10.05.2025г.

     · В романа "Тютюн" Димитър Димов описва образите на трима евреи : положителните герои работниците и членове на комунистическата партия Макс Ешкенази и Варвара, и капиталистът Коен … Писателят показва и част от бита на бедните евреи по онова време …
Че има и бедни евреи знам от него и от Христо Смирненски … По–късно в "Кремиковци" се запознах със Самуил Бенвенисти, механошлосер, трудоустроен като общ работник в склада за материали. Той разправяше, че Исус Христос бил като седесарите, което се доказа, че не е така, защото те нямаха прогресивни идеи, да не говорим, че не можаха да направят "синята идея" религия …
– Макс Ешкенази – Той произхождаше от бедно семейство на многоброен и пръснат по цяла България еврейски род. Едни от сродниците му бяха тенекеджии, а други банкери. Между тенекеджиите и банкерите съществуваха адвокати, лекари, равини и търговци на дребно, които се наричаха все Ешкенази. Мястото на Макс се намираше някъде в низините на тази социална пирамида, чиято основа образуваха тенекеджиите, а върха – банкерите. Той беше беден като тенекеджия и умен като равин, а от лекарите, адвокатите и търговците се отличаваше по това, че бе непрактичен. Вместо да използва образованието си за печелене на пари (един богат и непредпазлив Ешкенази го кредитира да свърши търговия в Германия), той потъна в изучаване на Спиноза и Маркс и философската страст го докара отново до нивото на тенекеджиите. След като го изгониха последователно от няколко предприятия, богатите сродници го провъзгласиха със съжаление за пропаднал интелигент. Макс не ги намрази, защото ги считаше нищи духом. Но той намрази техния кален, дребнав, търгашески свят, и обикна още повече партията, която го беше изпратила да работи тук … Сега Макс беше тютюноработник и ходеше по улиците с каскет, евтина туристическа блуза и вехти панталони … Хазаинът Яко беше сарач и произвеждаше първобитни селски самари. Най–големият му син помагаше в работилничката с намерение да поеме занаята на баща си, средният работеше в манифактурния магазин на някакъв заможен сродник в София, а най–малкият – още дете – се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли. В семейството имаше и дъщеря, която наричаха Рашел и която всички считаха за товар. Гордостта на Яко не позволяваше да я дадат работничка в тютюневите складове, както постъпваха най–бедните евреи с дъщерите си, но от друга страна, той се грижеше да прави минимални разходи по нея. Тя беше тънка, бледа седемнадесетгодишна девойка, с лице обсипано с лунички и ходеше вечно с една и съща басмена рокличка на цветчета. Яко често мислеше с досада, че трябваше да ѝ даде зестра …
В къщата на Яко липсваше водопровод, защото прокарването му предполагаше излишни разходи. Жените прекрасно можеха да носят вода от чешмата при синагогата …
– Слушай, майко! … – каза Макс на нейния средновековен испански език, изкълчен от италиански и турски думи – Кога най–после ще прокарате чешма?
– Няма нужда от чешма – равнодушно отвърна Ребека. По отношение на пестеливостта тя се солидаризираше винаги с Яко …
– Ако искаш удобства, да си стоял на работа у банкерите Ешкенази. Тогава сигурно си могъл да плащаш за стая с чешма и порцеланов умивалник, както у доктор Пинкас.
Макс трепна.
– Какво знаеш ти за банкерите Ешкенази? – попита той смутено.
– Зная много неща – враждебно отговори Ребека – Ти си бил на служба у банкерите Ешкенази, но те са те изгонили, защото си станал комунист.
– Говориш дивотии … Кой ти каза това?
– Равинът.
– Кажи на равина, че е глупав клюкар. Сигурно ме смесва с някой друг.
– Не, не те смесва с никой друг. Ти си комунист, защото никога не идваш в синагогата … Ти си прокълнат, изгонен от общината син.
– Не е вярно, Ребека … Аз съм просто беден евреин като вас. Как е възможно да стана работник, ако преди това съм бил на служба у банкерите Ешкенази? Трябва да съм луд!
– Да, ти си наистина луд – мрачно потвърди Ребека … Тя го изгледа подозрително, после излезе от кухнята, като тръшна гневно вратата след себе си …
