27.06.2025г.

     · На пленарната сесия на XXVIII–ия Санктпетербургски международен икономически форум "Общите ценности – основа за растеж в многополюсния свят" (ПМЭФ), модераторът на дискусията журналистът, главен изпълнителен директор и водещ на телевизионния канал Sky News Arabia Надим Дауд Котейш, пита "изолираният" от "свободния свят" президент на Руската федерация Владимир Владимирович Путин : Ако ми позволите, ще ви задам един много директен въпрос относно настоящата ситуация. Доналд Тръмп се опитва да постигне това, което той нарича безусловна капитулация на Иран по отношение на ядрената му програма. Вие като президент на Русия, търсите ли безусловна капитулация от Владимир Зеленски? Ситуацията е същата;
На който Владимир Владимирович отговаря така :
«Първо, тази ситуация не е същата, а е коренно различна. И второ, ние не търсим капитулация от Украйна. Настояваме за признаване на реалностите, които са се развили на място».
Значи културата, тоест знанията, мирогледа, възпитанието на Доналд Джон Тръмп въобще не подлежат на сравняване с тези на Владимир Владимирович Путин …
За Украйна руският президент казва още : «Много е просто. И е пряко свързано с това, за което говорихме [как войната в Украйна се свързва с ценностите, които сега се опитваме да изразим в рамките на нашия форум и които се опитваме да защитим и подчертаем], с това за което говорих аз. Говорих за това как сигурността на една държава не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на друга … имахме пет вълни на разширяване [на НАТО], може да се каже, че вече шест … Това са действия от позиция на силата, пренебрегващи интересите на Руската федерация … Що се отнася до Украйна, това също е действие от позиция на силата – всичко което се случи там … Това е държавен, кървав, противоконституционен преврат в Украйна. Какво е това? Това също е действие от позиция на силата. И предишната администрация на САЩ директно заяви, че е похарчила милиарди долари за този преврат. Без да се смущават, те го казаха публично … И нашите действия бяха насочени към защита на част от населението, която се смяташе за кръвно и духовно свързана с Русия, с руската култура и нейния народ, тоест хората живеещи в Крим. А след това и опитите ни да регулираме ситуацията в югоизточната част на Украйна : в Донецк, Луганск. Направихме тези опити … Обаче, отново действайки от позиция на силата, нашите идеологически опоненти в този случай, може да се каже се опитаха да разрешат този въпрос отново с въоръжени средства, като започнаха военни действия в Донецк и Луганск – в Донбас. Не ние започнахме военни действия … Опитахме се да постигнем споразумение по мирен начин, да "слепим" ситуацията, но нашите "партньори" – така ще ги наречем сега в кавички – по–късно се оказа, че са започнали всички тези мирни преговори само с една цел – да напълнят Украйна с оръжие и да продължат тези военни действия … В крайна сметка това ни принуди да признаем независимостта на тези републики – Луганската и Донецката … бяхме принудени да признаем тяхната независимост, а след това да започнем да им оказваме подкрепа, включително въоръжена, за да сложим край на войната, разгърната от нашите противници на Запад и от тези, на които те разчитаха и сега разчитат в Украйна – крайни националисти и неонацисти … Следователно всичко което е свързано със случващото се, с трагедията която се случва в Украйна, не е резултат от нашата работа. То е резултат от работата на онези, които не искат да се примиряват с глобалните промени, които се случват в света … Говорите за регионите в Украйна, които ние считаме за наши. Много пъти съм казвал, че смятам руския и украинския народ за един народ в действителност. В този смисъл цяла Украйна е наша …
По нататък. Това не са политически решения (че армията отива по–далеч, че надхвърля 4–те региона, които Москва счита за свои), а логиката на военните операции, защото военните гледат къде е по–добре, къде са оврази, планини, хълмове, реки, къде е по–добре войските да отидат, за да постигнат крайния резултат с най–малки загуби. Проявява се определена логика на военните операции и войските се озовават в различни територии. Знаете ли, ние имаме такова старо – това не е поговорка, не е притча – а старо правило : където стъпи кракът на руския войник, там е нашето» …
Обяснението за отношението на Вовата Путин към Незалежната следва де се търси у Фьодор Михайлович Достоевски, когото разбира се Тръмп не познава като писател, а може би и въобще като име … И затова той иска "безусловна капитулация на Иран", а Владимирович не търси "капитулация от Украйна", а я измъчва с "признаване на реалностите" …
«Помъчете се да обичате вашите ближни дейно и неуморно. Колкото повече преуспявате в любовта, толкова повече ще се убеждавате и в битието на Бога, и в безсмъртието на душата си. Ако пък стигнете до пълна самоотверженост в любовта към ближния, тогава вече без друго ще повярвате и никакво съмнение няма да може повече да проникне в душата ви. Това е изпитано, това е вярно … Ето най–главният въпрос! Това е най–мъчителният ми въпрос! Затварям очи и се питам : би ли издържала дълго по тоя път? И ако болният (А Украйна несъмнено е тежко болна), чиито язви промиваш, не ти отвърне веднага с благодарност, а напротив, почне да те измъчва с капризи, без да цени и забелязва човеколюбивото ти служене, ако започне да ти крещи, грубо да изисква от тебе, дори да се оплаква на някое началство (както често се случва с ония, които много страдат) (А Наполеончик постоянно се оплаква) – тогава какво? Ще продължи ли твоята любов, или не? … ето истината. Тази идея още не е решена във вашето сърце и го измъчва. Но и мъченикът обича понякога да се забавлява със своето отчаяние, пак един вид от отчаяние … Измъчих се с нея и тя ме мъчеше … Как ме е мъчила тя! Наистина, бях пред изстъпление. О, тя знаеше, че я обичам! Обичам ви и от любов ви мъча», съвсем основателно би могъл да цитира Достоевски Путин в отговор на подобни въпроси от журналисти, но няма да го разберат …

