познайници. На първо място – домовладиката, председателят. Соколов, поп Димо, Франгов, Попов, Николай Недкович, Кандов, който днес биде приет с ръкопляскане, също и господин Фратю, върнал се за Великден от Влашко и приет след много молби и каяния. Той забягна във Влашко още подир Андреевден, като си даде честна дума да се не бърка вече в политика. Той благополучно стигна в Букурещ, дето като се видя в безопасност, пак стана разпален патриот и републиканец и се представи пред емигрантите като жертва избягнала от въжето (същи буржоазен либерал). После написа без подпис един член, с който препоръчваше република за България. Но Каравелов занят със своята балканска федерация под княз Милана, изруга това знаменито произведение. Фратю го поднесе тогава на Ботева – за "Знаме", но и там има същата участ (Ботев бълнуваше тогава за всемирен социализъм). Тогава Фратю отиде и се фотографира в хъшовски дрехи наострен като еж, с оръжие. Но после помисли че не е благоразумно да пръска такива обезпокоителни образи и положи и тях при републиканските статии …
Най–после по Великден, като ставаше в кафенето разговор за страшните препятствия, които ще срещне такова едно движение, и грозните сетнини които могат да го последват, Марко каза натъртено на Алафрангата :
– Михалаке, който смята свирка и тъпан, сватба не прави …Преди шест месеца той споменуваше за "чрево адово".
А поп Ставри потвърди с друга пословица : – Сухо дупе риба не яде;
• Грях е да пипаш хляб и каквато и да е храна с нечисти ръце, да не си отвориш сутрин очите с няколко шепи вода, да не си умиеш срещу неделя главата и нозете с топла вода и сапун или хума и да не си смениш долните дрехи, а радост за тялото и душата е лятно време да се изкъпеш в някой вир из реката вън от града. Добре е по един или два пъти през годината, срещу Божик или Великден да отиде човек на баня, а жените отиват и повече пъти но скришом, че греховна е всяка прекалена грижа за човешката мърша …
До Великден оставаха още две седмици и Султана се зае да изчисти къщата – оная здравата част, дето живееше с баба си хаджийка. Изнесе всичко вън на слънце, изми, изпра, изтупа и проветри, вароса стените, а отвън около прозорците и долу на един аршин от земята нашари с широка ивица синя боя; дъските по стаите и по чардака изтри със счукана керемида, та светнаха от чистота като да бяха мазани с жълт анадолски восък. Цялата къща се поднови, отвори се, задиша с чист здрав дъх. Не беше това само за Великден – Султана се готвеше за сватбата си …
На Великден за второ възкресение, отиде и в църква. Людете го гледаха като да се бе върнал от другия свят …
Остава само едно : да ги оженим час по–скоро. До Поклади остават още две недели. После не ще можем чак до Великден. Ето, да ги венчаем набързо още в неделя …
Мина Благовец, Лазарица, Цветница. Все хубави празници, весели, пролетни. По–свободни бяха сега сърцата на людете и животът им беше по–радостен. Дойде и Великден – празник от неделя до неделя. Който няма по цяло агне на трапезата си, ще има барем четвъртинка, не ще бъдат забравени и вдовиците, и сираците. Гости във всяка къща през цялата неделя и всеки ще влезе да поздрави роднини, приятели, съседи, еснафа си :
– Христос возкресе! … – Воистина возкресе! …
Тая година на Великден се яви и нещо ново в Преспа. Младите от читалището разделени на две дружини, тръгнаха по къщите. Лазар Глаушев водеше едната дружина, а другата – Андрея Бенков. И двамата бяха погребали сестри скоро и не беше прилично да ходят по гости, ама те не бяха тръгнали да ядат, да пият по къщите. Никой не дигна глас да ги укори. Разбра се защо бяха повели дружини от къща на къща. Влизаха у чорбаджиите : "Нека ни видят и чуят и те по–отблизу – каза Лазар Глаушев – да не мърморят толкова против нас, да не ни наричат протестанти и фармасони и като не идват те при нас, ние ще отидем при тях"; влизаха у първомайсторите и майсторите от еснафа, във всяка къща дето имаше по–будни люде, а влизаха и там, дето не бяха мислили да влязат …
През цялата великденска седмица навсякъде се говореше за тия нови гости, за книжките им, за песните и словата им, че ни в една къща не дигнали чаша с вино или ракия. На Томина неделя, макар да беше още Великден и в много къщи имаше имен ден, след църковната служба читалището се изпълни с народ, както отдавна не бе се пълнило …
Не помнеха старите люде народът да е бил толкова весел, както тая година, малко преди – за Великден, и сега – за Гергьовден, пък и всеки божи ден …;
• Коле няма да забрави никога тая своя среща с Делчев. И колко щастлив беше за него тоя ден – поръчаха му същия ден два чифта нови обуща, а такова нещо се случваше само пред Божик или Великден …
Той бе израснал още по–висок тая година, но изглеждаше по слаб стегнат в тъмносинята униформа на гимназията. Идваше си по няколко пъти в годината, и за Коледа, и за Великден, но Ния майка му, го посрещна премаляла от копнеж по него. Дойдоха да го видят лелите му Нона и Манда и двете вече остарели, дойде и Неда Крайчева с всичките си деца, притича през двора и Костадиница, и тя с няколко свои внучета …
– Да ти са много години, бей … да беше дошъл подир Великден, че ние сега с празника, но … щом си дошъл … Ние сички Селим бей, целото село, от пуста сиромашия решихме да те помолиме да ни оставиш гората без пари …
Не дойде тая година за Великден свещеникът в Рожден. Нямал време – служил по другите села. На Великден в църквата пея Даме Скорнев, той каза и "Христос возкресе". Обещал свещеникът да дойде да служи в Рожден на Георгьовден. За великденската ваканция учителката остана в селото – далеко ѝ се виждаше градът, пък и наближаваше голямата ваканция …
И тъкмо преди Великден, когато учителката разпусна децата за празника, надойдоха горе млади люде –  измиха училището, варосаха го и отвътре и отвън, та заприлича на бял манастир. Тая пролет гурбетчиите от Рожден не бързаха да заминат – бояха се че турците няма да ги пуснат и се канеха чак след Великден да се помолят при каймакамина в града – а имаше между тях изкусни майстори и зидари, та направиха училището за чудо и за приказ, виждаше се отдалеко като някаква бяла птица на скалата.