Той мина покрай един затворен стъкларски магазин и се видя огрян от слънцето в огледалото, заковано до витрината му. Сега някогашният Макс Ешкенази представляваше един грозен червенокос евреин с мазен каскет, с блуза на квадратчета и оръфани панталони. Работата в тютюневия склад и нощите, прекарвани в четене, го бяха състарили. На мястото на изчезналите тлъстини под очите, около устните и шията му стоеха дълбоки бръчки. Преди два месеца една група антисемити, която редовно устройваше засади на евреите, му беше избила предните зъби. Когато отваряше устата си, празнината им зееше грозно. Но изведнъж, чрез образа си в огледалото, той се почувствува издигнат високо над дребнавия, егоистичен и самодоволен свят, от който умът и сърцето му се бяха отказали …
– Варвара – Варвара, чийто ум бе храбър, а сърцето страхливо …
Варвара се събуди на разсъмване от болки в ревматичните си крака. Войнишкото одеяло – единствената ѝ завивка – бе просмукано от нощната влага и дребното ѝ тяло затрепера от студ. Тя прекара няколко минути на границата между съня и будното състояние, загледана в белезникавата светлина на разсъмването, която се процеждаше от изток. Тъмните сенки на боровете шумоляха тихо, а над тях все още блещукаха звезди. Като се разсъни малко, тя се отдаде веднага на мисли за партийните работи …
Тя бе вече повехнала жена. Петнадесет години от живота – бяха протекли в бедност, преследване и непримирима вражда срещу света, който изпитваше към нея двойна омраза. Ударите и плесниците, които получаваше често от агентите в полицията, се нанасяха върху нея по–жестоко, отколкото върху другите, защото беше еврейка. Тя произхождаше от семейство на беден равин и след като изкара университета, издържайки се сама, потъна в нелегална борба. Животът не ѝ беше дал никаква радост освен студената връзка с един човек, когото убиха преди година и половина. Но в тази връзка нямаше любов, а само хладнокръвна лоялност, само единомислие между комунисти. И поради това, че не беше дала или взела нищо от любовта, в душата ѝ съществуваше някаква празнота, която тя запълваше с неумолима взискателност към себе си и към другите. Ала тя не съзнаваше, че тази празнота я правеше сприхава и печална …
Дори Варвара се засмя, при което острият блясък в очите ѝ стори място на игрива и весела закачливост. Навярно така се беше смяла тя, преди да почне гоненето на евреите и преди да окачи малкия револвер върху шията си …
Сега тя почна да мисли за своите задължения през деня. Струваше ѝ се, че партийната просвета в отряда не вървеше много добре. В четата на Мичкин имаше един студент, който тълкуваше селския въпрос съвсем погрешно, а курсът по ограмотяване изоставаше назад. Трябваше да се потърсят моливи и хартия, да се учат като първолачета четиридесетгодишни мъже. В отряда имаше няколко души, по които се бе появила краста. Трябваше да се излекуват, преди да разпространят болестта. Тя ги караше тиранично да се мажат с мехлем, който им бе приготвила от сяра, свинска мас и сода за пране по рецептата в едно ръководство за фелдшери. Един болен от малария тя лекуваше упорито с чесън, понеже нямаше хинин и си беше втълпила, че лютивите вещества на чесъна могат да го заместят. Ризите на няколко души бяха тъй съдрани, че просто не можеше да ги гледа. Трябваше да ги смъкне насила от гърба им и да ги закърпи най–сетне. И за още много такива неща помисли Варвара на разсъмване. Всичко това ѝ даваше морално право да се намесва енергично в личните разправии на тия сурови мъже, които гледаха така пренебрежително на бойните ѝ качества и с такава досада на сприхавата ѝ чувствителност. Тя ги упрекваше, мъмреше, хокаше непрестанно и най–после успяваше да ги вкара в правия път. Ала твърде често тя прекаляваше в това и мъжете просто ѝ заповядваха да се махне отпреде им. Тогава тя ставаше мълчалива и печална за няколко дни, докато тия, които я бяха обидили, не дойдеха отново да ѝ поискат услуга или съвет …