И понеже наистина "руския и украинския народ са един народ", поведението на украинците и Украйна също може да се обясни с творчеството на Фьодор Михайлович : «просто нарочно за някаква игра, от "изстъпление" (Да, от 2013–та – 2014–та година, под въздействието на парите, пропагандата и манипулациите със съзнанието им, украинците постепенно изпаднаха в нацистко "изстъпление" и продължават да затъват), мами самата себе си и се измъчва с измислена любов [към Запада] … вие измъчвате само поради това, че го обичате … Прекалено съзнателно ме измъчвахте, за да мога в тази минута да ви простя! После ще ви простя, а сега не ми трябва ръката ви … Измъчвам го сега до смърт, но затова пък после ще го възнаградя с любовта си [мислят си за Русия украинците, но не си го признават, защото] бесът на най–безцеремонната гордост [ги е обзел, смятайки се за унизени]» …
Перифразирайки леко Пушкин, цитиран от Достоевски, състоянието на украинците е такова :
Ни следа, тъма проклета!
Сбъркали са пътя, знам!
Бяс ги води из полето,
влачи ги насам–натам …
« … бесовете влезли в свинете и те се издавили (така става и с украинците в момента) … Тия бесове, които излизат от болния и влизат в свинете – това са всички язви, всички миазми, всичката нечистотия, всички бесове и бесчета, загнездили се в нашия велик и мил болен [Колективен Запад] … от векове, от векове насам!», обяснява Фьодор Михайлович …
Той Путин му постави диагнозата на Колективния Запад : «Това, разбира се, са рудименти на старата, ако не и древна колониална политика, модернизирана до известна степен за съвременните реалности, но въпреки това. Това са действия от позиция на силата, пренебрегващи интересите на Руската федерация. Това е като цяло, в световен мащаб» …
И така, подложени на психологическа "дисекция" с Достоевски, евроколхозните чиновници се вписват в наратива : «Малко момиченце, петгодишно, го намразили баща му и майка му [Евгения и Александър Брунст, чужди поданици, обвинени в изтезание на петгодишната си дъщеря], "най–почтени и добре поставени хора, образовани и възпитани". Виждаш ли, аз още веднъж с положителност твърдя, че често има едно особено свойство у мнозина от човечеството – това е любовта към изтезаването на децата (А нацистка Украйна е отрочето на Колективния Запад), но само на децата. Към всички други субекти на човешкия род същите тези мъчители се отнасят дори благосклонно и кротко като образовани и хуманни европейци, но много обичат да мъчат децата, обичат дори и самите деца в този смисъл [и в друг смисъл, който не е бил толкова позволен и разпространен по времето на Достоевски, също ги обичат]. Именно беззащитността на тези създания (като палестинците например) съблазнява мъчителите, ангелската доверчивост на детето, което няма къде да се дене и няма при кого да отиде – точно това разпалва гадната кръв на мъчителя» …

За героя си Дмитрий Фьодорович Карамазов, Достоевски казва : "Мъчно е да се разбере, какво мисли" … по природа си беше гневлив, "с буен и неправилен ум" … Сущи Донча, бе!
«Още ли, още ли ще ме мъчат с този ужасен човек [Путин]! – извика [Урсула фон дер Лайнен или Кая Калас, ако щете] в изстъпление» … «Какво искате от нея? Защо я мъчите? Тя е невинна, невинна!», крещят родните либерали срещу Путин и Русия и кълнат «Проклети да сте, мъчители!» … «Но най–мъчителни са приготовленията» и затова Путин и Руската федерация толкова дълго се приготовляваха … А Наполеончик бяга от среща с Владимир Владимирович, защото «избягва един толкова мъчителен за него разговор» … Но в края на краищата «всичко това беше в реда на нещата, нали хората са създадени, за да се измъчват».
"Безусловната капитулация" поражда реваншизъм. Това Путин го знае и вероятно руснаците са го установили и дълбоко осъзнали скоро след края на Втората световна война, имайки пред себе си поведението на Германия след Първата световна война и поведението на германците слез Втората световна война и са взели съответни мерки, защото днешния реваншизъм на Федералната република произлиза от западногерманците, а не от източногерманците.
А България "все по–жално и по–жално се кълчеше и жално взе да нарежда : "Ще ми простиш ли ти на мен?", гледайки ме жално–жално право в очите", разказва великият руски писател.

http://kremlin.ru/events/president/news/77222
https://chitanka.info/text/15682-bratja-karamazovi/0
https://chitanka.info/text/15685-idiot/0
https://chitanka.info/text/23060-besove/0
https://chitanka.info/text/2321-prestyplenie-i-nakazanie/0

© Красимир Говедаров, Главен експерт

последен се смее този, който стреля първи.

В списаните има представители на петте закона на глупостта. За краткост ще спомена само третия.
Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби на някой друг и при това не носят ползи за действащия - даже могат да се обърнат срещу него.
:-)))

Да – генерал Лебед.

Не знаех че и глупостта се подчинява на закони : "Глупостта никога не минава граници – където и да стъпи, все е на своя територия".

Достоевски има предвид руските бесове... Путин, изглежда, е преодолял тези бесове и се опитва да нормализира и стабилизира Русия...

Те "бесовете" на Достоевски са колкото руски, толкова и общочовешки.