· "Въз основа на липсата на уважение, което Китай показа към световните пазари, с настоящото повишавам митата налагани на Китай от Съединените американски щати, на 125 %, считано от момента на незабавното влизане в сила", написа Дончо в личната Трът Соушъл


А китайските другари го препратили към теоретичното наследство на Великия кормчия …
Тръмп заставя китайците да си спомнят за Мао все по–често и по различни причини. Както е добре известно, отношението към Великия кормчия в Китай се определя по формулата "30 % грешки – 70 % заслуги" (формулата всъщност принадлежи на самия Мао, който я е прилагал към Дън Сяопин, а по–късно той пък я е използвал по отношение на самия Велик кормчия) – така че в основата е положителното, макар да има конкретно–исторически нюанси …
Първо – за това как Мао отговори на Тръмп : през последните дни официалният представител на китайското министерство на външните работи Мао Нин (не е близка роднина, но принадлежи към същата фамилия като основателя на Китайската народна република) вече няколко пъти публикува видеоклипове и снимки с изявления на Великия кормчия в социалните мрежи. Това беше отговор на търговската война на Тръмп срещу Китай – и цитатите не бяха избрани произволно. През 1952–ра година, по време на Корейската война (която всъщност е била [us]американо–китайска война), Мао Дзедун заявява : «Без значение е колко дълго ще продължи тази война, ние никога няма да се предадем. Ще се борим до пълна победа», разказва Пьотр Акопов в РИА «Новости» …



Гръмките изявления на Мао, особено за "хартиения тигър", са широко известни. Отношението към тях на Запад е високомерно – какво толкова е казал главният китайски комунист. Той вярва в победата на световния комунизъм и поражението на западния империализъм – какво може да се очаква от него? След смъртта му Китай възприе пазарната икономика от Запада и "там не остана никакъв социализъм" – възглед, който беше широко разпространен на Запад. Но въпреки че Мао винаги е говорил за борбата между комунизма и капитализма, ако се разгледат неговите изявления в геополитически аспект, ще се окаже, че е бил прав : САЩ не успяха да спечелят Корейската война (тоест Китай – между другото заедно със Съветския съюз – постигнаха относителна победа, запазвайки Северна Корея), и загубиха войната във Виетнам, десет години след като Мао ги нарече "хартиен тигър". Те загубиха не само от виетнамците, но и от Китай и СССР, които помагаха на Северен Виетнам. Значи Мао знаеше много добре за какво говори …
Но Мао има и "тъмна страна" – и Китай е преживял нейното лошо въздействие през втората половина на 60–те години на миналия век. Тогава започна "културната революция" – чистка и погром на партийни и номенклатурни кадри, култура, образование, опит за възстановяване на цялата система за управление на страната под лозунга за борба с "капутистите" ("следващите капиталистическия път" (тоест тези с буржоазен манталитет), за един от чиито водачи беше обявен Дън Сяопин). Негов символ стана Червената гвардия – ученици от гимназията и колежа, които пламенно подкрепяха новия курс на Мао. И сега Тръмп и тръмпчовците биват сравнявани с Мао и хунвейбините от Червената гвардия от времето на Културната революция – все пак те също се опитват да извършат чистки в държавния апарат, да сменят и изтикат либералната и глобалистката идеология от държавните органи и университетите. Тоест Тръмп днес – е Мао от времето на Културната революция, "лошият Мао". И това е въпреки факта, че прочистването на [us]американските глобалисти и либерасти е доста полезно за Китай дело …

[US]Американските хунвейбини на Доналд Тръмп приветстват Великия кормчия на митинг

