• Президентът Тръмп започна война с Иран по миналата седмица …
"Още от самото начало прогнозирахме четири до пет седмици. Но имаме възможност да продължим много по–дълго от това", каза [us]президентът … Но сега президентът Тръмп вече заявява, че ще приеме само безусловна капитулация от Иран …
[US]Президентът някак си предвиждаше това седмици преди това. Той започна да заплашва Иран с атака в началото на януари, когато Иран беше в разгара на много ожесточени репресии на режима срещу националните протести, а Тръмп каза че ще се притече на помощ на протестиращите … Написахме история за това как той някак си се е самонакарал [с помощта на Нетаняху може би] "да се напъха в кутията" като е отправил тези заплахи, казвайки на Иран че е време да сключат нова ядрена сделка. Но също така той и неговата администрация периодично изтъкваха други цели, с които искаха Иран да се съгласи : като например прекратяване на всякаква подкрепа за прокси групите в региона; също така да се отърват от запасите си от балистични ракети и ракети с малък обсег …
Откакто започна атаката чухме Тръмп и членовете на кабинета му да предлагат няколко различни обосновки защо е било необходимо да се направи това сега; чухме че се говори за някаква промяна на режима; чухме много разговори за ядрената програма на Иран и факта, че те са отказали да сключат сделка, предполагаме че това е наказание за това, че не са се съгласили с определени условия на [us]администрацията. Нямаше ясна обосновка преди атаката. Администрацията активно преговаряше с Иран за някакъв вид нова ядрена сделка и през следващите дни чухме няколко различни обосновки …
Целите са наистина невъзможни за определяне, защото те непрекъснато се променят. Започна се с по–екстравагантни приказки за смяна на режима от Тръмп : просто искаме да деградираме или заличим техните ядрени балистични и други, както и военноморски способности, всички военни способности. Сега Тръмп отново казва, че би искал да назначи следващия ирански лидер – опитват се да заковат желе на стената …
Това което имаме по отношение на връзките отпреди тази война – и вероятно обясняващо и времето на тази война – е последователна и ясна израелска цел, а именно да се премахне този режим и след това да се оставят нещата да се развиват както тръгнат : може да е гражданска война; може да е Джеферсънова демокрация; може да е нов силен човек, който да се съгласи да сключи сделка за капитулация, каквато и да е тя. Израел е много ясен. Иска да унищожи иранския режим. А Тръмп … Ами, администрацията на Тръмп е раздвоена по този въпрос – тя е с няколко вида раздвоени личности по този въпрос … И не мисля че предвид характера на президента, предвид неговия капризен много причудлив подход към управлението, това ще се промени скоро. Знаете ли, това може да означава че изведнъж се събудим една сутрин и точно както войната е започнала през нощта, Тръмп ще обяви че е изпълнил мисията, каквито и да са реалностите на място, ще декларира победа и ще каже че всичко е свършило, поне от [us]американска гледна точка … Така че, чудесен спорт е да се опитаме да познаем каква е крайната цел на Тръмп. Но подозирам […] че тези от нас които наблюдават Тръмп от дълго време, се съмняват че и той самият знае каква е тя [целта] …
Като човек който наблюдава президента от доста дълго време, как съчетавате това което виждаме сега, с неговия политически бранд, който е "край на вечните войни, по–малко интервенция в чужбина, [US]Америка на първо място"? Как започвате да вдявате конеца в иглата? : Е това е може би най–важният вътрешнополитически въпрос пред който е изправен Тръмп в момента, особено ако тази война продължи и доведе до по–високи цени и по–голямо усещане за икономически натиск сред средностатистическите [us]американци и избирателите на Тръмп. И това е диаметрално противоположно на това за което той винаги е водил кампания, а именно срещу вечните войни, срещу безкрайните войни, срещу изграждането на нации, срещу полицейски контрол над света. Така и проведе по–голямата част от първия си мандат и на тази основа започна и проведе кампанията за втория си мандат, като Ди Джей Ванс който е истинският нео–изолационист, такъв с теория за случая, някак си интелектуализира предизборната му кампания в кръговете на MAGA. А сега имаме неговата противоположност. Може би майката на всички войни по избор или както аз я нарекох – това е войната на прищявката …
