11.04.2024г.

     • На 11–ти април се отбелязва Международния ден на освобождаването на бившите политически затворници и концлагеристи от фашистките концлагери, утвърден с решение на Организацията на обединените нации (ООН) …На тази дата през 1945–та година концлагеристите в Бухенвалд край Ваймар, научили за приближаването на съюзническите войски вдигат интернационално въстание против хитлеристите и излизат на свобода. В основата на организацията на бунта стоят съветски военнопленници, които разоръжават охраната и поемат ръководството на лагера.
След няколко дни намиращите се най–близо [us]американски войски достигат лагера. Първи пристигат войници от 183–ти батальон от 8–ма бригада на 3–та [us]американска армия. Първата работа на [us]американците е да издадат заповед затворниците да предадат намиращото се у тях оръжие. Сформираният батальон от съветски военнопленници категорично отказва да предаде трофеите, тъй като те са единственото доказателство за извършеното в лагера освободително въстание. Така батальонът продължава своето самостоятелно съществуване като самостоятелна войскова единица.
В резултата на това въстание са освободени концлагеристите и в сателитния лагер "Дора", на 22–ри април идва ред на Заксенхаузен, на 29–ти април – Дахау, а на 30–ти април – Равенсбрюк, разказва сайтът Плевен за Плевен …



"Свободата Санчо, е едно от най–ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата които крие земята, нито тези които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертвува животът и обратно, лишаването от свобода е най–голямото зло, което може да сполети човека" …
Свободата както и животът е състояние на индивида, в което индивидът или е или не е, и които две състояния са всекидневна борба … Животът е даден на всяко живо същество и на човека в частност изначално от Природата, докато свободата не им е дадена по рождение. Свободата е осъзната потребност на съзнателния индивид и той се стреми да задоволи тази потребност, да придобие и живее в състоянието на свободен човек … Ние българите това сме го осъзнали : "Да живееш значи да се бориш. Поробеният – за свобода, а свободният – за съвършенство" … И затова "Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество" защото "Само онзи който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата", казват нашите революционери борци за национално освобождение … Но тъй като :
"Светът привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра …" ,
то свободата ни е под непрекъсната заплаха … И затова ни се налага да я отстояваме непрекъснато в семейството и в местоработата … Което не е никак героично и романтично като организираната борба за национална и социална свобода, а е твърде прозаично и делнично – не се увековечава в учебници, в литературата и изкуството … Но има епизоди от всекидневно отстояване на свободата, преминали през вековете и останали в историята. Такава е била например борбата на мъдреца Сократ със свадливата му съпруга Ксантипа да отстоява това което е – човек на мисълта … Доколко историята е достоверна не мога да кажа, но за Ксантипа Уикипедията казва : Съпругата на Сократ е останала в историята като синоним на свадлива, зла и глупава жена. Запазилите се писмени доказателства на Платон и някои други от учениците на Сократ обаче показват, че всъщност тя е била много добра и предана съпруга и грижовна майка, която е тъгувала за приближаващата смърт на мъжа си. Имайки предвид че Сократ не печели никакви пари, не взима възнаграждение за обучението на учениците си, Ксантипа може би от време на време е била недоволна и ядосана и е влизала в словесни раздори с него … Е, та при една такава кавга, след като се навикала на воля, вбесената от невъзмутимостта на съпруга си Ксантипа лиснала върху му помията. Което Сократ мъдро резюмирал така : Гърмя, гърмя, сега пък дъжд поръси …





