05.04.2026г.

     • Не става дума за култовото издание на БТА списание "Паралели", но и за него ще кажа няколко думи … Списанието беше прозорец към света. В него видях новата форма на кръстословиците, в които няма номерация, а значението на търсената дума е записано в самото квадратче и със стрелка е указано накъде да пишеш думата. Даже имаше и завои …











В село имаше един човек когото наричаха Георги Паралелито. Човекът се пенсионирал по млад като миньор с прилична пенсия и за да има духовна занимавка, се беше абонирал за списание "Паралели", което за него беше станало нещо като библия – истина от последна инстанция – като кажеше "в "Паралели" пише" – и не можеше да му се противоречи …



Паралелите между исторически събития и личности са опасни, защото битието «се движи не във вечно еднообразен, постоянно повтарящ се кръг, а преживява действителна история» … Но това движение не е праволинейно само напред и нагоре : "Марксистката диалектика която обобщава реалното движение в природата, обществото и човешкото мислене, целия развой на научното познание […]", дава вярното описание на движението на битието …
"Диалектическият материализъм учи, че през цялото сложно и често заплетено движение което изглежда безредно и хаотично, си проправя път основната линия на постъпателното развитие от простото към сложното, от низшето към висшето" … Законът за отрицание на отрицанието е този, който "дава най–обобщено разбиране за характера на развитието, разкривайки вътрешната връзка, последователността и приемствеността на основните етапи на развитието, връзка която обуславя постъпателния развой на движението, сложната "спираловидна" форма на развитието […] Движението от низшето към висшето, от простото към сложното може да се представи образно не като права линия или кръг, а като спирала" … И понеже развитието на обществото включва и диалектическо "връщане назад" – реставрация на минали обществени отношения в нова форма и с ново съдържание, това се явява като основа за съпоставяне на минали исторически събития и личности с настоящи исторически събития и личности, което съпоставяне обаче следва да се прави внимателно – изключително внимателно – с добро познаване на подробности за събитията и личностите.
На 30–ти март 2026–та година служебният министър–председател Андрей Гюров в Киев подписал Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна, което започваме да четем внимателно, така както е публикувано на сайта на Министерския съвет, с коментари и аналогични препратки към нашето миналото :
– "Преамбюл : Република България ("България") и Украйна, наричани по нататък заедно [Съ]"Участниците" … "Съучастниците" е точното и правилно определение на двете страни за съвместните им действията, което бъдещите събития несъмнено ще докажат;