Варвара не отговори. Тя помисли за нещо, което беше завинаги пропуснала с младостта си, и това бе радостта на всяка жена – да се види ухажвана. Никога в живота си тя не беше танцувала с дълга рокля вечер, срещу Нова година, когато навън има виелица, а вътре е топло и весело. Напротив, от младостта си тя беше запомнила само бедност, арести и побоища. Ала тогава ѝ дойде на ум, че тъкмо това пропуснато нещо даваше нов, по–пълен смисъл на живота ѝ … Двадесет години ти служиш на партията и нищо пропуснато в живота ти не може да се сравни с радостта, която изпитваш от нейната победа, от нейната признателност! … Ти си изпитвала това много пъти, нали? … Спомни си стария свят! … Някога ти беше разглезено момиченце, което се радваше на играчки и панделки. Някога баща ти събираше зестра, за да те омъжи за аптекар. По глупавата тарифа на евреите от твоя кръг един аптекар струваше двеста хиляди лева. И понеже баща ти не можа да събере тези пари, не успя да те омъжи за аптекар. Но ти бе страшно огорчена от това, възмутена до дъното на душата си от този дребен, нищожен, търгуващ с всичко еврейски свят. После баща ти умря, семейството остана на улицата, търгашите престанаха да се интересуват за тебе. Нима можеше да намериш любов и щастие в този свят? … Но след всички ужаси и лишения, които беше преживяла досега, идеята за победата се въплъти изведнъж в комплекс от тъпи и прозаични образи : тя си представи баня, сапун и чисти дрехи, а после се видя в прилична рокля и добра прическа на партийно събрание, в което трябваше да направи доклад … Краят на омразния свят приближаваше. Червената армия нанасяше на немците удар след удар, съпротивата се засилваше, партията овладяваше все по–сигурно ръководно място в борбата …
Варвара беше мозъчно същество и не обичаше да фантазира, но всяка сутрин тя се отдаваше на една изгаряща мечта : да се види отново спретната и чиста на партийно събрание, с доклад под мишница. Събранията бяха нейната стихия, а красноречието – талантът ѝ …
– Коен – Чудна беше историята на Коен. Той имаше умни, сини очи. Това бяха пак студените очи на грабител и хищник, но без грандоманията на глупците, които седяха около него. Дълбоко в синевината им прозираше спокойната ирония на дух, посветен в тайната на парите. Издигането му вървеше по златната нишка на социалдемокрацията. Подробностите не бяха много ясни, но историята му можеше да се резюмира така : през 1918–та година еврейският социалдемократ Кнор беше изгонен от болшевиките и намери убежище в Германия. Вместо пари в джоба си Кнор носеше друго, много по–голямо богатство в главата си. След две години той стана собственик на малка фабричка за папироси, която откупи от някакви си братя Нилзен. Тогава социалдемократът Щреземан даде на социалдемократа Кнор правото да отчита бандерола от цигарите на фабриката си след продажбата им. Това бе сполучливо измислен безлихвен заем от държавната каса. Малката фабричка се наду, започна да расте като плазмодий и да задушава или поглъща всички фабрики за папироси, които се опитваха да я конкурират. След още няколко години бившата фабрика на братя Нилзен се превърна в могъщ папиросен концерн, управляван от доктор Кнор. Тогава именно стана още едно събитие. Социалдемократът Кнор срещна на някакво събрание в Хамбург социалдемократа Коен и го натовари с доставката на тютюн от България. На какво се дължеше доверието? Гледайки умните иронични очи на Коен, Борис съзна, че социалдемокрацията беше нова форма на древното изкуство да се управлява светът чрез пари …
Поглед.инфо често предоставя думата на двама евреи, които всъщност станаха повода за написването на постинга, защото забелязах разликата между мъдростта и глупостта : Яков Кедми – политик, общественик, дипломат, държавник, бивш шеф на спецслужбата "НАТИВ" в Израел и геополитически анализатор … Който държи на библиотечния рафт зад гърба си бюста на Феликс Едмундович Дзержински …