И в резултат виждаме много разцепление в средите на MAGA. Виждаме хора като Тъкър Карлсън и Мегин Кели, хора като тях които много остро се противопоставят на това не само като предателство към принципа "America first", но и като потенциална катастрофа за Тръмп и за MAGA ("През всеки един ден от администрацията на Тръмп, аз просто винаги ще поставям [US]Америка на първо място", каза той на 20–ти януари 2025–та година) … Така че този дебат се води интелектуално във висшите среди на MAGA. Имаме и широк обществен скептицизъм относно тази война. Мисля че е много рядко, ако не и уникално в съвременните социологически проучвания, САЩ да започнат истинска война при която [us]президентът не получава поне 50 % подкрепа, а тя е много, много под това ниво. Крайният тест обаче ще бъде колко дълго ще продължи тази война и ще причини ли икономически щети? И ако е така, подозирам че това което виждате във висшите ешелони на MAGA, ще се разпространи много по–широко и ще бъде наистина доста катастрофално политически за президента Тръмп, ако това продължи …
Конгресът има правомощието да обявява война и съгласно законодателството на САЩ президентът трябва да поиска разрешение от Конгреса за започване на война. Но той както направи и с войната през юни, не нарича това война, не я нарича война по дефиницията за която е необходимо да се поиска разрешение от Конгреса …
Публично много от видните гласове в Републиканската партия на хълма повтарят тезите на администрацията, те са верни на президента и казват че вярват в президента, вярват в това което той прави и мислят че всичко ще се оправи, каквото и да е то. Но насаме от някои хора в партията на президента чуваме скептицизъм и гняв. И мисля че ще бъде интересно да наблюдаваме дали това ще се разпространи. И виждаме как все повече законодатели решават публично да се разделят с президента, което ще му донесе проблеми …
Мисля от моя гледна точка, че понякога е по–интересно кой не говори, отколкото кой говори. И тази седмица написахме статия за подозрителното мълчание на Ди Джей Ванс за всичко това. И дали това не говори нещо за недоволството което назрява, особено с оглед на бъдещето на партията. Мисля че общата тема тук, независимо дали е на Капитолийския хълм или в администрацията, е просто че колкото по–дълго продължава това, толкова по–трудно ще бъде за тези хора да повтарят тези точки, нали? …
И все по–трудно ще бъде да не се използува думата "война" с нюансите на Специалната военна операция на Путин в Украйна. Има неодобрение излъчващо се от Белия дом навън, към употребата на думата "война" : [министърът на войната] Пийт Хегсет не използува тази дума в един от брифингите си тази седмица. И все пак в същото време определението че това е война е, че тя продължава вече 47 години. Така че има напрежение в този наратив и мисля че ще видим много повече от това напрежение, противоречие, объркване сред принципите на [us]администрацията. Именно защото за разлика от всички предишни войни по избор, които всички непрекъснато цитират – с Либия, Ирак и Афганистан – проведени след като се обясни и попита "съгласни ле сте с тези правила или не", след доста конвенционални междуведомствени процеси на проверка при които се водеше дебат, правеха се планове, представяха се варианти и се разглеждаха разногласия, чак след което президентът Буш или Обама, вземаха своите решения … Този процес сега напълно липсва. Не можем да оценим степента до която това е уникално в историята на [us]американските отвъдморски войни : че президентът си ги измисля в движение, но е безпрецедентно. Не мисля че има смисъл да се евфемизират косвените описания на това, което е очевиден факт за естеството на тази война, а именно че тя е в главата на Тръмп – Тръмп е решил кога е започнала. Той ще реши и кога ще свърши. По причини които ще ни бъдат казани след това и които вероятно няма да имат нищо общо с вземането на решението преди това …
Държавите от Персийския залив са в изключително трудна позиция … [А] европейците вече се усещат пияни от епизода с Гренландия и просто от общата хаотична способност идваща от Белия дом към европейските съюзници на [US]Америка в НАТО. Така че ситуацията вече е толкова лоша, колкото всеки от нас може да си спомни, дори по стандартите на първия мандат на Тръмп и първата му година от втория мандат … И сега получават тази война, за която никой от тях не е бил уведомен, а от някои като Британия и Испания са поискали да предоставят свои въздушни бази за [us]американските самолети и са им отказали. Но като цяло има усещането, че това е война за която Евроколхозът не е бил консултиран, който е много по–близо до региона на войната и би могъл да получи много повече от отмъщението. Не толкова колкото получават държавите от Персийския залив разбира се, но със сигурност по отношение на бежанците, които са резултат от тази война; по отношение на непосредственото въздействие върху цените на газа, които са се повишили значително по–драстично поради естеството на източника на газ Катар, говоря за втечнения природен газ, отколкото за цените на петрола … И при това все още имат 15 % мита върху износа за САЩ идващи от Тръмп. Така че идеята Евроколхозът да участвува, среща дълбоко негодувание. Дори и в Обединеното кралство, което е нещо като люлка [за Щатите]. То е по средата между Педро Санчес в Испания, който се противопостави на Тръмп и отказа да обяви тази война за нещо различно от незаконна. А от другата страна е Фридрих Мерц, канцлерът на Германия застана зад Тръмп след визитата в САЩ. Стармър намери нещо като средна позиция, което изразява неловкостта от факта, че най–близкият геополитически съюзник на Евроколхоза и световна суперсила, прави нещо което никой от тях не харесва … Неговият соломонов компромис беше да не позволи "Диего Гарсия" и други авиобази на Кралските военновъздушни сили да бъдат използувани за офанзивни действия срещу Иран, но те да могат да бъдат използувани от [us]американски самолети за отбранителни действия. Трябва само да спомена още нещо – иракските кюрди които са един от инструментите, които Тръмп обяви че би искал да използува за да дестабилизира Иран и режима, иракските кюрди в съюз с техните ирански кюрдски братовчеди, както Тръмп нарече лидерите на двата полуавтономни кюрдски региона в Ирак, те постоянно се чувствуват предадени от Запада … (А ние винаги се чувствуваме добре, защото какъвто и да ни го надянат, щом е от Запада сме покорно съгласни) … Последният път когато през първия си мандат Тръмп оттегли подкрепата си за сирийските кюрди, което доведе до оставката на Джим Матис, тогавашния министър на войната на САЩ, беше след първата война в Персийския залив, когато пешмерга бяха призовани да въстанат срещу Саддам Хюсеин, а след това изоставени … Тогава Хенри Кисинджър каза за иракските кюрди, че не бива да бъркаме тайните действия с мисионерската работа. Мисля че те вече са усвоили този урок и не искат да бъдат инструмент на други сили, които след това биха могли да се отметнат и да ги изоставят, а това изглежда е една от картите, които Тръмп обмисля да изиграе в момента … И това може да бъде много важен фактор …
В крайна сметка, смятате ли, че президентът Тръмп ще постигне това, което искаше да постигне тук? : Мисля че наистина не знаем, защото не знаем […] напълно какво иска. Но всъщност знаем, защото той каза че иска нещо подобно на това, което направи във Венецуела. За него това е успешна военна операция на САЩ, в която специалните части влязоха и заловиха венецуелския президент Николас Мадуро. И съм чувала хората около него да казват това през цялото време, той обича бързото. Харесва бързите победи. Харесва една, втора и всичко е наред. Не се интересува от дълги военни ангажименти. И затова мисля че ще го видим все по–разочарован, колкото по–дълго продължава това и колкото повече политическият натиск върху него нараства. Така че не знам дали ще получи това, което иска. Мисля че вече е очевидно [че в Иран] е отишло много по–зле от Венецуела. И ако целта му в крайна сметка е да свали режима, не знам дали ще го постигне. Ако целта му е в крайна сметка да унищожи способността на Иран да заплашва други държави в региона или [us]американски активи с тероризъм, не знам дали ще постигне и това, дори ако тези въздушни нападения унищожат режима, това което може да видим след това, е провалена държава. А в анархията се пораждат всякакви злонамерени лица, разпространяват се лоши последици, изобилие от потенциални последици. Така че не знам дали в дългосрочен план той ще получи това което иска, а и все още не знаем точно какво иска … Ха–ха!
(1)(3).png)
Разговор на Лорън Федор от The Financial Times с Едуард Лус, национален редактор на FT за САЩ и съавтор на бюлетина "Блатните бележки" и Абигейл Хауслонер, кореспондент на FT по външните работи в Съединените щати
https://www.ft.com/content/4cba6497-4a17-45ae-b3da-fe9303a56fa7
https://www.whitehouse.gov/remarks/2025/01/the-inaugural-address/
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
Гетьо, когато казвам, че не правиш
Сега ще стане ясно какво значи Орбан в о...
Няма да бъде лесно и безнаказано подминато!
Един римски император е пленен от персите-Валериан
Персийският владетел Шапур го е ползвал за столче? Накрая го е убил и кожата му е била одрана?
Все пак, дано стане чудо и лошото да се размине!
