03.06.2025г.

     · «Не е мъчно да превземеш крепост, мъчно е да спечелиш кампанията. А за това не е необходимо да щурмуваш и атакуваш, а е необходимо търпение и време», разказва на редовия офицер княз Андрей Болконски главнокомандуващият Михаил Кутузов …
Обсадата на Плевен е най–тежката и продължителна битка в хода на Руско–турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия
• Първа атака : Първата атака на Плевен поставя началото на петмесечни кръвопролитни битки за овладяването на града … Веднага след падането на Никопол руското командване нарежда на генерал–майор Юрий Шилдер–Шулднер, командир на 5–та пехотна дивизия от 19–ти армейски корпус, да заеме колкото се може по–бързо Плевен. Докато попълват запасите и превързват ранените си, русите се забавят. Така те пристигат пред Плевен едва на 7–ми юли и започват да обстрелват турските позиции, без да предприемат фронтална атака. Сутринта на 8–ми юли атакуват с 3 пехотни полка, Кавказката казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване едва 8600 руси офицери и войници са изправени пред 15000 турски офицери и войници, при това заели удобни защитни позиции. Генерал–лейтенант Юрий Шилдер–Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Първата атака на Плевен струва на русите загуби в убити и ранени – 75 офицери и 2326 войници. Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени офицери и войници;
• Втора атака : Втората атака на Плевен е борба между Западната османска армия и Западния руски отряд за Плевен. Завършва с нов неуспех за руските войски … Втората атака на Плевен е по–мащабна от първата и още по–катастрофална. Тя струва на русите над 7000 убити и ранени офицери и войници. Обратно на това турските загуби са по–малко от тези при първата. Изчислени са на едва 1200 убити и ранени офицери и войници … За постигнатите успехи, султанът дава на Осман паша титлата Гази (Непобедим), орден "Османие" I–ва степен, почетна златна сабя, два револвера, два бинокъла и благодарствено писмо. Освен това пашата е засипан с благодарствени телеграми от чужди държави и частни лица;
• Трета атака : Третата атака на Плевен е етап от развитието на Руско–турската война (1877–1878) и последният най–кръвопролитен опит за превземането на Плевен. Проведена е през периода 26 – 31 август (7 – 12 септември) 1877–ма година и завършва с неуспех за руските войски … Руските загуби в убити или ранени са 2–ма генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са едва 3000 убити и ранени офицери и войници …
Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм на Плевен. По всичко изглежда, че от изхода на битката зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от обсадата на Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си, макар и болен Тотлебен поема командването и заявява : "Четвърта атака на Плевен няма да има" … Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. Под негово командване започва методично изграждане на пълната обсада на Плевен, която ще доведе до капитулацията на османски гарнизон на 28–ми ноември / 10–ти декември 1877–ма година … Три месеца сред падането на Плевен кампанията е спечелена.

Генералът от инженерните войски, героят от Севастопол и Плевен, граф Едуард Тотлебен

Падането на Одринската крепост е едно от най–славните постижения на българското военно дело … Нашите летци извършват първата в историята въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин … Българката Райна Касабова става първата жена в света, извършила полет във военни условия … Датата 13–ти март 1913–та година е фатална за считаната за непревземаема Одринска крепост. Известна като един от най–здравите фортове в Югоизточна Европа, тя била защитавана от гарнизон, наброяващ 60 хиляди войници и офицери, 524 оръдия и 60 картечници. Нейните укрепления ограждали внушителна площ в размер на 250 квадратни километра … Строена от европейски специалисти, според военните експерти, можела да падне само след продължителна обсада в течение на няколко месеца и то единствено от най–елитната и модерна армия по това време в Европа – пруската … Тогавашните специалисти залагали главите си, че крепостта е непревземаема с щурм. Но тъкмо по този начин – с щурм – решават да я превземат българските войски …