Недостигът на пари е най–честата причина за семейните разпри, защото в досегашните класови пазарни общества финансовата независимост дава и свобода на действията …
А за днешното ни буржоазно общество на страница 42–ра в Книгата съм казал • Трябва да си достатъчно финансово независим за да имаш независимо собствено мнение …
А финансовата зависимост пък не само ограничава действията, но ги и диктува : "И в края на краищата след като влезахме в Ирак, освободихме Ирак от Саддам Хюсеин и днеска света е едно много по–добро място", каза наскоро Сополан Паси на Цветанка Ризова …
• С помощта на братските Съединени американски щати България донесе свободата в Ирак, а признателните иракчани ни благодариха в 11:45 ч. местно време на 27–ми декември 2003–та година според арабските и мюсюлмански традиции (10) е моето мнение, а вие читатели преценете кой от двама ни е изказал свободно мнението си за освобождаването на Ирак …
"Ако не получиш това което искаш – страдаш; ако получиш това което не искаш – [пак] страдаш; дори когато получиш точно това което искаш също страдаш, защото не можещ да го задържиш завинаги. Твоят ум е твоето затруднение. Той иска да бъде свободен от промяна. Без болка, без задължения за живот и смърт. Но промяната е закон и никакви преструвки няма да променят тази реалност", бил казал Сократ според Mind Transcended ...
За Свободата са казани много неща от поети, писатели, философи или просто мислители като Сократ; и дори нарисувани : Шандор Петьофи например се кълне, че "жертвал бих живота безвъзвратно за любов, любовта да дам за Свободата съм готов" … А известната "романтична" картина на Йожен Дьолакроа "Свободата води народа", е не само символ на Юлската революция във Франция от 1830–та година, а въобще на борбата за Свобода …



Както и знамето от борбата ни за национално освобождение с девиза "Свобода или смърт".Тези, както и десетки други подобни мисли отразяват едно субективно преживяване и оценка на индивида, които отразяват отношения между хора … Те са полезни за живота и житейските борби, но не съдържат в себе си научно знание, което да даде научна основа на борбата на човечеството за свобода и посочи какво следва да се направи за да се разширява, разпространява и укрепва трайно Свободата все повече в обществото, защото «свободното развитие на всекиго е условие за свободното развитие на всички», което произтича от това, че «Свободата е толкова присъща на човека, че дори нейните противници я осъществяват, като се борят против нейното осъществяване» и «Една форма на Свободата обуславя другата, както един член на тялото обуславя другия. Всеки път когато една или друга свобода се поставя под въпрос, същевременно се поставя под въпрос и свободата изобщо. Всеки път когато се отхвърля някоя форма на свободата, същевременно се отхвърля свободата изобщо – тя се обрича на призрачно съществуване и от чистата случайност ще зависи в коя именно област не–свободата ще господствува пълновластно» – «Никой човек не се бори против свободата [изобщо] – човек [конкретно] се бори най–много против свободата на другите. Във всички времена са съществували, следователно, всички видове свобода, само че в едни случаи – като особена привилегия, в други – като всеобщо право».