Всъщност Тръмп разбива онези, които са за глобализацията, тоест за подчиняването на Китай на единен глобален либерален проект – но в същото време сред тръмпчовците, тоест новите [us]американски националисти, има много които смятат Китай не само за основен враг, но и за практически екзистенциална заплаха за съществуването на Съединените щати, изобразявайки Пекин по същия начин, както Москва беше изобразявана по време на Студената война : ужасен Мордор, център на "империята на злото". Тоест в обкръжението на Тръмп има много синофоби – и затова Пекин не иска да залага на победата на Тръмп в [us]американската "културна революция". Мао също загуби доста, и всъщност докато беше още жив – завръщайки се към управлението на страната чрез обичайната партийна бюрокрация и връщайки Дън от изгнание на власт (като шест месеца преди смъртта на вожда той отново беше отстранен от всички постове). Така че, сравнявайки Тръмп с Мао, китайците не само забелязват общите, антиелитни стремежи на двете "културни революции", но и предсказват поражението на [us]американския президент във вътрешнополитическата борба.
Има обаче и друг аспект от дейността на Тръмп, който напомня за Мао, въпреки че на Запад Кисинджър и Никсън обикновено се споменават във връзка с него. Говорим за желанието на някои тръмпчовци да вбият клин между Русия и Китай, дори да откъснат Москва от Пекин или дори да настроят Путин срещу Си Дзинпин. Тоест, да се повтори "ефектът Кисинджър" – все пак се смята, че именно съветникът по националната сигурност на президента Никсън е успял да осъществи схемата за сближаване на Китай и Съединените щати през 1971–ва година, да организира посещението на Никсън в Пекин на следващата година и да създаде ситуация, в която [US]Америка е имала по–добри отношения както със СССР, така и с Китай, отколкото те помежду си. И този "триъгълник на Кисинджър" позволи на Съединените щати, ако не да регулират нивото на отношенията между Пекин и Москва, то успешно да играят с техните противоречия и в крайна сметка да спечелят Студената война [което е пресилено] …
Вярно е, че в действителност всичко не беше съвсем така – в края на краищата сближаването между САЩ и Китай беше инициирано не във Вашингтон, а в Пекин. Именно китайците заложиха на относително помирение между двете велики сили, защото искаха да получат противотежест срещу "съветската заплаха", в която Мао тогава, след сблъсъците при остров Дамански през 1969–та година, сякаш искрено вярваше. Така че китайците измислиха идеята да използват "триъгълника", а [us]американците просто се възползваха от ситуацията …
И така, идеята и усилията на тръмпчовците за откъсване на Москва от Пекин може да се нарече "обратният Мао" – ако си спомним Великия кормчия. В момента обаче тази идея няма и най–малък шанс да бъде реализирана : стратегическите цели на Русия и Китай, нивото на отношенията между Москва и Пекин, личното доверие между Путин и Си Дзинпин, световната ситуация – всичко това няма нищо общо със ситуацията от началото на 70–те години, нито с отношенията на Мао с Брежнев и Косигин. Тръмп разбира се обича да говори за отличните си отношения със Си Дзинпин и Путин – но тук говорим за исторически избор, който вече е направен, за стратегическите интереси на двама велики съседи – Русия и Китай, а не за "изкуството на сделката". Както е казал Мао : "Врагът няма да изчезне сам", завършва статията си в РИА «Новости» Пьотр Акопов …
Леле–е–е, що за личност е Дончо? Сложна личност! Комплексна личност! И активна личност.И ако се обърнем пак към диалектиката на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, раждането му като политически деец ни става ясно, схващаме и какви ще са резултатите и последствията от DJT :

