Прочетен: 1261 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2025 00:31
· В статията на Флагман.бг от преди 8 години "Безродници, либерали и соросоиди налагат мултикултурния си халифат, заклеймяват всичко българско … Те удрят по най–здравите устои на нашето общество – писменост, история, традиции, култура, бит", има следната констатация : "Изводът е, че около нас е пълно с потенциални предатели" …
(1)(3).png)
Това у нас и то не от вчера, а откакто сме поели към демокрацията и пазарната икономика … А за Руската федерация политологът Андрей Перла пък казва, че "врагът на народа – не е метафора" … И там оттогава, ама след началото на Специалната военна операция започнаха да ги вписват в списъци и регистри като чуждестранни агенти. Ние още ги обгрижваме …
Не за първи път се замислям как руски гражданин може да стане чуждестранен агент. Може би първата стъпка към предателството е да решиш : ти си "излишен човек" … С тези които директно и недвусмислено работят за врага за пари, всичко вече е ясно – в смисъл, че не могат да ни изненадат с нищо. Например бившият професор от Висшата школа по икономика Медведев води предаване по радио "Свобода" – и ако ни изненадва с нещо, то е само защото изостава с крачка от реториката на сегашните си западни господари. Е, или със стих, ако политическата реторика е песен, разсъждава Андрей Перла в Деловая газета «Взгляд» …
Журналистиката на чуждестранните агенти се състои от пронизителни редове за това колко тъжна, зловеща и безнадеждна е Русия, която те са напуснали. Наскоро бях особено впечатлен от чуждестранната агентка – поетесата Татяна Волская. Тя пише с омраза и страх за доброволците, които се записват в действащата армия в наши дни …
Е, нашите български грантосмучащи си стоят в Родината, защото са добре приети и на място наторяват народната почва с атлантически и евроатлантически "ценности" …
Това между другото е удивителен феномен от този род : чуждестранни агенти се опитват да създадат "грешка в знака" у своите [по]читатели – да променят плюсът на минус. Волская се позовава на телевизионен репортаж за пункт за набиране на доброволци. Редовите граждани в този репортаж обясняват : искаме с гордост да разказваме на децата си за това, което сме правили и как сме живели по време на войната. А чуждестранния агент отразява тази ситуация така : в живота им няма смисъл, те намират смисъл в убийството [на украинци] …
Но как чуждестранните агенти живеят по този начин? Как става така човекът да предаде Родината си? Как един ясен за другите плюс се превръща в минус в главата му?, пита се авторът … Мисля че един от основните фактори, ако не и най–важният, е комплексът за малоценност. Страхът от училищните тартори–побойници, донесен от детството. От този страх интелектуалецът първо развива измъчена гордост от собствената си несходност с мнозинството. Увереността, че е "над цялата тази тълпа" … Тогава възниква вторичен комплекс за малоценност – осъзнаването, че "тълпата" няма абсолютно никакво намерение да го признае за висше същество. Въпреки всички книги, които е прочел, умните думи, които е научил наизуст, и дори въпреки думите, които сам е изказал. Това осъзнаване е последвано от желанието да унижи мнозинството, да му отмъсти, да заклейми това мнозинство, поне в кръга на същите "излишни хора". И по този начин да получи признание … Спомням си, че преди около 20 години четях книга на Виктор Шендерович. "Сатирикът" беше откровен – той много страдал по време на военната си служба в Забайкалския окръг и от тази служба си отнесъл такова меко казано, негативно впечатление за народа и държавата, което носеше през целия си живот. Страхът сублимираше в чувство за собствено несходство и превъзходство … Колкото повече остарявам, толкова по–често си мисля колко прав е бил Игор Шафаревич, когато е формулирал "голямата тайна на малкия народ". Тайната е проста. След като не са успели да бъдат част от народа на Русия, бъдещите чуждестранни агенти стават част от "малкия народ", който съществува само защото се противопоставя на големия и истински народ … По нататък изборът е между паразитизъм върху народа и държавата и откровено предателство. Защото народът и руската държава са общо взето едно и също нещо. А в Русия "излишният човек" е враг на народа. Да, точно така, без кавички. Враг на народа и враг на държавата. Тоест, предател на Родината … И чуждестранните агенти не са нищо друго и не бягат от нищо друго – всъщност няма значение дали са извън границите ѝ или са "вътре в себе си". А талантът, който е наистина присъщ на някои от тях, не ги спасява, а по–скоро утежнява тяхното предателство, защото служи само като средство да се представят като излишен човек, като стоящ над тълпата, като неангажиран с държавата и народа …
Това е предателството : да заявиш, че народът и държавата не си ти. Ти си отделен и те не са достойни за твоето внимание и твоето служене. Всичко останало е само следствие от това направено веднъж изявление, от това искане народът да ти се възхищава …
Ама това е екзистенциална либерална лигавщина на прословутата особена руска душа …