"Свобода или смърт" е клетва, но не и научно правило за постигане на свободата

Липсата на научно разбиране на борбата за свобода обикновено води освобождаването от едно към запретяването на друго, тоест води отново към не–свобода, за която се спомена по горе – след време свободата се извращава в несвобода … Оттук и необходимостта от всекидневната ни борба за свобода … «Първото необходимо условие за свободата обаче е самопознанието, а самопознанието е невъзможно без признания» …
«Не–свободата става правило, а свободата – изключение от правилото, въпрос на случай и произвол. Затова няма нищо по–погрешно от това да се мисли, че въпросът за специална форма на съществуване на свободата е специален въпрос. Това е общият въпрос в рамките на отделна сфера. Свободата си остава свобода, в каквото и да се изразява : било в печатарско мастило, било във владение на земя, в съвест или пък в политическо събрание. Но лоялният приятел на свободата, който би се чувствувал засегнат в своята чест, ако би трябвало с гласуване да отговори на въпроса : да съществува ли или да не съществува свобода? – същият този приятел на свободата се стъписва пред своеобразния жизнен материал в който се явява свободата; в разновидността той не разпознава рода, заради печата той забравя свободата. Нему се струва, че предмет на неговото съждение е чужда нему същност, а в действителност той осъжда своята собствена същност» …
Но свободата на индивида може да бъде ограничавана не само от друг или други индивиди, а и от обективната действителност – от природните и обществените условия на битието на човека; от обществените институции като държавата например, които са продукт на самият човек в процеса на неговото обществено развитие като такъв : «Хегел пръв правилно е представил съотношението между свобода и необходимост. За него свободата е опознаване на необходимостта : "Необходимостта е сляпа само доколкото не е разбрана". Свободата се заключава не във въображаемата независимост от законите на природата, а в опознаването на тези закони и в съдържащата се в това познание възможност планомерно да заставяме законите на природата да действуват за постигането на определени цели. Това важи както за законите на външната природа, така и за законите които управляват физическото и духовното налично битие на самия човек – две категории закони, които ние можем да отделяме една от друга най–многото в нашата представа, но не и в действителността. Така че свободата на волята не е нищо друго освен способността да се вземат решения при познаване на нещата … [Както е известно – Свободата е осъзната необходимост] …
По такъв начин колкото по–свободно е мнението на човека по определен въпрос, с толкова по–голяма необходимост ще се определя съдържанието на това мнение; и напротив, основаната на незнанието неувереност, която привидно произволно избира между многото различни и противоречиви една на друга възможности за решение, тъкмо с това доказва своята не–свобода, своето подчинение на онзи предмет, над който тя би трябвало да господствува. Следователно свободата се състои в основаното на познаване на природните необходимости [Naturnotwendigkeiten] господство над самите нас и над външната природа; така че тя е по необходимост продукт на историческото развитие … Първите отделили се от животинското царство хора са били във всичко съществено също така не–свободни, както и самите животни; но всеки напредък на културата е бил крачка напред към свободата. На прага на човешката история стои откритието на превръщането на механическото движение в топлина – добиването на огъня чрез триене; в края на досегашния период на развитие стои откритието на превръщането на топлината в механическо движение – парната машина – Но въпреки гигантския освободителен преврат, който извършва парната машина в социалния свят – този преврат още не е завършен и наполовина – все пак няма съмнение, че добиването на огъня чрез триене далеч надхвърля парната машина по своето световно–историческо освободително значение …
Защото добитият чрез триене огън за пръв път е дал на човека господството над една природна сила и с това окончателно го е отделил от животинското царство. Парната машина никога няма да може да извърши такъв грамаден скок в развитието на човечеството, колкото и да сме привикнали да виждаме в нея представителка на всички ония огромни, опиращи се на нея производителни сили, само с помощта на които става възможен такъв обществен строй, в който няма да има нито класови различия, нито грижи за средства за лично съществуване и в който за пръв път ще може да се говори за истинска човешка свобода, за живот в хармония с познатите закони на природата. Но колко млада е още цялата човешка история и колко смешно би било да приписваме на сегашните наши възгледи каквато и да било абсолютна валидност – това се вижда от простия факт, че цялата досегашна история може да бъде охарактеризирана като история на периода от практическото откриване на превръщането на механическото движение в топлина до откриването на превръщането на топлината в механическо движение» …
А връзката между свободата и държавата, която е организирано насилие и ограничаване свободата на една класа от друга класа е, че «Свободата се състои в превръщането на държавата от орган стоящ над обществото, в орган изцяло подчинен на това общество» и «когато стане възможно да се говори за свобода, тогава държавата като такава престава да съществува» … «Собственото обединение на хората в общество, което досега им е противостояло като натрапено им от природата и историята, сега става тяхно собствено свободно дело. Обективните, чуждите сили които досега са господствували над историята, минават под контрола на самите хора. Едва от този момент хората напълно съзнателно ще започнат сами да създават своята история, едва от този момент привежданите от тях в движение обществени причини ще дават в значителна и все по нарастваща степен желаните от хората резултати. Това е скокът на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата» … (Всеки индивид, всеки народ и всяка нация са до толкова свободолюбиви, до колкото им позволяват материалните условия на живот) :