Убедени в правотата на своята кауза, нашите войници буквално помитат противника … Турците са принудени да развеят бяло знаме и да сложат оръжия. Комендантът на крепостта Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия 2–ра армия генерал–лейтенант Никола Иванов с думите : "Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои" … Решителната победа на българската армия при Одрин довежда до края на Балканската война …

Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912–та година

На 13–ти март (26–ти март по нов стил) 1913–та година, по време на кървавата Балканска война, българите извършват един от най–великите военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал–майор Георги Вазов непристъпната турска крепост Одрин е превзета. В следващите редове ще ви разкажем за драматичните събития около тази славна битка : … Край Одрин за пръв път в историята на света е използвана военната тактика "огневи вал" – артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо …

В последствие подобни действия се прилагат по време на Първата световна война и влизат в много от учебниците по военно дело. Ударите на артилерията разкъсват бодливата тел, а онази част която остава, е преодоляна по впечатляващ начин – войниците я покриват със собствените си шинели. Две скорострелни артилерийски отделения, под командването на майор Марин Друмев, смело подпомагат сражаващата се българска пехота. През нощта на 13–ти март Айджиолу е превзет от 10–ти Родопски полк, а рано сутринта на същия ден пада и Айвазбаба. Двата форта са овладени благодарение на непоколебимата воля на могъщата българска армия … Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост. В името на светлия идеал за обединение родната армия извършва подвиг, който завинаги оставя диря в сърцата на целия народ. Нека не забравяме това върховно себеотрицание, нека не забравяме героите от Одрин …

"На нож", картина на Ярослав Вешин със сюжет от Балканската война

"Географическата България бе тясна за Фердинанд. Ламтеше той за много по–големи царства. Завлече го таз мания към Цариград. Оттук – безумните атаки на Чаталджа, излишните кръвопролития, безсмислените жертви в пари и хора. Дали не го е блазнел византийският престол? Защо не? В такваз глава кат неговата всяка фантазия може да се загнезди", разказва очевидецът Добри Ганчев, учител по български на княза, в "Спомени за княжеското време" …
Статуквото оформено в хода на Първата балканска война е възприето отрицателно в България. Сръбските и гръцките власти, установили се в по–голямата част от Македония, се заемат да изкоренят българското влияние от там (чрез закриване на училища и църкви, преследване на ВМОРО … Междувременно на 22–ри април 1913–та година, гърци и сърби стигат до предварително споразумение за съюз срещу България, а на 1–ви май е сключена военна конвенция между двете страни. С договор от 19–ти май Белград и Атина си гарантират взаимно териториалните придобивки в Македония. Разработен е и общ план за действие в случай на война, към който е привлечена и Черна гора …
Мирният договор на България с бившите ѝ съюзници и Румъния е сключен в Букурещ на 28–ми юли 1913–та година след преговори, които продължават десет дни. С договора България отстъпва на Румъния Южна Добруджа. Новата българско–сръбска граница е прокарана по вододела между Вардар и Струма, а българско–гръцката – по Беласица и Места …
С Цариградския договор от 16–ти (29) септември 1913–та година България си запазва Беломорска Тракия, но оставя Одрин, Лозенград, Бунархисар и Люлебургас в Османската империя … Българите от Източна Тракия повече не се завръщат по родните си места …
По време на битката при Кукуш около 15000 българи от района се изселват на север с отстъпващите български войски. След войната от 1913–та година България приема общо четвърт милион изселници. Един милион българи остават под чужда власт. Българската историография определя тези последици като "Първа национална катастрофа" …
"Че българските войски ще сложат оръжието си пред тях, ще ги пуснат да навлязат в България с песни и музика …". Криви им излизат сметките на "братушките" обаче. Бесарабският българин генерал Колев държи слово пред своята конница : "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!" … За повечето от българските офицери и политици антибългарската политика на Русия става ясна още тогава" … И на Съветския съюз също