– "Споделяйки общото разбиране, че бъдещето на Украйна и нейните граждани е в Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)" … Това глупост ли е, гавра от българска страна ли е? Що е?;
– "Обхват и цели : Това споразумение има за цел да надгради [и прибави добавена стойност към] Съвместната декларация в подкрепа на Украйна, приета във Вилнюс на 12–ти юли 2023–та година (наричана по-долу "Съвместна декларация на Г–7"), впоследствие подписана и от България, както и двустранните споразумения сключени между България и Украйна след началото на пълномащабната руска инвазия, спомената в преамбюла" … Под Съвместната декларация от Вилнюс го има и подписа на САЩ, а след 2 години все едно го няма. Та за 10 години – "я камилата, я камиларят". Това е то диалектиката в източен вариант.
"Участниците изразяват своя ангажимент да разширят сътрудничеството си насочено към подпомагане на Украйна в защитата ѝ от руската агресия и решиха :
• да развиват политическото си сътрудничество, военното си сътрудничество, сътрудничеството в областта на сигурността, сътрудничеството в областта на отбраната и икономическото сътрудничество въз основа на споделения интерес в защитата на мира, основаният на правила международен ред" … Това последното удебеленото означава, че България защитава капитализма и империализма, тоест позиционира се откъм губещата страна на Историята с всички произтичащи от това пагубни за народа и държавата последици, каквито прецеденти и примери имаме в Новата история на III–та ни държава;
– "Раздел 1. Сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, Сътрудничество в развитието на силите за сигурност и отбрана на Украйна" : Е, така сътрудничехме и на Нацистка Германия през Втората световна война и за мислещите хора резултатът е ясен;
Военна подкрепа – днешните ни управници нямат разума и твърдостта на Борис III–ти …
Сътрудничество в борбата срещу тежката и организираната престъпност – е в това двете страни няма да постигнат никакви положителни резултати, защото сами по себе си хунтата в Киев е ОПГ, а и нашите управници са ОПГ и неслучайно ги именуват мафия;
– "Раздел 2. Политическо сътрудничество, Подкрепа за европейската и евро–атлантическата интеграция на Украйна и Програмата за реформи на Украйна" : Това глупост ли е или гавра от българска страна с нещастните украинци и нацистка Украйна?;
Насърчаване на търсенето на отговорност – малко вероятно е да се потърси отговорност и да получат наказание нацистите в Украйна и нашите глупави помагачи;
Ограничителни мерки (санкции) – оказа се че санкциите са здравословни за Русия;
"Раздел 3. Хуманитарна помощ, сътрудничество за развитие и възстановяване" : Както съм писал и друг път, Владимир Владимирович и другарят Си, и лидери на други държави няма да допуснат Евроколхозът да "възстановява" и "развива" Украйна след като с досегашното ѝ развитие допринесе за разрушаването ѝ, а и самият Евроколхоз няма да има икономическата потентност и възможности да я възстановява;
Възстановяване и реконструкция на Украйна – след приключването на Специалната военна операция на Руската федерация в Украйна, "възстановяване и реконструкция" на нацизма, фашизма, национализма и милитаризма там няма да е възможно;
– "Раздел 4. Двустранни отношения : Участниците ще продължат да развиват близките си и приятелски отношения във всички области въз основа на споделени ценности, взаимни интереси и твърда солидарност в лицето на пълномащабната агресивна война на Русия срещу Украйна и общите заплахи и предизвикателства, произтичащи от нея" … Продължавайте, продължавайте! Колкото повече затъвате, толкова по–зле за народа, за държавата и за вас самите (Колкото по–зле, толкова по–добре, както казва Ленин и други);
– "Раздел 5. Изпълнение, Механизъм за спешни консултации и координация в рамките на международни форуми, Сътрудничество в рамките на международни форуми" : Е, на тези форуми можете да си бърборите, колкото си искате;
– "Раздел 6. Заключителни разпоредби : Това споразумение поражда действие от момента на подписването му и е валидно за период от десет (10) години от датата на подписването му. Това споразумение не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите (1969 година) и предвижда политически ангажименти [а покрай тях и на военни]. Участниците могат съвместно да решат да удължат настоящото споразумение чрез уведомление не по–късно от шест (6) месеца преди изтичането на 10–годишния период"  … А, за 10 години "я камилата, я камиларят" … И тия невежи негодници не знаят, че най–напред се пише числото и след числото в скоби се пише словом …



На 1–ви март 1941–ва година министър–председателят със съгласието и одобрението на Борис III–ти във Виена, която вече принадлежи на Третия райх, подписва договора за присъединяване на България към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Хитлерова Германия … Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941–ва година) и спогодбата Нойбахер (1941–ва година) България се обвързва и икономически с Нацистка Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
В статията Тристранен пакт на Уикипедията има Съдържанието (текста) на Тристранния пакт … В него България не се споменава … Търсих текста на Протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт на 1–ви март 1941–ва година, но не го открих …


Протоколът за присъединяване на България към Тристранния пакт на 1–ви март 1941–ва година

Сайтът "Либерален преглед" в 10 поредни статии пише за "България по време на Втората световна война", които статии обаче не се намират в архива му …
Сайтът Marginalia разказва за тях : "Либерален преглед" започва да публикува в продължения един от важните исторически трудове по историята на страната по време на Втората световна война. Издадена през 1975–та [година], [книгата] "България по време на Втората световна война" на [us]американския историк Маршал Лий Милър си остава и до днес един от ключовите текстове по история на България и фактът че той все още не е преведен на български език, се вписва многозначително в силно подборните стратегии на превеждане и публикуване на чуждестранни изследвания на историята на България, най–нова и дори не чак толкова … След завръщането си от Виена Филов е аплодиран от Народното събрание. При гласуването на ратификацията на договора не са допуснати никакви дебати, а интерпелацията на седемнадесет опозиционни депутати е блокирана … Пактът е ратифициран със 140 срещу 20 гласа … Дори Хитлер признава повърхностността на българския ентусиазъм за пакта : "Бях поразен да науча че след присъединяването към Тристранния пакт, председателят на българския Министерски съвет почти не е бил приветстван от населението на София, въпреки голямото значение на пакта за България. Факт е че България е силно засегната от панславизма както на политическо, така и на сантиментално ниво. Тя е привлечена от Русия, дори и [последната] да е съветизирана" … Въпреки това германските войски влизащи в България, са посрещнати наистина топло. Жителите на много села посрещат предните части на XII–та армия с традиционните хляб и сол и са гостоприемни във всяко отношение. Официалните лица в Берлин са доволни, че походът е преминал без инциденти. Дори българското правителство според един германски доклад, "било изненадано от голямата симпатия, която народът проявил към германските войски" (ние така със симпатия сме посрещнали и съветските войски). Впоследствие Филов твърди, че този прием послужил като "истински плебисцит за политиката на правителството", но много от селяните са останали с впечатлението, че тъй като Германия и Русия са съюзници [което не е вярно, защото Съветският съюз и Германия имат пакт за ненападение между Германия и Съветския съюз, а не договор за съвместни военни действия], пристигащите германски войници ще маршируват заедно с руснаците в съвместна операция [което несъмнено е било последица от фашистката пропаганда] …

В сайта Vagabond има тази картинка под която пише "Българският превод е публикуван през 2022–ра година … Внимателно проучена и майсторски написана "България по време на Втората световна война" е класика. През 2022–ра година най–накрая беше публикувана и на български език" [Издание на Найс АН, 2022], но не се открива да е в продажба

Съветският протест : Въпреки че Филов вярва, че руснаците "ще се примирят със ситуацията и няма да предприемат нищо", първата му молба на сутринта след подписването е да получи новини за съветската реакция. Рибентроп твърди, че все още нищо не е известно, но в действителност съветското правителство вече е предало протест на германците. В тази нота Молотов изразява дълбоката си загриженост, че по въпрос от такава важност за съветското правителство германското правителство е взело решения, противоречащи на концепцията на съветското правителство за интересите на Съветския съюз в областта на сигурността. Съветското правителство многократно е подчертавало своя специален интерес към България, както по време на Берлинските конференции, така и по–късно. Следователно то не може да остане безразлично пред последните мерки на Германия в България и ще да трябва да определи отношението си към тях. То се надява, че правителството на Германския райх ще придаде на това отношение нужното значение …
На 3–ти март 1941–ва година вестник "Правда" публикува кратко съобщение, не на видно място и без коментар, в което се разкрива само че германските войски са влезли в България, но на следващия ден вестник "Известия" остро критикува новата политика на България, "доколкото тази позиция, независимо от желанието на българското правителство, не води до укрепване на мира, а до разширяване на сферата на войната и до въвличане на България във войната. Второ, поради това съветското правителство вярно на своята политика на мир, не може да окаже каквато и да е подкрепа на българското правителство при провеждането на настоящата му политика" ...
Британците прекратяват дипломатическите отношения : Подписването на Тристранния пакт е сигнал за началото на пълномащабна кампания срещу британските интереси у нас. Още през февруари 1941–ва година полицейските насилия достигат зловещи размери. На 24–ти февруари британски консулски служител на име Гринуич изчезва безследно. На 26–ти февруари в София са арестувани около петдесет души, описани от Радио Берлин като служители на британското разузнаване. Два дни по–късно са арестувани редица журналисти, включително кореспондентите на лондонския "Таймс" и чикагския "Дейли мейл", както и около тридесет опозиционни водачи : Д–р Георги М. Димитров ("Гемето"), един от водачите на БЗНС "Пладне", е изведен от страната в опакован сандък с помощта на резидента на британското разузнаване в София Норман Дейвис. На Британското посолство е наредено да бъде затворено на 1–ви март, същия ден в който софийската полиция твърди, че е открила бомба с британски произход в близост до градския водопровод … В отговор на тези провокации на 5–ти март 1941–ва година Британия официално скъсва отношенията си с България. Посланик Рендел, отхвърля твърденията на Филов че Британия е застрашила мира на Балканите и твърди, че на британското правителство "не му е известно този мир и спокойствие да са били някога заплашвани или нарушавани от някоя сила, която не е член на Тристранния пакт". Когато Рендел предупреждава Филов за последиците от съюз с Германия, Филов надменно отговаря че българското правителство не се нуждае от съвет как да запази независимостта си. Рендел ядосано отвръща, че тази забележка ще бъде запомнена "и може да се окаже важно за една бъдеща мирна конференция да се запише, че българският министър–председател е поел пълна отговорност за последиците от своята политика". Цар Борис след като изслушва подобно предупреждение от Рендел, само отговаря че България страда от географското си положение; той не изразява съжаление за скъсването на отношенията с Британия …
На 11–ти март персоналът на британското посолство пристига в Истанбул и се отправя към хотел "Пера Палас". Докато чакат с багажа си във фоайето, два от куфарите се взривяват, убивайки двама дипломати и ранявайки седем. Двама турски полицаи също са убити, а десетки турци са ранени. Смята се че двата куфара, както и третият невзривен, са били поставени сред останалия багаж от германски или български агенти на софийската железопътна гара. Някои служители в Лондон обаче смятат, че експлозивите в куфарите са принадлежали на [британската] Служба за специални операции SOE. Един от служителите на SOE Бикъм Суит–Ескот разказва, че му е било много трудно да обясни, че неговата тайна организация не е замесена : "би било меко да се каже, че върху нас беше хвърлено подозрение" … Борис няма особени причини да бъде благодарен на Британия. До момента, в който британската намеса в Гърция предизвиква вниманието на Германия, България успява да избегне съюз с когото и да било; и все пак британските усилия да се помогне на Гърция никога не са имали повече от най–малкия шанс за успех", разказва Marginalia …


Експлозията в Pera Palas през 1941–ва година : Кой беше целта?

След подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна, министър–председателят изтъкна : "Подписването на такъв договор няма нужда от санкция на парламента, защото това е политически акт", Гюров не беше "приветстван от населението на София", парламентарната група на ПП "Възраждане" внесе в деловодството на Народно събрание "Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме незабавно действия за прекратяването на споразумение за сътрудничество между Република България и Република Украйна, сключено на 30.03.2026–те година в град Киев,



Президентът каза "Нито министър–председателят, нито министърът на отбраната, нито министърът на външните работи са информирали мен и президентската институция за предстоящото посещение в Украйна … според мен това е едно недопустимо нарушение на диалога между институциите и бих казала липса на институционално възпитание (Ха–ха–ха!) … аз едва днес по наше настояване получих текста на въпросното споразумение … това е един изключително слаб документ … не отчита обективните обстоятелства, не отчита развоя на войната в Украйна", а bTV написа : "След острите реакции към Гюров : Кабинетът публикува цялото споразумение между България и Украйна" … МВнР на Руската федерация си трае и мълчи за Споразумението …
Подписът на Филов е подкрепен от 140 срещу 20 гласа. Проектът за решение на ПГ на ПП "Възраждане" след повече от час препирни не беше гласуван, защото дупедатите се скатаха и нямаше кворум … От което заключаваме, че народните представители преди 85 години достойно и честно за защитили позицията си, макар и вредна за народа и страната, докато днешните дупедати са подли страхливи мижитурки. Следователно налице е интелектуална и морална деградация на българския народ и представителната му извадка в Народното събрание … Така отговорността за Споразумението остава напълно на гърба на министър–председателя, макар че дупедати от парламентарно представени политически партии са го подкокоросвали да го подпише …
«Хегел бележи някъде, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави : първия път като трагедия, втория път като фарс …».

https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T19/BKP50-19.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/books/marx_filosofia.pdf
https://www.gov.bg/files/common/2026_Security_Cooperation_Agreement.pdf
https://leninism.su/works/71-tom-32/1891-tri-krizisa-32.html
https://leninism.su/works/75-tom-36/1508-v-vserossijskij-sezd
sovetov-rabochix-krestyanskix-soldatskix-i-krasnoarmejskix-deputatov.html
https://www.librev.com/index.php/archive-main/all/?start=1680
https://www.marginalia.bg/balgariya-po-vreme-na-vtorata-svetovna-vojna-prisaedinyavane-kam-osta/
https://www.vagabond.bg/bulgaria-during-second-world-war-3753
https://www.fikriyat.com/galeri/tarih/1941-pera-palas-patlamasi-hedef-kimdi/6
https://bntnews.bg/news/gyurov-i-zelenski-podpisaha-v-kiev-10-godishno-sporazumenie-za-sigurnost-mezhdu-balgariya-i-ukraina-1386111news.html
https://www.parliament.bg/bg/ns_acts
https://www.parliament.bg/bills/51/51-654-02-41.pdf
https://www.youtube.com/watch?v=2RB_y04lbzU
https://btvnovinite.bg/svetut/sluzhebnoto-pravitelstvo-publikuva-teksta-na-sporazumenieto.html
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1097274-poveche-ot-chas-parlamentat-obsazhda-proekt-na-reshenie-za-prekratyavane-na-spor
https://www.marxists.org/bulgarsky/m
e/works/BKP50/T8/BKP50-8.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

време, през соца сп. Паралели беше на ниво и бе интересно за четене, след промените обаче вече не ставаше за четене.

Че "Паралели" издават ли го още? Списанията на БТА "Паралели", ЛИК и "Наука и техника" бяха голяма работа. Сега не знам.

Ей, приятелю, четох ти редовете с мерак,
за „Паралели“ стари — и спомена пак.
И Георги от село, със вяра голяма,
щом пише го вътре — значи няма измама.

Животът обаче не е кръг до безкрай,
уж същото връща — ала не е същият край.
Прилича историята, римува се даже,
но все нещо ново накрая покаже.

И днес се говори, и вчера се спори,
едни и същи думи — различни актьори.
Паралели има — не споря за миг,
но всяко време си има свой вик.

Та да си кажем — без много тегло,
не всичко старо се връща било.
Но хубаво пишеш — със мисъл и жар,
и караш човек да се замисли — ей тъй, по другарски, без жаргон и без свар

"Паралели" навремето беше добре, прозорец.
Сега много от много прозорци не виждаме същественото.
Общо взето, всичко е взето.
Будала сме, ако не си го върнем.
:-)))

Краси, ние имаме много такива договори, с "партньори "!
И с други хайдуци
Файда - йок, вреди - с вагони, към Сърбия, Гърция, с дарения съпроводени?
Та да му мислим! Договорът, подписан от тези кьордаваджии, с каква нагрузка ще е надрусан?
Новият слоган:
Пари нема, дарения- бол!
На партньори, натюрлих!

Хе–хе, "Прозорецът към света може да се затули и с вестник", казал в средата на ХХ–ти век Станислав Йежи Лец. А сега прозорци много казваш, ама ги затулят с телевизора.

Дошли са години да се ебат роднини и
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле –
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Я виж как умело поетично си пресъздал диалектиката, почти като Пушкин :
Мъдрец отрекъл всякакво движение.
Край него друг преминал мълчалив.
Това било най–силно възражение,
прочул се отговорът сполучлив.
Но мисълта си тук да спреш недей,
че всекидневно слънцето минава
пред всички погледи, но прав остава
във непреклонността си Галилей.

Е, щом ме сравняваш — приемам с усмивка добра,
но аз съм си просто човек — със мисъл и с тишина.
Не съм като Александър Пушкин с перо от звезден прах,
ни като Галилео Галилей — да въртя светове в размах.

Аз пиша си кротко — каквото в мен звънне,
понякога вярно, друг път — да се спъне.
Но радва ме, че думите стигат до теб,
и намират отклик — човешки и светъл късмет.

Кошмарни са всички паралели, които може да си направи разумен човек. Включително и първоначалните "приятелски" отношения между Хитлер и Сталин, преминаването на Хитлер в съвсем различни нива на политически характер; Дончо-Путин, преминаването на Дончо в нещо, което вече прилича на тотална лудост, същият хаос в управлението, какъвто сме имали и тогава и назначените от Германия и Фюрера марионетки; сега ЕС постъпва по абсолютно същия начин.

Полезното е че и твоите стихове предизвикват размисъл, тоест не са кухи.

Когато човек е начетен, може да постави себе си в ситуация от миналото сходна с неговата и да си извлече поуки. Ама нашите и евроколхозни политици за невежи и ограничени, което се дължи на буржоазният им манталитет.

Сегашните ни управници са на много по-ниско ниво от Борис Трети, а и сегашна България няма никакъв национален суверенитет, нито национална валута, нито икономическа и военна сила...
Трудно може да направим паралели с ВСВ...

Зависи от гледната точка на паралелите.