И тъй като основно условие за съществуването на човека и обществото е трудът, то свободата на индивида се определя от отношенията в процеса на труда : «Царството на свободата започва в действителност едва там, където престава трудът диктуван от нужда и външна целесъобразност, следователно по естеството на нещата то лежи отвъд сферата на същинското материално производство. Както дивакът трябва да се бори с природата за да задоволява своите потребности и да запази и възпроизвежда своя живот, така трябва да се бори цивилизованият във всички обществени форми и при всички възможни начини на производство. С неговото развитие това царство на естествената необходимост се разширява, защото се разширяват неговите потребности; но същевременно се разширяват и производителните сили, които служат за тяхното задоволяване. Свободата в тази област може да се състои само в това, че социализираният човек, асоциираните производители рационално регулират тази своя обмяна на веществата с природата, поставят я под свой общ контрол, вместо тя като сляпа сила да господствува над тях; извършват я с най–малкия разход на сили и при най–достойните за човешката им природа и адекватни на нея условия. Но все пак това остава царство на необходимостта. Отвъд него започва развитието на човешката сила като самоцел, истинското царство на свободата, което обаче може да разцъфти само върху това царство на необходимостта като върху своя база. Намаляването на работния ден е основното условие» …
И понеже материалните блага няма да са изразител на богатство, «Ако трябва всички да работят, ако отпадне противоположността между прекалено работещите и безделниците – а това във всеки случай би било последица от обстоятелството че капиталът е престанал да съществува, че продуктът не би давал повече право върху чужд принаден труд – и ако освен това се вземе под внимание развитието на производителните сили създадено от капитала, тогава обществото ще произвежда за 6 часа необходимото изобилие, за тези 6 часа ще произвежда повече, отколкото сега се произвежда за 12 часа, и заедно с това всички ще имат 6 часа "време, с което могат свободно да разполагат", тоест ще имат истинското богатство – времето което не се поглъща от непосредствено производителен труд, а остава свободно за удоволствия, за почивка, в резултат на което ще се открие простор за свободна дейност и развитие. Времето е простор за развитие на способностите и така нататък. Известно е, че самите политико–икономисти оправдават робския труд на наемните работници с това, че той създава свободно време за други, за друга част от обществото, а с това – и за обществото на наемните работници [изобщо] … Работниците сега работят 6 часа свръх онова, което [сега] е нужно за тяхното собствено възпроизводство […] Ако капиталът престане да съществува, те ще работят вече само 6 часа, а и безделниците трябва да работят толкова. Материалното богатство за всички би било по този начин намалено до равнището на работниците. Но всички биха имали свободно време, време за своето развитие …
Работното време дори когато разменната стойност бъде премахната, винаги ще си остане създаващата субстанция на богатството и мярката на разходите, необходими за неговото производство. Но свободното време, времето с което можеш да разполагаш, е [вече] самото богатство : отчасти за потребление на продукти, отчасти за свободна дейност, която не се определя като труда под натиска на някаква външна цел, която трябва да бъде осъществена и осъществяването на която е естествена необходимост или социален дълг – както желаете … От само себе си се разбира, че самото работно време – поради това че то ще бъде ограничено до нормалния размер и освен това вече ще се изразходва не за друг, а за самия мен – заедно с унищожаването на социалните антагонизми между господари и работници и така нататък, ще получи като действително социален труд и най–после като база за свободното време съвсем друг, по свободен характер и че работното време на такъв човек, който заедно с това е човек разполагащ със свободно време, трябва да притежава по–високо качество от работното време на работния добитък» …
«Човек който не разполага със свободно време и целият живот на когото – без да се вземат под внимание чисто физическите прекъсвания за сън, ядене и така нататък – отива в труд за капиталиста, стои по–ниско от товарно животно. Той е само машина за създаване на чуждо богатство, физически се изражда и духовно затъпява. А при това цялата история на съвременната индустрия свидетелствува, че капиталът ако не бъде обуздан, ще се стреми безогледно и безмилостно да доведе цялата работническа класа до това ниво на крайна деградация [и както виждаме не само работническата класа, но и цялото общество] …
Ние българите които векове сме били не–свободни, си имаме думата "слободия", която едва ли я има в други езици, поне на руски, английски и сръбски не я открих, което означава че различаваме две степени на свобода – свобода и свобода+ (слободия) … Това може да е резултат само на задълбочени размишления и разсъждения върху свободата – индивидуалната и колективната, която сме придобили с кръв, жертви и чужда помощ.