1) Теза : Мао Дзедун с Културната революция


2) Антитеза : Михаил Сергеевич Горбачов с Перестройката


3) Синтеза : Доналд Джон Тръмп с Революцията на здравия разум
Издигането на личността се обуславя не само от потребностите на обществото, но и от способностите, от талантите и личните качества на хората, които са нужни на обществото, на класата в даден момент за разрешаване на назрелите исторически задачи. Видни исторически личности са онези личности, които по–рано, по–ясно и по–дълбоко от другите са разбрали новата историческа обстановка, потребностите на общественото развитие и са възглавили движението на масите …
Рано е да се оценява Тръмп, но се наблюдават конкретни прояви в политическото битие на продукта на Историята «DJT», които загатват за едно–друго : "Рейтингът на Тръмп пада, САЩ панически търсят заместители на китайските стоки : Набиулина налива масло в огъня", забелязали в "Царьград" … Дори Fox News с всичките си консервативни наклонности и любов към Републиканската партия, му дава само 39 % подкрепа (толкова установило и проучване на The Washington Post, ABC News и Ipsos, пише USA Today), отбелязал журналистът Майкъл Бом в ефира на tv предаването "Царьград. Главното" …

"Аз управлявам страната и света", казал Дончо пред The Atlantic … "Доналд Тръмп си вярва, че е непобедим. Но пукнатините започват да се показват", коментира пък списанието

"Първия път имах две неща за правене – да управлявам страната и да оцелея; имах всички тези корумпирани типове. А втория път управлявам страната и света … Много се забавлявам, като се има предвид какво правя. Знаете ли, това, което правя, е толкова сериозно нещо … Това е просто по–високо ниво на уважение. Не знам. Може би не са ме познавали в началото, а сега ме познават … Нищо никога няма да бъде перфектно на този свят ", казал още в интервюто Дончо според USA Today и Axios …
FOX News дава едно подробност, която казва повече от казаното от Дончо и от всичко друго. И тя се определя от FOX News като "въпреки всички прозрения извлечени от интервюто, нищо не е по–вълнуващо от това как се е случило то", а именно : "Как Доналд Тръмп се опита да ухажва The Atlantic – и защо либералното списание получи интервю … Адът замръзна : В Белия дом онзи ден Доналд Тръмп "предприе офанзива на чар, насочена главно към Голдбърг", както се изрази самият Джефри Голдбърг, главният редактор на The Atlantic … Нямаше никакви обиди или враждебност, които той редовно отправя към нашето списание" … Според The Associated Press, който цитира The Atlantic, към единия от репортерите, Майкъл Шерър, Тръмп се обърнал добродушно с думите "О, знам кой си, Майкъл. Знам кой си. Ти никога не пишеш – никога не пишеш хубаво за мен, Майкъл. Никога, никога" …
А китайците и руснаците някак си се отнасят не особено сериозно към Доналд Джон Тръмп.
С Хенри Кисинджър не е било така през 70–те, въпреки че и той е беше обект на карикатури :

"Аз управлявам света" … "Не и в моята смяна" … На какво прилича това? На заяждане? На подигравка? … Съдейки по израза на лицето на Владимир Владимирович – леко добродушно пошляпване по бузата на малчугана : «Малък си още. Не ги разбираш нещата»

Няма алтернатива на капитулацията на Украйна. СВO не може да завърши с компромис!

https://truthsocial.com/@realDonaldTrump/posts/114309144289505174
http://новости-сша.ru-an.info/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D1%83-%D0%B8%D0%B4%D0%B8-%D1%82%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D0%BE/
https://www.chinadaily.com.cn/a/202504/16/WS67ff064fa3104d9fd381f8c6.html
https://www.tiktok.com/@chinadailyofficial/video/7493462366135291191
https://dzen.ru/a/aBEmOs0DSRxcuigq
https://www.theatlantic.com/politics/archive/2025/04/donald-trump-oval-office-interview-excerpts/682623/
https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2025/06/trump-second-term-comeback/682573/
https://eu.usatoday.com/story/news/politics/2025/04/28/trump-the-atlantic-i-run-the-country-world/83326268007/
https://www.axios.com/2025/04/28/trump-interview-atlantic-first-100-days
https://www.foxnews.com/politics/how-donald-trump-tried-court-atlantic-why-liberal-magazine-landed-interview
https://apnews.com/article/atlantic-goldberg-trump-interview-signal-2240f020331b6927e3536e36f52b1b2b

© Красимир Говедаров, Главен експерт