И д–р Саймън Ципис, политолог, експерт по кибертероризъм и международна сигурност, доктор по политически науки от университета в Бон, Германия; преподавал в Пловдивския и Софийския технически университет в България

И двамата са със съветски произход – Кедми е роден в Москва и емигрира в Израел през 1967–ма година, а Ципис е роден в Севастопол и емигрира в Израел през 1991–ва година …
Като четем какво казват Кедми и Ципис и го сравняваме с действителните събития, си правим извода за умствения багаж на единия и на другия …
– Яков Кедми : "Позицията на Зеленски е следната : всеки следващ изблик от негова страна може да се окаже последен. Затова трябва да се държи като възпитано момче. Да не нервничи, да не крещи, да не се тръшка по пода, да се храни на масата с нож и вилица, а не с пръсти. И само при тези условия ще продължат преговорите с него, тоест, той формално ще участва в тях" … "За Зеленски няма бъдеще. Така или иначе, на един или друг етап, преди или след преговорите, той ще е приключил политическата си кариера. Само от него зависи да го направи цивилизовано или със скандал. Предлагат му : да уредим всичко с добро, учтиво, но ти си тръгваш" …
– Саймън Ципис : "Смея да твърдя, предполагам че се водят задкулисни преговори между руската и украинската страна. Трудно ми е да спекулирам на какво ниво се провеждат те – на нивото на спецслужби или на нивото на двете разузнавателни служби, на нивото на дипломати или на политическо ниво. Но моето предположение е, че такива преговори се провеждат. И всъщност в резултат на тези преговори и двете страни са стигнали до някакъв компромис, до някакво споразумение. Основната неразделна част от този компромис е, че и двете страни трябва да се съгласят, че конфликтът трябва да бъде прекратен. Това е първото нещо, това е най–важното нещо. При какви условия трябва да бъде прекратен, това вече е второстепенно. Ако и двете страни, без значение дали преговарят на официално ниво или зад кулисите, се съгласят и се договорят помежду си, че конфликтът трябва да бъде прекратен, а ние сме все по–близо до това, защото [us]американската страна няма да може да разработва фонда за редки метали, за който вече е подписан договор, тоест Украйна трябва да спазва този договор, но докато има военно положение и се водят военни действия, САЩ не могат да започнат разработването на този фонд за редки метали, за който Украйна вече е задължена да спазва договора. Така че, по един или друг начин, рано или късно, все пак украинската страна ще трябва да стигне до споразумение и до компромис. И сега остава неизвестно и основният въпрос остава кой ще бъде в този екип от украинска страна, който ще отиде за споразумение, за среща и евентуално за преки преговори с руската страна? … И аз се съмнявам, че Владимир Зеленски ще бъде част от този екип" …
Оставям без внимание логическите противоречия в изказването на Ципис. Само отбелязвам, че без условия конфликтът няма как да се прекрати; без условия може само временно, подчертавам – временно, да се прекратят военните действия …
Умният човек говори за това което е предмета или явлението, като се стреми да стигне до по–обхватно и по–дълбоко знание. Както казва Владимир Илич : «непълното, неточното знание става по–пълно и по–точно» … А глупавият човек говори за това, което ще стане. И още по зле, за това, което според него е правилно и трябва да стане … В това е разделителната линия между възгледите за обществените процеси на материалистите и идеалистите в ежедневието.
И така и евреите биват бедни и богати, умни и глупави, за други техни качества има анекдоти.

 

https://chitanka.info/text/5799-tjutjun/0
https://pogled.info/
https://epicenter.bg/article/Yakov-Kedmi--Oshte-edna-izdanka---i-Zelenski-shte-bade-otstranen/380463/7/0
https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/d-r-saiman-tsipis-rusiya-i-ukraina-veroyatno-pregovaryat-taino-mirat-izglezhda-blizo.181275
https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T3/Lenin3.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Евреите са онаследили едно от качествата на Българите от време оно - владеене на света. Очаква се всеки момент да ни го върнат.
Това не е анекдот.
:-)))

Според мен евреите вече ни връщат властта над света.

сред всички народи има добри и зли, умни и глупави, кадърни и некадърни... Расовата теория на нацизма е невярна, несъстоятелна...

И затова човечеството върви към едно.

А, евреите се държат един друг, няма байганьовски истории и удари под кръста!
На едно международно съвещание в Бургас ми повериха румънската група, да ги занимавам в свободното време
Шефът им , професор, помня му фамилията- Голденщайн, видя, че се учудих, като се представи Каза, че е евреин Беше невероятен човек Е, заведах ги на плажа Професорът имаше дълбок разрез на единия крак Без да питам, каза, че в Израел са му правили сърдечна операция и са извадили кръвоносен съд от крака Сумата беше няколко десетки хиляди долара Каза , че и долар не е платил Всичко поела някаква Еврейска организация, грижеща се за известни евреи извън Израел!
Е, професор беше в Букурещкия университет, но не беше и Айнщаин! Въпреки близките фамилии, а неговата и златна!

Поддържат се, като свински черва са. Това е което ги прави неприятни.