На втория ден на Великден неочаквано дойде у Дона мъжът на Добра. Спря се вън пред вратата, поизкашля се и попита несмело :
– Може ли да влеза учителке, за малко? …;
• На 3 април – Великден 1860–та година, един от първите вождове на българския народ владиката Иларион Макариополски, обяви в Цариград независимостта на българската църква. През време на великденската църковна служба тоя не спомена както винаги досега името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква …
– Ти си побъркан, бре! Затова ли те пуснах да биеш камбаните! Що е това! Да не е Великден или свети Петър и Павел! Слизай долу! Пусни! Ще помислят …
Вардарски отви въжетата от ръцете си, отпусна и двете си ръце изтръпнали и премалели, въздъхна издълбоко :
– Да, клисарю … Днес е велик ден и по–велик за нас …Следобед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град …
"Великдень е първи Божи празяккъ, Рождество е втори и после е за насъ днешнй день на Овети Кирила и Методя и наредъ сички други следъ нихъ. Така же ся рьши н да бъде во веки вековъ и който промьни да бъде проклетъ и презрянъ : а също ся рьши това да ся разгласи средъ народъть и да ся прочете отъ църковни амвонъ за знание на сички благочестиви християни" …
Вадеха си добре хляба те двамата, не бяха ни голи ни гладни децата на Кочо и все по нещо ново им купуваха за Божик или за Великден, къщата беше пълна според както беше редно и прилично – да има що да сложат на трапезата си, да има де да седнат и да легнат, пък да могат да посрещнат и чужди люде …
Мина Великден, мина и Гьоргьовден, започнаха и горещини. Едва тогава се реши Ния да заговори тя първа за новата къща …
Като дойде Великден – сичко свалят и изваждат вън, после пак го нареждат …
След великденската седмица Лазар пак отиде в Битоля. Не се бави там ни два дни. И каза на Андрея веднага щом се върна :
– Тая пролет требва да се дигнем. Немаме много пушки, немаме, кажи–речи нищо в ръцете си, ама иначе още по–лошо ще бъде. Требва, докато русите са още тука. Нагоре на много места са станали битки. В Мариово са се дигнали към петстотин души. Ех, повеке со тояги и секири, ама се са живи люде. По Костурско са се дигнали още повеке, също по Бабуна, между Прилеп и Велес. Става нещо и по Албания, ври нещо и там. Но и турците се съвземат. Пратили много войска към Струма. Да можеше некак сички заедно, цела Македония отеднаж, па да се дигне и Албания … Ама нема веке време за губене. Ако сега изпуснем – свършено е с нас кой знай за колко години. Като се започне еднаж тук и там – ето по Струма, в Паланечко, Малашевията също, ето в Мариово, в Костурско, по Бабуна … сичко ще се запали. Ще дойдат и руси, то се знай. Казаха в Битоля, готови били за Македония седемдесет души руски офицери. Ще дойде и руска конница за секи град. А тия в Европа, щом видят, че целият народ тука …
След Великден аз тръгвам за Виена. Ще купя машините и ще ги докарам […] Веднага след Великден Георги Баболев замина за Австрия. По същото време в една ливада край пътя за Железник, дето свършваха последните къщи на града, цяла една дружина аргати започнаха да копаят основите на мелницата …
Нали беше Кочо малко тежък в езика, това намери да каже : – Хайде да се прощаваме, че кой знай дали ще се видиме още еднаж на тоя ден … След Великден ние с децата тръгваме за България […] Веднага след Великден Кочо замина за София с цялото си семейство.

https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/0
https://chitanka.info/text/3753-pod-igoto/0
http://chitanka.ddns.net:8080/text/569/0
https://www.astro.amu.edu.pl/~voyager/PDF/%D0%94/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%20-%20%D0%A2%20-%203.%20%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD.pdf
https://www.astro.amu.edu.pl/~voyager/PDF/%D0%94/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%20-%20%D0%A2%20-%202.%20%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт