15.03.2026г.

     • «Бих искал да се надявам че моята брошура [Империализмът като най–висок стадий на капитализма], ще помогне да бъде разбран главният икономически въпрос, без изучаването на който не може да се разбере нищо от оценката на съвременната война и съвременната политика, а именно : въпросът за икономическата същност на империализма … Характерната черта на разглеждания период е окончателната подялба на земята, окончателна не в смисъл, че не е възможна нова подялба – напротив, нови поделби са възможни и неизбежни – а в смисъл че колониалната политика на капиталистическите страни е завършила заграбването на незаетите земи на нашата планета. Светът за пръв път се оказва поделен така, че занапред предстоят само нови поделби, тоест преминаване от един «владелец» към друг, а не от безстопанственост към «стопанин» (BlackRock е изкупила 100–ци хектари земя в Украйна) … ние преживяваме своеобразна епоха на световната колониална политика, която е най–тясно свързана с «най–новото стъпало в развитието на капитализма» – с финансовия капитал … Главната особеност на най–новия капитализъм е господството на монополистическите съюзи на най–едрите капиталисти. Такива монополи са най–здраво установени, когато в едни ръце се заграбват всички източници на сурови материали, и ние видяхме с какво настървение международните съюзи на капиталистите насочват усилията си, за да изтръгнат от противника всяка възможност за конкуренция, за да закупят например железорудните земи или нефтените извори и прочие» (А вече и не закупуват, а направо както преди векове със заплахи, натиск и насилие принуждават да им се предоставят права, суровини и територии : Венецуела, Иран, Панама и Гренландия са най–яркия пример. И всичко това е опаковано с "добри намерения" за да има търговски вид : на Куба "се предлага" помощ за да живеят кубинците добре; на Венецуела "се предлага" съвместна експлоатация на нефтените залежи за да живеят венецуелците добре; а Иран поддържа тероризма и прави опити да се сдобие с ядрено оръжие, с което заплашва Съединените щати и Израел и затова там трябва да се смени правителството).
На срещата в Дорал, Флорида, на присъствуващите министри на войната и сигурността от 15 държавици и 1 държава (Аржентина) в Южна Америка и Карибския басейн, министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет с наглост каквато само едно просто янки притежава, директно им заяви : "При президента Тръмп възстановихме Министерството на войната … Твърде дълго лидерите във Вашингтон и техните външнополитически функционери изоставяха простата мъдрост на "доктрината Монро". Те бяха погълнати от идеята Съединените щати да пътуват само в чужбина. Те игнорираха предупрежденията на президента Джон Куинси Адамс, който каза че ако нашата нация отиде в чужбина само "в търсене на чудовища за унищожаване" [като Саддам Хюсейн и Муамар Кадафи, Асад и Хаменей], ще престанем да бъдем владетели на собствения си дух и собствения си заден двор … Е, президентът Тръмп признава мъдростта на "доктрината Монро" и дните в които предавахме и застрашавахме собствените си граждани, са свършени. Президентът Тръмп възстанови "доктрината Монро". Следствието на "доктрината Монро", подобно на Тръмп или ако искате накратко, можете просто да я наречете "доктрината Донро". При президента Тръмп осигуряването на интересите на [US]Америка в Западното полукълбо и опазването на безопасността на нашата родина са нашите основни приоритети за национална сигурност. Историческата Национална отбранителна стратегия на президента гарантира, че Министерството на войната ще приоритизира ресурсите около заплахите и целите, които са от основно значение за отбраната на родината и народа ни и за просперитета на [us]американския народ … [US]Америка е готова да се справи с тези заплахи и да премине в настъпление сама, ако е необходимо" … И разпореди на послушния заден двор на САЩ, присъстващ на конференцията : "Нашето предпочитание и целта на тази конференция обаче е, в интерес на съседните страни да го направим заедно с вас, с нашите съседи и с нашите съюзници, които са нетърпеливи, желаещи и способни" (Ако не са да станат!) …


Всичко това е поднесено в опаковката "Американска конференция за борба с картелите"

И за назидание министър Хегсет разказа на присъствуващите от послушния заден двор на USA историята на непослушния Николас Мадуро за да си имат едно наум : "През януари [us]американските сили нахлуха и арестуваха най–опасната къща в най–опасния комплекс в най–укрепената крепост в столицата Каракас, след като двете обвиняеми лица Николас Мадуро и съпругата му, са бегълци […] от [us]американските закони" …
На следващия ден събота 7–ми март, на срещата на върха "Щитът на Америка" в "Trump National Doral Miami", Дончо "наби обръчите" на 12 броя държавни ръководители на част от гореспоменатите страни от Южна и Централна Америка и Карибите : "Единственият начин да победим тези врагове е като разгърнем силата на нашите военни. Трябва да използуваме армията си … Ще използуваме ракети. Искате да използуваме ракета? Те са изключително точни … Пиу … и право в хола. Това е краят на този картел. Но ще направим каквото е необходимо", обяснил им целта на занятието [us]президентът …



Само че у него понятието "наркокартел" е разтегливо, безформено и неясно. И след като без притеснение обяви президентът на Венецуела Николас Мадуро за наркотерорист и бос на несъществуващ наркокартел, този етикет може се лепне на всеки и на всичко … И The Guardian отбелязва това : "В Маями президентът призовава за регионално сътрудничество в противовес на китайските икономически и политически интереси … Тръмп предложи това, което може би е политическата линия в политиката на САЩ към съседите им, известна още като "доктрината Донроу", насочена към регионално сътрудничество и противодействие на китайските икономически и политически интереси", пише британската газета … "Няма да позволим на враждебно чуждестранно влияние да се утвърди в това полукълбо, което включва Панамския канал", цитира вестникът [us]президента …
А в подписаната от министрите на войната и сигурността на страните от послушния заден двор Декларация, се казва "Декларираме намерението си да : точка 2. Сътрудничество в следните области : усилия на цялото правителство по отношение на граничната сигурност; борба с наркотероризма и трафика на хора; осигуряване на критична инфраструктура; и други области, определени по взаимно съгласие; точка 3. Напредване на "Мир чрез сила", за да се справим с бъдещи заплахи за нашите взаимни интереси" :



Китай и Руската федерация попадат в "други области, определени по взаимно съгласие", към които като "заплахи за нашите взаимни интереси" ще се прилага "Мир чрез сила"

«Само колониалното владение дава пълна гаранция за успеха на монопола против всички случайности в борбата със съперника – включително такава случайност, когато противникът би пожелал да се защити със закон за държавен монопол. Колкото по–високо е развитието на капитализма, колкото по–силно се чувствува недостигът на сурови материали, колкото по–остри са конкуренцията и надпреварата за завладяване източници на сурови материали в целия свят, толкова по–отчаяна е борбата за завладяване на колонии … Щом става дума за колониалната политика в епохата на капиталистическия империализъм, необходимо е да се отбележи, че финансовият капитал и съответствуващата му международна политика, която се свежда до борба на "великите" държави за икономическа и политическа подялба на света, създават цяла редица преходни форми на държавна зависимост. Типични за тая епоха са не само двете основни групи страни : владетелите на колонии и колониите, но и разнообразните форми на зависими страни, политически формално самостоятелни, но в действителност оплетени в мрежите на финансовата и дипломатическата зависимост [като милата родна България, съседката ѝ Румъния и много още] … Монополи, олигархия, стремеж към господство вместо стремеж към свобода, експлоатация на все по–голям брой малки или слаби нации от неголяма шепа най–богати или най–силни нации – всичко това породи ония отличителни черти на империализма, които ни карат да го характеризираме като паразитен или загниващ капитализъм. Все по–релефно и по–релефно изпъква като една от тенденциите на империализма създаването на «държавата–рентиер», държавата–лихвар, чиято буржоазия все повече живее от износа на капитал и от «рязане на купони». Ще бъде погрешно да се мисли, че тая тенденция към загниване изключва бързото развитие на капитализма; не отделни клонове на индустрията, [а] отделни слоеве на буржоазията, отделни страни проявяват в епохата на империализма с по–голяма или по–малка сила ту една, ту друга от тия тенденции. Като цяло капитализмът расте неизмеримо по–бързо, отколкото преди това; тоя растеж обаче не само че става изобщо по–неравномерен, но неравномерността се проявява специално и в загниването на най–силните откъм капитал страни (Съединените щати и Англия) … Финансовата олигархия която налага гъста мрежа от отношения на зависимост (сега Шиши олигарх ли е или не, след като повечето BG–политици и разни държавни институции зависят от него?) на всички без изключение икономически и политически учреждения на съвременното буржоазно общество – ето най–релефната проява на този монопол … Империализмът е епоха на финансовия капитал и на монополите, които навсякъде носят стремеж към господство, а не към свобода … За империализма е характерен тъкмо не индустриалният, а финансовият капитал … Империализмът е капитализъм в оня стадий на развитие, когато се е създало господството на монополите и на финансовия капитал, когато износът на капитал е придобил голямо значение, започнала е подялбата на света от международните тръстове и е завършила подялбата на цялата територия на земята между най–големите капиталистически страни … За финансовия капитал имат значение не само откритите вече източници на сурови материали, но и възможните нови източници [като Гренландия], защото техниката се развива в наши дни с невероятна бързина и земите негодни днес, могат утре да се направят годни … Финансовият капитал е такава голяма, може да се каже решаваща сила във всички икономически и във всички международни отношения, че е способен да подчини и действително подчинява дори и държави, които [уж] се ползват с най–пълна политическа независимост [като Япония, Аржентина] … Финансовият капитал създаде епохата на монополите. А монополите навсякъде носят със себе си монополистическите начала : използването на «връзките» за изгодна сделка заема мястото на конкуренцията на свободния пазар [е това което практикува Тръмп, като «връзките» включват заплаха, натиск и насилие с военна сила]. Най–обикновено нещо е : като условие за заема се поставя изразходването на една част от него за закупуване на продукти от страната, която отпуска кредита, особено за закупуване на предмети за въоръжение, кораби и така нататък [така Тръмп "работи" Евроколхоза с помощта за Незалежната] … На капитализма изобщо е свойствено отделянето на собствеността върху капитала от приложението на капитала в производството, отделянето на паричния капитал от индустриалния или производителния, отделянето на рентиера който живее само от дохода на паричния капитал, от предприемача и всички лица, които непосредствено участвуват в разпореждането с капитала. Империализмът или господството на финансовия капитал е онова най–високо стъпало на капитализма, когато това отделяне достига грамадни размери. Преобладаването на финансовия капитал над всички други форми на капитала означава господствуващо положение на рентиера [Съединени американски щати] и финансовата олигархия, означава отделяне на няколко държави притежаващи финансова «мощ», от всички останали. За размерите на този процес може да се съди по данните на статистиката за емисиите, тоест издаването на всевъзможни видове ценни книжа … Особено доходна операция на финансовия капитал е и спекулата със землени парцели в околностите на бързо растящите големи градове. Монополът на банките се слива тук с монопола на поземлената рента и с монопола на пътищата, защото покачването на цените на землените парцели, възможността изгодно да се продават на части и така нататък зависи най–много от добрите пътища и съобщения с центъра на града, а тия пътища и съобщения се намират в ръцете на големите компании, свързани чрез системата на участие и чрез разпределението на директорските места със същите тия банки … Изключително голямата доходност на издаването на ценни книжа, като една от главните операции на финансовия капитал, играе много важна роля в развитието и укрепването на финансовата олигархия … Финансовият капитал концентриран в едни ръце и ползуващ се с фактически монопол, взима грамадна и все по увеличаваща се печалба от учредяване, от издаване на фондови ценни книжа, от държавните заеми и така нататък, като затвърдява господството на финансовите олигархии и заставя цялото общество да плаща дан на монополистите … От разпръснатите капиталисти се създава един колективен капиталист :



Като води текуща сметка на няколко капиталисти, банката сякаш изпълнява чисто техническа, изключително помощна операция. А когато тая операция се разрасне до гигантски размери, оказва се че шепа монополисти подчиняват на себе си търговско–индустриалните операции на цялото капиталистическо общество, като получават възможност – чрез банковите връзки, чрез текущите сметки и другите финансови операции – отначало точно да узнават състоянието на работите на отделните капиталисти, сетне да ги контролират, да им влияят чрез разширяване или намаляване, улесняване или затрудняване на кредита и най–сетне всецяло да определят съдбата им, да определят доходността им, да ги лишават от капитал или да им дават възможност бързо и в грамадни размери да увеличават капитала си и така нататък … развитието на капитализма е дошло дотам, че макар стоковото производство да «царува», както и по–рано и да се смята за основа на цялото стопанство, в действителност то е вече подкопано и главните печалби се падат на «гениите» на финансовите машинации [като Джордж Сорос, Уорън Бъфет, "Голямата тройка" и на откровени мошеници като Ружа Игнатова] … В основата на тия машинации и мошеничества лежи обобществяването на производството, но гигантският прогрес на човечеството довел до това обобществяване, отива в полза на . . . спекулантите :



«На това основание» еснафско–реакционната критика на капиталистическия империализъм мечтае за връщане назад, към «свободната», «мирна», «честна» конкуренция» [Тръмп беше такъв мечтател за [US]Америка, ама се осъзна и тръгна да граби готовото; такива мечтатели у нас има доксан–докус още от началото на Прехода към демокрация и пазарна икономика … А бе Носталгия по миналото и търсене на Времеубежище в настоящето] …
– «Частна собственост основана върху труда на дребния собственик, свободна конкуренция, демокрация – всички тия лозунги с които капиталистите и тяхната преса заблуждават работниците и селяните, останаха далеч назад» [магазинчетата за хранителни стоки в квартала затварят завинаги едно след друго, а наскоро затвори и последния магазин за плодове и зеленчуци по причина "липса на икономическа изгода". Затова пък на 50–на метра едни срещу други през булеварда са "Билла" и "Фантастико"];
– «Преди … [160 години] … , когато Маркс писа своя «Капитал», свободната конкуренция изглеждаше за огромното мнозинство икономисти «природен закон». Официалната наука се опитваше да убие чрез заговора на мълчанието съчинението на Маркс, който доказа с теоретически и исторически анализ на капитализма, че свободната конкуренция поражда концентрация на производството, а тази концентрация на известна степен от своето развитие води към монопол. Сега монополът стана факт. Икономистите пишат планини от книги, в които описват отделните прояви на монопола, и в хор продължават да заявяват, че «марксизмът е опроверган». Но фактите са упорито нещо, както казва английската пословица, и за тях щеш не щеш, трябва да държиш сметка» [така е, само че фактите противоречащи на буржоазния икономикс, от десетилетия не са обект на изследване и се премълчават по същия начин, както е премълчаван навремето и «Капиталът» на Маркс];
– «Конкуренцията се превръща в монопол. Получава се гигантски прогрес на обобществяване на производството. В частност обобществява се и процесът на техническите изобретения и усъвършенствувания» [Джеймс Уат и Николаус Ото днес не могат да виреят, както Никола Тесла не е могъл да се конкурира с Томас Едисон. Когато през 1996–та година следвах курс за работа с компютър, Бил Гейтс беше нашумял и много се говореше за него. Попитаха преподавателя за "героя на деня" и той отговори, че Гейтс е умел търговец–организатор, капиталист, а не капацитет в програмирането. Така че "пролетариите" движещи научно–техническия прогрес, стават все по скрити];
– «Това вече съвсем не е старата свободна конкуренция на разпокъсаните и незнаещи нищо един за друг стопани, произвеждащи за продан на неизвестен пазар. Конкуренцията е достигнала дотам, че може да се направи приблизителна сметка на всички източници на сурови материали (например железорудни земи [и петролни залежи]) в дадена страна и даже, както ще видим по нататък, в редица страни в целия свят. Не само че се прави такава сметка, но тия източници се заграбват в едни ръце от гигантските монополистични съюзи. Прави се приблизителна сметка за размерите на пазара [маркетинг], който тия съюзи по договор «делят» помежду си. Монополизират се обучените работнически сили, наемат се най–добрите инженери [за Силициевата долина], слага се ръка на пътищата и средствата за съобщения – железниците в [US]Америка, параходните дружества в Европа и [US]Америка. Капитализмът в неговия империалистически стадий непосредствено довежда до най–всестранно обобществяване на производството, той въвлича […] капиталистите въпреки волята и съзнанието им в някакъв нов обществен ред, преходен от пълната свобода на конкуренцията към пълното обобществяване … Производството става обществено, но присвояването си остава частно. Обществените средства за производство си остават частна собственост на малък брой лица» [Ето така, "въпреки волята и съзнанието им", капиталистите ще бъда изтикани от общественото производство, империалистите от господството над планетата и както "производството става обществено", така и присвояването и разпределението на произвежданите блага ще стане обществено];
– «За стария капитализъм с пълното господство на свободната конкуренция бе типичен износът на стоки. За най–новия капитализъм с господството на монополите, типичен стана износът на капитал. А монополите навсякъде носят със себе си монополистическите начала : използването на «връзките» за изгодна сделка заема мястото на конкуренцията на свободния пазар» [и Тръмп като модерен капиталист сключва само изгодни сделки];
И когато реалната икономика почти отсъства или е основно в сектора за производство на оръжие, за да има добра печалба за финансовия капитал и за да няма недоволни малки и големи инвеститори, започва ограбването на партньорите [от Евроколхоза примерно] и съседите [Канада, Мексико и Венецуела примерно] и спонсорите на тероризма [Иран].

https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T4/Lenin4.pdf
https://www.war.gov/News/Speeches/Speech/Article/4424673/remarks-by-secretary-of-war-pete-hegseth-at-the-americas-counter-cartel-confere/
https://www.southcom.mil/MEDIA/NEWS-ARTICLES/Article/4423441/southcom-commander-stresses-importance-of-partnership-to-combat-cartels/
https://apnews.com/article/trump-iran-latin-america-china-d1cbf9af62f10e0644770f2e2b2bd791
https://www.timesofisrael.com/trump-offers-missile-support-to-latin-american-leaders-to-target-drug-cartels/
https://www.theguardian.com/us-news/2026/mar/07/trump-shield-of-americas-summit
https://media.defense.gov/2026/Mar/05/2003885537/-1/-1/1/AMERICAS-COUNTER-CARTEL-CONFERENCE-JOINT-SECURITY-DECLARATION.PDF

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Спекулантът с власт Тръмп и тъпите му пудели по света са изцяло разобличени. Смешни. Това ги довърши. Сега пак ще разхвърляме камъни и трупаме други, жалко за 36-те години.

Сигурно знаете превода на думта сик.
Сррете да пишете известно време, сезипайте се върху себе си, стига с тия безпартийни комунистически размисли...

Да, върнахме се назад в общото си развитие.

Най-опасни са международните спекуланти. От там тръгва по веригата и накрая ние обираме парсата.
Казват, че през Бермузкия проход минава 20% от световните добиви на горива. Той е затворен, но само за вражеските кораби. Да допуснем, че те карат половината. Значи, според мен няма основание за поскъпване повече от 10%. Всичко друго е спекула. Толкова ли няма алтернативни източници.
Пред света се разиграва един цирков театър с едничката цел - да ви ограбват.
Да не мислите, че аз съм извън кюпа на ограбените.
:-)))

А бе бае Коста, какво преплиташ езика? Пиян ли си рано–рано, що ли? Кютай си там във Faceфук–а, моли се и стискай палци за Дончо.

Явно си в "кюпа на ограбените", защото доста остро и емоционално си се изказал. Ама нали знаеш и помниш приказката от "онова време" : те ни лъжат че ни плащат, ние ги лъжем че работим. Така става и сега – и всичко ще пропадне, както пропадна и "онова време". Животът продължава, но някои сме на излизане от него.

Бае ти Коста е в каньона, най - дълбокият в света!
Там ехото е много силно и затихва безкрайно бавно!
Затова, като пишеш, прави го много тихо, почти безшумно!
Да не му пукнеш тъпанчетата!

Бае Коста е в Марианската падина.
Нормален човек може ли да напише: "безпартийните комунистически...", опитвам се да намеря някакъв аналог на този абсурден оксиморон, но ще ми е трудно. Нещо като "неметалното желязо". В блога има само един по-изявен графоман от него и това е градинаря. И само още един, който толкова му пука за значението на думите, които употребява и това е добростан.

Ако стигнат докрай, т.е. завладеят цял свят - тогава с човешкия род е свършено. Тогава светът ще премине през първата революция, която започва отгоре-надолу. Т.е. държащите власт ще променят обществения строй. Няма да имат проблеми, защото дотогава вече запазилите човешкото ще са абсолютни маргинали, а масово хората ще приличат на стада животни. Ще бъдат отглеждани като резервни части цели общества; без да работят друго, освен да забавляват господарите. Ще получават оскъден порцион. Съществуването им ще е ограничено като времетраене. Наложат ли се медицински опити - върху тях ще е. Притрябва ли някой орган, който не може да бъде "отглеждан" вън от човешко тяло - на някой от питомниците ще е. Ще е законна и изработката на "живи кукли" т.е. осакатени хора, пригодени единствено за сексуални забавления. При "пълното господство" с традиционния морал е свършено.

Хе–хе–хе, а бе маани. "Ташак да става, Краси", казваше Светиня Му Born.

Няма да стигнат до там, откога се опитват. С Природата не мож се пребори.

"Не забравяйте, че политиката, колониализмът, империализмът и войната също произхождат от човешкия мозък."
Вилаянур Рамачандран

А мислите как възникват? Като човек наблюдава поведението на другите около себе си. Но за "политиката, колониализмът, империализмът и войната" много знания и мислене не се искат. Те по скоро са проява на вродени инстинкти : да властваш, да притежаваш, да се налагаш, да се подсигуриш.