При нашите такива "ефирни пухчета" са малко – един Димитър Бочев например, който в интервю във Faktor.bg страда, че "българите разбират малко, не това което трябва, не така както трябва, и несвоевременно. Не защото са българи – по правило масите, по силата на своята природа, по силата на масовостта си, са носители на примитивизма и злото – и Ортега и Гасет, и Достоевски, и Бердяев, а в по–ново време и Фром, доказват блестящо, че за колективите свободата е по–скоро проклятие и бреме, отколкото благодат, че единствено и само личността, индивидът, конкретните човеци, а не както ни учеха партийнополитическите учебни години на демоничния комунизъм, че народите могат да бъдат благородни и одухотворени носители на красивото и доброто. Особена достоверност казаното придобива на балканска земя, където по стечение на редица исторически обстоятелства и на злокачествени културални натрупвания през вековете днес господстват пошлостта, почвеничеството, сляпата емоционалност … Като всяка маса, и българската е роб на първичните си инстинкти – не окрилена от битието, а обсебена от бита … Така е и с българите – те живия Георги Марков не разбраха, че мъртвия ли! (За "неразбирането" на Марков ще се изкажа в друг постинг)", реди "дълги и безконечни като суджук" възвишени и възнасящи го във висините олимпийски мисли, буржоазният интелигент Димитър Бочев, на когото пречка не е само Комунизмът …
А–а–а, не е така! Не е така, защото повечето от нашите чуждестранни агенти, а те не са от масата, те са от "стоящите над тълпата", което никак не ги възпрепятствува морално да са от "тези които директно и недвусмислено работят за врага за пари" … Което означава, че са "роби на първичните си инстинкти [да притежават вещи и хора]" и са "обсебени от бита" …
И така, работейки за пари (за грантове) "са носители на примитивизма и злото" в обществото : по–примитивна и зла русофобия и по–примитивен и зъл антикомунизъм като у нас, къде другаде се среща? – предполагам се равняваме само на балтийските човешки "хвостохранилища" …
И това се дължи именно на обстоятелството, че са българи с буржоазен манталитет … Защото "никакви действия и отношения нямаха смисъл за Бодкова (буржоазен интелигент) тъй се казваше той – ако от тях не произтичаше нещо кьораво, някой келепир … интересът определяше отношенията му към другарите. Ласкателства, злословия, интрижки и доноси бяха оръдията на неговите изгоди. Даже такива неща като национални и племенни симпатии и антипатии му служеха само да извлича лична полза. Неведнъж е бъркал той в кесиите на разни [неправителствени] славянски комитети ту като "от Батак", ту като "емигрант" … Така де, сещате се … "Ако е работата да ударим келепир от вятъра, дето е повял, то най–добре ще бъде да отворим една [Агенция – информационна, социологическа, политическо– аналлизаторска, PR; я фондация, я институт. Е, може да си уредиш и самосиндикално да те канят индивидуално по–често н телевизията да бърбориш] … Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо изпуска ли келепиря … не си е келепир да бъдеш опозиция" …
От буржоазната пропаганда преди и от развълнуваните либерали днес знаем, че най–много "врагове на народа" е имало при управлението на Сталин [и Червенков] :
Сталинските репресии – много за тях е казано,
Много за тях е писано, много е било очернено.
Страхливци, врагове, предатели, космополити новопокръстени …
Срещу престъпната тълпа бяха репресиите на Сталин!
Орден от демони – власовци, глутница нацисти–ОУНовци,
Банда расисти бейтаровци, изроди от искрени петлюровци,
Към цялото русофобско братство, към цялата недоубита сган,
Към крадливите търгаши, които рушаха светлия Съюз …
Князе на местната и вселенска мръсотия,
Слети в една зараза оскверняваха времето на вожда …
За да не ги подозират в юдеофашизъм,
Се криеха зад сталинизъм …
Извратените Сахарови и лудите Солженицини,
Обесените с главата надолу Елцини, проклети навеки ще бъдат.
Всеки по своему е Каин, всеки е порочен отвътре.
Изводът от историята е ясен за държавата и нацията :
Вражеският съучастник е опасен и подлежи на ликвидация!
Против враговете на народа бяха репресиите на Сталин!
Жалко че другарят Сталин беше много милостив!
https://www.flagman.bg/article/129780
https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/24-mai-koi-nyama-da-praznuva-dnes.116679
https://vz.ru/opinions/2024/10/25/1293877.html#reply
https://faktor.bg/mneniya/intervyu/-dimitar-bochev-edinstvenoto-robstvo-pod-koeto-nie-kato-balgari-sme-stradali-e-savetskoto-75024
https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/zima.htm
https://chitanka.info/text/3706-baj-ganxo/0
https://pesni.guru/text/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Добре че останахме шепа българи, над които Тангра бди най-зорко. Защото Той има вяра в нас- малцината от Своето коляно, осъзнаващи. Природата и малкото родолюбци които мило си я обичаме сме под негова закрила каквото и да се случи..
P.S. В отвратително оскотяла, мръсна и просташка (европейска!) Варна поддържам (за слава на Тангра) своята цветна градинка, която довечера ще полея с любовна грижа.