https://plevenzapleven.bg/blog/2025/04/11/11-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF-3-343253/
https://chitanka.info/text/2991/0
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%B5_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8
https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/rev_nez.htm
https://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/borba.htm
https://literaturensviat.com/?p=158717
https://protreptikos.wordpress.com/2017/09/09/ksantipa-ulomak-iz-giovanni-reale-sokrat/
https://www.facebook.com/photo/?fbid=1237635801697055&set=a.511117837682192
https://www.mindtranscended.com/2023/03/30-nai-dobri-citata-sokrat.html
https://www.youtube.com/watch?v=Zi_Nt_J1dHQ
https://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/solomon-pasi-za-prisaedinjavaneto-na-balgarija-kam-saveta-za-mir.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2026/01/28/nervnost-i-razdraznitelnost-v-burjoaznite-sredi.1976221
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T4/BKP50-4.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T1/BKP50-1.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T20/BKP50-20.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T19/BKP50-19.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T25/T25-KAPITALAT3-2.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T26/T26-KAPITALAT4-3.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T16/BKP50-16.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Зловещите статуи край Ню Йорк и срещу триъгълника на властта у нас имат много закодирани /не, явни са/ подробности, които показват колко сме свободни. Разположените между тях няма да губя време да търся. :-)
Рано или късно всеки се изправя пред Бога. Тогава няма да те питат бил ли си финансово зависим или независим, колко имоти си имал и къщи построил. Ще те питат имал ли си Любов, Мъдрост и Истина. Това е Свободата.

Любов, Мъдрост, Истина, Свобода – ти като един сущи batogo! Той все ни учи на тези неща. Само че тези човешки духовни ценности не са абстрактни. Те си имат реално съдържание, което е конкретно във всяка една проява и се изменя с изменението на отношенията между хората. Аз например съм най–скъперник на Любовта.

За едни е скъпа модна дрешка,
за дребната душа човешка,
За друг да повтаря като папагал,
Глупостите на европейски педал

Трети крщи Либерта, либертаа
Ама и той лъха на празнота..

Това се оказа свободата за дребните буржоазни души – "модна дрешка", обаче с дупки, прокъсана на места.

Свободата е национална и индивидуална /личностна/...
Абсолютна свобода никога и никъде не е имало и няма да има...
Помня цитат от един филм: "Само мъртвият е свободен"...

Свободата е илюзия, като демокрацията!
Свободен ли си, като имаш началник на някакво ниво над тебе?

А, Тръмп е свободен, няма шапка на главата си! Уви, оказва се, че има, чуждестранна!?

Свободен е орелът! Като заграчи от високо, кокошките бягат и вирват крака- да ги мисли за умрели Той ги вижда и от няколкостотин метрова височина
Не се знае каква е йерархията при орлите, но и той не се радва на абсолютна свобода, Някой ловец или самолет може да го забършат!

Абсолютна е само абсолютната нула
Ние сме свободни колкото малките пиленца са свободни? Искаме да сме на сигурно, под топло крило!
И, ако по някаква причина загубим това крило, веднага търсим и даваме гласност на новото крило, под което сме намерили свободата си!

И крещим, че това е най- доброто крило за свободата ни! В мжмента! До следващото....

Постигането на Свободата, както и на Истината е процес, който завършва със свършека на живота. Свободата също така е и социална.

Да можеш да избираш крилата също е вид свобода.

Крилата са различни, като игото!
При турското парекзанпл , нали сме под крилото на султана?

Е, да си избереш игото е малко по трудно. Ама ние не придиряме.

А, за Ю Ес Ей иго пей даваме!
Само да ни одобрят!

Нещастен народ сме ние, за окайване.