След края на войната страната преживява своята Втора национална катастрофа : Освен убитите и изчезнали през Първата световна война над 115000 войници и офицери, плюс ранените, пленените, загубите сред цивилното българско население и разрухата, това е крахът, поне до Втората световна война, на националния идеал. България губи и половината от землището си – българската етническа територия е разпокъсана между всички съседи на България … България е окупирана от Антантата … Вътрешното състояние на страната е ужасяващо. Инфлацията расте непрекъснато. Стопанството, вследствие на войната и наложените репарации и реквизиции, е в упадък …
И така в резултат на последните три исторически събития – Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война, от историците се наложила констатацията за две съществени липси в Новата история на България :
1) Ние нямаме загубена битка;

2) Ние нямаме спечелена война (кампания, както казва Михаил Иларионович Голенишчев– Кутузов) … За когото Толстой казва : "На същото чувство [защото е русин], което всички – повече или по–малко – изпитваха, бе основано онова единомислие и общо одобрение, което съпътствуваше народния избор на Кутузов за главнокомандуващ въпреки сметките на дворцовите кръгове" … За избора на български главнокомандуващ да се пита Фердинанд 1 … "Цар Фердинанд решава да засили българската позиция на предстоящите преговори с успешна военна акция в Македония. По негова заповед през нощта на 16–ти срещу 17–ти юни 1913–та година 4–та и 2–ра армия атакуват сръбските и гръцките войски на широк фронт от Осоговската планина до Орфанския залив … На 18–ти юни под натиска на министър–председателя Стоян Данев и без знанието на Фердинанд, [заместник–главнокомандуващия] генерал [Михаил] Савов нарежда едностранно прекратяване на бойните действия. Българските парламентьори обаче са отхвърлени. Сърби и гърци използват българското нападение от 17–ти юни, за да преминат в контранастъпление. Гръцкото правителство обявява формално война на България на 22–ри юни. Ден по-късно (23–ти юни) същото правят Сърбия и Черна гора. По това време решителните битки на македонския фронт [инициирани от кого?] са вече в разгара си", пише в статията Междусъюзническа война на Уикипедията …
Да, липсата на загубени битки е извор на гордост и национално самочувствие. С липсата на спечелена война е обратното – и затова либералите от сайта Площад "Славейков" – Зона свободна от чалга" си представили как в Първата световна война царство България побеждава агресора Руската империя

Представите на българската либерална новобуржоазия не отменят разбира се историческата истина, но объркват знанието, мисленето и съзнанието на българите, най–вече на младите – на учениците и студентите, което има своите последствия за придобиване от тях на ненаучен мироглед и по нататък за избор на губеща за тях политическа и обществена позиция.

https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD
https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=35424
https://bulgarianhistory.org/obsadata-na-odrin/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
https://chitanka.info/text/46068-spomeni-za-knjazheskoto-vreme/0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
https://www.168chasa.bg/article/6294531
https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/0
https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskata-vojna-sreshtu-balgariya-koyato-beshe-zagubena-i-zasekretena/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Четете съвременниците, а не пийте от рядката бозица на "изследователите"!
Сръбско българското (военно) ФИАСКО е брилянтно описано от Михаил Кремен в книгата "Брегалница". Подигравката с българите (по милост) при Одрин е литературен обект на унищожителното перо на Страшимиров във "Вихър". ПОБЕДИ- ВЯТЪР!

Хе–хе–хе, "изследователите", с академични титли?!

ПОРЕДНИЯТ ПРОВАЛ НА ПУТИН

Службата за сигурност на Украйна взриви Кримския мост с подводни експлозиви. По данни на СБУ, операцията е подготвяна в продължение на месеци и е довела до сериозни поражения върху конструкцията. Сега конструкцията е в аварийно състояние, уточниха от СБУ.

А бе умник, кой е загубил война за един взривен мост?

А на кретените ще напомня, какво следва (САБОТАЖ по време на ПРЕГОВОРИ!). Знаете какво!

Укрите и англичаните влизат все по–навътре и навътре в мешката.

Значи сме свикнали да губим войните – от 1913 г. насам...

Ами, такава е тенденцията.